№ 594
гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110201416 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД гр. Полски Тръмбеш против Наказателно
постановление № 35-0001016 от 25.08.2021 г. на Директора на РД "АА" гр. Плевен, с което
за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си,
като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № 293140 от 13.08.2021 г., според констатациите на който, на посочената дата -
13.08.2021 г., около 14:30 часа, в гр. Плевен, в РД "АА" при извършване на тематична
проверка на дружеството, притежаващо лиценз на Общността № 9509 за извършване на
1
международен превоз на товари, на основание писмо с рег. № 12-00-00-957/2/23.07.2021 г. за
нарушения на водачи с българска регистрация на товарни автомобили извършени на
територията на Кралство Норвегия се констатирало, че лицензирания превозвач бил
осъществил превоз на товари по маршрут Кралство Норвегия – Швеция –Дания, с товарен
автомобил Скания Р 440 ЛА, с рег. № СВ20 54 ВВ, видно от ЧМР № 615476 от 15.06.2021 г.,
с водач ***., който не отговарял на изискванията за психологическа годност - нямал валидно
удостоверение за психологическа годност валидно към датата на извършения превоз, което
било видно от направена справка от електронен регистър на ИА "АА" гр. София от
13.08.2021 г.
Контролният орган е приел, че по този начин дружеството - жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, връчен му надлежно и е подписан от него без
възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 98г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвП, налагайки на дружеството -жалбоподател имуществена санкция в размер на 3 000
лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по ЗАвП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които имат за последица отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Акта и атакуваното наказателно постановление нямат предвиденото в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН съдържание. Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН акта и
наказателното постановление следва да съдържат датата и мястото, където е извършено
нарушението. В случая и в двата акта липсва посочване на датата и мястото на извършване
2
на нарушението, като са посочени единствено място и датата на извършване на проверката.
Това са императивно предвидени реквизити и имат съществено значение при
индивидуализация на нарушението. В същото време са и предмет на доказване, поради
което такива пропуски не могат да бъдат отстранени в процеса на обжалване на
наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето им води до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата и мястото
на извършване на нарушението са от значение за определяне началния момент на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, компетентността на АНО и съда, пред който
подлежи на обжалване НП. Касае се за съществени реквизити на АУАН - чл. 42, т. 3 от
ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на
защита на наказаното лице. Тези пороци са дотам съществени, че сами по себе си обуславят
незаконосъобразност на НП и отмяната му само на това процесуално основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно приложеното пълномощно същият е направил такива в общ размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът
му е ориентиран над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая материалния интерес по
делото е в размер на 3 000 лева, а минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 440
лева/. Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и правна
сложност, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
минималния размер, а именно – 440 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001016 от 25.08.2021 г. на Директора на РД
"АА" гр. Плевен, с което на жалбоподателя "***“ ООД гр. Полски Тръмбеш, на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди/
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИИ „АА“ гр. София да заплати на "***" ООД гр. Полски Тръмбеш
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440
/четиристотин и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд - Велико Търново.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4