№ 12555
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20231110158766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищецът Г. Б. А. е предявил срещу ответника ***, осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 80000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.01.2023 г. в
14 часа в гр. *** при ремонт на мобилна клетка на покрива на хотел „****“, през време и във
връзка с изпълняваната от ищеца длъжност „****“ при ответника, ведно със законната
лихва от датата на злополуката – 11.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 5566,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяваща се в разход за закупуване на медикаменти и пособия за възстановяването
му и медицински услуги, по представени платежни документи, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
С влязло в сила определение от 20.11.2024 г., производството по делото по иска за
имуществените вреди е прекратено на основание чл. 233 о ГПК за разликата над сумата от
3348,08 лева до предявения размер от 5566,24 лева.
Ищецът Г. Б. А. чрез адв. К. твърди, че по силата на сключен с ответника трудов
договор е заемал длъжността „***“, като трудовите му задължения били свързани с дейности
по промишлен алпинизъм и работа на височина. На 11.01.2023 г. в 14 часа в гр. *** при
ремонт на мобилна клетка на покрива на хотел „****“, през време и във връзка с
изпълняваната от ищеца длъжност, на ищеца било възложено да се качи на покрива на
хотела, за да извърши ремонт на ретранслатор на „***“ заедно с Т. И. Т.о и Ю. И. М., които
останали на покрива, а ищецът се качил на мачтата при антените, за да подмени неработещ
1
кабел. Твърди, че се намирал на около 7 метра като стриктно спазвал инструкциите за
безопасност и се закрепил за мачтата на мобилната клетка посредством колан и едното
обезопасително въже (лента) като в момента на обезопасяването с второто въже (лента),
първата се скъсала и работникът паднал от покрива.
Непосредствено след инцидента бил транспортиран от екип на спешна помощ в .... –
гр. *** къде му е поставена диагноза комбинирана височинна травма на гръден кош и малък
таз и травматичен шок, поради което е приет за лечение. На 16.01.2023 г. е транспортиран до
УМБАЛСМ „Пирогов“ София, където продължи; лечението си до 27.01.2023 г. Претърпял
оперативни процедури със значителна продължителност и сложност в областта на таза,
тазобедрената и колянната стави. След изписването му бил приет за рехабилитация в
специализирана болница за рехабилитация ..... След изписването му била назначена
медикаментозна терапия. Злополуката била призната за трудова с разпореждане № 32440 от
24.02.2023 г.
Вследствие на злополуката ищецът преживял и продължавал да търпи болки и
страдания в описания в исковата молба интензитет. Тъй като злополуката била призната за
трудова с акт на компетентния орган, счита, че ответникът, в качеството му на работодател
носи отговорност за посочените неимуществени вреди, за които претендира заплащане на
обезщетение в размер на 80000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 11.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
обезщетение за имуществени вреди от вида на претърпяната загубва в размер на 3348,08
лева за закупуване на медикаменти и пособия за възстановяване и лекарска грижа както
следва 1788,08 лева представляваща остатък от сума в общ размер на 4329 лева по фактура
№ ********** от 31.01.2023 г., издадена от .. за ортопедични плаки и винтове, заплатена на
31.01.2023 г. съгласно касов бон, и 1560 лева по фактура № ********** от 07.02.2023 г.,
издадена от ... за проведена рехабилитация, заплатена на 07.02.2023 г. съгласно касов бон.
Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В представените в срока по чл. 149, ал.
3 от ГПК писмени бележки, прави обстоен доказателствен анализ и поддържа предявените
искове.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника
***, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение, както и че през време на изпълняване на задълженият си
работникът е претърпял злополука. Счита, че трудовата злополука е възникнала изцяло по
вина на ищеца, поради неспазване на правилата за безопасни условия на труд и за
обезопасяване с примка. Сочи, че вредата е причинена умишлено, евентуално при груба
небрежност. Възразява, че от евентуално дължимото обезщетение следва да се приспаднат
обезщетенията по ДОО, както и със сумата по застраховката платена в полза на ищеца.
Оспорва интензитета на психическите страдания на ищеца, както и продължителността на
периода на възстановяване. Възразява срещу размер на обезщетението. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В представените в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК писмени бележки, прави обстоен
2
доказателствен анализ и прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ответника ***, конституирано с определение от
31.03.2023 г. възразява, че не е налице основание за неговото привличане в процеса. Излага
доводи по същество и становище по доказателствените искания на страните. Представя
писмени доказателства.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че ищецът Г. Б. А. и ответното дружество *** са били
валидно обвързани от трудов договор № 16 от 29.05.2017 г., ведно с допълнително
споразумение от 25.10.2017 г., по силата на които ищецът заемал длъжността „***“, която
предполага изпълнение на високорискова дейност по височинно катерени и промишлен
алпинизъм.
Според Инструкцията за работа на височина и ползване на преносими стълби от м.
09.2014 г., Инструкцията за употреба и поддържане на въжета при работа на височина по
алпийски способ от м. 09.2014 г., Инструкция за безопасност и здраве при монтиране и до
оборудване на антени на мобилни оператори от м. 09.2014 г. и Инструкции за защита от
аварии при извършване на СМР по разполагането на Базови станции, тип Покривна
(контейнер) и мачти на мобилни оператори (л. 112 до л. 125), с които работникът е запознат
срещу подпис, работещите трябва да използват изискваните лични предпазни средства за
работа на височина по алпийски способ, за съхранението на които отговарят. Както се
установява от представения и приет по делото списък на лични предпазни средства за
работещите, ищецът е получил лични предпазни средства – сбруя, позициониращ и У-
образен ремък, 2 бр. ленти, 2 бр. карабинери, състоянието на които е проверявано и оценено
като „добро“ на 28.03.2022 г. и 26.09.2022 г. (л. 82-86). Съгласно т. 17 във вр. с т. 15 от
Инструкцията за употреба и поддържане на въжета при работа на височина по алпийски
способ от м. 09.2014 г., срокът на годност на въжетата зависи от честотата, начинът им на
употреба и съхранение, като при всички случаи времето на употреба не трябва да превишава
5 години, а общото време на употреба и съхранение – 10 години.
Според Списъка на ЛПС и СРО за работещите, с който работниците са запознати
срещу подпис, всеки работещ отговаря за правилната употреба и съхранение на личните си
предпазни средства, като при повреда или загуба на средството, е длъжен незабавно да
уведоми прекия си ръководител, като на работника незабавно се предават нови лични
предпазни средства.
Работникът е запознат с инструкциите срещу подпис.
От представените и приети по делото писмени доказателства Служебна бележка № 16
от 12.06.2017 г., Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана (начален инструктаж) и Инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда на
3
*** за периода от 23.05.2017 г. до 11.01.2023 г. (л. 87-97), се установява, че на ищеца са
проведени първоначален и последващи (периодични) инструктажи.
От представените и приети по делото списъци и фактури се установява, че на Г. Б. А. е
предоставено работно облекло – в това число лични предпазни средства на 12.06.2017 г.,
което е проверявано периодично и оценено като годно.
Между страните не е спорно и се установява от Разпореждане № 32440 от 24.02.2023 г.
на НОИ, че на 11.01.2023 г. в 14 часа в гр. *** при ремонт на мобилна клетка на покрива на
хотел „****“, през време и във връзка с изпълняваната от ищеца длъжност, на ищеца било
възложено да се качи на покрива на хотела, на около 7 метра височина, за да извърши ремонт
на ретранслатор на „***“, за да подмени неработещ кабел, при което пострадал, като
злополуката е призната за трудова.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства - разпитът на свидетелите
очевидци Ю. И. М. и Т. И. Т., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 о ГПК (свидетелите
са служители на ответника), се установява, че при изкачване работникът е използвал за
обезопасяване лично предпазно средство въже тип лента, като от писмените доказателства
се установява, че е имал У-обрано въже.
От изслушаното и прието по делото заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице Т.,
на което съдът дава вяра като обективно изготвено, както и от разясненията на експерта,
дадени в открито съдебно заседание, се установява, че при работа на височина работникът
следва да бъде осигурен със система от лични предпазни средства срещу падане, включваща
две независими въжета, като работникът е използвал неподходящо обезопасяване,
независимо че е разполагал с У-образно въже и позициониращо въже. От разясненията на
експерта лентата използвана в случая може да се използва като позиционираща система,
но задължително трябва да се дублира със система, спираща падането, каквато не е била
ползвана. В конкретния случай според експерта подходящото обезопасяване включва
използване на У-образно въже с поглъщател на енергия, която система гарантира
намаляването на силата на удара при падане, което не се осигурява от лентата, която е слабо
разтеглива. От разясненията се установява, че при работа на височина над 2 метра,
работникът винаги първо трябва да е осигурен във всеки един момент, като може да се
позиционира с лента, но тя никога не трябва да е единственият елемент, осигуряващ
безопасност, защото позициониращата систем се различава от осигурителната система по
това, че няма елемент, който да намали енергията на удара при падане (л. 277-278).
Според експерта, срокът на годност на въжето тип лента, с което е бил обезопасен
се определя от производителя и се посочва в инструкциите за употреба, като тези, които
могат да се засегнат от стареене се маркират с месец и година на производство или докога са
годни. В конкретния случай рингът от шита лента с производител Singing Rock е с годност
до 5 години съхранение без употреба и не повече от 10 години срок на употреба, като ако
няма друга причина да бъде изведен от употреба рингът от шита лента би бил годен.
От изслушаното и прието по делото заключение на СМЕ, извършена след личен
преглед на ищеца, проведен на 23.08.2024 г., разясненията на вещото лице д-р Д. К., както и
4
от представените и приети по делото медицински документи, които си кореспондират, се
установява, че увреждането от трудовата злополука се изразява осем фрактури на тазовия
пръстен – по две на пубисните кости (горно и долно рамо), дълга фрактура по крилото
на лявата илиачна (хълбочна) кост, стигаща до лявата ацетабуларна ямка на
тазобедрената става и влизаща в нея като, както и фрактура на сакрума (кръстната
кост) отзад по една двустранно, на ниво S1 и още една от ляво на ниво S2. По отношение
на фрактурата на ладиевидната кост на китката, според експерта се касае до фрактура само
на една костица, формираща гривнената става, която няма никаква носеща функция, като
тази фактура е с давност над 6 месеца от датата на рентгенографията, но не може да се
установи без съмнение, че е следствие на инцидента.
Както се установява от СМЕ и приетите епикризи, непосредствено след инцидента
пострадалият е откаран от екип на Спешна помощ в .... гр. ***, където е приет по спешност
на 11.01.2023 г. с травматичен шок и му е проведено интензивно лечение във връзка с
установената съчетана травма. На 16.01.2023 г. след предварителна уговорка е
транспортиран в УМБАЛСМ „Н.Й. Пирогов“ гр. София, където е приет в задоволително
общо състояние във Втора клиника по Ортопедия и травматология и на 24.012023 г. е
проведена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
медикаментозна терапия, след която на 27.01.2023 г. е изписан без усложнения и с дадени
препоръки. Непосредствено след това е проведена и рехабилитация.
Според вещото лице по СМЕ ищецът се е възстановил за 9 месеца, а описаните
фрактури на тазовия пръстен, макар и 8 на брой, благодарение на навременното и адекватно
лечение са зараснали и осигуряват на таза здравина и стабилност. При увредата в лявата
тазобедрена става на микро ниво е невъзможно да се осигури абсолютно гладка повърхност,
което е лош прогностичен белег за в бъдеще, тъй като процесът на износване на ставите се
ускорява.
По делото е безспорно и се установява, че ответникът е сключил застрахователен
договор с третото лице-помагач ***, обективиран в застрахователна полица №
0111220855002239, валидна от 28.06.2022 г. до 27.06.2023 г., с който застрахователят е
застраховал по задължителна застраховка „трудова злополука на работниците и
служителите“ на застраховащия *** като е безспорно установено, че Г. Б. А. е в списъка на
застрахованите, неразделна част от полицата.
По делото се установява, че застрахователят е извършил плащане в полза на работника
в размер на 1218,16 лева за пропуснати ползи съгласно ликвидационен акт 1120426 от
31.10.2023 г. на лист 135.
От приетото по делото платежно нареждане на лист 31 се установява, че на 30.01.2023
г. ответното дружество е заплатило по сметка на ищеца сумата от 2400 лева за плаки за
реконструкция, необходими във връзка с проведеното оперативно лечение, за което е
издадена фактура № ********** от 31.01.2023 г. на лист 32.
От прието по делото платежно нареждан на лист 55 се установява, че на 16.03.2023 г.
5
ответното дружество е заплатило по сметка на ищеца сумата от 1000 лева за домашно
лечение.
От показанията на разпитания по делото свидетел Владимира Г.ева А.а, както и на
свидетеля Мариета Василева Дончева-Ареснкова, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК (свидетелите са съответно дъщеря и съпруга на ищеца), на които съдът дава вяра
като обективни, взаимно допълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че първоначално след
инцидента пострадалият бил в реанимация в гр. ***, в съзнание, обездвижен с множество
хематоми, като се наложил да бъде транспортиран за оперативно лечение в гр. София,
където се налагало да му помагат с обслужването, но се хранел сам. След като бил изписан,
тъй като се налагала постоянна грижа, го настанили в хоспис в гр. София за месец, където го
посещавали всеки ден. От показанията се установява, че първоначално ищецът бил
потиснат, най-вече поради финансови притеснения във връзка с възникналите разходи и
невъзможността да се обслужва, като имал проблеми и със съня. След третия месец
започнал да излиза самостоятелно, по един път на ден за кратки разходки, като за
Гергьовден след инцидента, пътували извън града за три-четири дни.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ за
присъждана на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по които ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, по време
на действието на което е настъпила злополука, която е приета за трудова по установения ред,
както и настъпването на неимуществени вреди под формата на описаните болки и
страдания, техния характер, интензитет и продължителност. По претенция за обезщетение за
имуществените вреди в тежест на ищеца е да докаже, че е сторил разход в посочения размер,
който е в причинна връзка със злополуката.
Ответникът следва да докаже твърденията си, че ищецът е причинил увреждането си
умишлено съответно, че с конкретни негови действия е нарушил съответните правила за
безопасност на труда и за употреба на машината, в резултат на което сам си е причинил
вреди, евентуално че е допринесъл за настъпване на инцидента.
В настоящия случай по делото не е спорно и се установява настъпването на
злополуката, нейният механизъм и характерът на телесните увреждания, причинени на
ищеца. Спорно между страните е дали са налице предпоставките за изключване или
намаляване на отговорността на работодателя доколкото ответникът се позовава на
приложение на разпоредбата н чл. 201, ал. 1, евентуално чл. 201, ал. 2 от КТ, в този смисъл
на установяване подлежат фактите от хипотезата на сочените норми, в това число и
субективното отношение на пострадалия, като в тежест на ответника е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на
работника поради груба небрежност (така Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. №
6
5074/2013 г., IV ГО на ВКС).
Възражението на работодателя за освобождаването му от отговорност при условията
на чл. 201, ал. 1 от КТ е неоснователно, тъй като увреждането не е било причинено от
работника умишлено, като в този смисъл нито са сочени, нито събирани доказателства,
освен това от характера на действията на работника не може да се изведе подобно
заключение.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки
основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният, зает
със съответната дейност при подобни условия, не би положил при същите обстоятелства.
Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата (така
Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV ГО на ВКС). При изпълнение на
възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й
технологични правила, а и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Поради
това ако работодателят не е изпълнил задължението си да проведе инструктаж за тези
правила, грубата небрежност на работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ по
принцип е изключена. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от
министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 от КТ, работодателят
осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве
при работа в съответствие със спецификата на професията/ извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място. Наредбата въвежда задължение работодателят да проведе
инструктаж за онези технологични правила и правила за безопасност, които са свързани с
трудовите функции на заеманата длъжност от работника/служителя, включително за онези
действия или бездействия, които макар да не са сред изрично възложеното, се свързват пряко
с характера на изпълняваната работа.
В настоящия случай безспорно установено по делото е, че на работникът, който е
назначен на длъжността „****“, упражняването на която е високо рисково, доколкото
предполага извършване монтажи на голяма височина при спазване на правилата, установени
за височинна работа и промишлен алпинизъм, са проведени първоначален и последващ
инструктаж, като същият е бил запознат и с длъжностната характеристика и правилата за
обезопасяване, в това число и с правилата за съхранение на личните предпазно средства,
обективиран в Инструкциите за работа на височина и ползване на преносими стълби от м.
09.2014 г., Инструкцията за употреба и поддържане на въжета при работа на височина по
алпийски способ от м. 09.2014 г., Инструкция за безопасност и здраве при монтиране и до
7
оборудване на антени на мобилни оператори от м. 09.2014 г., които е подписал.
При настъпване на трудовата злополука на работникът е била възложена дейност на
мачта на 7 метра височина, върху покров, за която е следвало да се осигури и обезопаси с
използване на У-образно въже с поглъщател на енергия, която система гарантира
намаляването на силата на удара при падане, след което да се позиционира със слабо
разтегливата лента, което в конкретния случай не е сторил. Напротив, използвал е за
обезопасяване позициониращата лента, като е останал закачен единствено на нея и тя се е
скъсала, което е в пряко противоречие с установените правила. Ето защо, при отчитане на
действията и бездействията, извършени от ищеца, а именно работил е на значителна
височина без да се обезопаси надлежно, последният е действал при груба небрежност, като
не е положили дължимата грижа да предотврати евентуалните вредоносни последици,
поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. В
допълнение, житейски логично и обосновано е, опитен работник, какъвто се установява, че е
бил пострадалият, да може в достатъчна степен да оцени както ситуацията, така и
състоянието на личните предпазни средства, с които разполага и чиято поддръжка и
съхранение му е възложена съобразно вътрешните правила, и при съмнение относно тяхната
годност да сигнализира своевременно, вместо да поема необоснован за живота и здравето
риск.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за
настъпване на злополуката, съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на
приноса на пострадалия като изясни в какво се изразява проявената груба небрежност - кои
действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на
правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване,
респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
(Решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на IV ГО на ВКС). В настоящия
случай според съда обезщетението следва да се намали с 50%, с оглед относимата съдебна
практика и съответно на проявената груба небрежност към вредоносния резултат, като при
определяне на процента на съпричиняване следва да се отчете факта, че действията на
ищеца по ненадлежно обезопасяване са довели пряко до вредата. Същевременно трябва да
бъде взето предвид, че по делото не се установява без съмнение, че работодателят е
осигурил лични предпазни средства в срока на тяхната годност за избягване на конкретния
риск, което е от значение при определяне на процента съпричиняване (Решение № 186 от
21.09.2019 г. по гр. дело № 246/2019 г. на III ГО на ВКС).
Дължимото по реда на чл. 200 от КТ обезщетение от работодателя се съизмерява със
справедливия паричен еквивалент за причиненото на работника телесно увреждане, което на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
8
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика
приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния
случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото. Целта на обезщетението,
обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
безспорно се установява, че ищецът е получил тежки телесни увреждания, които са му
причинили интензивни болки и страдания в началото на неговото възстановяване. Ето защо
при отчитане характера на внезапното травматично увреждане, което безспорно е довело до
шок и изключително интензивна болка, броят и характерът на счупванията и хирургичната
интервенция и рехабилитацията, продължителността на периода на възстановяване от около
4 месеца – от травмата до началото на месец май, в който пострадалият освен, че е изпитвал
физически болки, които са му създавали пречка да извършва елементарни ежедневни
дейности, е следвало да прекарва време, а впоследствие и да посещава медицински
заведения, начинът, по който травмата се е отразила на психическото му състояние и
притесненията от финансово естество и не на последно място при отчитане на установената
съдебна практика, според което за подобно счупване при относително кратък
възстановителен период - общо до 9 месеца според медицинската експертиза, при липса на
цялостна негативна прогноза, но с отчитане на факта, че пълно възстановяване на ставата не
е възможно, за обичайните болки и страдания, практиката е определила обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 40000 лева (Решение № 17 от 29.03.2022 г. по гр. д. №
1924/2021 г. на III ГО на ВКС, Определение № 3791 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 5307/2023
г. на IV ГО на ВКС), а в настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да
обосновават по-нисък размер на обезщетението, настоящият съдебен състав определя
9
аналогично обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 40000 лева. Тази сума според
установената практика представлява справедлив размер и би компенсирала преживените
болки и страдания, но същата следва да се намали с 50% съобразно дела на съпричиняването
на пострадалия, приет от настоящата инстанция. Поради тази причина искът се явява
основателен за 20000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на трудовата злополука – 11.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, така както е поискано в исковата молба, а за разликата над посочената сума до
пълния предявен размер от 80000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение претенциите за имуществени вреди:
Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на
благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, в
това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца
имуществени вреди, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че разходите,
които ищецът претендира съгласно молбата-уточнение от 05.08.2024 г. за 1788,08 лева
представляваща остатък от сума в общ размер на 4329 лева по фактура № ********** от
31.01.2023 г., издадена от .. за ортопедични плаки и винтове, заплатена на 31.01.2023 г.
съгласно касов бон, и 1560 лева по фактура № ********** от 07.02.2023 г., издадена от ... за
проведена рехабилитация, заплатена на 07.02.2023 г. съгласно касов бон, са във връзка със
злополуката и подлежат на възстановяване. При имуществените вреди обезщетението е
справедливо, когато то е равностойно на вредите. Ето защо платената сума по фактурите,
намалена с процента на съпричиняване подлежи на възстановяване или 2164,50 лева по
фактура № ********** от 31.01.2023 г. издадена от .. и 780 лева по фактура № **********
от 07.02.2023 г., издадена от .... В конкретния случай по делото се установява, че ответното
дружество е заплатило на ищеца 2400 лева за плаки за реконструкция, необходими във
връзка с проведеното оперативно лечение, с което изцяло е погасило дължимото към ищеца
по това перо след отчитане на съпричиняването, поради което следва да бъде осъдено да му
заплати единствено сумата от 780 лева по фактурата № ********** от 07.02.2023 г.,
издадена от ... за проведена рехабилитация, като за разликата над 780 лева до пълния
предявен размер от 3348,08 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
От присъдената сума не следва да се приспада платеното от застрахователя по
застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени
доказателства, тъй като както се установява от събраните по делото доказателства –
ликвидационен акт по образуваната щета, застрахователят е обезщетил част от
имуществената вреда от загуба на трудов доход, която не е предмет на делото, поради което
плащането не следва да се приспада от разхода за лечение.
На основание чл. 214, ал. 2 от ГПК, върху присъдената главница за имуществени вреди
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, така както е поискано в
исковата молба.
10
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Процесуалният представител на ищеца е заявил претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 22.08.2023 г., която следва да се уважи. В полза на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1824,45 лева, съразмерно на уважената
част от исковете и с оглед представения договор и размера на заявената претенция.
Ответникът е заявил претенция за присъждане на сторените разноски и адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК. Ответното дружество е сторило разноски в размер на 500 лева за СТЕ и 450 лева за
СМЕ, както и 7000 лева – адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно
представения на лист 320 договор за правна защита. От тях, съобразно отхвърлената част от
исковете, следва да се присъди сумата от 5967,94 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 831,20 лева, представляваща 4% върху
цената на уважените искове, както и 550 лева за възнаграждения на вещо лице и свидетели,
платени от бюджета на съда съгласно издадените РКО (л. 261, 317, 318) или 1381,20 лева
общо.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Г. Б.
А., ЕГН **********, с адрес в ****, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 20000 лева
– представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 11.01.2023 г. в 14 часа в гр. *** при ремонт на мобилна клетка на
покрива на хотел „****“, през време и във връзка с изпълняваната от ищеца длъжност
„****“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 11.01.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 от КТ
за разликата над 20000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Г. Б.
А., ЕГН **********, с адрес в ****, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 780 лева –
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение по
фактура № ********** от 07.02.2023 г., издадена от ... за проведена рехабилитация, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 от КТ за
сумата над 780 лева до пълния предявен размер от 3348,08 лева и за вземането по фактура №
11
********** от 31.01.2023 г., издадена от .., като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
адвокат Х. Ц. К., личен номер на адвокат **********, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“
№ 56, ет. 3, ап. 5, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 1824,45 лева –
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 5967,94
лева – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ***, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на
1381,20 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ***, ЕИК ****, като трето лице-помагач на
страната на ***, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12