РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120105132 по описа за 2024 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба (изменена в съдебно заседание на
11.12.2024 г.) на С. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., против
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от изп. директор инж. Ц.В.М., за: 1) ОТМЯНА на Заповед № РД-09-
368/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град Бургас, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***”, както и за
ОТМЯНА на Заповед № **********/29.05.2024 г. на Изпълнителния
директор на „В и К“ ЕАД – град Бургас, с която е прекратен трудовият
договор на ищеца; 2) за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на заеманата преди
*** длъжност - „****“ в район Бургас; 3) за ОСЪЖДАНЕ на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от общо 12 081, 99 лева, от които
4 228, 08 лева – обезщетение за оставане без работа за периода 29.05.2024 г. до
08.07.2024 г., и 7 853, 91 лева – обезщетение за по-нископлатена работа за
периода от 08.07.2024 г. до 29.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба на 29.07.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание
„***”. Поддържа се, че *** е извършено без да е налице законово основание за
1
това; че заповедта е издадена от лице без необходимите правомощия; че не са
изискани обяснения; че работодателят не е извършил преценка за тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя; че представлява злоупотреба с право, тъй като
ищецът е бил „притискан“ да се премести на друга длъжност; че в заповедта
не е обсъдено даденото обяснение, а само формално се посочва, че не се
приемат обясненията; налице е изтекла давност; по същество не са извършени
нарушения, още по-малко виновно; не са налице сочените липси, като ищецът
е посочил в своите обяснения причините за сочените несъответствия; не е
взето предвид, че наличностите според извършената проверка са на стойност
по-висока от стойността, която е по ведомост; заповедта не е мотивирана – не
е посочено ясно и точно нарушението и кога точно е извършено, неправилна е
правната квалификация на деянията; не е изяснено има ли настъпили
неблагоприятни последици за ответното дружество и/или за работещите в
него, и/или възникнала опасност от такива последици; несъразмерност на
наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на евентуално извършените
дисциплинарни нарушения.
В срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 14.10.2024 г., по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. На 16.10.2024 г. по делото е постъпил
отговор на исковата молба, който следва да бъде ценен само като становище
на ответника, тъй като е подаден извън законовия срок за това. С него
ответникът оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Отбелязва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
служителя чрез *** е издадена въз основа на изготвен доклад с вх. № АД-02-
78/ 19.042024 г. от С.П. - ***“, от който се установява наличие на липси на
водомери в склад „Поддръжка водомери - Меден рудник“ с материално
отговорно лице С. И.. Сочи се, че с рапорт № АД-02-78-1/ 24.04.2024 г. от инж.
С.С. е направено предложение за налагане на наказание на лицето С. И..
Поддържа се, че от ответника И. са изискани и представени писмени
обяснения, които обаче са намерени за незадоволителни, а в същото време
констатираните липси са значителни. Твърди се, че именно ищецът е бил
материалноотговорно лице, което е следвало да извършва контрол на
активите, предоставени му за пазене. Посочва се, че липсата на активите сама
по себе си представлява именно „неблагоприятна последица“.
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
***то за незаконно и за неговата отмяна:
По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът
следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните,
което е било прекратено с обжалваната заповед за *** на работодателя, а
ответникът следва да докаже наличието на сочените в заповедта за *** факти
и обстоятелства, съставляващи основание за прекратяване на трудовото
2
правоотношение, както и изпълнението на законовите изисквания по чл. 195
КТ във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че ищецът е заемал при ответника по силата на трудово
правоотношение длъжността „****“, както и че на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание „***“ със Заповед № РД-09-368/29.05.2024 г. на
Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град Бургас, въз основа на която
трудовото правоотношение между страните е било прекратено със акт №
**********/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град
Бургас.
Оспорваната заповед за *** е връчена на ищеца на 30.05.2024 г., а
исковата молба е постъпила в съда на 29.07.2024 г. – т. е. в двумесечния срок
по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
процесуално допустим.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че не са изискани обяснения
от него и че в заповедта не е обсъдено даденото от него обяснение. Съгласно
чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. На основание чл.
193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Установява
се от приетите по делото писмени доказателства, че на 15.05.2024 г. ищецът е
получил от ответника покана за даване на обяснения в тридневен срок във
връзка с Рапорт вх. № АД-02-7В-1/24.04.2024г. за това, че на 17.04.2024 г. е
ревизиран склад на ищеца и са установени значителни липси, както и че през
м. 04.2024 г. е направена проверка на 7 адреса, като на 3 от тях с отчетни
форми с 111219, № 111228 и №111209 са установени липси в използваните
материали; посочено е, че се прилага доклад с вх. № АД-02-78/19.04.2024 г. На
17.05.2024 г. в ответното дружество са постъпили писмените обяснения на
ищеца, в които той е изложил възраженията си относно констатациите по
всяка една от горепосочените отчетни форми, като е приложил и снимков
материал. В обжалваната заповед за *** дадените от ищеца обяснения са
оценени като незадоволителни, непълни и недаващи реални обяснения за
констатираните несъответствия. С оглед на изложеното съдът приема за
доказано, че работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на служителя,
поради което не е налице формалното основание по чл. 193, ал. 2 КТ за отмяна
на наложеното дисциплинарно наказание.
Неоснователно е бланкетното възражение на ищеца за изтекла давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването му. В съдебната практика се приема, че
3
откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване
на субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци, т. е. когато е установен
извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като дисциплинарно нарушение (Решение № 206 от
26.10.2020 г. по гр. дело № 978/2020 г., IV г.о. на ВКС). Не е установено кога (и
въобще дали) са извършени описаните в заповедта за *** нарушения,
доколкото се касае за липси на активи. Установява се по делото, че
дисциплинарните нарушения, за които ищецът е бил наказан с оспорваната
заповед, са открити на 18.04.2024 г. при извършване на проверка на склад
„Поддръжка водомери – Меден Рудник“, за която е бил съставен приложеният
по делото доклад от 19.04.2024 г. от С.П. – ***“. Следователно двумесечният
срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен, доколкото нарушенията са открити на
18.04.2024 г., а заповедта за *** е връчена на 30.05.2024 г.
Неоснователно е и бланкетното възражение на ищеца, че заповедта за
*** е издадена от лице без необходимите правомощия. Съгласно чл. 192, ал. 1
КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено
от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон. Оспорваната заповед за *** е издаден от Ц.В.М. –
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас,
който е надлежен органен представител на дружеството-работодател. Видно
от публичните вписвания в ТРРЮЛНЦ, Ц.В.М. е надлежно вписан като
представляващ ответното дружество, считано от 21.02.2024 г.
Спорни между страните са обстоятелствата дали ищецът е извършил
дисциплинарните нарушения, които са му вменени с оспорваната заповед за
***.
В оспорваната заповед за *** е посочено, че са получени доклад с вх. №
АД-02-78/19.04.2024 г., подаден от С.Л.П. – ***“, и Рапорт № АД-02-78-
1/24.04.2024 г. от инж. С.С.С. – Ръководител звено Бургас, съгласно които са
констатирани пропуски в дейността на ищеца И., изразяващи се съществени
липси на активи, предоставени му за отговорно пазене, като съгласно доклад
вх. № АД-02-78/ 19.04.2024 г. при направената проверка на 18.04.2024 г. са
установени разлики в количествата на артикули, посочени в доклада от склад
„Поддръжка на водомери - Меден рудник“. Посочено е в заповедта за ***, че
след сравняване с издаден от счетоводен отдел нов регистър 18.04.2024 г.,
13,10 часа, комисията в състав: инж. С.С. (председател), инж. Б. Ц., С.П., Р. К.а
констатират разлики в количествата на следните артикули: Водомер DN15 с
радиомодул – 15 бр. на обща стойност 1935 лв.; Водомер DN20 с радиомодул –
3 бр. на обща стойност 258 лв.; Водомер DN50 с радиомодул – 7 бр. на обща
стойност 5482,19 лв.; Нипел ½ – 1 бр. 0,75 лв.; Нипел 2 – 5, 24 лв.; Нипел
намалител 1 - ½ – 2,97 лв.; Нипел намалител 1- ¾ – 4, 56 лв. Сочи се още, че
са установени водомерни части, нефигуриращи в счетоводния опис, както и
над 160 броя ремонтирани водомери без радиомодул, преминали
4
метеорологична годност, които работникът определял като оборотни.
Отбелязва се в заповедта за ***, че съгласно рапорт № АД-02-78-1/24.04.2024
г. са налице значителни липси, като по отчетните форми на ищеца И. за месец
април 2024 г. е направена проверка на 7 адреса от инж. С.С. и инж. Б. Ц., като
на 3 адреса с отчетни форми 111219, 111228, 111209 са установени липси в
използваните материали.
По делото са представени цитираните в заповедта за *** доклад с вх. №
АД-02-78/19.04.2024 г., подаден от С.Л.П. – ***“, подписан от комисия с
председател инж. С.С. и членове: инж. Б. Ц., С.П. и Р. К.а, както и Рапорт №
АД-02-78-1/24.04.2024 г., подписан от инж. С.С. – Ръководител звено Бургас.
Приложени са по делото и писмените обяснения на ищеца, в които той е
изложил възраженията си относно констатациите по всяка една от отчетните
форми с № 111219, № 111228 и №111209, след като е посетил лично всеки
един от адресите, за които те са изготвени. По отчетна форма №
111219/09.04.2024 г. в с. *** ищецът е посочил, че водопроводчикът в с. Т. – Г.
С., неправилно е подал информацията за материалите, които е използвал за
подмяната на водомера на този адрес, тъй като същите били вложени на адрес
ул. ***. По отчетна форма № 111228/10.04.2024 г. за адрес в гр. Б. ищецът е
обяснил, че преустройството на водомерната мрежа е извършено от
работниците по поддръжка – Г. Д. и Х.Б., като след проверка на място ищецът
не е установил никакви липси, тъй като всички елементи отпреди
преустройството са били налични във водомерния възел. По отчетна форма №
111209/05.04.2024 г. за адрес в гр. Б. ищецът е заявил, че няма липси на
вложени материали при преустройството на водомерния възел, а при
изписването на отчетната форма е допуснал техническа грешка чрез
въвеждане на погрешен код на нипел. Към обяснението са приложени снимки,
за които се сочи, че са на водомерните възли на посочените адреси.
Налична е по делото и извадка от регистъра на наличностите в склад
„Поддръжка водомери Меден Рудник“, изготвена на 31.05.2024 г., която носи
подписа на ищеца като „предал“.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателен по
следните съображения. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***“
за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в причинени вреди
при и по повод изпълнение на трудови задължения, представляващи липси. С
исковата молба ищецът е оспорил извършването им, поради което е изцяло в
тежест на работодателя да установи състава на нарушението по вид,
характерни белези, период на извършване, размер на вредата (Решение № 149
от 15.06.2016 г. по гр.д. № 1029 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС).
Наличието на твърдените от работодателя състави на дисциплинарни
нарушения подлежат на пълно и главно доказване от ответника, но по делото
такова доказване не е успешно проведено. Представените от ответника
писмени доказателства – доклад с вх. № АД-02-78/19.04.2024 г. и Рапорт №
5
АД-02-78-1/24.04.2024 г., подписани от служители на ответното дружество, не
са достатъчни, за да ангажират дисциплинарната отговорност на ищеца (в
този смисъл е и горепосоченото решение на ВКС). Посочените документи не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства и освен това не са подписани от ищеца. Не са представени
и отчетните форми с № 111219, № 111228 и №111209, въз основа на които са
били установени твърдените от ответника липси. Не е установено какви
стоково-материални ценности са били поверени на ищеца към момента на
постъпването му работа и кои от тях са били налични към момента на *** му.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде уважен, като бъде постановена отмяна на Заповед №
РД-09-368/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град
Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***”, както и
отмяна на акт № **********/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и
К“ ЕАД – град Бургас, с която е прекратен трудовият договор на ищеца.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди ***то длъжност:
Не е спорно по делото, че преди *** ищецът е заемал при ответника
длъжността „****“. Не се установява, а и не се твърди да са налице
обстоятелства, които да възпрепятстват възстановяването на ищеца на
заеманата длъжност.
Следователно уважаването на иска за признаване на *** за незаконно и
за неговата отмяна обуславя и основателността на иска за възстановяване на
ищеца на заеманата преди *** длъжност „****“, поради което той също
следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2, изр. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 при незаконно *** работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това ***, но за не повече от 6 месеца. На основание чл. 225, ал.
2, изр. 1 КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или
служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата
в заплатите.
Оспорваната заповед за *** от 29.05.2024 г. е връчена на ищеца на
30.05.2024 г., от която дата следва да се счита, че е прекратено трудовото му
правоотношение с ответника. От служебно изготвената справка по делото се
установява, че на 04.07.2024 г. ищецът е сключил трудов договор със „СМК
Монтажи“ АД. Не са представени по делото доказателства (трудов договор,
акт за встъпване в длъжност), от които да е видно кога ищецът е постъпил на
работа, поради което съдът приема, че ищецът е започнал по-ниско платена
работа на 04.07.2024 г. От представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че „СМК Монтажи“ АД е разпоредило по банкова сметка на
6
ищеца следните суми: 1477, 36 лева на 23.08.2024 г., 1887, 72 лева на
24.09.2024 г., 1906, 24 лева на 24.10.2024 г. и 1906, 24 лева на 22.11.2024 г. Въз
основа на данните за размерите на получената от ищеца заплата за пълно
отработените месеци септември и октомври съдът приема, че дължимото в
полза на ищеца трудово възнаграждение за месец ноември също възлиза на
1906, 24 лева. С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от
30.05.2024 г. до 03.07.2024 г. ищецът е останал без работа, а за периода от
04.07.2024 г. до 29.11.2024 г. е работил на по-нископлатена работа.
Следователно исковете по чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставане без
работа и чл. 225, ал. 2, изр. 1 КТ за постъпване на по-нископлатена работа се
явяват доказани по основание за периодите от 30.05.2024 г. до 03.07.2024 г.,
съответно от 04.07.2024 г. до 29.11.2024 г.
По отношение на размерите на исковете по чл. по чл. 225, ал. 1 КТ и чл.
225, ал. 2, изр. 1 КТ съдът приема следното. Съобразно чл. 228, ал 1 КТ
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 225
КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. По делото не се установява, а и не се твърди по отношение на
ищеца да е предвидено „друго“ или пък ищецът да не е получил трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ ***. Елементите, които се включват в
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228
от Кодекса на труда, са посочени в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
същата Наредба, когато работникът или служителят не е отработил пълен
работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на
труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
От представения по делото фиш за заплата е видно, че за месец април
(предхождащ *** от месец май) 2024 г. за отработени 17 от общо 22 дни на
ищеца са начислени общо 2194, 73 лева, от които 146, 17 лева за 5 дни
болнични. Съгласно правилата на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НСОЗР брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ ***то, възлиза на 2
651, 07 лева (2194, 73 – 146, 17 = 2048, 56 ÷ 17 = 120, 50 х 22 = 2651, 07). На
основание чл. 162 ГПК, въз основа на установения размер на брутното
трудово възнаграждение за месец април, съдът определи, че размерът на
дължимото обезщетение за оставане без работа за периода от 30.05.2024 г. до
03.07.2024 г. възлиза на 3275, 93 лева, от които 279, 07 лева за 2 неотработени
два работни дни от месец май, 2651, 07 лева за пълен работен месец юни с 20
работни дни и 345, 79 лева за 3 работни дни от непълен месец юли с 23
работни дни. На основание чл. 162 ГПК, въз основа на установените данни за
получени от ищеца по-ниски заплати, съдът определи, че размерът на
дължимото обезщетение за постъпване на по-нископлатена работа за периода
7
от 04.07.2024 г. до 29.11.2024 г. възлиза на 4171, 55 лева (2 651, 07 - 1477, 36 =
1173, 71 лева за периода от 04.07 до 31.07; 2 651, 07 - 1887, 72 = 763, 35 лева за
м. август; 2 651, 07 - 1906, 24 = 744, 83 лева за м. септември; 2 651, 07 - 1906,
24 = 744, 83 лева за м. октомври; 2 651, 07 - 1906, 24 = 744, 83 лева за периода
от 01.11 до 29.11).
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове с
правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 КТ са
основателни до размера от общо 7447, 48 лева, от които 3275, 93 лева –
обезщетение за оставане без работа за периода от 30.05.2024 г. до 03.07.2024 г.,
и 4171, 55 лева – обезщетение за по-ниско платена работа за периода от
04.07.2024 г. до 29.11.2024 г., до който общ размер исковете следва да бъдат
уважени, съответно отхвърлени за горницата над 7447, 48 лева до пълния им
общ изменен размер от 12 081, 99 лева, или за горницата от общо 4634, 51
лева, от които 952, 15 лева – обезщетение за оставане без работа за периода
29.05.2024 г. до 08.07.2024 г., и, 3682, 36 лева – обезщетение за по-
нископлатена работа за периода от 08.07.2024 г. до 29.11.2024 г.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
обезщетения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите по делото държавни
такси в общ размер от 473, 89 лева, от които по 80 лева за всеки един от двата
уважени неоценяеми иска съгласно чл. 3 ТДТССГПК, сумата от 297, 89 лева,
представляваща 4 % върху цената на уважения оценяем иск съгласно чл. 1
ТДТССГПК, и сумата от 16 лева, представляваща държавна такса за
възпроизвеждане на заверени преписи от постъпилата чрез ЕПЕП искова
молба на основание чл. 102з, ал. 3, изр. 3 ГПК вр. чл. 360з, ал. 8, изр. 2 ЗСВ вр.
чл. 23, т. 2 ТДТКССГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им съразмерно на уважената
част от предявените искове. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие от 30.05.2024 г. с отбелязване за заплатено от ищеца в полза на
адвокат Б. адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лева. Минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявените
искове, изчислено по правилата на чл. 7, ал, 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 НМРАВ, възлиза
общо на 2420, 37 лева, от които 933 лева по двата неоценяеми иска и 1487, 37
лева върху изменения размер на оценяемите искове.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения е абсолютно нищожна, поради което няма действие в
8
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на
трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали
или бъдещи последици. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед нищожността на НМРАВ съдът приема, че размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда, като от
значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото (така Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I
т. о. на ВКС с докладчик съдия Т.К.). В случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Обстоятелствената част на исковата молба е
бланкетна, като служебно известно на съда е обстоятелството, че тя е почти
идентична с подадената против същия ответник чрез адвокат Б. искова молба,
по която е било образувано гр. д. № 7592/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас. Разглеждането на делото е приключило в три съдебни заседания, като
причините са отлагането му са били обусловени предимно от необходимостта
от извършване на определени процесуални действия от страна на ответника, а
не от страна на ищеца. Обстоятелствата, попадащи в доказателствената тежест
на ищеца по неоценяемите искове, не са спорни по делото. Ответникът е този,
който носи тежестта за доказване на спорните обстоятелства по първия
неоценяем иск, чиято основателност обуславя изцяло тази на втория
неоценяем иск и частично тази на оценяемите искове. Не следва да бъде
пренебрегвано и обстоятелството, че по оценяемите искове се излагат
противоречиви фактически твърдения относно оставането на ищеца без
работа: в уточнението на исковата молба от 21.08.2024 г. се твърди, че към
момента ищецът е безработен; в съдебно заседание на 13.11.2024 г. адвокат Б.
заявява, че няма да прави уточнения и допълнения на исковата молба във
връзка с оставането на ищеца без работа за целия исков период; в съдебно
заседание на 11.12.2024 г. адвокат Б. заявява, че ищецът е започнал работа на
08.07.2024 г., т. е. още преди завеждане на исковата молба на 29.07.2024 г.,
като изменение на иска в тази насока е предприето от ищеца едва след
извършена от съда служебна справка в ЕИСС относно наличието на сключени
от ищеца трудови договори. Събрани са по делото само писмени
доказателства, които не са големи по обем. Въз основа на така посочените
обстоятелства съдът намира, че справедливият и обоснован размер на
дължимото в полза на адвокат Б. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото, съразмерно на уважената част от
предявените искове, възлиза общо на сумата от 1000 лева, която следва да
бъде присъдена в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ *** на С. К. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., извършено със заповед № РД-09-
368/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град Бургас за
налагане на дисциплинарно наказание „***” на ищеца и с акт №
**********/29.05.2024 г. на Изпълнителния директор на „В и К“ ЕАД – град
Бургас за прекратяване на трудовия договор на ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
на заеманата преди *** длъжност „****“ в район Бургас във „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, № 3, представлявано от
изпълнителния директор Ц.В.М..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., да заплати
на С. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., сумата от общо 7447,
48 лева, от която 3275, 93 лева – обезщетение за оставане без работа за
периода от 30.05.2024 г. до 03.07.2024 г., и 4171, 55 лева – обезщетение за по-
ниско платена работа за периода от 04.07.2024 г. до 29.11.2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над
сумата от общо 7447, 48 лева до пълния им общ изменен размер от 12 081, 99
лева, или за горницата от общо 4634, 51 лева, от които 952, 15 лева –
обезщетение за оставане без работа за периода 29.05.2024 г. до 08.07.2024 г., и,
3682, 36 лева – обезщетение за по-нископлатена работа за периода от
08.07.2024 г. до 29.11.2024 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., да заплати
на С. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., сумата от 1000 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, №
3, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас сумата от 473, 89 лева, представляваща дължими
държавни такси.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените обезщетения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 22.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10
11