Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич, 27.05.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на седемнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
АННА ВЕЛИКОВА
Секретар Геновева Димитрова
Разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3934 по описа на съда за 2017 година и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба на ***“, ЕИК ***, град С., бул. „***“ № **, с която
против Ц.М.П. ЕГН ********** ***, са предявените обективно съединени искове за
прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г. от
ищцовото дружество, поради: 1. липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; 2. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 3.
заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; 4. противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; 5. липса на предписана от
закона форма – чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; 6. липса на основание - чл. 26, ал.
1, пр. 4-то от ЗЗД вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, вр. чл. 289 от ТЗ и чл.
8, ал. 2 от ЗЗД; 7. липса на застрахователен интерес – чл. 349, ал. 2 и ал. 3
от КЗ; 8. привидност при условията на персонална симулация – чл. 26, ал. 2, пр.
5 от ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск договорът да бъде обявен
за унищожаем поради извършването на измамливи действия с цел извличането на
облаги и причиняването на вреди – чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Сключен е застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между „***““ и Ц.М.П., обективирана в застрахователна полица №
BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г., за автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***.
В нея като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач
Г. П. А.. При ищеца постъпили данни за настъпило застрахователно събитие в срока на
застраховката. След сключване на застраховката автомобилът е бил изнесен извън
границите на България във фактическа власт на трети лица. Няма данни ответникът
да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В
електронния регистър при ищеца ответникът фигурирал като застрахован на много
автомобили, поради което ищецът твърди, че ответникът е извършвал забранена от
закона дейност по изнасяне от България в Румъния на застраховани автомобили с
цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити
сделки.
По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът
не е подписан от застрахования – ответника.
По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че
неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния
собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при
вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за
реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо
до нищожност на договора. Противоречието е на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57,
ал. 2 от КРБ, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.).
По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че
ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави
неправомерна облага за себе си и за трети лица – румънски граждани като
спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за
ощетяване на българския застраховател – чрез привидно правомерни средства
преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността
върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за
застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с
пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал
автомобила в Румъния. Дори да е подписан договор, той не се регистрира пред КАТ
и данъчните органи, новият (скрит) собственик управлява автомобила, без да го
регистрира на свое име и се легитимира обикновено с пълномощно от привидния
собственик.
По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че
противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника,
насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на
значително по-високите данъци и такси, дължими в Румъния, както и към нанасяне
на вреди на застрахователните дружества.
По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната
и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел
застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при
сключването на договора е ясно, че такава нужда няма – друг е действителният
собственик, респективно ползвател.
По иска за нищожност поради липса на форма твърдението е, че липсата на
подпис води до липса на предписана от закона писмена форма за валидност.
По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е,
че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на
полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си
и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е
фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху
МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация
като условие за възникване на застрахователен интерес.
По иска за нищожност на договора поради привидност при условията на
персонална симулация твърдението е, че ответникът е подставено лице – привидно
застрахован, който прибягва до посочените по-горе действия с цел облаги за себе
си и за трети лица – избягване плащането на по-високи данъци, такси, премии.
Привидно застрахованият не е придобил действителни права като собственик,
ползвател или държател; няма законен интерес от сключване на договора.
По иска за унищожение на договора като сключен при измама твърдението, че
ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и с по-специално с
правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение
застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за
сключване на договора – безконтролното прехвърляне на собствеността чрез
съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на
автомобила на лица – граждани на различни държави, без значение на целите,
които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство
за управление на МПС.
В
срока по чл. 131 от ГПК законният представител на ответника е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения за
неоснователност на доводите на ищеца.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Сключен
е застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
за автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***,
между „***““ и Ц.М.П., обективирана в застрахователна полица №
BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г. В полицата като застрахован
собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач Г. П. А..
Плащането
на премията от 185,84 лева общо е уговорено да се извърши на две части – та
08.01.2016г. и на 08.07.2016г. Представена е сметка № 148478 от 06.01.2016г. за
плащане на първата вноска в размер на 98,63 лева, но извършена служебна справка
в регистъра на Гаранционен фонд показва, че липсва отразяване на прекратяване
на застраховката, което означава, че е извършено плащане и на втората вноска по
договора. Полицата не съдържа подпис на застрахования; вписана е в регистъра,
воден от Гаранционен фонд, с номер на стикер 48514574; има издадена зелена
карта с номер 981379.
При
ищеца е постъпило искане за обезщетение при ПТП, настъпило на 14.01.2016г. в
град П.. В декларираните данни относно начина на настъпване
на ПТП е посочено, че застрахованият при ищеца автомобил е управляван от лицето
П. А. Г.. Приложен е двустранен констативен протокол за ПТП,
подписан от участниците в ПТП. Предявено е искане за плащане на сумата от
3011,90 евро и на сумата от 5271,36 евро.
Автомобилът
е регистриран в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Добрич на дата
07.03.2011г. За собственик е посочено лицето Ц.М.П.. Разпореждания с автомобила
не са регистрирани. Вписани са ограничения – на 19.02.2015г. е наложен запор от
ЧСИ по изпълнително дело; на 15.01.2018г. е спрян от движение.
Автомобилът
не е деклариран в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.
Приложил
е и списък с множество застрахователни договора, сключени от ответника в
периода 2014г. – 2017г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Исковете за
установяване по съдебен ред на недействителността на договор (нищожност и
унищожаемост), предявени от една от страните по оспореното правоотношение, са
допустими. Интересът на ищеца от съдебното прогласяване невалидността на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е допълнително обоснован и
предвид събраните по делото доказателства за настъпило в срока на действие на
договора застрахователно събитие.
Исковете,
според естеството им, следва да бъдат разгледани като предявени в условията на
евентуалност (а не кумулативно – за нищожността и алтернативно – за
унищожаемостта, както е посочил ищецът). Освен това, при определяне на поредността
за разглеждането им решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното
право (така решение № 97/08.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г. на ВКС, I т.о., ТК).
Действащата
към момента уредба на договора за застраховка „гражданска отговорност“ е в
глава 47 от Кодекса за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г. Приложение намират Наредба № 49 от 16.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” и
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е задължително. Договорът може да се сключи както от
собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика.
По задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от собственика за управлението или
ползването на моторното превозно средство. Застрахователният договор покрива
отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава
членка на Европейския съюз, или друга държава – членка поп смисъла на КЗ.
Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава
членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява
значително изменение на риска по смисъла. Територията, на която обичайно се
намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно
събитие.
По
иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Доводите на ищеца
се свеждат до това, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства,
свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат
съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно
отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск,
съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора (противоречие
на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57 от Конституцията на Република България, чл.
8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 345 от КЗ, нов).
В застрахователната
полица е изрично отбелязано кое лице е обичаен водач на лекия автомобил, както
и къде е неговият адрес. Именно при управлението на автомобила от това лице е
настъпило ПТП, по повод на което е предявена претенция пред застрахователя. Управлението на МПС в рамките на
държава от ЕС в срока на договора не представлява значително изменение на риска,
с оглед разпоредбата на чл. 480, ал. 7 от КЗ. Дори и да се приеме обратното (че
управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до
увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване
на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2
от КЗ застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да
намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за
последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен
договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на
застрахователя за обстоятелствата, че автомобилите ще се управляват в трета
страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователните
договори на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и
то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би
имал единствено правото да иска разликата между договорената премия и премията,
която съответства на реално поетия по – голям риск при отчитане на необявеното
обстоятелство. Неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че
автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за
нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. То е относимо не
към валидността на договора, а към неговите правни последици и в различните
хипотези поражда съответни права за застрахователя. По този въпрос има и
практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли
2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от
португалския Върховен съд), което е задължително за българския съд, съгласно чл. 633 от ГПК.
Решението дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят
да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание
премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от
страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена
на увреденото лице. В този смисъл е и т. 2в от ТР 1/2018г. на ОСТК, ВКС. Искът
подлежи на отхвърляне.
По
иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Искът се основава
на твърдението, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел
да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица – румънски граждани
като спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за
ощетяване на българския застраховател – чрез привидно правомерни средства
преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността
върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за
застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с
пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал
автомобила в Румъния.
Фактическите обстоятелства по придобиването на
автомобила не са относими към действителността на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, който в случая е и задължителен по закон. Те са от
значение само за валидността на самото придобивно основание. Действията на
страните по договора за покупко-продажба в изпълнение или не на публичните им
задължения, съответно засягането на фискалните интереси на една или друга
страна по принцип не могат да се отразят на валидността на договора за
застраховка, в контекста на релевираното основание за заобикаляне на закона. Заплащането
на данък и премия в по-нисък размер от тези, които биха били платени в Румъния
(за които твърдения ищецът не ангажира доказателства), също не съставлява
основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на
закона. Нещо повече – в конкретния случай застрахователят е бил надлежно
уведомен за това, че автомобилът ще се използва в друга страна, щом е предоставил
покритие и за трети държави – издал е сертификат "Зелена карта". При
заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват
неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по
себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правомерни
резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат,
който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. В исковата
молба са наведени доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването
на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Както
вече се посочи, правомерността на подобна дейност няма отношение към
валидността на процесните договори за застраховка. Изложеното обосновава
неоснователността на предявения иск.
По
иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
В
обосноваване на иска за нищожност на договора поради противоречието му с
добрите нрави са наведени твърдения, че противоречат на добрите нрави в
търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за
себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и
такси, дължими в Румъния, както и към нанасяне на вреди на застрахователните
дружества.
Твърдяната
недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя не се установява
по делото. Спестяването на по-високи разходи за регистрация на МПС в Румъния,
включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на
автомобилите в България на името на формални собственици - български граждани,
както и избягването на заплащане на по - висока застрахователна премия в тази
страна, формално по никакъв начин не ощетява ищеца – застраховател.
Следователно не е от естество да се отрази на валидността на сключения
застрахователен договор, не накърнява правата на ищеца и той не може да се
позовава на него като основание за нищожност на договора. Искът, като
неоснователен, подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 26,
ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че процесният договор е
нищожен поради липса на съгласие, тъй като не е сключен от собственика на
застрахования автомобил и съответно не е подписан от него. Липса на съгласие
като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те
не се отнасят за един и същи предмет, в случая - до една и съща вещ и/или до
една и съща застраховка при договори за застраховане на МПС от типа „Гражданска
отговорност“, като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен
случай се прилагат привилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса
на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната изявление
е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен
пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже
с договора. При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при
тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по
съдържание. В случая не се доказа по никакъв начин от ищеца липсата на
изявление за сключване на застрахователен договор. Само формалната липса на
положен подпис върху полицата не покрива фактическия състав на лисата на
съгласие, а като се има предвид извършеното и прието плащане на
застрахователната премия и отразяването на сделката в „Гаранционен фонд”, то
очевидно е осъщественото съвпадане на насрещните изявления на договорящите
страни при сключване на договора. Самият ищец не твърди, че ответникът не е
участвал в договарянето, напротив – той изрично посочва сключването на сделката
с неговото изявление, което е извършено в нарушение на закона, в заобикаляне на
закона, в накърняване на добрите нрави, при липса на основание, при измама.
Друг е въпросът
дали изявлението на насрещната страна е облечено в изискуемата от закона форма
– писмена. Неспазването на формата за действителност на гражданскоправната
сделка води до недействителност на договора. Тук следва да се отбележи отликата
на абсолютната търговска сделка, каквато е договорът за застраховка, от
сделката в гражданското право. Действително, задължителен реквизит на
застрахователния договор са и подписите на страните по него, но, както вече се
посочи, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него
намират приложение общите правила на Търговския закон. Разпоредбата на чл. 293,
ал. 3 от ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на
търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. По делото са представени писмени
доказателства, че застрахователят е приел плащане на определената
застрахователна премия по договора и е регистрирал застрахователния договор в
регистрите на Гаранционния фонд, като до подаване на исковата молба, въз
основа, на която е образувано настоящото производство, ищецът - страна по
договора, не е оспорил действителността на изявлението на другата страна. В
областта на застраховането липсата на оспорване от страна на застрахователя е
налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната
писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от
страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия
от застрахования. В този смисъл е както правната доктрина (Голева, П.
"Застрахователно договорно право", издателство "Фенея"
2012, с. ЗЗ), така и съдебната практика (решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по
т.д. № 95/2011г., ІІ т.о., ТК; решение № 115 от 23.07.2013г. на ВКС по т. д. №
348/2012г., I т. о., ТК). С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на
застрахователния договор в случая е изпълнено и ищецът не може да се позовава
на нищожността му.
Същият извод следва
и от приетото в т. 2а от ТР 1/2018г. на ОСТК на ВКС. Липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е
налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и
правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина
формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може да
обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът
на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ, в който смисъл е и последователната практика
на ВКС, ТК.
Договорът не е нищожен поради липса на съгласие и поради неспазване на
предписаната от закона форма. Исковете подлежат на отхвърляне.
По исковете по чл. 26, ал. 2,
пр. 4 от ЗЗД и по исковете по чл. 349, ал. 2 от КЗ.
По иска за нищожност на
договора поради липса на основание ищецът поддържа, че типичната и
непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел
застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при
сключването на договора е ясно, че такава нужда няма – друг е действителният
собственик, респективно ползвател. Тук се релевират и обстоятелствата, свързани
с предявения отделен иск – за нищожност на договора поради липсата на
застрахователен интерес - отрича се принадлежността на правото на
собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с
цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес.
Доколкото двата иска са обосновани с отчасти едни и същи обстоятелства,
съображенията по тях ще бъдат изложени общо.
Основанието на договора е пряката
и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се
явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на
превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и
използване. Основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е
собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е
критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.
4 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 349,
ал. 2 от КЗ определя като недействителен застрахователен договор, сключен при
липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният
интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би
съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на
застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
По този вид договор за застраховка застраховани са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, но
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Застраховката
обезпечава не риска от накърняване на правото на собственост, а отговорността на
собственика, ползвателя, държателя (водача) спрямо трети лица. Невярното
посочване на действителния собственик като обичаен водач има отношение към
степента на риска, но не и към действителността на договора, като тук отново следва да се изтъкне типичната цел на договора за
застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите – не правото на
собственост и вредите по собствения автомобил, а деликтната отговорност на
водача (който не е непременно собственик) пред увредените лица.
На
следващо място, в т. 4, б. "б" от Постановление № 7/77 г. от
4.X.1978г., Пленум на ВС е прието, че при задължителните застраховки се
съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е.
преобладаващо значение има общественият интерес, който следва да се ползва с
приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки.
Общественият интерес при задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко
трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно
средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като
вещ. Правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само
една от възможните хипотези на наличие на застрахователен интерес за сключване
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. На практика всяко лице, което в качеството си на потенциален
водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от
гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се приеме наличие
на застрахователен интерес от нейното сключване за всяко едно лице, когато
съществува моторно превозно средство, регистрирано в Република България и неспряно
от движение.
Следва
да се има предвид и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли
2017г. по дело C-287/16, че липсата на икономически интерес от сключването на
договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство,
което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на
застрахователния договор на пострадалите лица. Това е така, защото ако
договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на
застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие
може да се окаже накърнено.
С оглед всичко изложено исковете за нищожност на
договора поради липса на основание и поради липса на застрахователен интерес
също следва да бъдат отхвърлени.
По
иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от
ЗЗД.
Персонална
симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се
договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Във всички случаи на персонална
симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката, за
което е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия
ищец. Процесният случай обаче не е такъв. При него едно неустановено лице е
сключило договор от името на ответника и е заплатило застрахователната премия –
обстоятелства, които бяха обсъдени по-горе и които не водят до нищожност.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите има спецификата, че
права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила,
които го ползват, както и за третите лица, увредени при ползването на
автомобила. Като неоснователни, исковете подлежат на отхвърляне.
По
иска по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът поддържа, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си
права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е
въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от
значение за сключване на договора – безконтролното прехвърляне на собствеността
чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението
на автомобила на лица – граждани на различни държави, без значение на целите,
които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство
за управление на МПС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи
процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква
определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в
исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от
представената по делото полица за застраховка "Гражданска отговорност"
не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи
договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение,
изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде
мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до
фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за
сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия
състав на чл. 29 от ЗЗД.
Отново следва да се подчертае, че неуведомяването на застрахователя за
обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не
съставлява основание за недействителност на застрахователния договор, а е от
значение за риска и е относимо към неговите правни последици. Безконтролно и
многократно прехвърляне на автомобила и то на лица без свидетелство за
управление на МПС не е установено по делото. По изложените съображения тези искове също подлежат
на отхвърляне.
Предвид изхода на делото ищецът няма
право на разноски. Ответникът не е претърпял и не е поискал такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***“, ЕИК ***, град С., бул. „***“ № **, против Ц.М.П. ЕГН ********** ***, обективно
съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № BG/30/116000218282, издадена на
06.01.2016г. от ищцовото дружество, поради: 1. липса на съгласие - чл. 26, ал.
2, пр. 2-ро от ЗЗД; 2. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 3. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; 4. противоречие
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; 5. липса на предписана от
закона форма – чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; 6. липса на основание - чл. 26, ал.
1, пр. 4-то от ЗЗД вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, вр. чл. 289 от ТЗ и чл.
8, ал. 2 от ЗЗД; 7. липса на застрахователен интерес – чл. 349, ал. 2 и ал. 3
от КЗ; 8. привидност при условията на персонална симулация – чл. 26, ал. 2, пр.
5 от ЗЗД, както и за неговото унищожение
поради сключването му при измама – чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
СЪДИЯ :