Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-39 28.05.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 157 по описа за 2021
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от „Зенит-99“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район ,,Лозенец“, ул. ,,Богатица“ № 23, бл. АБВ, ет.П, ап.1, представлявано от
синдика Елин Топалов, против Решение №260018 от 12.08.2020г.
постановено по гр. дело № 3183/2019 г.
по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е приел за установено по
отношение на „Зенит-99“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София и И.А.И.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „Ц. С.“ № *, вх. *, ет. *, че Р.П.Я., ЕГН **********
и З.Р.Я., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. *,
са собственици на 6331/ 7331 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор №
67800.34.23 в гр. Созопол, общ. Созопол, м. „С.М.“, вид на територията –
горска, НТП друг вид дървопроизводителна гора, площ 7330 кв.м.
Със същото решение съдът
е осъдил „Зенит-99“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София и И.А.И., ЕГН **********, гр. С., ул. „Ц. С.“ № *, вх. *, ет. *,
да заплатят на Р.П.Я., ЕГН ********** и З.Р.Я., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. Б., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. *, сумата
от общо 3050 лв. (три хиляди и петдесет лева), представляващи направените
съдебно-деловодни разноски.
Недоволство от така постановения
съдебен акт, изразява въззивникът, който намира същия за неправилен поради
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат доводи, че
първоинстанционният съд неправилно преценил наличието на правен интерес у
ищците за предявяване на установителен иск. Посочва, че ответното дружество не
било надлежна страна по делото. Подчертава, че последиците от уважаване на иск
по чл.647 от ТЗ ползвали само кредиторите по несъстоятелността. Развива
съображения в тази насока. Твърди, че поведението на И.И. и купувачите било
недобросъвестно. Излага становище във връзка с недействителността на сделките
съгласно чл.647 от ТЗ. Цитира съдебна практика. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на въззивната
инстанция, с който бъдат отхвърлени като неоснователни исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р.П.Я., ЕГН ********** и З.Р.Я., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б.,
ул. „М.“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв. Росен Кацарски, с който същата се
оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за
липса на правен интерес за предявяване на установителния иск от ищците. Излагат
се аргументи. Посочва се, че правилно районният съд приел, че приобретателите
на процесния имот се явявали трети
добросъвестни лица, придобили възмездно недвижимия имот преди вписване на
исковата молба, с която е обявена несъстоятелността на сделката, от която черпи
права техният праводател. Твърди се, че в конкретния случай били налице
новонастъпили обстоятелства, относими към предмета на делото, както и
новооткрити писмени доказателства, потвърждаващи правото на собственост на
ищците по настоящия иск върху процесния недвижим имот. Иска се потвърждаване
решението на районния съд като правилно и обосновано. Претендира се присъждане
на сторените пред въззивната инстанция съдебно- деловодни разноски.
Към отговора на въззивната жалба
са приложени копия от исковата молба на ,,Зенит-99“ ООД /в несъстоятелност/
против И.И. с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД; призовка по гр.д.№379/2020г.
по описа на СГС и определение по същото дело, сочени от въззиваемите като
новооткрити доказателства, които са приети от съда в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд –Бургас е
предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, че с решение №5683/2011г., влязло в сила на 11.05.2012г., И.А.И.
е признат за собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор
67800.34.5 по КР на гр. Созопол, целият с площ от 19062 кв.м., като собственик
на останалата ½ ид.част е въззивникът „Зенит-99“ ООД в несъстоятелност.
По отношение на
въззивника, видно от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че същият е обявен в несъстоятелност с решение №141/13.11.2014 г.
по т.д. №203/2011г. по описа на Софийски окръжен съд. Преди това на
21.09.2012г. между „Зенит-99“ ООД и И.И. е сключен договор за доброволна делба
на имот с идентификатор 67800.34.5, целият с площ от 19062 кв.м., като имотът е
разделен на четири отделни самостоятелни имота и И.И. е станал изключителен
собственик на ПИ с идентификатор 67800.34.21 с площ от 9531 кв.м. и ПИ с идентификатор
67800.34.23 с площ от 7331 кв.м.
С нотариален акт
№ *, том **, И.И. продава на П.А.К. 6332/7331 ид.части от ПИ с идентификатор
67800.34.23, целият с площ от 7331 кв.м., а с нотариален акт № **, том ** от
вх.регистър 10732 от описна книга 5763/**.**.****г. същото лице продава на М.Б.
1000/2331 кв.м.ид.части от ПИ с идентификатор 67800.34.23, целиат с площ от
7331 кв.м.
С решение по
т.д. №231/2013г. на Софийски окръжен съд, постановено по претенция на
„Зенит-99“ ООД против И.И. по чл.647, ал.2, във вр. с ал.1 т.3 от ТЗ, е обявена
относителна недействителност на договора за доброволна делба от 21.09.2012г. по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, досежно ПИ с идентификатор 67800.34.5
по КК на гр. Созопол, като ответникът И. е осъден да върне в масата на
несъстоятелността ½ ид.част от ПИ с идентификатор 67800.34.23 и ПИ с
идентификатор 67800.34.21. В това производство не са участвали П.А.К. и М. Ж. Б.,
които към завеждане на делото са били собственици на имота и по отношение на
тях е било извършено надлежно вписване. Не се спори по делото, че исковата
молба по предявения иск по чл.647, ал.2 от ТЗ подадена от „Зенит – 99“ ООД
срещу И.И. не е била вписана.
С нотариален акт
№ *, том **, нот.дело №****/13.10.**** г. П.А.К. и съпругата му Г. К. продават
на въззиваемия-ответник Р.П.Я. 6332/7331 ид.части от ПИ с идентификатор
67800.34.23, целият с площ от 7331 кв.м.
След влизане в
сила на решението по т.д. №231/2013г. на Софийски окръжен съд и в.т.д.
№5110/2016 г. на Апелативен съд – София въззивникът „Зенит-99“ ООД, снабдявайки
се с изпълнителен лист срещу И.И., е пристъпил към изпълнение като е образувано
изп.дело №896/2017г. на ЧСИ Г. Михалев, който на 24.04.2018 г. на място е
констатирал, че имотът се владее от лицата Р.Я. и М.Б., поради което е спрял
изпълнителното дело.
Първоинстанционният
съд правилно е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.
За да
удовлетвори предявената претенция Районен съд – Бургас е счел, че съгласно
разпоредбата на чл.647 ал.3 от ТЗ, визираната в текста недействителност не
засяга трети добросъвестни лица придобили възмездно собствеността преди
вписване на исковата молба. Отчитайки обстоятелството, че при завеждане от
въззивника на търговското дело по чл.647 от ТЗ срещу И.И., синдикът на
дружеството в несъстоятелност не е вписал надлежно исковата молба, поради което
прехвърлителната сделка, с която въззиваемите Р.Я. и З.Я. са придобили
процесните идеални части, не може да се противопостави на дружеството. По
делото не се установява по партидата на П.К. отразяване вписването на тежест
върху имота или искова молба, както и други отбелязвания. В този смисъл не се
установява третите лица придобили собствеността върху имота да са
недобросъвестни, т.е. да са знаели за увреждането. Единствено наложената от
кредитора „Лоялти Супермотор Спорт“ ООД възбрана върху процесния имот №
67800.34.23 от ЧСИ на 25.10.2012г. е вдигната на 21.10.2014г., т.е. преди
въззиваемите съпрузи да придобият собствеността върху имота.
Следва да се
отбележи, че в подадената въззивна жалба дружеството в несъстоятелност не
оспорва правото на собственост на въззиваемите върху процесния недвижим имот.
Основното оспорване по въззивната жалба е свързано с обстоятелството, че за
въззиваемите съпрузи липсва правен интерес за предявяване на установителния
иск, поради което страната счита, че производството по делото е недопустимо,
респективно обжалваното решение следва да бъде отменено.
Правният интерес
от предявяване на иска по чл.124 от ГПК произтича от обстоятелството, че
процесният имот е обект на принудително изпълнение в рамките на производство по
несъстоятелност срещу въззивника „Зенит – 99“ ООД. От своя страна дружеството в
несъстоятелност е взискател по изпълнителното дело пред ЧСИ Георги Михалев с
рег. №703 на КЧСИ срещу И.И.. Що се отнася до въззиваемият и ответник в
производството пред първоинстанционният съд – И.И., срещу него е постановено
решение за връщане на ½ идеална част от имота, което обуславя
предявяване на установителна претенция спрямо него. С оглед на така
установеното по делото, настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, което налага
потвърждаването му. По отношение на въззиваемите Р. и З. Я.и, които са поискали
присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция, съдът
констатира, че по делото няма доказателства за сторени разноски, поради което
такива не им се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260018 от 12.08.2020г. постановено по
гр. дело № 3183/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване препис
от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.