№ 49
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20235300600038 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 243, ал.7-8 от НПК.
Образувано е по жалба от пострадалата М. Я., депозирана от повереника й адв. П.Т.
от САК, срещу определение №1078 от 08.10.2022г. по ЧНД№ 2239/2022г по описа на
Районен съд- Пловдив. С атакуваното определение първостепенният съд е потвърдил
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 02.02.2022г по пр.пр.2935/2021г,
с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено
наказателното производство по ДП №66/2021г по описа на РУ-гр.Стамболийски при
ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.122, ал.1 от НК.
Преди пристъпване към обсъждане на доводите, изложени в жалбата по същество,
решаващият съд е задължен да изследва въпроса дали е сезиран от лице, притежаващо
право да атакува постановения акт, дали правото на жалба е реализирано в
законоустановения срок, както и изпълнена ли е процедурата по уведомяване за
атакувания акт на всички правни субекти, които имат законоустановено право на
жалба и изтекъл ли е срокът за обжалване по отношение на всеки един от тях.
Според Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК процесуална правоспособност да придобият качеството на пострадал в
процеса имат лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, сред които съпругът/ата, лицето, с което
починалата е живяла на семейни начала в общо домакинство, както и братята и
сестрите, възходящите и низходящите до втора степен. Едва след проверка за надлежно
уведомяване на всички страни с право на жалба и установяване на допустимостта на
депозираните жалби, постановения акт, следва да бъде проверен от съда по същество.
В настоящия случай се установява, че препис от постановлението за прекратяване
на наказателното производство от страна на прокурора е бил изпратен единствено до
низходящите родственици на пострадалата от първа степен- дъщерите й М. и Е.Я..
Следва обаче да се посочи, че фигурата на пострадал не възниква единствено за
лицата, които са призовани към наследяване / стр.148 от ДП/, / Решение № 71 от
1
5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3148/2011 г., II н. о./.
При настоящата проверка въззивният съдебен състав констатира, че в досъдебното
производство за правата си на пострадал е бил уведомен свид.Г.М., с когото
починалата Р.П. се е намирала във фактическо съжителство. Въпреки това, видно от
материалите по делото, пострадалия Г.М. не е сред лицата на които е бил изпратен
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство от страна
на прокурора и съответно той не е бил уведомен за правото му на жалба по чл.243, ал.4
от НПК. Изявлението на пострадалия М. при разпита му като свидетел, че не желае да
бъде уведомяван за хода на наказателното производство не освобождава прокурора от
изрично посоченото в закона негово задължение да изпрати на пострадалия препис от
постановлението за прекратяване по чл.243 от НПК.
Освен посоченото нарушение на правата на лицето, с което починалата е била във
фактическо съжителство, въззивният съдебен състав установи, че в досъдебното
производство е приложена справка за родствени връзки на починалата Р.П. /стр.149 от
ДП/, от която е видно, че тя има и възходящи родственици от първа степен и сестра,
които също на собствено основание, съобразно задължителната съдебна практика,
могат да претендират претърпени вреди от престъплението, за което се води
наказателното производство. Този кръг от лица обаче е останал извън полезрението на
органите на досъдебното производство и прокурора и изобщо не е бил изследван.
Всичко изложено сочи, че правото на защита на изброените пострадали лица по чл.
15, ал. 4 от НПК е било нарушено. Липсата на законосъобразно администриране на
прекратителното постановление по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК е довело до
нарушаване на правата на лицата, които имат право да го атакуват. Допуснатото
съществено процесуално нарушение, свързано с неосигуряване на правото на защита
на пострадалите по отношение на всички пострадали лица не е било съзряно от
първостепенния съд, поради което определението на първоинстанционния съд, с което
се е произнесъл по същество на правния спор, се явява незаконосъобразно. За пълнота
следва да се посочи, че от своя страна и първостепенният съд също е пропуснал да
уведоми за постановеното от негова страна определение пострадалата Е.К Я.. В случая
обаче дори и да бъде изправен този пропуск, посочените пороци в администрирането
на прокурорския акт остават и няма как да бъдат санирани от страна на съда.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1078 от 08.10.2022г. по ЧНД№ 2239/2022г по описа на
Районен съд- Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Пловдив за изпълнение на дадените
2
указания относно правилно администриране на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3