№ 3411
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110207297 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-
********* от 11.05.2022 г. с изх. № 22043521/11.05.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционна дейност“ на ИА
ГИТ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Държавен културен институт
„Софийска опера и балет“, с код по Булстат: ********* в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от РД на КТ за административно
нарушение по чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00
лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят. В жалбата излага
съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба, както и допълнителни съображения в
писмена защита. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни
съображения в писмена защита. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
При извършени проверки на Държавен културен институт „Софийска
опера и балет“, с код по Булстат: ********* в качеството на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от РД на КТ за спазване на трудовото законодателство,
осъществени на 16.03.2022 г., 18.03.2022 г. и на 23.03.2022 г., от служители от
„Инспекция по труда“ гр.София при Дирекция „Правно осигуряване на
инспекционната дейност“ към ИА ГИТ в лицето на свидетелите Н. Б. АТ. и
АЛ. СТ. АТ. на длъжност инспектори, било установено, че работодателят в
лицето на жалбоподателя, е въвел с писмена заповед № РД-11-60 от
02.04.2021 г. на основание чл.142, ал.3 от КТ сумирано изчисляване на
работното време за целия си персонал с период на отчитане от 4 (четири)
месеца за времето от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. В рамките на проверките
на административния орган работодателят не е представил за артистичния и
балетния си състав, както и за служители на каса и останалия си работен
персонал изисканите от него предварително изготвени графици за работа за
периода на сумирано изчисляване на работното време за релевантния период
на отчитане от 4 (четири) месеца за времето от 01.01.2022 г. до 30.04.2022г.
Било установено също, че лицата, работещи за артистичния и балетен състав,
както и работещите на билетна каса и служителите от администрацията на
ДКИ „Софийска опера и балет“ работели по график (част от тях) при
сумирано изичисляване на работното време по „устна уговорка“ по данните
от съставените писмени декларации в лицето на Ташко Виденов Димитров,
Емил Славочов Стоянов, Верселинка Петрова Миланова-Цолова, Елина
Цанкова Цолова, Анна Тодорова Тодорова-Дамова, Вероника Георгиева
Тодорова. Срещу ДКИ „Софийска опера и балет“ бил съставен АУАН № 29-
********* от 04.04.2022 г., като с писмено възражение с вх. № 22031585 от
11.04.2022 г. санкционираният субект представил на административния орган
графици за периода от месец януари – месец април 2022 г. за отдел
„Продажби, маркетинг и реклама ПР“ и за отдел „Билетна каса“, като тези
графици не са били представени на служителите на ГИТ по време на
проверките, и график за месец януари – месец април 2022 г. за отдел
„хигиенисти“.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-********* от 11.05.2022 г. с изх. №
2
22043521/11.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Правно
осигуряване на инспекционна дейност“ на ИА ГИТ, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“, с
код по Булстат: ********* в качеството на работодател по смисъла на § 1,
т.1 от РД на КТ за административно нарушение по чл.9а, ал.1 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.1
от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500.00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели свидетелите Н. Б. АТ. и АЛ.
СТ. АТ., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните двама свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените
по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и
ясни. Съдът се довери и на свидетелите Н. Б. АТ. и АЛ. СТ. АТ., тъй като
разказаното от тях е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разказа им съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
респекитвно документите обект на проверка. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В заключение съдът намира, че показанията на свидетеля Галина
Братанова Йосифова на длъжност главен счетоводител в ДКИ „Софийска
опера и балет“ не носят пълна доказателствена информация, която да спомага
за изясняване на предмета на административно-наказателното производство.
Същата излага, че по време на проверката не е имало нарушение с графиците.
Свидетелят Йосифова посочва на съда, че тя не отговаря за графиците при
своя работодател. Същата заявява, че не й известно да е имало проблем с
графиците в „Софийска опера и балет“. Показанията на свидетеля Йосифова
се опровергават от показанията на свидетелите Н.А. и А.А., които са
установяват обратното.
3
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената
материалноправна норма е посочена правилно.
Безспорно е установено по време на проверките на свидетелите Н.А. и
А.А. от ГИТ, че в ДКИ „Софийска опера и балет“ в качеството си на
работодател по §1, т.1 от ДР на КТ не са били налични и представени на
контролния орган по спазване на трудовото законодателство по отношение на
работещия в предприятието на института артистичен и балетен си състав,
както и за служителите на билетна каса и за останалия работен персонал от
администрацията предварително изготвени и утвърдени графици за работа за
периода на сумирано изчисляване на работното време за релевантния период
на отчитане от 4 (четири) месеца за времето от 01.01.2022 г. до 30.04.2022г.,
въведено с писмена заповед № РД-11-60 от 02.04.2021 г. на Директова на
„Софийска опера и балет“. Безспорно е установено и обстоятелството, че
тези графици не са били изготвени и служителите не са били запознати с тях
предварително преди да започната смените им, доколкото работели и по
„устна уговорка“, респективно такива не са им предоставени на вниманието
на работниците да се запознаят с тях преди да са започнали да изпълняват
смените си по утвърдените графици – за посочения период. Ето защо, съдът
намира, че правилно АНО е приел, че е налице нарушение на посочената
норма на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата, която гласи „Едновременно с
4
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват
най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава
работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на
работа по тях.“
АНО е определил правилно и датата на нарушението, а именно първия ден от
месец януари 2022 г., когато е започнато изпълнението на смените от
работниците за релевантния период.
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция,
закрепена в чл. 414, ал. 1 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. Определената от АНО
законова санкция съответства на императивите на материалния закон и
същата е правилно определена в минимален размер.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Съдът намира, че част от графиците които са били изискан по време на
проверките са представени с възражението срещу АУАН, но това не означава,
че са налице основания за преквалифициране на нарушението по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, защото нарушението не е отстранено. Следва да се
посочи, че фактическият състав на нарушението включва запознаване на
работниците с утвърдения график преди започване на смените от
работниците. Това означава, че няма как това нарушение да бъде отстранено,
защото е невъзможно работниците да бъдат запознати с графика преди
започването на отработването на смените, още повече, че към момента на
проверката те са почти приключили смените за посочения период от
01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., а част от графиците са представени със
закъснение и то в рамките на административно-наказателното производство.
Ето защо, съдът намира, че това нарушение е неотстранимо, а нормата на чл.
415в от КТ е неприложима в този случай.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношение, предмет
на регулиране с нормата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
5
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 29-********* от 11.05.2022
г. с изх. № 22043521/11.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Правно осигуряване на инспекционна дейност“ на ИА ГИТ, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Държавен културен институт „Софийска
опера и балет“, с код по Булстат: ********* в качеството на работодател
по смисъла на § 1, т.1 от РД на КТ за административно нарушение по чл.9а,
ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските вр. чл.416, ал.5
КТ вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА въззивникът „Държавен културен институт „Софийска
опера и балет“, с код по Булстат: ********* чрез законният му
представител да заплати на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ чрез
законният й представител с адрес гр.София, „Лъчезар Станчев“ № 20 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6