№ 120
гр. Севлиево, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесет и
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200110 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Княз Александър I“ № 12, представлявано от изпълнителния директор
Ц. М. Б., чрез пълномощника си – юрисконсулт М. В. К., е обжалвал наказателно
постановление № НЯСС-13 от 26.01.2023 година, издадено от Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за извършено
нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и на
основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите му е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. В жалбата се твърди, че
размерът на санкцията, наложена с обжалваното наказателно постановление, е
прекомерна и необоснована, поради което се прави искане НП да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приемане на случая
за маловажен, предвид разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и съответно за отмяна на
наказателното постановление на това основание.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява представител при
разглеждане на делото. По делото са постъпили писмени бележки от Е. З. – Старши
експерт, юрист към ДАМТН, в които се твърди, че в хода на административно-
1
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се
прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преЦ. на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 19.05.2022 година, на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите,
свидетелката инж. А. А., на длъжност инспектор в РО НЯСС „Северна централна
България“, офис Велико Търново и Янислав Дешев – старши инспектор в РО НЯСС
„Северна Централна България“, офис Велико Търново, и инж. Станимир Г., на
длъжност Експерт хидроинженер в ТП Велико Търново към ДПУСЯ, извършили
проверка на язовир „Гредата“ /Гредата – 7/, който е публична държавна собственост с
предоставени права за управление на ДПУСЯ гр. София, видно от Акт за публична
държавна собственост № 2636 от 09.09.2020 година. Язовирът е разположен в
поземлени имоти с ид. 43966.346.7; ид. 43966.203.30; ид. 43966.346; ид. 43966.118.196;
ид.43966.203.27 и ид. 43966.203.31 по КККР в землището на с. Ловнидол, община
Севлиево. Проверката била извършена за установяване изпълнението на мерките за
осигуряване на изправното техническо състояние на язовирната стена и съоръженията
към нея и за тяхната безопасна експлоатация, чрез даденото в Констативен протокол №
04-05-17/20.04.2021 година предписание, а именно: „2.2. Водното ниво да се поддържа
на кота мъртъв обем до привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в
изправно състояние“ със срок на изпълнение съгласно текста /до привеждане на
язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние/.
Предписанието е дадено поради констатирано неизправно състояние на основния
изпускател – запушен е участък от тръбата на основния изпускател, което била
причина язовирът да е включен в списъка на язовирите, нуждаещи се от спешен
ремонт, одобрен с решение на МС № 495 от 13.07.2018 година.
При проверката, чрез оглед на място и преглед на наличната документация в
информационната система, предоставена от ДАМТН, се установило, че основният
изпускател бил все още неизправен, че ремонтните дейности за възстановяване на
неговата работоспособност не са започнали и че водното ниво в язовирното езеро било
на кота преливен ръб, като язовирът бил в експлоатация и максимално пълен с вода,
без да е монтиран сифон или друг алтернативен изпускател, който да регулира водното
ниво и да осигурява неговото поддържане на кота мъртъв обем до извършване на
ремонтните дейности за привеждане на основният изпускател в изправно техническо
състояние
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № 04-
05-25 от 19.05.2022 година, като изрично било отбелязано, че ДП „УСЯ“ – София, на
19.05.2022 година, в качеството си на собственик на язовир „Гредата“, не е изпълнило
2
даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ предписание в КП № 04-05-17 от
20.04.2021 година, а именно: : „2.2. Водното ниво да се поддържа на кота мъртъв обем
до привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно състояние“ със
срок на изпълнение съгласно текста. Препис от констативния протокол бил връчен на
ДПУСЯ на 16.06.2022 година.
Във връзка с установеното нарушение с Писмо изх. № 85-02-106 от 22.07.2022
година на ДАМТН, изпълнителния директор на ДПУСЯ бил поканен да се яви на
10.08.2022 година в 14:00 часа за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение.
На 10.08.2022 година свидетелката инж. А. А., в присъствието на свидетелите
Г. Б. и инж. Ц. Ц. – инспектори в РО НЯСС „Северна Централна България“, и
упълномощен представител на ДПУСЯ в лицето на И. Й. С., съставила против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 04-002 от
10.08.32022 година, в който описала гореконстатираните обстоятелства и приела, че на
19.05.2022 година ДПУСЯ, в качеството си на собственик на язовир „Гредата“ не е
изпълнило даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ предписание в КП № 04-
05-17 от 20.04.2021 година, а именно: : „2.2. Водното ниво да се поддържа на кота
мъртъв обем до привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
състояние“ със срок на изпълнение съгласно текста, което съставлява нарушение на чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите. След съставянето на акта същият бил предявен на
упълномощения представител на ДПУСЯ, който записал в графата за възражения, че
„Язовирът е в ремонт от ДКК съгласно РМС № 495“.
Въз основана този акт Председателят на ДАМТН е издал обжалваното
наказателно постановление № НЯСС-13 от 26.01.2023 година. В него той се е съгласил
изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от
Закона за водите и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, и е наложил
на ДПУСЯ имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Фактическата обстановка се потвърждава от свидетелските показания на
актосъставителя инж. А. А. и свидетелите Г. Б. и Ц. Ц., които съдът кредитира изцяло,
като непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал. Установената в
акта за нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, а и се потвърждава от писмените доказателства, приложени
по делото: Покана за съставяне на АУАН; Заповед № 776 от 22.12.2021 година; Писма
до изпълнителния директор на ДПУСЯ – стр. 20 - 23; КП от 19.05.2022 година;
Протокол № ТП-7/04.2022 за извършен технически преглед на язовир; КП от
08.04.2021 година; Протокол № 1 за класифицирането на язовирите по степен на
потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите; Акт за публична
3
държавна собственост; Скица на поземлен имот; Заповед № РД-191 от 26.07.2022
година; Заверено копие от НП № НЯСС-96 от 09.06.2021 година и заверено копие на
НП № НЯСС-102 от 10.06.2021 година.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съществени
процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за
форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно
действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира.
АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентните за това органи, в
съответствие с предвидения за това ред и съдържат необходимите реквизити по чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите:
"Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право... да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение" С
Констативен протокол № 04.05.17 от 20.04.2021 година на Главна дирекция "Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях", са дадени задължителни предписания, а
именно: „Водното ниво да се поддържа на кота мъртъв обем до привеждане на
язовирната стена и съоръжението към нея в изправно техническо състояние“ със срок
за изпълнение съгласно текста /до привеждане на язовирната стена и съоръженията
към нея в изправно техническо състояние/. Предписанията, давани от държавни органи
по реда на чл. 190а от Закона за водите, имат характер на индивидуални
административни актове и съответно подлежат на обжалване по съдебен ред в 14-
дневен срок от съобщаването им на засегнатото от акта лице. В посочения по-горе
протокол предписанията са ясно разграничени на ясно определено място, с посочени
фактически и правни основания, поради което не може да има съмнение, че са
предписания на контролен орган. Протоколът е съставен в присъствието и на
упълномощено лице и му е връчен екземпляр от него. Ако жалбоподателят е считал
дадените с протокола за проверка от 20.04.2021 г. задължителни предписания за
незаконосъобразни, то е имало възможност да ги обжалва пред надлежния
административен съд, но тази възможност не е реализирана, поради което
предписанията са влезли в сила на 04.05.2021 г. Предвид влезлите в сила предписания е
налице административен акт, подлежащ на изпълнение.
Административно –наказателната разпоредба на чл. 200, ал.1, т 39 от Закона
4
за водите предвижда имуществена санкция от 1000 лв. до 20 000 лв. за юридическото
лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите.
В настоящия случай се установи, че жалбоподателят към 19.05.2022 година е
бил собственик на обект язовир "Гредата", находящ се в землището на с. Ловнидол,
община Севлиево, и не е изпълнил задължителните предписания - „Водното ниво да се
поддържа на кота мъртъв обем до привеждане на язовирната стена и съоръжението към
нея в изправно техническо състояние“ със срок за изпълнение съгласно текста /до
привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо
състояние/, дадени с Констативен протокол № 04.05.17 от 20.04.2021 г. на Главна
дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", с което е осъществил
неизпълнение на задължение към Държавата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
По отношение на наложената на жалбоподателя санкция в размер на 2000,00
лева съдът намира, че същата е опредЕ. правилно в размер малко над минималния,
като в тази връзка следва да се отбележи, че деянието е извършено след като
дружеството е било санкционирано два пъти преди това с влезли в сила наказателни
постановления, които са приложени по делото: НП № НЯСС-96 от 09.06.2021 година,
влязло в сила на 22.04.2022 година, и НП № НЯСС-102 от 10.06.2021 година, влязло в
сила на 18.04.2022 година. Налице е повторност по смисъла на §1, т. 22 от ЗАНН,
нарушенията са от един и същи вид и с един и същи нарушител, който несъмнено с
нарушенията си поставя в реална опасност живота и здравето на жителите на близките
населени места при наличие на проливни дъждове, като ирелевантно за случая е
възражението на жалбоподателя, че нарушенията били констатирани за други язовири,
а не за процесния, тъй като констатираните с тях нарушения са идентични с
нарушението по обжалваното наказателно постановление – чл. 190а, ал. 2 във връзка с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗНН. ПреЦ.та за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за
всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му,
вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване
характера и целите на административнонаказателната отговорност. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, поради което и не може да се определи като маловажен. Със ЗВ се уреждат
обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната
експлоатация на язовирните стени, и съоръженията към тях са пряко и непосредствено
свързани с тяхната безопасна експлоатация. Обществено известни са случаите, при
които при преливане на язовири, при рязко покачване на водата, се достига до
5
наводняване на населени места и дори смъртни случаи. Преките и непосредствени
последици от техническо неизправното състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях са свързани с възникването на непосредствена опасност от загуба на човешки
живот и увреждане или погиване на имущество, а причината за опасността е резултат
от действие или бездействие на собственика на язовир „Гредата“. Същият с
бездействието си поставя в реален риск намиращите се наблизо населени места и
водни съоръжения, осъществяването на който риск може да доведе до значителни
неблагоприятни последици за обществото, околната среда и инфраструктурата. Ето
защо следва да се приеме, че неспазването на задължителни предписания, дадени от
държавен орган, не следва да се приема за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗНН
Съобразявайки изложеното по – горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ следва да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-13 от 26.01.2023
година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „Княз Александър I“ № 12, представлявано от изпълнителния директор Ц.
М. Б., за извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите е наложено имуществена санкция в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър I“ № 12, представлявано от
изпълнителния директор Ц. М. Б., да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР гр. София сумата в размер на 120,00лв.
/сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
6
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7