№ 2564
гр. София, 13.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 213 – 218 от ГПК /отм./.
Образувано е по частна жалба от 18.05.2022 г. на ищеца Държавно предприятие „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ срещу определението от 12.05.2022 г. по в. гр. д. №
7943/2019 г. на Софийския градски съд, ІV-В състав, с което е оставено без уважение искането за
изменение на предявения иск по чл. 108 ЗС от такъв за 1/2 ид. част от процесния недвижим имот на
такъв за целия имот.
Софийският апелативен съд, след служебно извършена проверка намира, че настоящата частна
жалба не му е функционално подсъдна поради следното:
С обжалваното определение СГС се е произнесъл като въззивна инстанция в производството,
образувано по въззивна жалба от 3.04.2018 г. срещу решение от 1.03.2018 г. по гр.д. № 83609/2017
г. на СРС, 125 състав, образувано по искова молба от 5.02.1996 г. , по която първоначално е било
образувано гр. д. № 1181/1996 г. на СРС, решението е по което е било обезсилено и делото върнато
за ново разглеждане на СРС с решение от 11.07.2016 г. по гр. д. № 1214/2008 г. на СГС.
Във въззивното определение от 12.05.2022 г. е посочено, че същото подлежи на обжалване пред
САС, очевидно позовавайки се на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от действащия ГПК,
предвиждаща, че когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на
обжалване с частна жалба пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна
инстанция – пред съответния апелативен съд. Тази разпоредба обаче се прилага само за дела, за
които по принцип е приложим действащият ГПК, в сила от 1.03.2008 г. Настоящото исково
производство е образувано през 1996 г. и за него се прилагат процесуалните правила на ГПК /отм./
за първата и за въззивната инстанция, а за касационната инстанция се прилагат правилата на новия
ГПК, ако касационната жалба е подадена след влизането му в сила – § 2 от ПЗР на ГПК.
Настоящата частна жалба не е касационна частна жалба – такива са само жалбите по чл. 274, ал.
3 ГПК. Тя е въззивна частна жалба срещу определение, постановено за първи път от въззивен
съд, поради което приложимият процесуален ред за нейното разглеждане е този по глава 19 от
1
ГПК /отм./, в който не е предвидена компетентност на апелативните съдилища подобна на тази по
чл. 274, ал. 2 от действащия ГПК. В този случай намират приложение разясненията по т. 1 от ТР №
1/4.01.2001 г. на ВКС – ОСГК, според което ВКС се произнася по частната жалба срещу
прекратително разпореждането или определението на окръжния съд. Ето защо неправилно СГС е
посочил в своето определение, че то подлежи на обжалване пред САС, а не пред ВКС по реда на
глава 19 от ГПК /отм./.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се изпрати по подсъдност на ВКС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 2847/2022 г. на САС, ТО, 11 състав.
ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2