Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
Ботевград, 22.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1208 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 28.07.2015г. между „Б.Д.“ЕАД и ответника М.В.Ц..
“Б.Д.”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**,
с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт И.С.К., моли да бъде осъден М.В.Ц.
***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница
от 15384.80лв., представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 28.07.2015г., както да заплати и сумата от 1481.55лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2017г. до 14.06.2018г., както да заплати и сумата от 24.29лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 09.01.2018г. до 14.06.2018г.,
както да заплати и сумата от 120лв., представляваща еднократна такса „разходи
по изискуем кредит“, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от датата на предявяване на иска на 15.06.2018г. до окончателното заплащане,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът “Б.Д.”ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. Депозирала е молба с вх.№7788
от 26.11.2018г., изпратена по пощата с пощенско клеймо от 23.11.2018г., чрез пълномощник
юрк.И.К., с която заявява, че поддържа така предявените искове.
Ответникът-М.В.Ц.
***, не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В съдебно заседание ответникът М.В.Ц.,
редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е представил по делото копия от писмени доказателства, подписани
от ответника и неоспорени от него, а именно: Договор за кредит за текущо
потребление от 28.07.2015 година и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/л.7-15/.
От описания
по-горе договор за кредит, се установява, че страните са постигнали съгласие
ищецът да отпусне на ответника кредит за текущо потребление в размер на
18 000лв. със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, което е еднократно в срок до…., без да е посочена дата. Кредитът
се усвоява чрез разплащателна сметка на името на ответника и се погасява чрез
тази сметка с месечни вноски/главница и лихви/ съгласно погасителен план
/Приложение №1/. Погасителният план съдържа информация за общата сума, дължима
от ответника. Падежната дата на
издължаване на месечните вноски е 10 число на месеца. В чл.8 от Договора
страните са уговорили начина на олихвяване на кредита. Страните са се
съгласили, че кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева.
Съгласно
чл.19.2 от Общите условия/ОУ/-при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10/десет/ процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква-след уведомление до
клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът обявява на ответника
кредитът по сключения договор на 28.07.2015г. за предсрочно изискуем в размер
на пълния му неизплатен остатък, за това, че след 10.11.2017г. ответникът
окончателно е преустановил заплащането на месечните вноски по кредита и към
момента на предявяване на исковата молба на 15.06.2018г. има неплатени изцяло 8
месечни вноски. Исковата молба е връчена на ответника на 08.08.2018г./л.27 и
28/ при условията на отказ съгласно чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК.
Ищцовата
банка е представила оригинал на извлечение от счетоводни книги на същата банка
към дата 15.06.2018г. по сметка № 22834504 по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.07.2015 година, в която е отразено, че към датата на предсрочната изискуемост на
15.06.2018г. не са погасени 8 броя погасителни вноски, посочени по падежни дати
и размер или общо сумата от 2182.95лв., както и общо дължима сума по кредита: главница
от 15384.80лв., договорена лихва за периода от 10.10.2017г. до 14.06.2018г. в
размер на 1481.55лв. и санкционираща лихва за периода от 29.01.2018г. до
14.06.2018г. в размер на 24.29лв.(
Ищецът е
посочил в исковата молба необходимостта от специални знания от областта на
финансите, за да бъде доказан размера на дължимите по кредита главница,
договорна и санкционираща лихва и заемни такси, за което е поискал
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, което доказателствено искане е
уважено от съда, но ищецът не е внесъл определения депозит за вещо лице и съдът
е отменил определението си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират
съда да приеме, че предявените обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с Договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 28.07.2015г. между „Б.Д.“ЕАД и ответника
М.В.Ц. са допустими, тъй като са предявени между
надлежни страни.
Разгледани по същество всеки
един от обективно съединените осъдителни исковете по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата-главница от 15384.80лв., представляваща
парично вземане по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
28.07.2015г., както и сумата от 1481.55лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.10.2017г. до 14.06.2018г.,
както и сумата от 24.29лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 09.01.2018г. до 14.06.2018г., както и сумата от 120лв.,
представляваща еднократна такса „разходи по изискуем кредит“, е
неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните
правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на 28.07.2015г. Договор за кредит за текущо потребление, твърдейки неизпълнение на
задълженията на ответника, който е кредитополучател или заемател по същия и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл.430, ал.1 от Търговски закон ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. С договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане
на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305 от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
В случая няма данни кога кредитът е усвоен,
тъй като в приложеното по делото копие от договор за кредит няма посочен срок
на усвояване. Няма изготвена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която да е извършила проверка на това обстоятелство. Ответникът не взема становище
по исковете и това обстоятелство подлежи на доказване от ищеца.
В приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на ищцовата
банка към 15.06.2018г. е посочена дата на разрешаване/усвояване -28.07.2015г.,
но същото е частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила и
подлежи на проверка по реда на чл. 182 от ГПК, а доколкото не е оспорен като
доказателство, следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед всички
обстоятелства по делото, които в случая са подписан от ответника договор за
кредит и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, от които сами по
себе си не може да се направи извод за усвояване на сумата по описаната
разплащателна сметка.
Съдът приема, че по делото се установи
само сключването на договора за кредит между страните. Няма представен Погасител
план, който съгласно отразеното в чл.5 от Договора от 28.07.2015г., подписан от
страните, представлява Приложение №1 с месечни вноски/главница и лихва/.
Предсрочната изискуемост на кредита не
настъпва автоматично при спиране на плащанията над 90 дни. Наличието на
обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото
на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора.
Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това
право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта – неизпълнението на длъжника да плаща над
90 дни и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
му. Изложеното позволява да се направи изводът, че предсрочната изискуемост не
възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение неплащане
над 90 дни, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от
упражняването на субективното правомощие на кредитора, което в случая ищцовата
банка е обективирала в исковата молба, получена от ответника на 08.08.2018г.,
при условията на отказ по смисъла на чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК.
Неоснователността на исковете произтича от неустановяването с
представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства за възникналите
задължения на ответника, произтичащи от подписания от него и ищеца договор за
банков кредит на 28.07.2015г. и размера на тези задължения, изразяващи се в
главница, договорна, санкционираща лихва и такси. Съдът намира, че само
представеното от ищеца извлечение
от счетоводните му книги към 15.06.2018г. не е достатъчно доказателство в настоящото исково
производство, което е различно от заповедното производство. Счетоводните записвания на банките не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни
документи. Установената в чл.60, ал.2 от Закона за кредитните инститиции/ЗКИ/ възможност когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, което се отнася само за заповедното производство. Дори при постъпило
възражение срещу заповедта, банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи
по безспорен начин своето вземане, като в това производство извлечението от
счетоводните книги не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се
преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства
по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. В случая обаче липсват други доказателства
потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания, както и не са
налице данни за тяхното редовно водене съгласно изискванията на закона.
В
случая няма данни кога е усвоен кредита, както не е представен и Погасителния
план към сключения между страните договор за кредит за текущо потребление за
определяне размера на главница и договорена лихва.
Поради недоказаност на исковите претенции по основание и размер съдът
намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и липсата на направени от ответника разноски,
съдът не присъжда разноски по делото.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от “Б.Д.”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**,
с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт И.С.К. срещу М.В.Ц. ***, с ЕГН: ********** за заплащане на сумата-главница от 15384.80лв./петнадесет
хиляди триста осемдесет и четири лева и 80 стотинки/, представляваща парично
вземане по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.07.2015г.,
както за заплащане и на сумата от 1481.55лв./хиляда четиристотин осемдесет и
един лева и 55 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
10.10.2017г. до 14.06.2018г., както за
заплащане и на сумата от 24.29лв./двадесет и четири лева и 29 стотинки/,
представляваща санкционираща лихва за периода от 09.01.2018г. до 14.06.2018г.,
както за заплащане и на сумата от 120лв./сто и двадесет лева/, представляваща
еднократна такса „разходи по изискуем кредит“, ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 15.06.2018г.
до окончателното заплащане, като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/