Мотиви към Решение № 24/ 19.05.2020г.
постановено по АНД № 60/ 2020г.
по описа на РС – Исперих
Районна прокуратура – Разград е обвинила Х. Шюкриев Е. в това, че на 06.03.2020 година в град
Исперих, област Разградска е упражнил професия „шофьор на такси“ – код 8322 от
Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011г. (НКПД-2011), като извършил таксиметров превоз на пътници с лек автомобил
„Фолксваген Венто“ рег.№ РР 9913 АР, без да има съответната правоспособност за
това съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на Министъра на транспорта, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.324, ал.1 от НК. Прокуратурата
депозира предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – „Глоба“ по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Разград
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, като предлага на съда да му
наложи наказание Глоба в минимален размер по чл.78а от НК.
Обвиняемият Х. Шюкриев Е. се явява личъно в съдебно заседание. Заявява,
че не оспорва фактическата обстановка, съжалява за извършеното, моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Защитникът на обвиняемият Е. адвокат В.К. пледира на подзащитният му да
бъде наложено най-ниското предвидено от закона наказание за осъщественото
деяние, като счита че тази Глоба следва да бъде в размер на 300.00лв.
Съдът след
като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното :
Обвиняемия
Х. ШЮКРИЕВ Е. е роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********.
Обвиняемият Е. ***. Той притежавал лек автомобил „Фолксваген Венто“ рег.№ РР 9913 АР.
Автомобилът му не фигурирал в регистъра на автомобили за осъществяване на
таксиметров превоз на пътници. Също така обвиняемият не бил регистриран като
водач на „лек таксиметров автомобил“ – не е полагал изпит за такъв, не е
получавал и удостоверение за психологическа годност, каквото се изисквало по
закон за упражняване на таксиметрова дейност. Въпреки това Х.Е. превозвал
различни граждани между различни населени места с личното си МПС. На
инкреминираната дата – 06.03.2020 година свидетеля Юзджан Сали, съпругата му
Сибел Рюстемова и синът им трябвало да пътуват от село Лудогорци до болницата в
град Исперих. На свидетелите било известно, че обвиняемият извършва превоз
срещу заплащане, тъй като били пътували с него и друг път. Метнали му да спре и
се качили в автомобила, в който имало още една жена. Х.Е. откарал семейството
на свидетеля Сали до град Исперих, където тримата му заплатили по 1.50лв. на
човек за превоза. След като си свършили работата в град Исперих свидетеля Сали,
съпругата му и синът му тръгнали да се връщат обратно в село Лудогорци. отново
наели обвиняемият да ги откара срещу сумата по 1.50лв. на човек. В автомобила
се качили още две жени – свидетелката Емина Расил и свидетелката Белкие
Сюлейман. Двете също договорили с Е. заплащане йна цена от 1.50лв. на човек за
превоза. Автомобила потеглил управляван от обвиняемият, но на изхода на град
Исперих до бензиностанция „Лукойл“ бил спрян за проверка от полицейски
служители – свидетелите Димитър Стефанов и Димитър Върбанов. В хода на
извършване на проверката било установено, че обвиняемият превозва непознати
лица срещу заплащане, без да има правоспособност на таксиметров шофьор и
автомобилът му да е регистриран като таксиметров такъв и по този начин развива
нелегална таксиметрова дейност. Било образувано досъдебно производство по
случая.
Описаната фактическа обстановка се установява от прочетеният писмен
доказателствен материал съдържащ се в Бързо
производство № 275 ЗМ-52/06.03.2020г. по описа на РУ на МВР гр.Исперих:
съобщение за престъпление от общ характер –
лист 1; протокол за разпит на свидетел –
лист 2; пълномощно на адвокат –
лист 3; постановление за привличане на обвиняем – лист 4;
протокол за разпит на обвиняем – лист 5;
биографична справка - лист
6; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние –
лист 7;
протокол за разпит на свидетел пред съдия - лист 9-10; протокол за разпит на свидетел пред
съдия – лист 12-13; постановление
за възлагане на действия по разследването – лист 14;
протокол за разпит на свидетел - лист 15,16; постановление за възлагане на действия по
разследването – лист 17; протокол за
разпит на свидетел - лист 18,19,20;
копие на АУАН № 271804 - лист 21; уведомителни
писма от ИА „АА“ - лист 23; справка от ИА „АА“ - лист 24 - 26; уведомителни писма от Община Исперих – лист 28; справка за
Нарушител/Водач - лист 29 – 31; искане
за изготвяне на справка за съдимост – лист 38;
справка за съдимост - лист 39,40; заключително мнение на разследващ
полицай - лист 41, съдържащи информация относно
времето, мястото, начина на осъществяване на инкреминираното деяние и
авторството на същото в лицето на обвиняемия.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемият
е съставомерно по чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 06.03.2020 година
в град Исперих, област Разградска е
упражнил професия „шофьор на такси“ – код 8322 от Националната класификация на
професиите и длъжностите, 2011г. (НКПД-2011), като извършил таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил „Фолксваген Венто“ рег.№ РР 9913 АР, без да има съответната
правоспособност за това съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
В случая са
налице всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 324 от НК. Това престъпление се намира в Глава десета на НК, чийто обект на защита са
редът и общественото спокойствие. Непосредствен обект на закрила от чл. 324 от НК е създаденият от държавата ред за упражняване на определена професия или
определен занаят без съответната правоспособност на упражняващия ги.
Създаденият ред за удостоверяване на правоспособността е именно гаранцията, че
лицето, което я е придобило, има всички права да упражнява професията или
занаята. Безспорно по делото е установено, че нито лекият автомобил „Фолксваген Венто“ рег.№ РР 9913 АР притежаван от
обвиняемия Е. е регистриран като таксиметров автомобил за осъществяване на
„таксиметров превоз“ съгласно чл.2 от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров
превоз на пътници, нито водачът Е. отговоря на изискването на чл.18, т.3 и т.5
от същият нормативен акт - да е психологически годен по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата и да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", валидно за съответната община (приложение № 7). Видно е, че изискванията за придобиване на
правоспособност „Водач на лек таксиметров автомобил” са значително повече,
отколкото тези за общата правоспособност за управление на МПС. Затова, когато
се упражнява дейност „таксиметров превоз на пътници” не е достатъчна само
общата правоспособност, но и допълнително налични кумулативни предпоставки за
това, които безспорно са свързани със спецификата на тази дейност и със
завишената отговорност поради факта, че се извършва превоз на хора. Въпреки, че
лицето не е притежавало изискуемите по закон документи и регистрации,
установява се безспорно от свидетелските показания, че на инкреминираната дата,
а и други пъти обвиняемият е осъществявал таксиметров превоз на пътници срещу
заплащане т.е. налице е системност в упражняване на нелегалната дейност, а не
се касае до изолиран случай.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл – деецът е
съзнавал, че не отговаря на две от изискванията на чл.18, т.3 и т.5 от Наредба
№ 34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници, но въпреки това е качил в
личният си автомобил непознати хора, които е превозил до поискани от тях
дестинации, вземайки за превоза цената от 1.50лв. на човек.
С оглед предвиденото в текста на чл.324, ал.1 от НК
наказание и необремененото съдебно минало на дееца и възможностите за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 и чл.60 от НК, съдът намира, че са налице
условията по чл.78а, ал.1 от НК и Х.Е.
следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно налагане на административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/.
Отчитайки
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало
предвид настъпилата реабилитация, изказано съжаление за извършеното, липса на
оспорване на фактическата обстановка, съдът определи визираното наказание към
минималният предвиден от закона размер.
Не може да
бъде уважено искането на защитата за налагане на наказание в размера на Глобата
по основният текст т.е. до 300.00лв., тъй като това е приложимо само когато за
деянието е предвидено като наказание само и единствено Глоба, а в случая текста
на чл.324, ал.1 от НК предвижда и наказание „Лишаване от свобода до една
година“.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :