Р Е
Ш Е Н
И Е
№760
29.10.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 841 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Н.М.Н. ***, срещу Решение №30/18.02.2019г.,
постановено по АНД №762 по описа на Районен съд – Свиленград за 2018г.
Касационният
жалбоподател счита, че решението било незаконосъобразно. Сочи, че закупил
нафтата от бензиностанцията, което удостоверявал с касов бон от 27.03.2017г.,
от който ставало ясно, че закупил евродизел, 600 литра. От тях изразходвал 300
литра от м. март до м. ноември 2017г. за селскостопански и битови нужди.
Останалите 300 литра съхранявал временно в собствена постройка в гр.
Свиленград, до използването ѝ за битови нужди, в метален варел, снабден с
кран и поставен на станок, а за по-лесно зареждане на печката с нафта използвал
пластмасови туби от минерална вода, от които преливал в резервоара на печката.
Счита, че прилагайки копие от касов бон, доказвал, че не е нарушил чл.126 от ЗАДС и удостоверявал „плащането, начисляването или обезпечаването на акциза“ на
иззетото му гориво. Навежда доводи, че всички бутилки с гориво, които били
иззети от дома му на 23.11.2017г., не се запечатали, не се пломбирали, което
било сигурна предпоставка за манипулация върху тяхното съдържание. Цитира се
становището на митническата лабораторна експертиза №09 26.02.2018/20.04.2018г.,
посочено в наказателното постановление, като се сочи, че от датата на
закупуване (27.03.2017г.) до датата на пробовземането (12.02.2018г.) изминали
11 месеца. Направил консултация със специалисти по горива с въпроса дали се
променя характеристиката им при дълъг престой и големи температурни амплитуди.
Оказвало се, че този престой на дизеловото гориво водел до промяна на състава и
характеристика на горивото – водно и сярно съдържание, свойства на устойчивост
на окисляване (стабилност във времето), вискозитет. По подробно изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на решението на районния съд.
Ответникът,
в представено чрез процесуален представител възражение относно касационната
жалба и в писмено становище моли да бъде оставено в сила решението на районния
съд.
Представителят на ОП -
Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на атакувания съдебен акт.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №30 от
18.02.2019г. по АНД №762/2018г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №497/2018г. от 14.09.2018г., издадено от Началник на
Митница Пловдив, с което на Н.М.Н., на основание чл.126, т.1 от Закон за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) във връзка с чл.3, ал.1 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, а на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС от Н.М.Н. са отнети в полза на Държавата
стоките, предмет на нарушение – акцизна стока – общо 305,00 литра нефтено
масло, в което преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел,
отговарящо на изискванията за „тежки масла-газьол“ с тегловно съдържание на
сяра, непревишаващо 0,001 %, намиращо се на съхранение в Митница Пловдив,
заприходено със Складова разписка №**********/29.11.2017г.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Счел е за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Посочил е, че правилно и законосъобразно
е определен и размера на наказанието в рамките, предвидени от закона.
Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд.
След като е събрал
необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки
същите, районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В случая при
провеждането на административно- наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Съставеният в случая АУАН
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е
безспорно доказано. Този извод се потвърждава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, на които съдът е направил адекватен анализ.
Съгласно разпоредбата на чл.126
от ЗАДС (в приложимата в случая редакция на разпоредбата), на лице, което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по
този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.
От доказателствата по
делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното
лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразило се в
държане на акцизни стоки- общо 305,00 литра нефтопродукт – нефтено масло, в
което преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на
изискванията за „тежки масла - газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо
0,001 %, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, в каквато насока са и изводите на районния съд. По делото е установено по несъмнен начин, че
процесните стоки са държани от наказаното лице, което не отрича, че предметът
на нарушението е негов. В случая в АУАН и в НП се съдържа фактическо описание
на извършеното нарушение, достатъчно за наказаното лице да разбере какво деяние
му се вменява да е извършило. Настоящата инстанция намира, че в случая по
никакъв начин не е било нарушено правото на защита на лицето- същото се е
защитавало именно срещу вмененото му нарушение. Съставомерността на извършеното
деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда въз основа на
преценените в съвкупност доказателства по делото. При правилно установената от
районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите, че
коментираното нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Нарушението
и правната му квалификация са точно установени. Размерът на наложеното наказание
е съобразен с предвидения от закона минимум и установения по делото двоен
размер на дължимия акциз. Правилно е приложен от наказващия орган и чл.124,
ал.1 от ЗАДС, предвид осъщественото нарушение.
Следва да се отбележи, че
доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани нито в
производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. С оглед
събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, представения
едва с възражението срещу съставения АУАН „касов бон“ по никакъв начин не
разколебава извода, че описаното в АУАН и НП нарушение по чл.126 от ЗАДС е
извършено от наказаното лице.
Конкретният случай не би
могъл да се приеме за маловажен, както е приел и районният съд, най- вече с
оглед разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, според която (в приложимата
редакция) маловажни случаи по ал.1 (включително за нарушения на чл.126 от същия
закон) са тези, при които двойният размер на акциза за стоките- предмет на
нарушението, не надвишава 50 лева (след изменението с ДВ, бр.97 от 2017г., в
сила от 01.01.2018г. – 100 лв.). Тази разпоредба в конкретния случай не може да
бъде приложена, тъй като установения по делото общ размер на дължимия акциз за стоките
е в размер на общо 197,03 лв. и двойният им размер безспорно не попада в границата
до 50 лева (респ. до 100 лв.). За пълнота следва да се
отбележи, че към момента разпоредбата на чл.126 от ЗАДС е изменена, но от
текста на същата е видно, че не е налице основание да се приеме, че към момента
е последвал по - благоприятен закон, който по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН да
бъде приложен като основание за не налагане на административна санкция.
С оглед горното,
настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави
в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/18.02.2019г.,
постановено по АНД №762/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.