№ 23141
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110104946 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
И. Л. Л. е предявил искове по чл.200, ал.1 КТ срещу „Дискордиа“ АД за сумата от 30000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от получено счупване на петната кост
на десния крак, закрито, вследствие на трудова злополука от 10.10.2023г., ведно със законната
лихва от 10.10.2023г. до окончателното плащане и за сумата от 1741,31 лева – обезщетение за
имуществени вреди вследствие на трудовата злополука, изразяващи се в разходи за лабораторни
изследвания, преглед при медицински специалист, разходи за закупуване на медикаменти,
медицински консумативи и помощни средства, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по трудов договор от 13.07.2022г. бил назначен при ответното дружество на
длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“. На 10.10.2023г. в гр. Рудозем
при подготовка на ремаркето за товарене ищецът стъпил върху една от страничните дъски и паднал
върху дясната си пета с тежестта на тялото си, вследствие на което получил счупване на петната
кост на десния крак, закрито. Злополуката била призната за трудова с разпореждане №
33611/26.10.2023г. на ТП на НОИ – София град. На 11.10.2023г. ищецът постъпил в болница, като
след извършени медицински изследвания и прегледи му било проведено оперативно лечение, за
което ищецът платил сумата от 1588 лева. На 14.10.2023г. ищецът бил изписан от болничното
заведение с предписание за активно наблюдение с продължаване на лечението и превръзките в
амбулаторен порядък. Ищецът направил разходи за медикаменти и помощни средства в размер на
153,31 лева. След напускане на болничното заведение ищецът продължил лечението си в домашни
условия, като му бил издаден болничен лист с продължителност от 34 календарни дни. От
полученото травматично увреждане ищецът търпял силни болки в областта на десния долен
крайник. Придвижвал се изключително трудно, като се нуждаел от чужда помощ при обслужване
на ежедневните и битови нужди. Към датата на подаване на исковата молба (26.01.2024г.) ищецът
продължавал да изпитва болки при движение и натоварване на десен крак, като възстановителният
период не бил приключил. Невъзможността да се справя самостоятелно с посрещане на
ежедневните си нужди се отразило негативно върху психиката му. Страдал от нарушение на съня,
понижено настроение, тревожност и раздразнителност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска за
1
обезщетение за неимуществени вреди по размер. Оспорва твърденията за интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания в резултат на трудовата злополука, като
оспорва като завишен претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди. Касаело
се за рутинно счупване, чието лечение е протекло безпроблемно, без да са налице трайни и
невъзвратими последици. Сочи, че въпреки сключената от ответника застраховка „Трудова
злополука“, по която ищецът бил застраховано лице, ищецът не е предявил претенция за изплащане
на обезщетение от трудовата злополука спрямо застрахователя, което било показателно за
отношението му спрямо работодателя (ответник). Поддържа, че ищецът е бил инструктиран за
правилата относно безопасно и здравословно полагане на труд и възникването на процесната
трудова злополука било резултат от неспазване на част от тези правила. Следвало да бъдат взети
предвид изплатените суми като обезщетение по системата за обществено осигуряване за периода на
временна неработоспособност.
Софийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
трудов договор № 5651/13.07.2022г. ищецът И. Л. Л. е бил назначен при ответника „Дискордиа“ АД
на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“.
Не се спори също така, а и от събраните доказателства се установява, че на 10.10.2023г. (при
действието на трудовия договор между страните) ищецът е претърпял трудова злополука, призната
за такава по надлежния ред съгласно влязло в сила разпореждане № 33611/26.10.2023г. на ТП на
НОИ - София град. Трудовата злополука настъпила, като при подготовка на ремарке и укрепване на
товара ищецът стъпил върху една от страничните дъски, при което паднал върху дясната пета с
тежестта на тялото си. Вследствие на падането ищецът получил счупване на петна кост на десния
крак, закрито.
Съгласно приетото без възражения заключение по съдебно – медицинска експертиза, което се
кредитира от съда на основание чл.202 ГПК, вследствие на трудовата злополука ищецът е получил
многофрагментно счупване на петната кост на десния крак. Проведено е болнично - оперативно и
медикаментозно, лечение. Оперативното лечение се състояло в поставяне на 3 бр. титаниеви
винтове. Медикаментозното лечение включвало венозни инфлузии водно – солеви разтвори,
антикоагулант, антибиотик, аналгетици. След изписването от болницата лечението на ищеца е
продължило в амбулаторни условия с ползване на патерици за период от 6 месеца, етапна
рехабилитация в домашни условия и рехабилитационни центрове. Лечебно – възстановителният
период следвало да продължи около 8 месеца. Според заключението на вещото лице в случая се
касае за ставно депресивен тип на счупването с основни три фрагмента – предно медиален носещ
част от задната ставна фасетка, задно латерален и езиковиден фрагмент с част от латералната
страна на задната фасетка. Нарушена била конфигурацията на петната кост и субталарната става.
Променена била дължината, широчината и височината на костта. Клиничната изява на увреждането
се състояла от оток, деформация, силна болка, невъзможност да се стъпи на крайника. Според
вещото лице в острия период болките са били много силни в резултат на нарушената цялост на
костта, разкъсването на периоста и деформациите, бързо развиващият се хематом и оток в
областта. Пред рехабилитационния период болките са продължили и са свързани с възстановяване
на двигателната ставна функция и силата на мускулите, преодоляване на контрактурите и
адаптиране на ходилото към опорната фаза на походката. Вещото лице е дало заключение, че
функцията на крайника ще се възстанови напълно, походката ще се нормализира и ще позволи на
ищеца да води активен живот. Посочва още, че при всички вътреставни фрактури има вероятност
да се получат дегенеративни промени в субталарната става в средносрочен план около 7 – 10
години след травмата. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че петната кост е поставена в основата на опорната фаза на ходилото, като значението й е
съществено за опората на ходилото. Важен етап от лечението е отбременяване на ходилото за
период от 6 месеца, през което време придвижването се извършва с помощни средства. В
следващия етап следва да се извърши адаптиране на ходилото в опорната фаза на походката. При
съвременните методи за лечение периодът на възстановяване може да е 1 – 2 години, в който
период ходилото се адаптира към тежестта на тялото и походката. Препоръчително е по – грубите
2
винтове да се отстранят. Следвало да се извърши и физио – и балеолечение. През всички етапи на
възстановяването са налични болки, като острият период е бил до момента на операцията.
Сведенията за състоянието на ищеца след трудовата злополука дава неговият син – Б. Л..
Разпитан като свидетел, той съобщава, че след инцидента ищецът е бил приет в болница
„Пирогов“. Претърпял операция, която била сполучлива. След операцията ищецът изпитвал силни
болки, като и към датата на разпита на свидетеля (13.11.2024г.) ищецът продължавал да изпитва
болки. Приемал болкоуспокояващи. Престоят в болницата продължил около седмица. След това
ищецът бил на домашно лечение около 8 месеца. Бил на легло, като ежедневните му нужди били
обслужвани с помощта на свидетеля и неговата майка. На ищеца били поставяни инжекции,
източвало се количество кръв, насъбирано в раната, правили му се превръзки. Полученото
травматично увреждане се отразило негативно върху психическо състояние на ищеца. След около 8
месеца ищецът започнал да се придвижва с патерици и да провежда рехабилитационни процедури.
Ищецът все още не се бил възстановил напълно. Започнал работа, но не бил в състояние да
извършва задълженията си, както преди, и напуснал работа. Ищецът накуцвал, успявал да стъпи,
но стабилността на походката не била напълно възстановена. В рамките на 8 месеца след
инцидента се придвижвал с патерици и чужда помощ, а след осмия месец – само с патерици. От 1 –
2 месеца към датата разпита ищецът се придвижвал без патерици. Ищецът вече бил в състояние да
шофира автомобил.
При оценка на така събраните свидетелски показания съдът взема предвид възможната
заинтересованост на свидетеля (чл.172 ГПК), но кредитира показанията му. Като поддържащ
близки контакти с ищеца свидетелят има непосредствени впечатления относно естеството на
увреждането и възстановителния период. Показанията на свидетеля съответстват на заключението
на вещото лице, вкл. относно продължителността на възстановителния период, до пълно
възстановяване на походката, като този период е посочен от вещото лице 1 – 2 години. При това
достоверни са сведенията на свидетеля, че походката на ищеца към датата на разпита, проведен
около година след инцидента, не е възстановена в пълен обем. При изложените съображения съдът
цени показанията на свидетеля като достоверен източник на сведения.
От събраните по делото писмени доказателства (фактура № ********** от 12.10.2023г. за
сумата от 1588 лева с ДДС, ведно с касов бон; фактура № **********/16.10.2023г. за сумата от 50
лева, ведно с касов бон; фактура № **********/16.10.2023г. за сумата от 54,95 лева, ведно с касов
бон; фактура № ********** за сумата от 48,36 лева, ведно с касов бон) се установява, че ищецът е
направил следните разходи за лечение : 1588 лева – за проведеното оперативно лечение и за
закупуване на медицински консумативи за операцията, 50 лева – за закупуване на патерици, 54,95
лева – за лекарства, 48,36 лева – за медицински консумативи. Общо доказаните разходи за
операция, медикаменти и медицински консумативи възлизат на 1741,31 лева. Според заключението
на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза така направените разходи са били
необходими на ищеца за лечебно – възстановителния процес по повод счупването на петната кост.
При така събраните доказателства съдът приема, че ответникът носи отговорност по чл.200,
ал.1 КТ за причинените имуществените и неимуществени вреди на ищеца, получени вследствие на
трудова злополука от 10.10.2023г. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за вреди от трудова
злополука е обективна (арг. чл.200, ал.2 КТ). Тя е израз на прехвърляне върху работодателя на
професионалния риск от увреждането на работника/служителя. Отговорността по чл.200 КТ не е
санкционна последица от виновно неизпълнение на задължения на работодателя по трудовото
правоотношение, вкл. на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд. При това работодателят носи отговорност по чл.200 КТ за настъпилите в резултат на
трудовата злополука вреди за работника/служителя дори когато не се установи работодателят да е
допуснал нарушения на задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД, вр. чл.212 КТ. Относими към тази преценка са характерът и видът на
увреждането, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, продължителност и интензивност на претърпените болки и
страдания, конкретните отражения на уреждането в бита на пострадалия работник и др.
3
Предвид установените по – горе обстоятелства съдът съобразява тежестта на увреждането –
многофрагментно счупване на лява петна кост, довело до невъзможност на ищеца да се придвижва
самостоятелно за период около 8 месеца. В същия период ищецът е ползвал помощни средства –
патерици, както и чужда помощ и е бил затруднен в битово – хигиенното си обслужване. Следва да
се вземе предвид и характера на лечението – оперативно, включващо поставяне на три винта, и
болничен престой около седмица, както и евентуално предстояща операция за премахване на по –
грубите винтове. Възстановителният период включва и провеждане на рехабилитационни
процедури за възстановяване на фрактурата. Ищецът е изпитвал болки в рамките на целия
възстановителен период, а с най – силен интензитет са били до провеждане на оперативното
лечение. Пълното възстановяване на походката се очаква в порядъка на 1 – 2 години след
инцидента. Съдът съобразява и че е налице добра прогноза за пълно възстановяване на ищеца,
нормализиране на походката, което би позволило на ищеца да води активен живот. При така
обсъдените обстоятелства съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е в размер на 20000 лева. Имуществените вреди са доказани до пълния
предявен размер.
Ответникът е възразил, че за да се стигне до трудовата злополука, ищецът е допуснал
нарушение на правила за здравословни и безопасни условия на труд, за които е бил инструктиран.
Следва да се посочи, че основание за намаляване на отговорността на работодателя за трудова
злополука не е всяка проявена от работника/служителя небрежност, а само груба такава – арг.
чл.201, ал.2 КТ. Груба небрежност е неполагане на дължима грижа, която би положил и най –
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /в този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV ГО. С груба небрежност действа този, който е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма
да настъпи или че ще успее да предотврати неговото настъпване.
В случая е безспорно, че причина за възникване на инцидента е стъпването на ищеца върху
една от страничните дъски на ремарке, вследствие на което е загубил равновесие и е паднал. От
приетите като доказателства инструкции за безопасна работа с товарен автомобил не се установява
правило, което да забранява поведението, довело до злополуката – стъпване върху странична дъска
на ремарке, а и това поведение не е от такова естество, че да се приеме, че от обстоятелствата е
било несъмнено ясно, че действията на ищеца представляват повишен риск от настъпване на
злополука. При това съдът приема възражението по чл.201, ал.2 КТ за неоснователно.
Не се доказа (при тежест на ответника за това) ищецът да е получил обезщетение по системата
за обществено осигуряване, поради което безпредметно е обсъждането на въпроса за приложение
на нормата на чл.200, ал.3 КТ.
Предвид горното искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до сумата
от 20000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за имуществени вреди следва да се уважи
до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000
лева, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и
съдействие, който служи и като разписка за плащане на сумата. Основателно е възражението за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Минималният размер на
възнаграждението възлиза на 3050 лева съгласно чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ. Макар определените
минимални размери в НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по
дело C - 438/2022, то посочените размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за
съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая правната
и фактическа сложност на делото не е ниска, но е под средната за дела със сходен предмет. По
делото са събрани свидетелски показания, изслушано е заключение на вещо лице и разглеждането
на делото е приключило в едно заседание. При това съдът намира, че разноските за адв.
възнаграждение следва да се намалят до 3500 лева (със завишение около 15 % над минималния
4
размер). От този размер на разноските съразмерно на ищеца се следва сумата от 2333,33 лева.
Ответникът е поискал присъждане на разноски общо в размер на 4027,16 лева, от които 3827,16
лева – адвокатско възнаграждение с ДДС (3189,30 лева без ДДС), плащането на което е доказано, и
200 лева – депозит за вещо лице. Съразмерно на ответника се следват разноски от 1342,39 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд разноски за държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 1000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дискордиа“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Искърско шосе“ № 7, Търговски център „Европа“, сграда 1, ет.3, да плати на И. Л. Л., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № **, ет.*, ап.* – адв. Г. Й., на основание чл.200,
ал.1 КТ сумата от 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от
получено счупване на петната кост на десния крак, закрито, вследствие на трудова злополука от
10.10.2023г., ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното плащане, и сумата от
1741,31 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие на трудовата злополука, изразяващи
се в разходи за лабораторни изследвания, преглед при медицински специалист, разходи за
закупуване на медикаменти, медицински консумативи и помощни средства, ведно със законната
лихва от 10.10.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30000 лева.
ОСЪЖДА „Дискордиа“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Искърско шосе“ № 7, Търговски център „Европа“, сграда 1, ет.3, да плати на И. Л. Л., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № **, ет.*, ап.* – адв. Г. Й., на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 2333,33 лева – разноски.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № **, ет.*, ап.* –
адв. Г. Й., да плати на „Дискордиа“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Искърско шосе“ № 7, Търговски център „Европа“, сграда 1, ет.3, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 1342,39 лева - разноски.
ОСЪЖДА „Дискордиа“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Искърско шосе“ № 7, Търговски център „Европа“, сграда 1, ет.3, да плати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1000 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : BG
42 UBBS 8002 1028 0815 50, BIC : UBBSBGSF, “Обединена българска банка“ АД, титуляр : И. Л.
Л..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5