Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 80

 

гр. Пловдив, 20.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАЛИНА АРНАУДОВА     

 

   ЧЛЕНОВЕ:     ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА     

                                                                           

            РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 619/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.Б.Д. и С.Х.Д. чрез пълномощника им адвокат Н.А. против решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/    2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която предявените от тях частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба, впоследствие развален, продажна цена са отхвърлени за разликата над 4 514 лв. до предявения общ размер от 12 500 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски в общ размер на 1 000 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство в общ размер на 3 000 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство в общ размер на 12 000 лв., както и в частта на разноските, дължими на адвокат Г.И. като пълномошник на В.К. и на адвокат Ю. Д. като пълномощник на К.К.-Р.. Жалбоподателите твърдят, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения и молят съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове до посочените в исковата молба частични размери, ведно с произтичащите от това законни последици. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците във въззивното производство. Претендират разноски.

Ответниците по тази жалба Ю.Й.В. и Н.М.П. чрез пълномощника си адвокат С.К. я оспорват като неоснователна и недоказана и молят съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваните части. Претендират разноски за въззивното производство.

Ответниците по тази жалба Ц.Б.И., Р.А.Б., Н.А.Г. и К.Г.А. чрез пълномощниците си адвокат Д. Г. и адвокат Д.К. считат, че тя е неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди решението на окръжния съд в обжалваната част. Претендират направените във въззивното производство разноски.

Ответниците К.Н.Г. и С.Д.Д.-Х. чрез особения им представител адвокат Ж.М. молят да бъде оставена без уважение въззивната жалба, тъй като решението на окръжния съд е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Претендират възнаграждение за въззивното производство на особения им представител адвокат Ж.М..

Ответниците С.Р.Г., В.Д.К. и К.В.К.-Р. чрез пълномощниците им адвокат Ю.Д. и адвокат Г.И. считат, че жалбата е неоснователна и молят съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендират направените по делото разноски, представляващи заплатено от първите двама адвокатско възнаграждение и такова по чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокат Д. за предоставена безплатна правна защита на К.К.-Р.

Ответницата А.Й.С. чрез пълномощника си адвокат А.К. оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство.

Ответниците Н.М.Р., А.А.Р. и Ф.А.Р., действащи чрез особения си представител адвокат В.К., считат, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

Ответниците А.Ф.Р., А.Н.П., С.А.Б., Л.Д.Д. и М.А.Р. не са взели становище по тази жалба.  

Постъпила е въззивна жалба от А.А.Р., Н.М.Р. и Ф.А.Р. чрез назначения им особен представител адвокат В.К. против същото решение в частта, в която предявените против тях искове са уважени, т.е. в частта, в която договорът за покупко-продажба е развален, и в частта, в която те са осъдени да заплатят на ищците припадащата им се част от платената по договора продажна цена. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска то да бъде отменено в тази част и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени тези искове. Претендира се възнаграждение на назначения особен представител.

Ответниците по тази жалба К.Д. и С.Д. считат, че тя е неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Претендират разноски.

Ответниците по тази жалба Ю.В., Н.П., Ц.И., Р.Б., Н.Г., К.А., К.Г., С.Д.-Х., С.Г., В.К., К.К.-Р., А.С., А.Р., А.П., С.Б., Л.Д. и М.Р. не са взели становище по нея.

 Постъпила е насрещна въззивна жалба от С.Р.Г. чрез пълномощниците си адвокат Ю.Д. и адвокат Г.И. против същото решение в частта, в която са уважени исковите претенции против него, т.е. в частта, в която договорът за покупко-продажба е развален, и в частта, в която той е осъден да заплати на ищците припадащата му се част от платената по договора продажна цена в размер на 138,89 лв., ведно със законната лихва върху нея, като се иска решението да бъде обезсилено или отменено в частта, в която е уважен искът за разваляне на договора, и да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за връщане на цената по него, ведно със законната лихва върху нея, с присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Ответниците по тази жалба К.Д. и С.Д. я оспорват и молят съда да я остави без уважение. Претендират направените разноски.

Ответниците по тази жалба Ю.В., Н.П., Ц.И., Р.Б., Н.Г., К.А., К.Г., С.Д.-Х., В.К., К.К.-Р., А.С., А.Р., А.П., С.Б., Л.Д., М.Р., А.Р., Н.Р. и Ф.Р. не са взели становище по нея.

Постъпила е частна жалба от К.Б.Д. и С.Х.Д. чрез пълномощника им адвокат Н.А. против определение № 653/02.04.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото гражданско дело, в частта, в която е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по делото досежно присъдените такива на адвокат Г.И., пълномощник на В.К., и на адвокат Ю.Д., пълномощник на К.К.-Р., за оказаната им безплатна правна защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като жалбоподателите искат определението да бъде отменено в тази част или да бъде изменено с намаляване размера на присъдените суми поради тяхната очевидна прекомерност.

Ответниците по тази жалба В.К. и К.К.-Р. чрез пълномощниците си адвокат Ю.Д. и адвокат Г.И. считат, че тя е неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди определението на окръжния съд в оспорената част. 

Постъпила е частна жалба от С.Р.Г. чрез пълномощниците си адвокат Ю.Д. и адвокат Г.И. против същото определение в частта, в която е оставено без уважение искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по делото, като се иска то да бъде отменено в тази част и да бъде уважено искането му да му бъдат присъдени разноски поне в размер на 1 600 лв., както и да бъдат намалени разноските, дължими от него на ищците на не повече от 50 лв.

Ответниците по тази частна жалба К.Д. и С.Д. чрез адвокат Н.А. я оспорват и молят съда да я остави без уважение, като потвърди определението в обжалваната му част.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К.Б.Д. и С.Х.Д. против А.Й.С., П. Р. К., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон В.Д.К. и К.В.К.-Р., С.Р.Г., А.Ф.Р., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Н.М.Р., М.А.Р., А.А.Р. и Ф.А.Р., А. А. Б., починала в хода на производството и заместена от наследницата си по закон Р.Б.А., А.Ф.Р., Н.А.Г., Ц.Б.И., К.Г.А., А.Н.П., К.Н.Г., С.А.Б., Л.Д.Д., С.Д.Д.-Х., Ю.Й.В. и Н.М.П. обективно и субективно съединени при условията на кумулативност искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 190 от ЗЗД, по    чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 88 от ЗЗД, по чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 191, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД…./…/1995 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, по време на брака си със С.Д.К.Д. закупил от ответниците по делото, от които С.Б. е наследник по закон на починалия продавач по договора А.Б.Г., Л.Д. и С.Д.-Х. са наследници по закон на починалия продавач Т. М. Г., а Ю.В. и Н.П. са наследници по закон на починалия продавач В. Г. Т., недвижим имот, представляващ дворно място, намиращо се в гр. П., ул. „К. В.“ № …, цялото с площ от 876 кв.м., съставляващо УПИ І-12, кв. …-стар по плана на кв. „У.“ П., ведно с построената в същото дворно място стара фабрична сграда с постройка, при описаните в нотариалния акт граници, който имот по действащата кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор … с площ от 903 кв.м., с административен адрес: гр. П., ул. „К. В.“ № 6, с трайно предназначение – урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10 м./, при описани граници, ведно с намиращите се в същото място обслужващи, стопански и търговски сгради – 2 броя, като при сключване на договора продавачите се легитимирали като единствени законни наследници на своя наследодател Н.Н.Г., починал през 1952 г., в чиято полза бил реституиран имотът, одържавен през 1944 г., за който имот те се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № …, т. …/… г., н.д.       № …/… г. на нотариус при Пловдивския районен съд. В исковата молба се твърди също, че след продажбата ищците влезли във владение на имота, разчистили и подравнили терена, премахнали старата, порутена постройка, направили оплочване на терена и започнали да го владеят като негови собственици, 5-6 години преди завеждане на делото отдали под наем част от имота на търговец, който разположил в него преместваем търговски обект, а през 2006 г. – 2007 г. подписали договор със строителна фирма /СК „О. – б.“ ЕООД – П./ за бъдещо застрояване на имота срещу обезщетение за тях като собственици – получаване на отделни обекти в сградата в собственост. През март    2007 г. Д. неочаквано получил призовка по гр.д. № 3066/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с., което било за делба на описания недвижим имот, като след направена справка той установил, че е заведено като гр.д. № 8199/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд – VІ гр.с., инициирано от законните наследници на Г. Г., с която наследодателят на ответниците Н.Г. имал сключен граждански брак, основаващи правата си на чл. 9а от ЗН, като с решение на Върховния касационен съд постановените от районния и окръжния съд решения били отменени и делото - върнато за ново разглеждане с указание за конституиране на Д. като страна по делото и за преценка за законните му права, а с влязло в сила решение от 08.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 3066/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, било прието, че наследниците на съпругата на общия наследодател имат права в размер на 2/3 ид.ч. от имота, а на праводателите на ищците били признати права в общ размер на 1/3 ид.ч. от него, разпределена между тях по квоти, като била допусната делба на описания имот между всички наследници, както и било прието, че договорът от 27.10.1995 г. между ищеца и част от наследниците на Н.Г. е относително недействителен съгласно чл. 76 от ЗН в отношението между преките наследници и затова бил отхвърлен искът за делба спрямо Д., а втората фаза на делбата приключила с решение № 2287/01.07.2011 г., постановено по гр.д. № 8199/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което процесният недвижим имот бил изнесен на публична продан. Предвид изложеното и установеното по делбеното дело, че продавачите към момента на сключване на договора са притежавали само част от прехвърленото право /1/3 ид.ч. от имота/, а останалата част е принадлежала на трети лица, което обстоятелство не е било известно на купувача към този момент, а той разбрал за него едва през 2007 г., както и предвид това, че договорът бил обявен за относително недействителен по реда на чл. 76 от ЗН и имотът не бил поставен в дял на продавачите, Д. молят съда да постанови решение, с което да развали договора от 27.10.1995 г. Ищците претендират също връщане от продавачите по договора /с изключение на К.Г. и С.Д.-Х., по отношение на които исковете са оттеглени/ на заплатената продажна цена, която според ищците била 130 000 лв., тъй като съгласно сключения предварителен договор за продажба на имота от 12.09.1995 г. договорената и платената на продавачите цена била 5 000 000 лв. /неденоминирани/, които към момента на сделката възлизали на          130 000 германски марки, в каквато валута било извършено плащането,  сумата била осигурена по банков път изцяло от сина на ищците, живеещ от  години в Г., а след деноминацията на лева и въвеждането на фиксиран курс на същия към еврото съгласно Закона за валутния борд тази сума се равнява на 65 000 евро, която към настоящия момент е  130 000 лв. В производството исковете са предявени като частични - в общ размер на 13 000 лв. от пълния размер от 130 000 лв., като се иска ответниците да бъдат осъдени съобразно размера на притежаваните от тях права да заплатят на ищците следните суми, както следва: А.С. за притежаваните 60/720 ид.ч. 1 083 лв. от общо 10 833 лв., П. К. за притежаваните 20/720 ид.ч. 361 лв. от общо 3 610 лв., С.Г. за притежаваните 20/720 ид.ч. 361 лв. от общо          3 610 лв., А.Р. за притежаваните 30/720 ид.ч. 542 лв. от общо 5 420 лв., Р.Б. /като наследник на починалата в хода на производството А. Б. за притежаваните 84/720 ид.ч./ 1 516 лв. от общо 15 160 лв., А.Р. за притежаваните 30/720 ид.ч. 542 лв. от общо 5 420 лв., Н.Г. за притежаваните 84/720 ид.ч.           1 516 лв. от  общо 15 160 лв., Ц.И. за притежаваните 84/720 ид.ч. 1 516 лв. от общо 15 160 лв., К.А. за притежаваните 30/720 ид.ч. 542 лв. от общо 5 420 лв., А.П. за притежаваните 30/720 ид.ч. 542 лв. от общо 5 420 лв., С.Б. /като наследник на продавача по договора А.Г. за притежаваните 84/720 ид.ч./ 1 516 лв. от общо 15 160 лв., Л.Д. /като наследник на Т. Г. за притежаваните 84/720 ид.ч./ 1 516 лв. от общо 15 160 лв., Ю.В. /като наследник на В. Т. за притежаваните 15/720 ид.ч./ 271 лв. от общо 2 710 лв., Н.П. /като наследник на В. Т. за притежаваните 15/720 ид.ч./ 271 лв. от общо 2 710 лв., В.К. и К.К.-Р. /като наследници на починалата П. К. за притежаваните 20/720 ид.ч./ всеки от тях по 180,50 лв. от общ размер 1 805 лв.

В исковата молба се твърди също, че ищците са направили разходи във връзка с имота, като след покупката му са извършили редица възстановителни и подобрителни работи в него: през 1996 г. съборили стара, негодна, полусрутена фабрична сграда, намираща се в терена, с площ от около 160-170 кв.м., разходите за което били 2 000 лв., цялостно разчистили терена от бурени и стари материали и изхвърлили отпадъците, за което наели товарен камион - около 30 курса на обща стойност 3 000 лв., подравнили терена с пясък и пръст, за което извършили разходи от 1 500 лв., насипали терена с чакъл и бетонирали площ от около 600 кв.м. на стойност 3 500 лв., т.е. общата стойност на направените разходи е 10 000 лв., като те претендират тази сума частично - 1 000 лв. /по 1/10 ид.ч. по всяко от посочените пера/, като молят да бъдат осъдени ответниците да им заплатят следните суми съобразно наследствените им права, както следва: А.С.    83 лв. от общо 830 лв., П. К. 28 лв. от общо 280 лв., С.Г. 28 лв. от общо 280 лв., А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., Р.Б. 116 лв. от общо 1 160 лв., А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., Н.Г. 116 лв. от общо 1 160 лв., Ц.И. 116 лв. от общо 1 160 лв., К.А. 42 лв. от общо 420 лв., А.П. 42 лв. от общо 420 лв., С.Б.       116 лв. от общо 1 160 лв., Л.Д. 116 лв. от общо 1 160 лв., Ю.В. 21 лв. от общо 210 лв. и Н.П. 21 лв. от общо 210 лв.

Ищците твърдят, че са им били нанесени имуществени вреди под форма на претърпяна загуба, съставляваща заплатена от тях неустойка по договор от 08.06.2007 г., с който възложили на строителна фирма СК „О. – б." ЕООД – П. проектиране и впоследствие реализиране на бъдещото застрояване в имота, срещу което трябвало да получат обезщетение в размер на 30 % от РЗП на бъдещата сграда, изразяващо се в не по-малко от два апартамента, един магазин и един гараж в сградата, но след като били призовани да участват в делото за делба, в което съдът не признал правата им, се наложило да прекратят по тяхна вина сключения с фирмата договор, а съобразно  предвиденото в него трябвало да заплатят на изпълнителя неустойка от 20 000 евро, или 39 000 лв., като с изрично споразумение между страните изпълнението било разсрочено до края на април 2012 г., а към момента на подаване на исковата молба те заплатили на фирмата две вноски в общ размер на 19 700 лв. Предвид изложеното ищците молят съда да осъди ответниците да им заплатят сумата 3 000 лв. като част от пълния заявен размер от 39 000 лв., както следва: А.С.   250 лв. от общо 3 250 лв., П. К. 83 лв. от общо 1 083 лв., С.Г.    83 лв. от общо 1 083 лв., А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., Р.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., Н.Г. 350 лв. от общо 4 550 лв., Ц.И. 350 лв. от общо 4 550 лв., К.А. 125 лв. от общо 1 625 лв., А.П. 125 лв. от общо 1 625 лв., С.Б. 125 лв. от общо 1 625 лв., Л.Д. 125 лв. от общо 1 625 лв., Ю.В. 62,50 лв. от общо 812,50 лв. и Н.П.  62,50 лв. от общо 812,50 лв.

В исковата молба е предявена претенция и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под форма на пропуснати ползи в общ размер на 880 100 лв., от които се претендират 12 000 лв., представляващи неполучено договореното обезщетяване по разваления договор със СК „О. – б." ЕООД – П. от 30% от общата РЗП на сградата, или обекти в общ размер на 750 кв.м., които трябвало да се построят в имота, изчислени на база средна пазарна цена за 1 кв.м. ново строителство към 2007 г. – 2008 г. от около 600 евро, т.е. 450 000 евро, или 880 100 лв., поради което се иска съдът да осъди ответниците да им заплатят следните суми, както следва: А.С. 250 лв. от общо 3 250 лв., П. К. 83 лв. от общо 1 083 лв., С.Г.    83 лв. от общо 1 083 лв., А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., Р.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., Н.Г. 350 лв. от общо 4 550 лв., Ц.И. 350 лв. от общо 4 550 лв., К.А. 125 лв. от общо 1 625 лв., А.П. 125 лв. от общо 1 625 лв., С.Б. 125 лв. от общо 1 625 лв., Л.Д. 125 лв. от общо 1 625 лв., Ю.В. 62,50 лв. от общо 812,50 лв. и Н.П. 62,50 лв. от общо 812,50 лв.

Ищците претендират и заплащане на частта от събраните от тях наеми за имота в размер на 2/3 ид.ч., която те дължат на третите лица-собственици на същия, чийто права са признати с решението по делбеното дело, като тези трети лица претендират от ищците да им възстановят събраните граждански плодове от имота като получени от  тях наеми за периода 01.01.2006 г. - 01.04.2011 г. в общ размер на   16 600 лв, а дължимата и преведената на третите лица сума е 11 066 лв., от която по делото се претендира частично сумата 1 000 лв., платима от ответниците, както следва: А.С. 83 лв. от общо 922 лв., П. К. 28 лв. от общо 307 лв., С.Г. 28 лв. от общо 307 лв., А.Р. 42 лв. от общо 461 лв., Р.Б.       116 лв. от общо 1 291 лв., А.Р. 42 лв. от общо 461 лв., Н.Г. 116 лв. от общо 1 291 лв., Ц.И. 116 лв. от общо 1 291 лв., К.А. 42 лв. от общо 461 лв., А.П.   42 лв. от общо 461 лв., С.Б. 116 лв. от общо 1 291 лв., Л.Д. 116 лв. от общо 1 291 лв., Ю.В. 21 лв. от общо 230,50 лв. и Н.П. 21 лв. от общо 230,50 лв.

Всички посочени суми се претендират със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците А.С., А.Р., Ц.И., А.П., Ю.В. и Н. П. поддържат становище за неоснователност на исковете и молят те да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.   

Ответниците П. К., починала в хода на производството и заместена от наследниците си В.К. и К.К.-Р., и С.Г. считат, че предявените искове са неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират разноски.

Ответниците А.Р., Н.Р. и Ф.Р. оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли.

Ответниците Н.Г., Р.Б. и К.А. считат, че искът за разваляне на договора е недопустим, а ако съдът счете, че е допустим, той е неоснователен, като са неоснователни и предявените осъдителни искове. Претендират разноски.

Ответниците К.Г. и С.Д.-Х. оспорват предявения против тях иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и молят съда да го отхвърли, като твърдят, че претенцията е погасена по давност, тъй като ищците са знаели за висящото дело за делба, но не са предявили иска в предвидения в закона петгодишен срок, считано от датата на сключване на разпоредителната сделка. Претендират разноски.

Ответниците С.Б. и Л.Д. не са взели становище по исковете.

С обжалваното решение е развален сключения на 27.10.1995 г. с н.а. № …, т. …, н.д. № …/… г. на нотариус при Пловдивския районен съд договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, представляващ фабрична сграда с пристройка и дворно място, цялото застроено и незастроено от около 876 кв.м., и всички подобрения в него, находящ се в гр. П., бул. „К. В.“ № 6, имот пл.   № 12, кв. …-стар по плана на кв. „У.“ в гр. П. от 1992 г., който имот по действащата кадастрална карта на гр. П. представлява поземлен имот с идентификатор … с площ от 903 кв.м., с административен адрес: П., бул. „К. В.“ № …, с трайно предназначение урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ПИ …,                   ПИ …, ПИ …, ПИ …, ПИ … и ПИ …, ведно с намиращите в имота обслужващи, стопански и търговски сгради - 2 броя, поради неизпълнение от страна на продавачите, като е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договора от 27.10.1995 г. по отношение на ответниците В.Д.К. и К.В.К.-Р.; ответниците А.Й.С., С.Р.Г., Н.М.Р., М.А.Р., А.А.Р. и Ф.А.Р., четиримата като наследници на починалия ответник А.Ф.Р., Р.А.Б. като правоприемник на починалата ответница А. А. Б., А.Ф.Р., Н.А.Г., Ц.Б.И., К.Г.А., А.Н.П., С.А.Б., Л.Д.Д., Ю.Й.В. и Н.М.П. са осъдени да заплатят на К.Б.Д. и С.Х.Д. суми, представляващи съответните припадащи им се части от платената от ищците продажна цена за описания недвижим имот, предмет на договора за покупко-продажба, сключен на 27.10.1995 г., както следва: А.С. – 416,67 лв., С.Г. – 138,89 лв., Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. общо 208,33 лв., Р.Б. като правоприемник на починалата ответница А. Б. 583,33 лв., А.Р. 208,33 лв., Н.Г.   583,33 лв., Ц.И. 583,33 лв., К.А. 208,33 лв., А.П. 208,33 лв., С.Б. 583,33 лв., Л.Д. 583,33 лв., Ю.В. 104,17 лв. и Н.П. 104,17 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.09.2011 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените частични искове за разликата над присъдените суми до претендираните такива, както следва: от А.С. за разликата над присъдената сума от 416,67 лв. до претендираната сума от 1 083 лв. от общ заявен размер от 10 833 лв., от С.Г. за разликата над присъдената сума от 138,89 лв. до претендираната сума от 361 лв. от общ заявен размер от 3 610 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от Р.Б. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 616 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от А.Р. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от Н.Г. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Ц.И. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от К.А. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от А.П. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от С.Б. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Л.Д. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Ю.В. за разликата над присъдената сума от 104,17 лв. до претендираната сума от 271 лв. от общ заявен размер от 2 710 лв. и от Н.П. за разликата над присъдената сума от 104,17 лв. до претендираната сума от 271 лв. от общ заявен размер от 2 710 лв. и са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. против В.Д.К. и К.В.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. Р. К. частични искове за сума от 361 лв. от общ размер от 3 610 лв., съответно по 180,50 лв. за всеки един от тях от общ размер от по 1 805 лв.; отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да заплатят стойността на извършени от ищците в имота, находящ се на бул. „К. В.“ № … в гр. П., необходими и полезни разноски – за събаряне на стара, негодна и полусрутена фабрична сграда, намираща се в терена, с площ от около 160 кв.м. - 170 кв.м., цялостно разчистване на терена от бурени и стари материали и изхвърляне на отпадъците, подравняване на терена с пясък и пръст, насипване на терена с чакъл и бетонирането му на площ от около 600 кв.м., които частични искове са предявени в общ размер на 1 000 лв. от пълния заявен размер от 10 000 лв., претендирани от ответниците, както следва: от А.С. 83 лв. от общо 830 лв., от С.Г. 28 лв. от общо 280 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., от Р.Б. 116 лв. от общо 1 160 лв., от А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., от Н.Г. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Ц.И. 116 лв. от общо 1 160 лв., от К.А. 42 лв. от общо 420 лв., от А.П. 42 лв. от общо 420 лв., от С.Б. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Л.Д. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Ю.В. 21 лв. от общо 210 лв., от Н.П. 21 лв. от общо 210 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 28 лв. от общо 280 лв.; отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени вреди, представляващи заплатената от ищците неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство, сключен на 08.06.2007 г. между К.Д. и Строителна компания „О. – б.“ ЕООД, които частични искове са на обща стойност 3 000 лв. от пълен размер от 39 000 лв., претендиран от ответниците, както следва: от А.С. 250 лв. от общо 3 250 лв., от С.Г. 83 лв. от общо 1 083 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., от Р.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., от А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., от Н.Г. 350 лв. от общо   4 550 лв., от Ц.И. 350 лв. от общо 4 550 лв., от К.А. 125 лв. от общо 1 625 лв., от А.П. 125 лв. от общо 1 625 лв., от С.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., от Л.Д. 350 лв. от общо 4 550 лв., от Ю.В.      62,50 лв. от общо 812,50 лв., от Н.П. 62,50 лв. от общо 812,50 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 83 лв. от общо 1 083 лв.; отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение в общ размер на 12 000 лв., представляващи част от общо дължимо обезщетение в размер на 880 100 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълненото задължение на продавачите по сключения на 27.10.1995 г. договор за покупко-продажба, изразяващи се в неполучаване от ищците на договореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г., сключен между К.Д. и Строителна компания „О. – б.“ ЕООД, в размер на 30 % от общата РЗП на сградата, която е следвало да се построи в недвижимия имот, находящ се в гр. П., ул. „К. В.“ № 6, претендирани от ответниците, както следва: от А.С. 1 000 лв. от общо 73 341 лв., от С.Г. 333 лв. от общо 24 447 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия А.Р. 500 лв. от общо 36 671 лв., от Р.Б. 1 400 лв. от общо     102 678 лв., от А.Р. 500 лв. от общо 36 671 лв., от Н.Г. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от Ц.И. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от К.А. 500 лв. от общо               36 671 лв., от А.П. 500 лв. от общо 36 671 лв., от С.Б. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от Л.Д. 1 400 лв. от общо  102 678 лв., от Ю.В. 250 лв. от общо 18 335,50 лв., от Н.П. 250 лв. от общо 18 335,50 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 333 лв. от общо 24 447 лв.; отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят сума в общ размер на 1 000 лв., представляващи част от дължимата и преведена на третите лица, собственици на 2/3 ид.ч. от имота, находящ се в гр. П., ул. „К. В.“ № …, сума от 11 066 лв. – стойност на припадащата им се част от получени от ищците наеми от имота за периода 01.01.2006 г. – 01.04.2011 г., претендирани от ответниците, както следва: от А.С. 83 лв. от общо 922 лв., от С.Г. 28 лв. от общо 307 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. 42 лв. от общо 461 лв., от Р.Б. 116 лв. от общо 1 291 лв., от А.Р. 42 лв. от общо 461 лв., от Н.Г. 116 лв. от общо 1 291 лв., от Ц.И.    116 лв. от общо 1 291 лв., от К.А. 42 лв. от общо      461 лв., от А.П. 42 лв. от общо 461 лв., от С.Б. 116 лв. от общо 1 291 лв., от Л.Д. 116 лв. от общо 1 291 лв., от Ю.В. 21 лв. от общо 230,50 лв., от Н.П. 21 лв. от общо 230,50 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 28 лв. от общо 307 лв.; А.С. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 296 лв. разноски по делото, С.Г. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 271 лв. разноски по делото, Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. са осъдени да заплатят на К.Д. и С.Д. общо 277,13 лв. разноски по делото, Р.Б. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 310,40 лв. разноски по делото, А.Р. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 277,13 лв. разноски по делото, Н.Г. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 310,40 лв. разноски по делото, Ц.И. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 310,40 лв. разноски по делото, К.А. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 277,13 лв. разноски по делото, А.П. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 277,13 лв. разноски по делото, С.Б. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 310,40 лв. разноски по делото, Л.Д. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 310,40 лв. разноски по делото, Ю.В. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д.      268 лв. разноски по делото, Н.П. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 268 лв. разноски по делото, С. Д.-Х. е осъдена да заплати на К.Д. и С.Д. 259 лв. разноски по делото, К.Г. е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. 259 лв. разноски по делото, К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на ответниците разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете, както следва: на Л.Д. – 43,86 лв., на Ю. В. – 8,43 лв., на Н.П. – 8,43 лв., на С.Г. – 29,51 лв., на Ц.И. – 62,66 лв., на Р.Б. – 62,66 лв., на Н.Г. – 62,66 лв. и на К.А. – 23,52 лв., К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на адвокат Г.И. 1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на В.К., и на адвокат Ю.Д. 1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на К.К.-Р., и С.Д.-Х., К.Г., Н.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия А.Р. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд дължимо адвокатско възнаграждение за особените им представители в размер на по 910,70 лв. за първите двама и 2 071,51 лв. общо за останалите трима.

Това решението е обжалвано от ищците в частта, в която са отхвърлени предявените от тях частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба продажна цена за разликата над присъдените суми до предявения общ размер от 12 500 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски, в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство, в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство и в частта на разноските, но само относно присъдените такива по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Г.И. и на адвокат Ю. Д..

Решението е обжалвано от ответниците А.Р., Н.Р. и Ф.Р. в частта, в която договорът за покупко-продажба е развален, и в частта, в която те са осъдени да заплатят на ищците припадащата им се част от платената по договора продажна цена, както и от ответника С.Г. в частта, в която договорът за покупко-продажба е развален, и в частта, в която той е осъден да заплати на ищците припадащата му се част от платената по договора продажна цена, ведно със законната лихва върху нея.

Доколкото по отношение на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД всички ответници имат качеството на задължителни необходими другари, макар и обжалвано само от някои от тях, решението в частта, в която искът е бил уважен, не е влязло в сила и е предмет на въззивното производство.

По отношение на осъдителните искове обаче, съединени субективно и обективно при условията на кумулативност, ответниците имат качество на обикновени другари, като не е необходимо решението на съда да е еднакво спрямо всички, поради което следва да се приеме, че предмет на въззивното производство е решението в частта, в която А.Р., Н.Р., Ф.Р. и С.Г. са осъдени да заплатят на ищците суми като припадаща им се част от платената по договора продажна цена, в частта, в която исковете за връщане на тази цена са отхвърлени спрямо всички ответници, в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски, в частта, в която са отхвърлени предявените частични искове за присъждане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство, както и на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по същия договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство, както и в частта на разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Г.И. и на адвокат Ю. Д..

Решението не е било обжалвано и е влязло в сила по отношение осъждането на останалите ответници да заплатят припадащата им се част от платената по договора продажна цена, в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на дължимите и преведени на третите лица, собственици на 2/3 ид.ч. от имота, наеми от имота, както и в частта за останалите присъдени разноски.

С определение № 653/02.04.2019 г. са оставени без уважение молбата на Ц.И., Р.Б., Н.Г. и К.А., на А.С., на С.Г. и на К.Д. и С.Д. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като последната молба касае само присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д. за оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.- Р..

Това определение е обжалвано само от К.Д. и С.Д. и от С.Г., като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в останалата част не е обжалвано от останалите ответници-молители в производството по чл. 248 от ГПК и е влязло в сила.

С решение № 420/02.04.2019 г. е оставена без уважение молбата на А.С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1591/20.12.2018 г.

Това решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

По иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба:

Съдът намира, че този иск е допустим, респ. решението на окръжния съд в тази част е допустимо.

Законът предвижда две основни хипотези, при които правата на купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот са в конкуренция с правата на трето лице – преди съдебно отстранение /евентуална евикция/ и след съдебно отстранение на купувача от истинския собственик на вещта /осъществена евикция/.

В първата хипотеза законът /чл. 189 от ЗЗД и чл. 190 от ЗЗД/ изрично предвижда, че ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, част от нея принадлежи на трето лице или вещта е обременена с негови права, купувачът може да развали договора за покупко-продажба по реда на чл. 87 от ЗЗД, като ефектът на развалянето настъпва с влизане в сила на съдебното решение.

По отношение на втората хипотеза обаче /при вече осъществена евикция/ законът мълчи, а разпоредбата на чл. 191 от ЗЗД посочва какви са правата на купувача, но не и каква е съдбата на договора за покупко-продажба.

В нашето право развалянето на действителен двустранен договор освен по инициатива на страната по реда на чл. 87 от ЗЗД, е възможно да стане и по право по реда на чл. 89 от ЗЗД, като последната разпоредба предвижда, че ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, като това може да се приложи и в случаите, когато невъзможността е само частична, но другата страна няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Съдебното решение, с което купувачът е съдебно отстранен, не може да се приеме като пример за обективна невъзможност за изпълнение /каквито биха били погиването на вещта или изваждането й от гражданския оборот/, защото по принцип продавачът би могъл да купи същия имот от третото лице, признато за негов собственик, и по този начин първоначалният купувач да запази правото си на собственост, без да е необходима нова прехвърлителна сделка между тях.

Следва да се посочи също, че за разлика от евентуалната евикция, при която законодателят разграничава хипотезите на принадлежаща вещ изцяло или частично на трето лице /чл. 189 от ЗЗД и чл. 190 от ЗЗД/, при осъществената евикция такова разделение не се прави, поради което въпросът дали купувачът има правен интерес да развали договорът изцяло или частично, трябва да се разреши от съда в исково производство по този повод, а не да се приема по право чрез прилагане разпоредбата на чл. 89 от ЗЗД, още повече, че купувачът би могъл да запази облигационното правоотношение с искане на компенсаторно обезщетение от продавача или намаляване на цената.

От н.а. № …, т. …, н.д. № …/… г. на нотариус при Пловдивския районен съд се установява, че на 27.10.1995 г. е бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачите А.С., П. К., С.Г., П. Г., Т. Д., В. Т., К.А., К.Г., А.Р., А.Р., А.П., А. Б., Н.А., А.Б. и Ц.И. чрез  пълномощниците си адвокат Б. и П. К. /за А. С./ са продали на К.Д., който в този момент е бил в граждански брак със С.Д., недвижим имот, представляващ фабрична сграда с пристройка и дворно място, цялото застроено и незастроено от около 876  кв.м., и всички  подобрения в него, находящ се на бул. „К. В.“ № … в гр. П., имот пл. № …,   кв. … - стар по плана на кв. „У.“ гр. П. от 1992 г., за сумата 282 100 лв., получена от продавачите изцяло и в брой от купувача при подписване на договора.

В нотариалния акт е посочено също, че продавачите са собственици на имота въз основа на н.а. № …, т. 5, н.д. № …/… г. на нотариус при Пловдивския районен съд, с който те са признати за такива по давностно владение и наследство и са определени правата им.

Приложено е гр.д. № 8199/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд, образувано по предявен от наследниците на Г. Д.Г. /преживяла съпруга на общия наследодател Н.Г./ против ответниците-продавачи по договора от 27.10.1995 г. иск за делба на процесния недвижим имот, като в исковата молба са изложени твърдения, че ищците притежават 2/3 ид.ч. от него, с определение от 07.12.2007 г. по гр.д. № 3066/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с. като ответник по делото е конституиран К.Д., с влязло в сила решение № 37/    08.01.2010 г. по същото гражданско дело е допусната делба на имота между всички наследници на Н.Г. и искът за делба против К.Д. е отхвърлен с мотив, че сделката, обективирана в н.а.     № …/… г., е недействителна по реда на чл.76 от ЗН, а с влязло в сила решение № 2587/01.07.2011 г., постановено по гр.д. № 8199/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд – VІ гр.с., е извършена делба на имота чрез изнасянето му на публична продан.

Представена е нотариална покана от наследниците на Г. Д.Г. – преживяла съпруга на Н.Г., връчена на К.Д. на 15.11.2004 г., с която те са го уведомили, че са собственици на 2/3 ид.ч. от процесното дворно място и доколкото само той ползва имота, са го поканили да им заплаща обезщетение за неползване на тяхната идеална част от него в размер на 2 000 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗЗД ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според чл. 189 от ЗЗД, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

От показанията на свидетелката Д. Б.-Л., разпитана в първоистанционното производство и които съдът като отразяващи нейни преки впечатления кредитира, се установява, че през 1994 г. – 1995 г. С.Р. и други негови роднини се обърнали към нея в качеството й на адвокат, за да изготви документи във връзка с реституирани имоти от техен далечен наследодател, те влезли в преговори за продажба с К.Д., когото свидетелката също познавала лично като треньор по тенис, той имал намерение да прави в имота тенис игрище, но впоследствие решил да го използва за други цели, като около 2-3 години по-късно свидетелката разбрала, че с имота има проблем поради претенции от страна на наследници на последващата съпруга на общия наследодател, а около 2000 г. при нея в кантората й дошъл К.Д., който й държал сметка защо му е продаден такъв имот и защо не му е казано за проблема, имали бурни разправии няколко пъти, тъй като към момента на сключване на процесния договор никой нямал съмнения по отношение на това кой е собственик на имота и нямало претенции от трети лица, въпреки положените усилия, не се стигнало до доброволно разрешаване на проблема, а за ищеца стопанисването на имота вече било безсмислено.

По делото е представен договор за заем от 12.10.2006 г., по силата на който К.Д. чрез пълномощника си П. С. като заемодател е предоставил на С.Г., П. К., А.Р. и А.Р. като заематели 6 000 лв., последните са се задължили да ги върнат в срок от един месец от постановяване на решение по гр.д. № 191/2006 г. на Върховния касационен съд в случай, че постановеното решение не е в тяхна полза, с изключение на сумата 1 500 лв., която е за адвокатски хонорар по делото.

Във връзка с този договор е разпитан като свидетел П. С., който твърди, че преди доста време – повече от 10 години, синът на ищците Б., с когото свидетелят бил приятел, го помолил да занесе пари в някаква адвокатска кантора в центъра на С., за да запази имота, като се разреши възникналият проблем и се запази сделката, за което действие свидетелят имал подписано пълномощно, за плащането той получил разписка, след 1-2 седмици парите били върнати от адвоката отново на него и той ги предал на Д., като за всички тези действия той подписал договора за заем от 12.10.2006 г., а за първи път свидетелят разбрал, че има проблем с имота, когато трябвало да занесе парите в адвокатската кантора в С., проблемът бил, че имотът не бил продаден от всички съсобственици, но свидетелят не знае кога Д. са разбрали за този проблем.

В първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите А. А. /дъщеря на К.А./ и Л. П.а /дъщеря на Ц.И./, но от показанията им се установява единствено, че около 2000 г. /т.е. след релевантия момент/ са проведени телефонни разговори между К.Д. и част от ответниците, като свидетелите дори не знаят какво е било съдържанието на тези разговори.

При даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 31.10.2018 г. К.Д. е заявил, че знае за проведена среща на сина му и ответниците Ц.И. и А.Р., но не знае за какво конкретно е била тя.

Доколкото Д. не е направил признание за неблагоприятни за него факти, с това доказателствено средство не се установяват релевантни по спора обстоятелства.

Недоказано е възражението на част от ответниците, че към релевантния момент /27.10.1995 г./ е била вписана искова молба по гр.д. № 8199/1994 г. на Пловдивския районен съд по предявения иск за делба от третите лица, като в приложеното гражданско дело не се установи наличието на такава.

При доказателствена тежест, лежаща върху ответниците, те не са ангажирали никакви доказателства, че към момента на сключване на договора /27.10.1995 г./ на Д. са били известни претенциите на наследниците на Г. Г. като преживяла съпруга на общия наследодател Н.Г. и въпреки това той го е сключил, поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.

Настоящият състав приема, че К.Д. към момента на подписване на атакувания договор не е знаел, че освен прехвърлителите му и трети лица са имали собственически права върху имота, което е узнал най-рано към 2000 г. /видно от показанията на св. Б./, като при наличие на тази информация той не би сключил договора, доколкото е имал намерение да го преустройва в тенис корт съобразно своето професионално занятие, поради което и предвид установените права на наследниците на Г. Г., начина на извършване на делбата и невъзлагане на имота в дял на прехвърлителите–ответници по делото, ищците имат правен интерес да искат разваляне на договора по исков път.

Неоснователно е възражението на част от ответниците за погасяване на иска по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, в конкретния случай от деня, в който правото на разваляне е можело да бъде упражнено, т.е. от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 3066/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната съдебна делба на имота, признавайки права на трети лица върху вещта и отричайки правата на ищците, т.е. от 17.11.2010 г., като доколкото исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена в съда на 21.09.2011 г., следва да се приеме, че ищците са упражнили в срок правото си на разваляне на договора, което не е било погасено по давност. 

Предвид установената фактическа обстановка и направените правни изводи съдът приема,       че К.Д. по време на гражданския си брак със С.Д. е сключил договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, но е бил съдебно отстранен от него с влязло в сила решение в делбеното производство, с което са отречени правата му на собственост и са признати такива върху 2/3 ид.ч. от имота на трети лица, а впоследствие имотът не се е паднал в дял на прехвърлителите му, при сключване на договора Д. е бил изправна страна, заплащайки на продавачите цялата уговорена продажна цена, без да знае, че трети лица имат права върху имота, а ищците са упражнили своевременно потестативното си право да искат разваляне на договора, поради което искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен по отношение на ответниците, с изключение на В.К. и К.К.-Р. като наследници на починалата в хода на процеса първоначална ответница П. К., които са направили откази от наследството на последната, вписани в особената книга на Софийския районен съд под № …/… г. и № …/… г.

Както вече беше посочено, решението в частта, в която този иск е отхвърлен по отношение на В.К. и К.К.-Р., не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не следва да коментира неговата допустимост и правилност в тази част.   

По отношение на субективно съединените искове по чл. 189,     ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗЗД за връщане на заплатената продажна цена по договора:

Безспорно е, че след разваляне на договора продавачите са длъжни да върнат на купувача платената цена по него.

Спорният въпрос е коя е реално платена такава – тази по договора от 27.10.1995 г., сключен с н.а. № …/… г., или цената по предварителния договор от 19.05.1995 г., доколокто ищците твърдят, че посочената в нотариалния акт продажна цена е симулативна, а действителната такава е тази по предварителния договор.

В процесния договор, сключен в нотариална форма, е посочено, че уговорената продажна цена е била 282 100 лв., платена от купувача и получена от продавачите изцяло и в брой при подписване на договора.

По делото е представен предварителен договор от 19.05.1995 г., с който П. К., действаща лично и като пълномощник на А.С., С.Г. и Ц.И., и адвокат Б., действаща като пълномощник на П. Г., Т. Г., В. Т., К.Г., А.П., К. А., А.Р., А.Р., Ана Б., Н.Г. и А.Г., са се задължили да продадат на К.Д. в срок до 31.10.1995 г. своята идеална част от описания недвижим имот, общата продажна цена на който е определена на 5 000 0000 лв., част от посочената сума /500 000 лв./ е  платена в момента на сключване на договора, а продавачите са заявили, че са я получили по следния начин: 400 000 лв. депозирани в „К. б.“ и 100 000 лв. получени от тях напълно и в брой, а  остатъкът от продажната цена, т.е. 4 500 000 лв., ще бъде платена в деня на подписване на окончателния договор.

Като писмени доказателства, установяващи изпълнението на поетото задължение за заплащане на продажната цена на имота, са представени вносна бележка № …/… г., с която К.Д. е внесъл по сметка на А.Р. 2 985 000 лв. /неденоминирани/, вносна бележка № …/… г., с която К.Д. е внесъл по сметка на Н.А. 980 000 лв. /неденоминирани/ и вносна бележка № …/… г., с която К.Д. е внесъл по сметка на Ц.И. 490 000 лв. /неденоминирани/, или общо 4 455 000 лв.

Представени са доказателства, че на същата дата от банковите сметки на К.Д. са изтеглени следните суми: 505 447,39 лв.,   38 168,34 лв., 1 533 107,03 лв., 2 013 542,36 лв. и 135 000 лв. /всички неденоминирани/, както и удостоверение изх. № …/… г. от „Ц…“ АД – клон П. за извършените на 27.10.1995 г. от ищеца Д. банкови операции – олихвяване, закриване, теглене  от сметки и преводи на парични суми по банкови сметки на А.Р., Н.А. и Ц.И., като данните по тях са идентични с горепосочените.

Тези плащания се потвърждават и от приетото в първоинстанционното производство заключение от 23.10.2018 г. на съдебно-счетоводната експертица с вещо лице В. К.. 

На база на събраните по делото доказателства съдът приема, че действителната платена по договора за покупко-продажба цена е била 5 000 000 лв. /деноминирани/, или 5 000 лв.

Съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищците за това, че продажната цена следва да бъде определена на 130 000 лв., явяваща се левовата равностойност на 130 000 германски марки, в каквато валута е извършено плащането.

По делото не е установено при условията на пълно главно доказване /при доказателствена тежест, лежаща върху ищците/, че продажната цена е била платена в посочената валута от осигурени от техния син германски марки по банков път, като в тази насока няма събрани никакви доказателства, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

Дори напротив – от показанията на свидетелите А. и П. е видно, че продажната цена е била в лева, като в такава валута част от продавачите през 1995 г. са изтеглили сумите, платени по банков път.

По вече изложените съображения съдът намира, че е неоснователно възражението на част от ответниците за погасяване на исковете по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД правото на купувача да упражни правата си във връзка с евикцията е 5-годишна, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, т.е. от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 3066/  2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е осъществена съдебната евикция - от 17.11.2010 г., а исковата молба по настоящото гражданско дело е подадена в съда на 21.09.2011 г., до който момент претенциите на Д. не са били погасени по давност. 

Доколкото плащането по договора е било осъществено в националната ни валута, след разваляне на същия връщането на продажната цена следва да бъде в същата валута, като ответниците дължат на ищците припадащата им се част от получената продажна цена от 5 000 лв., поради което следва да бъдат осъдени А.Р., Н.Р., Ф.Р. и С.Г. да заплатят на К.Д. и С.Д. получената от тях част от платената по договора продажна цена в размери, както следва: А.Р., Н.Р. и Ф.Р. като трима от четиримата наследници на починалия ответник А.Р. – по 52,08 лв. и  С.Г. - 138,89 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.09.2011 г./ до окончателното им изплащане, както и следва  да бъдат отхвърлени предявените от Д. частични искове за разликата над 4 514 лв. до предявения общ размер от 12 500 лв., подробно описани в решението на окръжния съд.

Както вече беше посочено, предмет на въззивното производство е решението само в частта, в която А.Р., Н.Р., Ф.Р. и С.Г. са осъдени да заплатят на ищците суми като припадаща им се част от платената по договора продажна цена, и в частта, в която исковете за връщане на тази цена са отхвърлени спрямо всички ответници, като в останалата част то не е обжалвано от останалите ответници и е влязло в сила.

Не следва да бъде коментирано възражението на ищците в писмената им защита пред окръжния съд, както и в пледоарията по същество на процесуалния им представител адвокат Н.А. пред настоящата инстанция, за това, че продавачите са длъжни да възстановят на купувача не само платената по договора продажна цена, но и разликата в пазарната стойност на имота към настоящия момент, респ. към момента на предявяване на исковете, като по този начин го обезщетят за нанесените му вреди.

С такава претенция /за присъждане на обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди вследствие разваляне на договора/ съдът не е бил сезиран по надлежния ред, поради което той не може да се произнесе по нея, без да наруши основен принцип в гражданския  процес – на диспозитивното начало.   

По отношение на субективно съединените искове по чл. 189,     ал. 1, изр. 2, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на извършени от Д. необходими и полезни разноски в имота:

Ищците твърдят, че през 1996 г. са съборили старата и негодна фабрична сграда, намираща се в имота, цялостно са разчистили терена от бурени и стари материали, изхвърлили са отпадъците с нает от тях товарен камион, подравнили са терена с пясък и пръст, насипали са  терена с пръст и са го бетонирали.

В подкрепа на тези твърдения в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. Т. и П. С.  

Според първия от тях в закупения от Д. имот имало сграда, която била съборетина без покрив, само със стени, дворното място не било изчистено, имало натурии, а след като купили имота Д. премахнали сградата с изключение на една малка част, заравнили терена и го засипали с някаква настилка като баластра, ситен чакъл, бели камъчета и филц, след това го използвали за автомивка, автосалон, нощен паркинг, а частта от сградата, която останала, като кафене и офис за известно време, част от имота давали под наем за период от няколко години, които свидетелят не може точно да определи.

В същата насока са и показанията на свидетеля С., който твърди, че Д. купили имот на А. ш. – парцел с порутени постройки, които бутнали и изнесли материалите, за да се разчисти теренът, доста хора взели участие при разчистването, в т.ч. и наети такива, след това мястото се използвало за автомивка и паркинг под наем от Д..

Настоящият състав намира, че въз основа на показанията на посочените свидетели не може да се направи обоснован извод, че претендираните от ищците ремонтни дейности са били извършени през   1996 г. или в друг момент преди 2000 г., когато Д. са узнали за претенциите на третите лица върху имота, както и че те въобще са били извършени в претендирания обем /например че старата фабрична сграда е била съборена, при условие, че св. Т. посочва, че част от нея е била използвана впоследствие за кафене и офис, че имотът е бил изчистен от бурени и това е било необходимо, че са били изхвърлени отпадъци, извозени с 30 курса на нает товарен камион, както и че теренът е бил бетониран/, за което са извършени разходи по заплащане на наети от тях хора или машини.

Предвид изложеното съдът намира, че тези искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Като допълнителен мотив за неоснователността на исковете против ответниците В.К. и К.К.-Р. като наследници на починалата в хода на процеса ответница П. К., следва да се добави, че те са направили отказ от наследството на последната, вписан в особената книга на Софийския районен съд под   № …/… г. и № …/… г., който е породил правни последици, макар да е бил оспорен от ищците поради това, че преди това двамата са приели наследството, но по делото не са събрани никакви доказателства, че посочените ответници действително са извършили някакви конклудентни действия, с които са приели наследството на П. К.. По тази причина К. и К.-Р. не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените против тях искове и те трябва да бъдат отхвърлени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че спрямо тези претенции не е изтекла погасителната давност по съображенията, изложени и по предходните искове, тъй като тя е започнала да тече от деня, в който е било възможно да се претендират сумите, т.е. от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 3066/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е осъществена съдебната евикция - от 17.11.2010 г., а исковата молба по настоящото гражданско дело е подадена в съда на 21.09.2011 г.

По отношение на субективно съединените искове по чл. 189,     ал. 1, изр. 3 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под форма на претърпяна загуба, съставляваща заплатена от тях неустойка по договор от 08.06.2007 г. със СК „О. – б." ЕООД – П.:

С договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г. К.Д. е възложил на Строителна компания „О. – б.“ ЕООД да изготви инвестиционни проекти във всички фази за предвидената за застрояване в описания имот жилищна сграда, както и да организира и осъществи със собствени средства построяването на същата при условията на договора, като осъществи за своя сметка проектирането въз основа на предвиденото застрояване /ПУП за застрояване, одобрен със заповед на кмета на Община П. от 08.06.2006 г./ на ново, свободно шестетажно застрояване с обща РЗП от 2 500 кв.м., със смесено предназначение /жилищно и обществено/, при достигане на максимално допустимите от цитираната заповед устройствени показатели: височина 21 м., плътност до 65 %, кинт-4 и подземно застрояване /чл. 1, ал. 2 от договора/, а страните са се споразумели възложителят да получи в своя собственост 30% от РЗП на бъдещата сграда, изразяващи се в не по-малко от два апартамента, средно от по около 100 кв.м. застроена площ, без общите части, находящи се на третия етаж от бъдещата сграда, един магазин от приземния етаж на сградата и един гараж на подземно ниво /чл. 2, ал. 3/, а изпълнителят е поел задължение да извърши всички подготвителни работи, да се снабди с необходимите строителни книжа и проекти и да построи всички обекти в сградата при описаната степен на завършеност в уговорените срокове, като при неизпълнение на задълженията по договора са предвидени неустойки - при неизпълнение на задължението на възложителя да сключи окончателен договор, ако са налице условията за това, или в случай, че върху имота има вписани тежести, възбрани или са налице права на трети лица, изпълнителят има право да развали договора, а възложителят му дължи всички разходи за извършените действия в изпълнение на договора и неустойка в размер на 20 000 евро /чл. 30/.

С писмо от 05.02.2008 г. Д. е уведомил СК „О. – б.“ ЕООД за висящото дело за делба на имота, като е поискал да се спре изпълнението на договора от 08.06.2007 г. до приключване на спора или договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, но изпълнителят е отправил до ищеца едностранно изявление за развалянето му по вина на възложителя и го е поканил в срок от един месец да заплати уговорената неустойка в размер на 20 000 евро.

Със споразумение от 11.05.2011 г. между К.Д. и СК „О. – б.“ ЕООД страните са се съгласили дължимата от ищеца неустойка по силата на прекратения договор от 08.06.2007 г. в размер към тази дата от 39 000 лв. да бъде изплатена по банков път на четири равни вноски, всяка от по 9 750 лв., като първата вноска се дължи до 31.07.2011 г., а следващите – до последния ден от месеца на всяко тримесечие, т.е. до 30.10.2011 г., до 31.01.2012 г. и до 30.04.2012 г.

С преводни нареждания от 22.07.2011 г., 25.07.2011 г. и 12.10.2011 г. К.Д. е заплатил на посоченото дружество съответно 9 800 лв., 9 900 лв. и 10 000 лв. с посочено основание за плащането „неустойка по договор“, като по делото са приети още две преводни нареждания /от 06.11.2012 г. и от 07.11.2012 г./ за заплатени суми от ищеца на същото дружество от по 5 000 лв. с посочено основание за плащане - превод по договор от 28.07.2011 г., които настоящият състав приема за неотносими по тези искове.

Получаването на първите две посочени суми по банковата сметка на СК „О. – б.“ ЕООД, преименувано на СК „Б.“ ЕООД,  в „П. и. б.“ АД се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В. К. от 06.06.2018 г.

Доколкото част от ответниците са оспорили автентичността на договора от 08.06.2007 г. и споразумението от 11.05.2011 г., е открито производство по чл. 193 от ГПК за неистинността на тези документи относно подписите на управителя на дружеството и на ищеца, като пред окръжния съд е прието заключение на съдебно-графологична експертиза с вещо лице М. С., което съдът като компетентно изготвено възприема и от което се установява, че подписите върху оспорените документи са изпълнени от управителя на СК „О. – б.“ ЕООД Н. С.

Фактът, че те са подписани от К.Д. се признава от самия него, поради което съдът приема, че двата документа са автентични и подписани от лицата, посочени в тях.

По делото са приети доказателства, че впоследствие с решение  № 439/23.09.2013 г. по т.д. № 429/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „СК Б.“ ЕООД – П. /с предишно наименование СК „О. – б.“ ЕООД/, като с решение № 73/16.02.2016 г. търговецът е заличен от търговския регистър, но това обстоятелство не се отразява на предишните му облигационни отношения с ищеца.

На база на всички събрани доказателства съдът приема, че в изпълнение на задълженията си по договора от 08.06.2007 г. Д. е заплатил на СК „О. Б.“ ЕООД част от дължимата неустойка.

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците обаче, е необходимо освен установяване на всички елементи от фактическия състав на гражданската отговорност, да са налице още две допълнителни предпоставки, които в случая липсват.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД дава възможност на купувача след разваляне на продажбата да претендира обезщетение за причинените му вреди съгласно общите правила за неизпълнение на задължението, каквото право е дадено и в чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

От своя страна обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, като в зависимост от това дали длъжникът е бил добросъвестен или не, той отговаря или само за вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, или за всички преки и непосредствени вреди /чл. 82 от ЗЗД/.

По делото не се установи ответниците при сключване на договора, т.е. при пораждане на задължението, да са били недобросъвестни, т.е. да са знаели за съществуване на права на собственост върху имота на трети лица, които да се конкурират с тези, прехвърлени на ищците, поради което съдът приема, че те са били добросъвестни и като такива следва да отговарят само за предвидимите вреди.

Изведени на базата на понятието за дължимата грижа на добър стопанин, настоящият състав намира, че към момента на възникване на облигационното правоотношение ответниците не са можели да предвидят, че ищците ще сключат последващ договор с трето лице, в който ще уговорят неустойка, платима при неизпълнение на същия, която не е типична, нормално настъпваща и необходима последица от неизпълнение на задължението, поради което не може да се приеме за предвидима вреда.

От друга страна, длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин /чл. 83, ал. 2 от ЗЗД/.

В случая е безспорно установено, че през 2000 г. К.Д. вече е знаел, че трети лица имат претенции върху имота, като те са му връчили нотариална покана на 15.11.2004 г., уведомявайки го, че са собственици на 2/3 ид.ч. от процесното дворно място и са изявили претенции за заплащане на обезщетение за неползване на тяхната идеална част от имота.

Както вече беше казано, договорът за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство между К.Д. и СК „О. – б.“ ЕООД е сключен на 08.06.2007 г. Тоест към този момент, в който е възникнало задължението за заплащане на неустойка, ищците са знаели за претенциите на третите лица и риска от евикция, но въпреки всичко са сключили договора, т.е. вредите, които са понесли, са вследствие неполагане от тях на дължимата грижа на добър стопанин, чрез която биха могли да избегнат тези вреди.

Предвид посочените съображения съдът счита, че исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, като по отношение на ответниците В.К. и К.К.-Р. като наследници на починалата в хода на процеса ответница П. К., са валидни и гореизложените допълнителни мотиви за отхвърлянето им вследствие на направените от тях откази от наследството на П. К..

По отношение на субективно съединените искове по чл. 189,     ал. 1, изр. 3 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под форма на пропуснати ползи, представляващи неполучаване на договореното обезщетяване по разваления договор със СК „О. – б." ЕООД – П. от 30% от общата РЗП на сградата или обекти в общ размер на 750 кв.м., които е трябвало да се построят в имота, изчислени на база средната пазарна цена за 1 кв.м. ново строителство към 2007 г. – 2008 г.:

С договора за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г. К.Д. и СК „О. – б.“ ЕООД са се споразумели в процесния недвижим имот да се построи шестетажна жилищна сграда с обща РЗП от 2 500 кв.м., от която възложителят да получи в своя собственост 30% от нея, изразяващи се в не по-малко от два апартамента, средно от по около 100 кв.м. застроена площ, без общите части, находящи се на третия етаж от бъдещата сграда, един магазин от приземния етаж на сградата и един гараж на подземно ниво.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза с вещо лице С. Ж., което съдът възприема, се установява, че на база предвижданията в ПУП за процесния имот в същия би могла да се изгради сграда със застроена площ от 472 кв.м., РЗП от 2 578 кв.м. и подземно застрояване от          811 кв.м., общата стойност на уговореното в договора от 08.06.2007 г. обезщетение от 30 % от предвиденото застрояване на жилища, магазини и гаражи при определената степен на завършеност е 957 600 лв. При приемане на заключението му в съдебно заседание на 14.06.2018 г. експертът е уточнил, че за обекта няма изготвени строителни документи /одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж или други строителни книжа/, а изчисленията е извършил на база на одобрения застроителен план и уговорките между страните по договора от 08.06.2007 г., като пазарната цена е дадена към съответната година, когато е трябвало да бъде осъществено строителството.    

Безспорно е, че този договор е бил развален от СК „О. – б.“ ЕООД поради виновното неизпълнение на задълженията от страна на възложителя Д., вследствие на което ищците не са могли да получат уговореното обезщетение под форма на два жилищни обекта, магазин и гараж.

Следователно между К.Д. и СК „О. – б.“ ЕООД е възникнало облигационно отношение на база на сключения договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г., по който ищците са можели да получат имуществена облага в размер на 957 600 лв., но договорът е бил развален поради притежаваните от третите лица права върху имота, върху който е следвало да бъде осъществено строителството, а това е довело до невъзможност за получаване на тази облага, т.е. до невъзможност да реализират имуществена полза от имота.

По отношение на тези искове са релевантни гореизложените съображения във връзка с претендирано обезщетение за претърпени вреди /платена неустойка/, а именно неполагане на грижа на добър стопанин от Д. със сключване на договора със СК „О. – б.“ ЕООД в момент, в който вече е знаел по категоричен начин за правата на третите лица върху имота и правните последици от това за неговите права и за тези на третите лица, с които договаря, като със сключването на този договор той сам е отговорен за настъпването на имуществените вреди, които е можел да избегне, ако не беше сключил договора.

Тук са валидни и съображенията за добросъвестност на ответниците при сключване на договора за покупко-продажба, ограничаваща тяхната отговорност единствено до предвидимите вреди, като съдът приема, че претендираните такива за пропуснати ползи не са от този вид, доколкото при пораждане на задължението през 1995 г. не е можело да бъде очаквано и планирано сключване на последващ договор със СК „О. – б.“ ЕООД и уговорените в него престации.

За пълнота на изложението следва да се допълни, че договорът е бил сключен на 08.06.2007 г., но до 11.05.2011 г., когато е било подписано споразумението между К.Д. и СК „О. – б.“ ЕООД за дължимата неустойка не са били изработени и одобрени никакви строителни книжа, в т.ч. инвестиционен проект и разрешение за строителство, без които то не е могло да се осъществи, т.е. по делото не е установено по несъмнен начин /при доказателствена тежест, лежаща върху ищците/, че единствено поведението на ответниците е попречило да Д. да реализират очакваното от тях увеличение на имуществото си с получаване на четири обекта в бъдещата жилищна сграда.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че тези искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като и тук са относими гореизложените допълнителни съображения за отхвърляне на исковете по отношение на ответниците В.К. и К.К.-Р., след като те са се отказали от наследнството на П. К..

Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

В частта за разноските решението на окръжния съд е обжалвано от К.Д. и С.Д. относно присъдените такива по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Г.И. като пълномошник на В.К. и на адвокат Ю. Д. като пълномощник на К.К.-Р., като със същите съображения се обжалва от тях и постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 653/ 02.04.2019 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на Д. за изменение на решението в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д. за оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.-Р..

Определение № 653/02.04.2019 г. е обжалвано и от С.Г. в частта, в която е оставено без уважение искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, касаеща този ответник.

Решението в частта за разноските не е било обжалвано от част от останалите ответници, а от друга част от тях са подадени молби по реда на чл. 248 от ГПК, но с цитираното определение № 653/02.04.2019 г. молбите са оставени без уважение, поради което решението и определението на окръжния съд в тези части са влезли в сила.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид отхвърляне на всички искове по отношение на тях на В.К. и на К.К.-Р. са се дължали разноски. Те не са извършили такива, а в сключените договори за правна защита и съдействие с адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д. от 18.04.2018 г. и от 21.05.2018 г.   /л. 575 и л. 578 от делото на окръжния съд/ е било уговорено да им бъде предоставена правна защита безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА /т.е. на близки/.

Не следва да бъде доказвана връзката между адвокат и клиент и доколко тя изпълва съдържанието на понятието „близки“, още повече, че липсва и законова дефиниция на това понятие, а то е плод на субективна преценка на адвоката, отчитайки и поетия от него риск да не му бъде заплатено възнаграждение за оказаната услуга в случай на неуважаване, респ. отхвърляне на предявения от/против клиента иск. 

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищците във въззивната им жалба за недължимост на разноски на тези ответници, доколкото тяхното участие и защита се изразявало единствено в представяне на удостоверения за извършени от тях откази от наследството на първоначалната ответница П. К.. 

Действително посочените ответници са били конституирани като такива след смъртта на П. К. с определение на съда № 115/ 12.01.2018 г. Те са направили отказ от наследството на наследодателката си, който е бил оспорен от ищците с мотив, че преди това са приели наследството с конклудентни действия, като са имали процесуално задължение да се защитават срещу това възражение, ако бяха събирани такива доказателства от Д.. Отделно от това, след този момент до датата на последното съдебно заседание /14.06.2018 г./ процесуалните им представители са участвали при извършване на важни процесуални действия, в т.ч. приемане на писмени доказателства, разпит на свидетели и приемане заключения на три съдебни експертизи, поради което съдът приема, че посочените двама ответници са упражнили в пълен обем предоставените им процесуални права чрез упълномощените от тях защитници.

Съдът намира, че определеният от окръжния съд размер от по 1 300 лв. за всеки от двамата адвокати, осъществяващи безплатна правна помощ на тези ответници, е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, многото обективно и субективно съединени искове и тяхната цена /43 046,60 лв. на иска за разваляне на договора и по 430,50 лв. за всеки от двамата ответници по останалите парични искове/.   

Неоснователно е възражението на ищците, че предвид представляването на няколко от ответниците от едни и същи процесуални представители, се осъществява защита на един и същ интерес и кумулирането на отделните адвокатски възнаграждения в един общ размер го прави прекомерен.

В случая размерите на дължимите възнаграждения за предоставена безплатна правна защита на В.К. и К.К.-Р. от адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д. са определени на база предявените против всеки от ответниците искове, като по отношение на паричните такива те са обикновени другари и имат самостоятелен интерес на защита, несъвпадащ с този на другите ответници, а по отношение на иска за разваляне на договора те са  задължителни другари, бранят своя собствен интерес, но решението трябва да бъде еднакво за всички ответници.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че решението в частта, в която ищците са осъдени да заплатят по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА по 1 300 лв. на адвокат Г.И. като пълномошник на В.К. и на адвокат Ю. Д. като пълномощник на К.К.-Р., е правилно и следва да бъде потвърдено.

По същите съображения следва да бъде оставена без уважение и подадената от К.Д. и С.Д. частна жалба против определение № 653/02.04.2019 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д. за оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.-Р..

По отношение на частната жалба на С.Г. против определение № 653/02.04.2019 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на основното решение досежно разноските, които той дължи на ищците и му се дължат от тях:

По делото е установено, че в първоинстанционното производство той е бил представляван от адвокат Г.И. и адвокат Ю.Д., като Г. претендира заплащане на сумата 1 800 лв. по договор за правна защита и съдействие с адвокат Д. от 13.06.2016 г.

Видно от този договор /л. 577 от делото на окръжния съд/, той касае процесуално представителство, защита и съдействие в производството по делото до приключването му в първа съдебна инстанция, за което клиентът дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и по 100 лв. за всяко съдебно заседание след второто, като сумата 1 800 лв., в т.ч. по 100 лв. за съдебни заседания на 26.04.2018 г., на 14.06.2018 г. и на 31.10.2018 г., е била платена на адвокат Д. /вж. разписка от 25.10.2018 г. – л. 666 от делото на окръжния съд/.

Имайки предвид установените от ответника Г. разноски, съотнесени към цената на предявените против него искове /43 046,60 лв. по иска за разваляне на договора и 861 лв. общо по останалите парични искове/, респ. отхвърлената част от тях /695,11 лв./, както и това, че характерът на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е такъв, че договорът за покупко-продажба трябва да бъде развален изцяло, а не само за притежаваните от конкретния ответник права, т.е. решението трябва да е еднакво спрямо всички в качеството им на необходими задължителни другари, съдът намира, че определението е правилно в частта, в която е оставена без уважение молбата на С.Г. за изменение на решението, в частта, в която К.Д. и С.Д. са осъдени да му заплатят 29,51 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като в тази част следва да бъде оставена без уважение частната жалба на Г..

Определението е законосъобразно и в частта, в която е оставена без уважение молбата на Г. за изменение на решението в частта, в която той е осъден да заплати на К.Д. и С.Д. общо 271 лв., като размерът им е определен на база на общите направени от ищците разноски от 6 583 лв., уважената спрямо Г. и спрямо оставалите ответници част от исковете и при съобразяване с качеството на ответниците на задължителни необходими другари по конститутивния иск, като в тази част частната жалба също следва да бъде оставена без уважение.  

Предвид отхвърляне на въззивната и частната жалби на Д. на тях не им се дължат разноски за въззивното производство.

Разноски не се дължат и на жалбоподателя С.Г., чиито насрещна въззивна и частна жалба също са отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат осъдени жалбоподателите К.Д. и С.Д. да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски във въззивното производство, които са установени в следните размери: Н.Г., Ц.И., К.А. и Р.Б. – по 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат Д.К., Ю.В. и Н.П. – по 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат С.К. и В.К. – 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Г.И..

По делото е представен договор за правна защита и съдействие за правна защита и съдействие между К.К.-Р. и адвокат Ю.Д. от 21.09.2019 г., в който те са уговорили предоставяне на правна защита безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА /т.е. на близки/.

Ищците своевременно са направили възражение за прекомерност на заплатеното от посочените ответници адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът трябва да се произнесе.

Както вече беше посочено, в жалбата на Д. се обжалва решението само в частта, в която са отхвърлени предявените от тях частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба продажна цена, за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски, за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство.

Следователно паричните искове, по които се защитават посочените ответници вследствие подадената от Д. въззивна жалба, по която жалбоподателите им дължат разноски, са с цени в общ размер, както следва: Н.Г. – 2 798,67 лв., Ц.И. – 2 798,67 лв., К.А.– 1 000,67 лв., Р.Б. – 2 798,67 лв., Ю.В. – 500,33 лв., Н.П. – 500,33 лв., В.   К. – 416,50 лв. и К.К. - Р. – 416,50 лв., като за последните двама ответници следва да бъде отчетена и подадената от Д. частна жалба, която засяга техни права.

На тази основа, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, извършените във въззивното производство процесуални действия и при приложение разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че К.Д. и С.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите следните суми: на Н.Г. – 350 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 307,92 лв./, на Ц.И. – 350 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 307,92 лв./, на К.А. – 150 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100,04 лв./, на Р.Б. – 350 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 307,92 лв./, на Ю.В. – 150 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв./, на Н.П. – 150 лв. /при минимален размер по Наредба № 1/2004 г.  100 лв./, на В.   К. – 300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв. и 150 лв. за защита по частната жалба/.

Същата сума от 300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв., и 150 лв. за защита по частната жалба/ следва да бъде присъдена по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвокат Ю.Д. за осъществена безплатна правна защита на К.К.-Р..

От останалите въззиваеми само А.С. е поискала да й бъдат присъдени разноски, но не е установила извършването на такива, поради което разноски не се присъждат.

В настоящото производство жалбоподателите А.Р., Н.Р. и Ф.Р. са били представлявани от назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат В.К., като предвид отхвърляне на жалбата им те следва да бъдат осъдени да заплатят възнаграждение за особения си представител от по 400 лв. от всеки един от тях, което първоначално ще се поеме от бюджета на съда, а при определяне на размера му съдът има предвид предмета на въззивното производство, фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете, по които те са жалбоподатели, респ. въззиваеми.

Въззиваемите К.Г. и С.Д.-Х. също са участвали по настоящето дело чрез адвокат Ж.М., назначен им като особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Доколкото паричните искове, предявени от Д., са били оттеглени по отношение на тях в първоинстанционното производство и в тази част производството е било прекратено, тези въззиваеми са участвали по делото пред апелативния съд само по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора, по който са задължителни необходими другари, но този предмет е възведен с жалбите на А.Р., Н.Р., Ф.Р. и С.Г., а не на Д., поради което посочените четирима жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят и възнаграждението на адвокат М. в общ размер на 800 лв., т.е. по 200 лв. от всеки един от тях, а то първоначално ще бъде поето от бюджета на съда.

Предвид гореизложените мотиви съдът

 

                                    Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е развален сключеният на 27.10.1995 г. с н.а. № …, т. 44, н.д. № …/… г. на нотариус при Пловдивския районен съд договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ фабрична сграда с пристройка и дворно място, цялото застроено и незастроено от около 876 кв.м., ведно с всички подобрения в него, находящ се в гр. П., бул. „К. В.“ № 6, имот пл. № …, кв. …-стар по плана на кв. „У.“ в гр. П. от 1992 г., който имот по действащата кадастрална карта на гр. П. представлява поземлен имот с идентификатор …, с площ от 903 кв.м., с административен адрес: П., бул. „К. В.“ № …, с трайно предназначение урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ПИ …, ПИ …, ПИ …, ПИ …, ПИ … и ПИ …, ведно с намиращите в имота обслужващи, стопански и търговски сгради - 2 броя, поради неизпълнение от страна на продавачите А.Й.С., С.Р.Г., Н.М.Р., М.А.Р., А.А.Р. и Ф.А.Р., четиримата като наследници на починалия ответник А.Ф.Р., Р.А.Б. като правоприемник на починалата ответница А. А. Б., А.Ф.Р., Н.А.Г., Ц.Б.И., К.Г.А., А.Н.П., С.А.Б., Л.Д.Д., Ю.Й.В. и Н.М.П.; в частта, в която С.Р.Г., Н.М.Р., А.А.Р. и Ф.А.Р., последните трима като наследници на починалия ответник А.Ф.Р., са осъдени да заплатят на К.Б.Д. и С.Х.Д. суми, представляващи съответните припадащи се части от платената от ищците продажна цена за описания недвижим имот, предмет на договора за покупко-продажба от 27.10.1995 г., както следва: А.Р., Н.Р. и Ф.Р. като трима от четиримата наследници на починалия ответник А.Р. – по 52,08 лв. и  С.Г. - 138,89 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.09.2011 г. до окончателното им изплащане, и са отхвърлени предявените частични искове за разликата над присъдените суми до претендираните такива, както следва: от А.С. за разликата над присъдената сума от 416,67 лв. до претендираната сума от 1 083 лв. от общ заявен размер от 10 833 лв., от С.Г. за разликата над присъдената сума от 138,89 лв. до претендираната сума от 361 лв. от общ заявен размер от 3 610 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от Р.Б. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 616 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от А.Р. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от Н.Г. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Ц.И. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от К.А. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от А.П. за разликата над присъдената сума от 208,33 лв. до претендираната сума от 542 лв. от общ заявен размер от 5 420 лв., от С.Б. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Л.Д. за разликата над присъдената сума от 583,33 лв. до претендираната сума от 1 516 лв. от общ заявен размер от 15 160 лв., от Ю.В. за разликата над присъдената сума от 104,17 лв. до претендираната сума от 271 лв. от общ заявен размер от 2 710 лв. и от Н.П. за разликата над присъдената сума от 104,17 лв. до претендираната сума от 271 лв. от общ заявен размер от 2 710 лв. и са отхвърлени предявените от К.Б.Д. и С.Х.Д. против ответниците В.Д.К. и К.В.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. Р. К. частични искове за сума от 361 лв. от общ размер от 3 610 лв., съответно по 180,50 лв. за всеки един от тях от общ размер от по 1 805 лв. за всеки от тях; в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Б.Д. и С.Х.Д. частични искове за осъждане на ответниците да заплатят стойността на извършени от ищците в имота, находящ се на бул. „К. В.“ № … в гр. П., необходими и полезни разноски – за събаряне на стара, негодна и полусрутена фабрична сграда, намираща се в терена, с площ от около 160 кв.м. - 170 кв.м., цялостно разчистване на терена от бурени и стари материали и изхвърляне на отпадъците, подравняване на терена с пясък и пръст, насипване на терена с чакъл и бетонирането му на площ от около 600 кв.м., които частични искове са предявени в общ размер на 1 000 лв. от пълния заявен размер от 10 000 лв., претендирани от ответниците, както следва: от А.С. 83 лв. от общо 830 лв., от С.Г. 28 лв. от общо 280 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия ответник А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., от Р.Б. 116 лв. от общо 1 160 лв., от А.Р. 42 лв. от общо 420 лв., от Н.Г. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Ц.И.    116 лв. от общо 1 160 лв., от К.А. 42 лв. от общо      420 лв., от А.П. 42 лв. от общо 420 лв., от С.Б. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Л.Д. 116 лв. от общо 1 160 лв., от Ю.В. 21 лв. от общо 210 лв., от Н.П. 21 лв. от общо 210 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 28 лв. от общо 280 лв.; в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени вреди, представляващи заплатената от ищците неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство, сключен на 08.06.2007 г. между К.Д. и Строителна компания „О. – б.“ ЕООД, които частични искове са на обща стойност 3 000 лв. от пълен размер от 39 000 лв., претендиран от ответниците, както следва: от А.С. 250 лв. от общо 3 250 лв., от С.Г. 83 лв. от общо 1 083 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., от Р.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., от А.Р. 125 лв. от общо 1 625 лв., от Н.Г. 350 лв. от общо   4 550 лв., от Ц.И. 350 лв. от общо 4 550 лв., от К.А. 125 лв. от общо 1 625 лв., от А.П. 125 лв. от общо 1 625 лв., от С.Б. 350 лв. от общо 4 550 лв., от Л.Д. 350 лв. от общо 4 550 лв., от Ю.В.      62,50 лв. от общо 812,50 лв., от Н.П. 62,50 лв. от общо 812,50 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 83 лв. от общо 1 083 лв.; в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение в общ размер на 12 000 лв., представляващи част от общо дължимо обезщетение в размер на 880 100 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълненото задължение на продавачите по сключения на 27.10.1995 г. договор за покупко-продажба, изразяващи се в неполучаване от ищците на договореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г., сключен между К.Д. и Строителна компания „О. – б.“ ЕООД, в размер на 30 % от общата РЗП на сградата, която е следвало да се построи в недвижимия имот, находящ се в гр. П., ул. „К. В.“ № …, претендирани от ответниците, както следва: от А.С. 1 000 лв. от общо 73 341 лв., от С.Г. 333 лв. от общо 24 447 лв., от Н.Р., М.Р., А.Р. и Ф.Р. като наследници на починалия А.Р. 500 лв. от общо 36 671 лв., от Р.Б. 1 400 лв. от общо     102 678 лв., от А.Р. 500 лв. от общо 36 671 лв., от Н.Г. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от Ц.И. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от К.А. 500 лв. от общо               36 671 лв., от А.П. 500 лв. от общо 36 671 лв., от С.Б. 1 400 лв. от общо 102 678 лв., от Л.Д. 1 400 лв. от общо  102 678 лв., от Ю.В. 250 лв. от общо 18 335,50 лв., от Н.П. 250 лв. от общо 18 335,50 лв. и от В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. 333 лв. от общо 24 447 лв., както и в частта, в която К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на адвокат Г.И. 1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на В.К., и на адвокат Ю.Д. 1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К.К.-Р..

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./ частна жалба вх. № 12830/22.04.2019 г. против определение   № 653/02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата на К.Д. и С.Д. за изменение на решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г., в частта му за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и на адвокат Ю.Д. за оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.-Р..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.Р.Г. ***,                  ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адвокат Г.И./ частна жалба вх. № 12018/15.04.2019 г. против определение № 653/02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата на С.Г. за изменение на решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г., в частта му за разноските, касаещи този ответник.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Н.А.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Делови център П., офис № … /чрез адвокат Д.К./ общо сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

 ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Ц.Б.И. ***,        ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Делови център П., офис № … /чрез адвокат Д.К./ общо сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Н.А.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Делови център П., офис № … /чрез адвокат Д.К./ общо сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на К.Г.А. ***,              ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Делови център П., офис № … /чрез адвокат Д.К./ общо сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Р.А.Б. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес:***, Делови център П., офис № … /чрез адвокат Д.К./ общо сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Ю.Й.В. от гр. С., З. …, бл. …, вх. „…“, ет. …, ап. …,         ЕГН **********,*** /чрез адвокат С.К./ общо сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на Н.М.П. ***,      ЕГН **********,*** /чрез адвокат С.К./ общо сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на В.Д.К. ***,               ЕГН **********,***, Адвокатско дружество „Г. и с.“ /чрез адвокат Г.И./ общо сумата 300,00 лв. /триста лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат Н.А./, да заплатят на адвокат Ю.П.Д. от Адвокатска колегия М., с личен                     № …общо сумата 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждеине за оказана безплатна правна защита на въззиваемата К.В.К.-Р., ЕГН ********** по гр.д. № 619/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА А.А.Р., ЕГН **********, Н.М.Р., ЕГН ********** и Ф.А.Р.,         ЕГН **********,***, да заплатят всеки един от тях по 600,00 лв. /шестстотин лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив, от които по 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за особения им представител адвокат В.К., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, и по 200,00 лв. /двеста лева/, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за особения представител на К.Г. и С.Д.-Х. адвокат Ж.М., поети от бюджета на съда.

ОСЪЖДА С.Р.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адвокат Г.И./ да заплати сумата 200,00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за особения представител на К.Г. и С.Д.-Х. адвокат Ж.М., поети от бюджета на съда.

На адвокат В.К. да се издаде разходен касов ордер за 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи възнаграждение като особен представител на А.Р., Н.Р. и Ф.Р..

На адвокат Ж.М. да се издаде разходен касов ордер за 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляващи възнаграждение като особен представител на К.Г. и на С.Д.-Х..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.  

 

 

 

                                                                   2.