Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Г.Д.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 5218/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и
чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1780/2018 г. Добричкият
районен съд със заповед № 995 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредил длъжникът ***
с ЕГН *** ***, да заплати на кредитора *** с ***, въз основа извлечение от счетоводни книги
към 19.04.2018г., следните суми: 1 045,99 лева – изискуема главница по Договор
за потребителски кредит ***г., ведно със законна лихва от 30.04.2018г. до
окончателното й изплащане; 141,21 лева – договорна (възнаградителна) лихва от
15.10.2017 г. до 16.12.2017 г.; 83,51 лева - обезщетение за забава от
15.10.2017 г. до 19.04.2018 г.; 25,41 лева –внесена държавна такса; 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните
постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило
лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания
до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в
канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5
от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на
срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ***, е установено, че длъжникът
няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с
разпореждане от 05.11.2018 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение. По силата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
съдът постановява спиране на изпълнението, с оглед издаден изпълнителен лист по
реда на чл. 418 от ГПК.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
5218/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми. В условията на евентуалност ищецът е предявил
осъдителни искове, с предмет – осъждане на ответника да заплати в полза на
кредитора процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание на на 08.08.2017 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от
1 000 лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска,
в размер на 64,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план към договора
Сочи се, че потребителят /ответницата/ е пожелал
сключване на на договор за *** в размер на 36,30 лв. и *** в размер на 37,03
лв., като общото крайно задължение по Договора възлиза на 1 305,92 лв., която
сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски всяка от по 118,72 лв.
Според ищеца уговореният между страните лихвен
процент, с които се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 28,46 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитеполучателят следва да върне на месечни вноски,
включваща главница и договорна лихва. *** е преустановила плащанията по
договора, считано от 15.10.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.10.2017 г.,
15.11.2017 г., 15.12.2017 г.
Страните са се уговорили при неплащане на три поредни
месечни вноски (осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит) да
настъпва автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента.
Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, предвид разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит, които сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите
за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен
вид. В случая ищецът е изпратил уведомлението за предсрочна изискуемост до
адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение. Видно е, от
приложената обратна разписка за доставка на пратка ***, с бар код: *** *** е
търсена на посочения в договора за потребителски кредит адрес, като уведомлението
за предсрочна изискуемост по процесния договор не е получено от адресата.
Ищецът сочи, че е предприел всички възможни действия
за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 26.04.2018 г.,
поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.10.2017 г., 15.11.2017 г.
и 15.12.2017 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да
погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1 187,20 лв., от която: 1 045,99 лв. – главница и 141,21 – договорна
лихва е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Претендира се и обезщетение
за забава (лихва за просрочие), което към 19.04.2018 г. е било в размер на
83,51 лв.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК ***, чрез назначения й особен представител адвокат ***, е представила
отговор на исковата молба, според който предявените искове са допустими и
основателни.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която *** дава заключение, според което: размерът на извършения превод от *** по процесния договор
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 03.05.2018 год. е 1 137,73 лв. и включва:
·
Договорен
кредит – 1 000 лв.;
·
*** – 36,30
лв.;
·
*** – 37,03
лв.;
·
Еднократна
такса за оценка на риска – 64,40 лв., като
размерът на общо договорената сума
е 1 305,92
лв., включваща главница и договорна лихва
На
18.09.2017 год. от *** е преведена сумата от 118, 80 лв., с която са покрити
главницата, договорната лихва по първата вноска и лихва за забава за 3 дни в
размер на 0,08 лв.
Според в.л.
размерът на неплатените месечни вноски по процесния договор към дата -
03.05.2018год. и към датата на изготвяне на заключението, по компоненти главница
и договорна лихва е 1 187,20 лв., от която: 1 045,99 лв. – главница,
и 141,21 лв. – договорна лихва. Обезщетението за забава по периоди към
03.05.2018 год. е в размер на 22,61 лв.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 07.08.2017
год. в гр. *** ***
е подписала Искане-декларация за потребителски кредит от
***. Съгласно т. 6 от искането потребителят се съгласил еднократната такса за
оценка на риска да бъде финансирана от банката съответно да бъде включена в
погасителния план и същата да бъде върната на вноски. Също така е заявила
съгласието си да бъде сключена *** по специалните условия на Групова полица в ***.
Установен е, че от кредитополучателя е подписано застрахователно удостоверение
по групова застрахователна полица към ***, в която е уточнена сумата на
застраховката по кредита – 36,30 лв.
На 08.08.2017
год. между *** и ***
е сключен Договор за потребителски кредит ***г., със срок на договора до 15.07.2018 год. Договореният
лихвен процент по кредита е 28,46%, а лихвата е предвидено да се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни 6 месеца и 360 дни в годината.
Общият
размер на кредита е 1 137,73 лв. и включва: 1 000 лв. – Договорен и усвоен кредит; 36,30 лв. – ***; 37,03
лв. – ***; 64,40 лв. – Еднократна такса за оценка на риска.
Не се спори по делото, че на 08.08.2017 год. по банкова сметка, *** *** е
постъпила сумата от 1 137,73лв., от които са удържани общо 137,73 лв. за
застраховка и такса за одобряване на кредита/оценка на риска, както и че до
датата на изготвяне заключението на в.л. от ответницата има извършено плащане
на 18.09.2017 г. на сумата от 118,80 лв.
Съгласно т.
16.2 от договора: „В случай, че потребителят е допуснал просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение,
съгласно Погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите просрочени месечни вноски. Считано от
същата дата, върху цялото непогасено задължение – главница се начислява и
законна лихва до окончателното погасяване на задължението”.
Неплатените
от кредитополучателя вноски са общо в размер на 1 416,37 лв., от които:
1 224,52 лв. главница и 191,85 лв. договорна лихва. Установено е от в.л.
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че претендираната законна
лихва от банката съгласно т. 16.2 от договора се равнява на сумата от 15,48 лв.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за
предмет вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за
изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото
ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 11.07.2017
г., настъпилата изискуемост на вземането на банката, както и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на
валидно заемно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 000
лв., реално усвоен от последния.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена
форма.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да прецени съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При
положение, че съществуването на вземането се
установява към момента, в конто се формира СПН следва ла се уважат изискуемите
вземания към същия момент. В случая на 15.07.2018 г. е изтекъл срокът на
договора, което налага извода, че е настъпила изискуемостта на търсените със
заявлението и в последствие с исковата молба суми в пълен размер.
Това е така, тъй като искът по чл. 415-422 от ГПК за
вземане по договор за банков кредит при претендирана от ищеца предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В производството по настоящото дело съдът следва да
установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в
заповедното производство. Според неоспорено от
страните и прието по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изправна страна по процесния договор,
тъй като същият е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на
ответника, съобразно уговореното между страните. Вещото лице докладва, че
непогасеното задължение към Банката е в съответствие с претендираните в
исковата молба суми, като потребителят не е изпълнил задължението си да върне
предадената парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва по начин и
в срок, посочен по договора.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда
да приеме, че изтъкнатите от ответницата възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
успешно се противопоставят на вземането на кредитора. Предявените установителни
искове, са основателни и доказани до размера на сумата от 981,59 лв. –
главница; 141,21 лв. – възнаградителна лихва; 83,51 лв. – лихва за забава.
По отношение на горницата от
981,59 лв. до 1 045,99 лв., равняваща се на сумата от 64,40 лв.,
представляваща „Еднократна такса за оценка на риска”, претенцията е
неоснователна, поради нищожност на договора в тази му част.
Допустимо е съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит да
договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Санкцията при несъобразяване е в
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Добрите нрави, в качеството им на морални норми, наситени с
нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за
оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и
неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на
обществения живот или произтичат от такива. Същите не се налагат принудително и
не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на
вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция,
накърняването на добрите нрави е обективно състояние – не необходимо страните да
съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с
поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и
етични догми се счита за “накърняване на добрите нрави”, по смисъла на
цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с
утвърдените нравствено-етични правила за поведение.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително
надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора,
неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски,
макар и с лихва.
Действително договорната свобода
(чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят
съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона
и с добрите нрави. Законодателят забранява на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и
да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и
предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
В случая кредиторът претендира
такса за услуга, която по същество представлява действие по предоставяне на
кредита. Като страна в едно равнопоставено гражданскоправно отношение,
кредитополучателят носи отговорност, която не следва да противоречи на принципа
на равнопоставеността на правните субекти в гражданския оборот. Изложеното
обосновава извода, че допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно
формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на
закона.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи.
Тъй като в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен
интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от
съда без от страните да е наведен такъв довод.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част – за сумата от 64,40 лв., представляваща такса за оценка на
риска, искът следва да бъде отхвърлен.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумите от: 981,59 лв. –
главница; 141,21 лв. – възнаградителна лихва; 83,51 лв. – лихва за забава.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 687,87 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет
и седем стотинки/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 71,59 лв. /седемдесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН *** *** ДЪЛЖИ по издадената от
Добричкия районен съд заповед № 995 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни
книги към 19.04.2018г., по ч. гр. дело № 1780/2018 г. в полза на кредитора ***
– гр. С.***, следните суми:
1) 981,59 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит
***г., ведно със законна лихва от 30.04.2018г. до окончателното й изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 981,59 лв. до 1 045,99 лв.;
2) 141,21 лв. /сто четиридесет и един лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща договорна (възнаградителна) лихва от 15.10.2017 г. до
16.12.2017 г.;
3) 83,51 лв. /осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава от 15.10.2017 г. до 19.04.2018 г.;
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на *** – гр. С.***, сумата от 687,87
лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски, както и сумата от 71,59 лв. /седемдесет и един лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1780/2018
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: