Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 301

град Габрово, 22.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на тринадесети юли .................................................... през две хиляди и двадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 380 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя М.Т.Г. е обжалвал Наказателно постановление № 20-0892-000366, издадено на 02.04.2020 г. от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП същият е бил санкциониран: с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, както и с отнемане на 8 контролни точки – същото постановено съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г.)., и „Глоба” в размер на сумата от 10 лева, наложена за второто от тях въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателят е възприел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя М.Г. e правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „М”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Приложената на л. 15 от делото справка сочи, че до началото на месец април 2020 година същият е бил санкциониран по административен ред с едно влязло в сила наказателно постановление за нарушение на разпоредби от ЗДвП, извършени при управлението на МПС. От тази справка се установява, че освен чрез въпросните постановление, жалбоподателя е бил санкциониран и чрез 3 броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към тази дата.

На 13.03.2020 г. жалбоподателя Г. управлявал лек автомобил м. „Ситроен”, модел „С4” с Рег. № ЕВ 56-33 ВА, собственост на Т.Г.Т. от гр. Габрово, като се движел с него по ул. „Брянска” в същото населено място. Докато извършвал описаната дейност бил спрян за проверка от служители на автопатрулен екип (в лицето на актосъствителя Е.И. и свидетеля по съставеният впоследствие акт Д.И.), които били възприели предходното движение на колата по ул. „Брянска” (до № 50) в посока на ул. „Д-р Никола Василиади” преди момента на нейното спиране, както и обстоятелството, че около 23,00 часа вечерта при приближаване и преминаване през пешеходна пътека, която е била сигнализирана с пътен знак „Д17” и пътна маркировка „М8.1”, водача не е пропуснал стъпил и пресичащ през нея пешеходец, движил се от ляво надясно за него. След като спрели автомобила, полицейските служители установили самоличността на водача, който се оказал жалбоподателя М.Т.Г.. По време на проверката той не представил част II-ра от свидетелството за регистрация на МПС, което управлявал. На същият е съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA, № 179341, тъй като е прието, че след като не е пропуснал въпросния пешеходец, и не е представил част II-ра от свидетелството за регистрация на управляваното МПС, Г. е извършил нарушения по чл. 119, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2. Актът е бил съставен в личното присъствие на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 5 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 06.04.2020 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 10.04.2020 г., или преди изтичането на визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се предпоставя от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Актът, който е бил съставен против жалбоподателя М.Г., безспорно се явява такъв. Неговия автор (на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово) е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, тъй като е бил служител в служба за контрол, предвидена в този закон. Същият е съставен при спазване на процедурата, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна и съдържа всички  реквизити, които са предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН, в т.ч. имената и адреса за призоваване (по месторабота) на свидетеля по него. Той е издаден в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение и поради това очевидно е съобразен с изискванията по отношение на съответните давностни срокове, установени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление също е било съобразено с тях, тъй като е издадено преди изтичането на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен срок от момента за съставянето на акта. Нарушенията са не само установени, но и санкционирани в съгласие с предвидения от закона ред. Съдържанието на обжалваното наказателно постановление води до извод, че то отговаря на изискванията, предвидени в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с това то също е издадено от надлежен орган, тъй като от отбелязването в неговата титулна част и приложената заповед  № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно лице във връзка с неговото издаване по смисъла на указаното в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Данните от приложените доказателствени източници водят до извод, че жалбоподателя е осъществил състава на първото от нарушенията, за които е санкциониран. Той произтича от констатациите, изложени в акта и НП по отношение на него, които не се явяват предмет на спор както в постъпилата жалба, така и във възражението с Вх. № 264000-4426 от 16.03.2020 г., подадено от жалбоподателя против съставения акт. С оглед на изложеното следва да се заключи, че посредством извършените от него действия жалбоподателя е осъществил нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй като не е изпълнил задължението си да пропусне преминаващия през пешеходната пътека пешеходец, като намали скоростта или спре. Същото е осъществено и от субективна страна. Като правоспособен водач, който е преминал през обучение преди да придобие правоспособност за управление на МПС от категория „В”, жалбоподателя положително е бил запознат със законовото задължение за спазване на установените правила за движение, като очевидно напълно съзнателно не се е съобразил с тях.

Освен за определено правилно по вид, съдът прие, че наказанието, наложено за нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е наложена въз основа на текст, който изрично е предвидил такава за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека (т.е. при обстоятелства, каквито са установени в настоящия случай). Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП сочи, че същото наказание няма предвиден минимум и максимум, както и че се явява определено именно в установения с нея размер от 100 лева. Тъй като последният е абсолютен, няма никаква възможност за редукция на глобата до по-ниска стойност, още повече и при данните за  онези наказания, наложени по административен ред на жалбоподателя М. Г. за други нарушения на норми от ЗДвП до датата за издаване на обжалваното постановление. Отнемането на 8 контролни точки също е определено в съгласие със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за налагане в чл. 6, ал. 1, т. 14 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. при наличието на извършено нарушение, санкционирано въз основа на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, или при обстоятелства, каквито са безспорно констатирани в настоящия случай. Въз основа на това прие, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното постановление в посочената част, като намери, че по отношение на нея то следва да се потвърди.

Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Приложимия подзаконов нормативен акт, който урежда въпросите относно регистрацията на МПС, е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В чл. 33, ал. 4 от нея е отразено, че част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на ПС при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползване на превозното средство. Съпоставката между нормите на Глава VI-та от ЗДвП и разпоредбите, свързани с част 2-ра от СРМПС от Наредба № I-45, сочи, че част 2-ра от свидетелството за регистрация се явява документ, с който се упражнява контрол върху правото на ППС да участва в движението, която (в предвидените от закона случаи при спиране на МПС от движение  и прекратяване на регистрацията, се изземва със съставяне на АУАН) и след отпадане на основанието се връща на собственика. В тази връзка е и отразеното в чл. 33, ал. 2, според който свидетелството за регистрация на МПС част 1-ва служи за идентифициране на ПС и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство.

От изложеното е видно, че за осъществяване на ефективен контрол при спиране от движение на МПС и прекратяване на тяхната регистрация в регламентираните от закона случаи, въведеното изискване за носене на свидетелство за регистрация се отнася за част 2-ра, която подлежи на изземване в тези случаи, а част 1-ва служи за удостоверяване правото на разпореждане на собственика с ПС. По делото е безспорно установено, че част 2-ра не е била представена от жалбоподателя по време на проверката, тъй като очевидно не е била носена от него. Поради това следва да се заключи, че той е осъществил състава и на второто от нарушенията, за които е бил санкциониран. Наложеното наказание за него е съобразено с предвидените размери от закона. Поради това и правилно определената норма, която е послужила като основание за неговото санкциониране, НП в тази част също ще следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0892-000366, издадено на 02.04.2020 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и  чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на М.Т.Г. ***, ЕГН **********, са били наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на осн. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, както и ОТНЕМАНЕ на ОСЕМ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – същото постановено въз основа на Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................