Решение по дело №1437/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 144
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150701437
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 144/28.2.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1437 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на В.Х.В.,***, срещу ОДМВР Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявано от своя директор, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искането е да бъде осъдена ОДМВР Пазарджик да заплати сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за направени разноски във връзка с осъществена адвокатска защита по АНД № 39/2019г. на Районен съд Панагюрище и КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик, в резултат което е отменено НП № 19-0310-000028/22.01.2019г. на началник на РУ Панагюрище, ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се представят съображения с оглед на нейната основателност.

Ответната страна – Областна дирекция на министрество на вътрешните работи Пазарджик, не ангажира становище по иска.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение, че е осъществен фактическият състав по чл. 1 от ЗОДОВ по съображенията, изложени в исковата молба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: НП № 19-0310-000028/22.01.2019г. на началник на РУ Панагюрище, с което на ищеца В.Х.В. са наложени глоби, е отменено след съдебно производство по АНД № 39/2019г. на Районен съд Панагюрище и КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик, където ищецът е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 4 от АНД № 39/2019 на РС – Панагюрище се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, като в договора е записано платена сума от 300 лева, в брой. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 10 от КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, като в договора е записано платена сума от 300 лева, в брой.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът е предявен пред компетентен съд и се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В процесния случай е безспорно доказано, че НП № 19-0310-000028/22.01.2019г. на началник на РУ Панагюрище, е отменено като незаконосъобразно с окончателно Решение № 775 от 14.11.2019 година на Административен съд Пазарджик, постановено по КАНД № 960 по описа за 2019 година.

Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В процесния случай от представените договори за правна защита и съдействие по АНД № 39/2019г. на Районен съд Панагюрище и КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 300 лева, съответно за всяка инстанция. Предвид факта, че в договорите за правна защита и съдействие е посочен начинът на изплащане на възнаграждението – в брой, съдът приема, че същото е изплатено. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него наказателно постановление В.В. е упълномощил адвокат, като е договорил с него заплащане на възнаграждение общо от 600 лева, като същото е изплатено от клиента, т.е. ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.

Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.

Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правилата на НПК(в приложимата редакция) не е предвиждал възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, които са претендирани от него в размер на 600 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД № 39/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище и КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.

Ищецът прави искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Това искане се явява основателно и следва също да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно, Наказателно постановление НП № 19-0310-000028/22.01.2019г. на началник на РУ Панагюрище, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г./датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 410 лева, от които: 10 лева за внесена от ищеца държавна такса и 400 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2019 г. (л. 8 от делото).

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя директор, да заплати на В.Х.В.,***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски по АНД № 39/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище и КАНД № 960/2019г. на Административен съд Пазарджик във връзка с обжалване на НП № 19-0310-000028/22.01.2019г. на началник на РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва върху присъдената като обезщетение сума, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя директор, да заплати на В.Х.В.,*** направените по настоящото дело разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ:/п/