№ 77
гр. Свиленград, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Н. К. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
157/13.07.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Свиленград – С.Х.
Киризиева, на длъжност „старши инспектор” при ГПУ – Свиленград.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото
заобикаляне. Счита се, че заповедта е бланкетна, като в нея липсвали мотиви за
задържането на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане да бъде
отменена издадената заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 157/13.07.2021 г., издадена
от С.Х. Киризиева – „старши инспектор” при ГПУ – Свиленград, е наредено
задържането на жалбоподателя Н. К. за срок до 24 часа в помещението за временно
задържане на ГПУ – Свиленград, тъй като опитал да преведе лица незаконно през
държавната граница, укрити в автобус 59AED244. Задържането е извършено в 23:00 ч.
на 13.07.2021 г. Задържаното лице е освободено в 20:00 ч. на 14.07.2021 г.
На задържания К. е бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 14.07.2021 г.
1
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед и НОХД № 590/2021 г. по описа на РС Свиленград се изяснява, че на
13.07.2021 г. около 22 ч. на ГКПП „Капитан Андреево“ пристигнал за влизане в
страната автобус марка „Исузу” с турски рег. № 59AED244 с водач турския гражданин
Н. К.. В автобуса били установени 10 пътника. При извършената физическа проверка
били открити укрити в тайник под пода без документи за самоличност шест лица,
граждани на Ирак. Видно от материалите по БП № 136/2021 г. по описа на ГПУ –
Свиленград жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 НК за това, че на 13.07.2021 г. на ГКПП „Капитан
Андреево“ превел през границата на страната от Република Турция в Република
България шестима граждани на Ирак без разрешение на надлежните органи на властта,
като за превеждането използвал МПС – автобус марка „Исузу” с турски рег. №
59AED244. При проведения разпит той е обяснил, че на паркинг преди границата с
България срещнал лице на име Асо, което му предложило срещу заплащане да превози
шест лица до гр. София. Тъй като дължал пари на много хора, бил в процедура по
развод с жена си и се грижил за болната си майка, се съгласил. След това скрил тези
шест лица в допълнителното багажно помещение, намиращо се под пътечката между
седалките. Разказал е, че когато стигнал българската граница, един от полицаите му
казал да премести автобуса в един гараж. Полицаят се качил в купето, повикал го вътре
и видял, че е намерил шестте човека, които бил скрил. След това го закарали в една
сграда, където му казали, че е извършил престъпление, а той си признал за стореното.
На 23.07.2021 г. по НОХД № 590/2021 г. РС Свиленград е одобрил постигнатото
споразумение между защитника на жалбоподателя и РП Хасково, ТО Свиленград, по
силата на което Н. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 280,
ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 години и 6 месеца и на наказание „глоба” в размер на 12 000 лв. На основание
чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е
отложено за срок от 4 години.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 АПК. Предвид липсата на разписка, удостоверяваща кога е връчена
заповедта, съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.
1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата
следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая
е налице. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на
чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи
2
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се
обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част, че лицето се задържа заради
опит да преведе лица незаконно през държавната граница, укрити в автобус, сочи на
еднозначно приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за
издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите,
изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по БП № 136/2021
г. по описа на ГПУ – Свиленград (така ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Отделно от
това, при проведения разпит на следващия ден след задържането му жалбоподателят
изрично е посочил, че след откриването на укритите лица полицаите му казали, че е
извършил престъпление, а той се признал за виновен. От това следва, че му е била
ясна причината за задържането. Без значение е, че заповедта за задържане не е
подписана от преводач, тъй като жалбоподателят сам я заявил, че му е било обяснено
защо е задържан. Аргумент в тази насока е и представената декларация по чл. 74, ал. 3
ЗМВР, в която жалбоподателят собственоръчно е записал дали ще упражни правата си
по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „б“ – „е“.
Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от
24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72,
ал. 1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни
за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. В случая
събраните по делото доказателства обосновават приложението на разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни, че задържаното лице е извършило
престъпление. Тук е необходимо да се изясни, че е достатъчно само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния
орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни
по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице след установяването, че
превел през границата на страната от Република Турция в Република България
шестима граждани на Ирак без разрешение на надлежните органи на властта. Поради
всичко това настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането
полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се
установява и от събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание
за него при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По тези
съображения съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно –
наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление.
В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност
при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
3
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е
оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Ето защо, съдът счита, че изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на
закона, поради което доводите в жалбата се явяват основателни.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К., роден на ********** г., турски гражданин,
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 157/13.07.2021 г., издадена от полицейски
орган при ГПУ – Свиленград – С.Х. Киризиева, на длъжност „старши инспектор” при
ГПУ – Свиленград.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4