Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 5818, 05.12.2014 година, град В.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДEМНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.
СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 6459 по
описа за
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищцата – С.В.Н., твърди в исковата си молба, че е собственик на имот, представляваш,
пл.№ 876 по КП на м.„ М. „ от 1997г.. с площ от 704 кв.м. с граници :
имоти с пл.№№ 878, 879, 877, 875 и поляна. Собствеността върху имота придобила
по силата на упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и с мисълта за своене
давностно владение, с начало 21.06,1989г., като до
настоящия момент владее имота. Имотът й е предоставен за ползване на основание
ПМС № 1 от 07.01.1981г.; а въз основа на Двустранен
договор от 21.06.i989r. й е предадено владението. След настаняването в имота изградила жилищна сграда със застроена
площ от 51кв.м и второстепенна сграда - хамбар със застроена площ от 10 кв.м.
Имота е заграден и облагороден, електрифициран и водоснабден.
Всички консумативи свързани с ел.захранване, вода и канал и
др плаща редовно и в срок, като има открити партиди на нейно име в съответните
дружества. Всяка година плаща дължимите данъци и такси за имота, който
също съм декларара по надлежния начин и пред Община В.,
Дирекция МД. В регистъра към КП от 1997г. като собственик на имот пл.№ 876 е вписана ищцата. Кадастралния план на м." М. „ от 1997г. е отменен със Заповед № РД -1-7706-432/15.12.2003г. на Областния управител на гр.В., с която е одобрен Плана на
новообразуваните имоти / ПНИ / на СО м. „М. „. Съгласно ПНИ,
имот пл. № 876 по КП от 1997г. попада в новосбразувни имоти пл.№№ 1049,1050,1051 и 1052 с
възстановена собственост на бивши собственици. В регистъра
към ПНИ за цитираните имоти са вписани други лица, с възстановени права, което
обуславя и правния интерес на ищцата от водене на настоящото дело, за приемане
за установено по отношение на гях, че тя е собственик на имота. Влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено
по отношение на ищцата и възстановените собственици, че тя е собственик на
процесната реална част, ще е основание за изменение на ПНИ и за вписването й
като собственик в регистъра на действащия плач. Част от имот пл.№ 875 по
КП 1997г., с приблизителна площ от 290 кв.м, в която е разположена и част от
жилищната й сграда, попада в имот1050 по ПНИ. В регистъра към ПНИ имот № 1050 е
записан на наследници на Т. П. К., възстановен с
Решение № 739 / 29.09.2000г.на ПК -В.. Съгласно изложеното по -горе,
основанието за вписване на наследниците на Т. П. К. в регистъра към ПНИ за имот
№ 1050 е Решение № 739 от 29.09.2000г., на ПК -В. , с което й е възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници. Възстановяването на
правото на собственост върху имоти, разположени в територии по параграф 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ се извършва при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници
се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28,ал.9 от ППЗСПЗЗ. За СО м." М. „ е изготвен и
одобрен ПНИ със Заповед № РД 1 - 7706-432 / 15.12.2003г. на
Обл.управител на гр. В., която не е обжалвана и по
отношения на новообразуван имот № 1050 е влязла в сила. Съдебната практика
приема, че с влизане в сила на ПНИ, възстановените с решение на ПК имоти се
индивидуализират по площ, граници и номер, освен ако не са описани и определен
по кадастрален план в административния акт за реституция, както е в случая.
Видно от приложеното към исковата молба Решение № 739 / 29.09.2000г.на ПК - В.,
признатия и възстановен под.№ 3 имот е описан като Нива от 4.500дка
, находящ се в терен по параграф 4 на Владислававо в местността Ч.Т.
имот 27 от КП изработен 1997г., по плана на стари имотни граници на м.М. имотът
представлява пл.27, заявен с пореден № 6 от заявлението и установен с НА № 113
/ 1946г. Наследник на Т. П. К. е ответника В.С.К..
Макар да владее имота
непрекъснато и необезпокоявано и с мисълта за своене от момента на
предоставянето му, съгласно цитирания по - горе двустранен договор от
21.06.1989г. и до настоящия момент, правно значение за придобиване на
собствеността от ищцата на основание давностно владение има периода, с начало -
издаване на решението на ПК или най-късно от влизане в сила на ПНИ по отношение
на възстановения имот. От 29.09.2000г., когато е
издадено Решение на ПК и до настоящия момент са минали повече от 13г., изминал
е и период по -дълъг от 10г. включително след влизане
в сила на ПНИ за СО м, „ М. ,„ одобрен със Заповед № РД 1 -7706-432
/15.12.2003г. на Обл.управител на гр. В., който е напълно достатъчен за придобиване на
собствеността на описаната реална част, с приблизителна площ от 290.00кв.м
попадаща във възстановения на наследниците на Т. Пр. К. и защихрована в зелен
цвят на комбинирата скица. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено между страните, че С.В.Н. е собственик на
реалната част, от новообразуван имот № 1050, заключена между точките А, В ,. С , Д , Е и F и повдигната в
зелен цвят на Комбинираната скица, с приблизителна площ от 290.00кв.м и
попадаща в НИ № 1050, по ПНИ от 2003г.за СО м. „М. „ при граници за тази реална
част : север част от НИ 1050, изток НИ 1051, юг останалата част от НИ 1050,
запад НИ 1049, придобита на основание давностно владение, упражнявано в периода
от 21.06.1989г. до датата на подаване на исковата
молба. В съдебно
заседание, процесуалният й представител поддържа иска. Претендира разноски.
С
отговора ответниците
– В.С.К. и Т.С.К., чрез процесуалният си представител оспорват иска по основание, като твърдят, че ищцата не е владяла спокойно и
необезспокоявано имота в продължение на 10 години, тъй като това владение е
било смутено на 02.12.2005г., когато ответниците са били въведени във владение
на ПИ 1050 в кадастрален район 501 по ПНСИ на м.”М.”,
установено с протокол № 97/02.12.2005г. Молят съда да отхвърли иска.
Претендират разноски.
Съдът,
след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, по
свое убеждение и въз основа на закона, прие да установено следното от
фактическа и правна страна:
Активната и пасивна процесуална легитимация
на страните по предявения иск съдът приема за установена чрез твърденията в
молбата, в отговора и
представените по делото писменни
доказателства. От
твърденията в молбата се
установява, че в полза на ответниците е издадено решение № 739/29.09.2000 г. на ПК- В. с което в качеството им на наследници на Т. П. К., б.ж. на гр.В., поч. на 03.09.1991г. е признато в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници правото на собственост за нива от 34.500
дка в терен по пар.4 на В. в местността „Ч.Т.” имот № 27, описан с пореден № 3 от решенвието. Със заповед № 0503/19.07.2005г.
на Кмета на Община В. по реда на пар.4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с идент.1050 с площ 3932 кв.м. в м. М., землище кв.В. и
към същата е приложена скица на имота № 1788/27.06.2005г. С протокол № 97 М/02.12.2005г.
ответниците по делото са въведени във владение на описания имот. От записа в регистъра към КП в представено
от ответниците заверено копие се установява, че за имот пл.№ 1050 е записан собственик н-ци на Т. П. К.. От твърденията в молбата и представените
доказателства съдът намира, че за ищцата е
налице правен интерес от водене на иск за установяване на правата й по отношение на реституираните собственици, поради
което съдът намира, че иска е допустим.
По основателността на предявения иск с
пр.осн.чл.124 от ГПК:
Предпоставка за уважаване на положителен
установителен иск за собственост е ищецът да установи в производството, че е носител на вещното
право на собственост след като е придобил собствеността чрез заявеното от него
придобивно основание.
В
настоящия случай ищцата сочи като
придобивно основание за правото на собственост изтекла придобивна давност с начален момент от 21.06.1989г.
и твърди че от
този момент осъществява несмущавано фактическа власт върху имота.
От заключението на
проведената СТЕ, което съдът цени като компетентно дадено и неоспорено от страните
се установява, че ищцата владее имот
пл.сн.№ 876 с площ от 764 кв.м.. Този имот попада в границите на четири стари
имота, от които само в имот № 27 влизат 261 кв.м. Със Заповед №
РД-1-7706-432/15.12.2003г. на Областен управител на В. е одобрен ПНИ на СО”М.”.
По този план за собствениците на стар имот № 27, признат за възстановяване на
н-ци на Т. П. К. с Решение № 739/29.09.2000г. на ПК-В. е отреден новообразуван
имот № 1050 с площ от 3932 кв.м. Източната и западна граници на стар имот № 27
съвпадат с тези на нообразуван имот № 1050. По тази причина площта от имот
пл.сн.№ 876 влизаща в границите на стар имот № 27 е идентична с тази, попадаща
в границите на новообразуван имот № 1050-261 кв.м.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
От показанията на св.Я.М. и Г.Б. се установи че ищцата владее имота от
1987-1988г. Ходили са в него и имат преки
непосредствени впечатления от местността. Твърдят че имота е ограден и
към момента се ползва от ищцата, в който тя живее. Не са чували имота да е
продаван или по отношение на него да има спорове за собственост.
Съдът кредитира
изцяло показанията им като, счита че те не са заинтересовани от изхода на
спора, познават добре имота и лицето, което е упражнявало владение върху него
за периода от 1987г. до сега.
При така
установеното, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният установителен иск за собственост върху
Фактическият състав на заявеното от ищцата придобивно основание включва
установена върху имота фактическа власт с намерение за своене, която е
продължила непрекъснато и необезпокоявано 10 години. В същото време следва да не са налице и пречки за
придобиване на имота по давност, между които следва да се приеме, че е и
възможността на ищцата да
противопостави това давностно
владение на собствениците, чиито права са възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
Последното следва от особеностите на реституционното
производство по ЗСПЗЗ и в частност на имоти в терени по §4 и момента, от който
възстановените собственици могат да защитят признатите им и възстановени права.
С оглед на това и предвид установените по-горе обстоятелства, че
процесният имот е част от възстановен по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ имот в полза
на три групи реституирани собственици, настоящият състав намира, че началният
момент от който срещу въззивниците тече придобивна давност е от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт /в този см. е константната съдебна практика, постановена по реда на
чл.290 ГПК - решение № 204/15.07.2011г.
по гр.д.№99/2011г. на ІІ ГО
на ВКС; решение № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009г. по гр.д.№ 905/2008г. на І ГО на
ВКС; решение № 584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС и решение № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. на ІІ ГО на
ВКС/.
По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ следва да се приеме, че
придобивна давност срещу лицата, заявили
за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от
момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В настоящия случай тази Заповед № 0503 е издадена на 19.07.2005г. Поради това и за периода от 21.06.1989г., претендиран като начална дата на давностното владение до
19.07.2005г. давност за процесния имот,
представляващ към този момент реална част от новообразуван ПИ 1050 не е
могла да тече.
Исковата молба е депозирана на 20.05.2014г., поради което и към датата на предявяване на иска изискуемият се
10-годишен давностен срок не е изтекъл. Това налага и извода,
че ищцата не е собственик на реална част с площ
от 290 кв.м. от имот 1050 въз основа на изтекла в нейна полза придобивна даност, начиная от 21.06.1989г.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи следното:
Преди възстановяване на имота на реституираните собственици след
окончателно завършване на процедурата по
реституция ищцата не е установила по отношение на кои лица е владяла процесния
имот и в какви граници е владяла същия доколкото имота, така, както е описан в
исковата молба е индивидуализиран едва след влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, а преди това по предходния КП от
С одобряване на
плана на СО “М.” със заповед № РД-1-7706/432/ от 15.12.2003 г. на Областен
управител на област с административен център В. е одобрен плана на
новообразуваните имоти за селищно образувание местност „М.”, кв.В.В., след
което статута на земята е такъв на
урбанизирана територия. Процесния имот
към него момент е бил земеделска земя, което изключва придобиването му по
давност.
С оглед тежестта на доказване която носи в
производството, съдът намира, че ищцата
не е установила по пътя на главно и пълно доказване правата си за процесната
реална част от имот на заявеното основание поради което предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените разноски, в
размер на 800лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие. Съдът счита, че същото не е прекомерно, доколкото
процесуалната защита е осъществявана за две лица. Далото е от фактическа и
правна сложност, проведени са две съдебни заседания. Разпитвани са свидетели и
вещо лице. Поради това не следва да го редуцира съобразно искането на ищцата по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.В.Н. ***, м-ст”М.”, със съдебен адрес гр.В., ул.”Г.К.” № 18, чрез адв.А.П. ***, против В.С.К. с ЕГН-********** *** и Т.С.К. с ЕГН-********** ***,
със съдебен адрес гр.В., ул.”П.К.”
бл.1, вх.В, чрез адв.К.К., положителен установителен иск за собственост на реална част от новообразуван имот № 1050,
с площ от 290кв.м., попадащи в НИ 1050 по ПНИ от 2003г. за с.о.”М.”, при граници за реалната
част: север част от НИ 1050, изток НИ 1051, юг- останалата част част от НИ
1050, запад НИ 1049, оцветена в зелен цвят на приложена скица, заключена между
точки А,В,С,Д,Е и F, на заявено придобивно основание давност,. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.В.Н. ***, м-ст”М.”,
със съдебен адрес гр.В., ул.”Г.К.” № 18, чрез адв.А.П. *** да
заплати на В.С.К. с ЕГН-********** ***
и Т.С.К. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес гр.В., ул.” П.К.”
бл.1, вх.В, чрез адв.К.К., сумата от 800 лева, представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: