№ 390
гр. Разград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100588 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която са предявени искове
срещу „Енерго – Про Продажби“АД срещу С. АХМ. АХМ. за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумата 448,61 лв. главница, представляваща потребена и
неплатена ел. енергия по фактури за периода 14.05.2020 г. – 15.07.2020 г. и законната лихва
от датата на заявлението, както и сумата 17,38 лв. мораторна лихва за периода до 29.10.2020
г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да
осъди ответника да заплати направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че ответникът е клиент на електроразпределителното дружество за имот с адрес
гр.Р. ****** и че отношенията между страните се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби“АД, че ел.
енергията е ползвана в имота, че за нея са издадени фактури, но ответникът не е извършил
плащания, както и че за тези суми е искана от ищеца и издадена от РС Разград заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1864/2020 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
В о.с.з. твърди, че е извършено плащане, с което ответникът е признал иска.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му
особен представител счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че
ответникът не е страна в облигационно отношение, че няма доказателства дали му е
доставено такова количество енергия и по какъв начин е определено това.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Видно от представените по делото фактури за процесния период от
1
22.03.2020 г. до 21.06.2020 г. по партида с титуляр ответника е начислено задължение за
заплащане на ел. енергия в размер на 448,61 лв. Тази ел. енергия е за обект с аб.№**** с
адрес гр.Р. *****.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1864/2020 г. е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 448,61 лв. за ползвана ел. енергия, както и за 17,38 лв. обезщетение за
забава за периода до 29.10.2020 г. и за законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2020 г. до окончателното изплащане и за 25,00 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
По делото са представени съответно фактурите с №**********/14.05.2020 г.,
№**********/ /15.06.2020 г., №**********/15.07.2020 г., в които са отразени конкретните
показания за изразходваната ел. енергия. Тези показания са отразени и в справка за
потреблението през последните 12 месеца.
Общите условия, с които е уредена продажбата на електрическа енергия, осъществявана от
ищеца са утвърдени с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и са публикувани във в-к
„Репортер“ и в-к „Черно море“. В чл.26 от същите е посочено, че потребителят заплаща
стойността на консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията ответникът С. АХМ. АХМ. е
продал процесния имот апартамент с адрес гр.Р. ***** на трето лице – С. А. В. и
продажбата е регистрирана на 30.12.2008 г.
Според представената справка от ищеца, сумата по трите процесни фактури е платена на
24.06.2021 г.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за сумите 448,61 лв. и 17,38 лв. са допустими, тъй като
действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е
издадена заповед за изпълнение и същата е връчена в условията на чл.47 от ГПК, заявителят
да поиска съдебно установяване на вземането му по реда на общия исков процес.
Разгледан по същество, искът за установяване на задължението за заплащане на сумата
448,61 лв. се явява неоснователен и недоказан. По делото не бе установено ответникът да е
бил собственик или ползвател на имота в процесния период от време, за който се
претендира заплащане на ел. енергия, за да приеме съдът, че същият е потребител на ел.
енергия в този имот и за този период и респективно задължен да заплаща тази ел. енергия.
Няма никакви доказателства дължимата за ел. енергия сума да е платена от ответника, за да е
налице признание на иска, както твърди ищеца.
2
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за
установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът не дължи заплащане на направените от ищеца
разноски по настоящото производство, както и в заповедното такова.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс,
представляван от Пл. С., Я.Д. и Г.К. срещу С. АХМ. АХМ., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.Р. ***** за установяване на задължение за заплащане на сумата 448,61 лв. / за
потребена ел. енергия по фактури, за обект с аб.№**** с адрес гр.Р. *****, ведно със
законната лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 17,38 лв.
обезщетение за забава за периода 01.06.2020 г. до 29.10.2020 г., за които издадена заповед
№3187/20.11.2020 г. по ч.гр.д.№1864/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№1864/2020 г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3