Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …..02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12720/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 19.08.2020 г. на И.Р. чрез адв. Р.Р. срещу Решение № 166552
от 03.08.2020 г. по гр.д. № 52011/2019 г. на СРС в частта, с която е признато
за установено по исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.Р. по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 1080.90 лева – стойност на незаплатена цена на топлинна енергия, доставена
до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, магазин № 1, аб. № 338799, за
периода 01.11.2015г. - 30.04.2018г., с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2018г. до
окончателното плащане, сумата от 41.14 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 10.12.2018г. върху цената на
топлинната енергия, сумата от 37.50 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2015г. – 30.04.2018г., с която сума
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.12.2018г. до окончателното плащане, и сумата от 1.43 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до
10.12.2018г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 79187/2018г. по описа на СРС, 150-ти
състав.
Твърди,
че решението на СРС в частта по иска за главница за дялово разпределение (ДР) и
лихва за забава върху нея е недопустимо. Вземането за възнаграждение за ДР на
топлинна енергия (ТЕ) принадлежи на правния субект, сключил договор за
извършване на тази услуга. Съгласно чл. 140 ЗЕ в сграда-етажна собственост ДР
се извършва от лице, реГ.трирано да извършва услугата ДР, избрано от етажните
собственици и сключило договор с тях за същата услуга. При липса на твърдения,
че това вземане принадлежи на ищеца, последният не е легитимиран да предяви
чуждо право, имайки предвид, че по общо правило договорите обвързват само
страните по тях, а в случая сумата за ДР се претендира с оглед неоснователно
обогатяване. Съдът неправилно определил правната квалификация на исковете по чл.
59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, тъй като в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че длъжницата има качеството потребител на ТЕ за
стопански нужди по § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, а от друга страна твърди неоснователно обогатяване без
обосноваване защо счита, че е налице твърдяното основание, като в исковата
молба има позоваване на съответни клаузи от Общите условия, които регулират
спорното правоотношение. Дори и правната квалификация да е правилна,
неоснователното обогатяване не е доказано, тъй като разместването на блага е на
договорно основание. По делото е установен сключен договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, макар и законово
предвидената писмена форма да не е спазена. Доставянето на ТЕ до процесния имот
и издаването на фактура на името на ищеца указва на наличие на договорно
правоотношение. Искът за ДР не е доказан по размер, тъй като стойността на
услугата ДР не е нормативно определена, но ищецът не е доказал, че е заплатил
таксата за тази услуга на третото лице-помагач, за да се приеме, че е налице
неоснователно разместване на блага, което не се установява дори и от
съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение само констатира издаването на счетоводен документ. Неоснователни са
исковете за лихви за забава при липса на доказателства, че ответникът е бил
поканен от ищеца да заплати претендираните суми. Иска отмяна на акта в
обжалваната част като неправилен, а в частта по иска за главница за дялово
разпределение – обезсилване като недопустим.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД, в
който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК
от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и
ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са
предявени исковете.
Предявени
са искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че ответницата е собственик на топлоснабден имот
за стопански нужди със застроена площ от 164,11 кв.м. Касае се за транжорен
цех, преустроен на три магазина видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация
от 22.11.2016 г., като претенциите за незаплатени топлинни услуги се отнасят за
магазин № 1, но се има предвид и че през процесния период ищцата е собственик и
на трите помещения. Не е спорно по делото, че между страните не е сключен
писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди в процесния магазин,
находящ се в сграда-етажна собственост, която е топлофицирана видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), както и от молба за
откриване на партида за помещение № 3, собствено на ищцата. Количеството на
доставена ТЕ се установява от заключението на СТЕ, според което за процесния
имот е начислена ТЕ единствено за сградна инсталация и за БГВ с оглед пълната
отопляема кубатура на магазина съгласно представения на вещото лице при
изготвяне на горното заключение акт за разпределение на кубатурата и при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, както се потвърждава и от
представените от третото лице-помагач формуляри за отчет относно исковия
период, носещи подпис на потребител и неоспорени от ответницата. Неотносимо за
дължимостта на претендираната сума е дали ответницата е получила фактури за
начислена ТЕ. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, като
не се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ)
ответницата да е погасила процесните задължения. След като е предоставена
услугата „дялово разпределение“, цената за нея е дължима, като нейният размер
се установява от ССЕ. Поканата за плащане на натрупани задължения към
12.07.2018 г. в 7-дневен срок да е получена от ответницата на 19.07.2018 г.
видно от приложената обратна разписка, поради което ответницата е поставена в
забава за плащането им считано от 27.07.2018 г.
За
уважаването на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо проявлението
на следния фактически състав: имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца;
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно
основание за имуществено разместване; липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец. В конкретния случай твърдяното имуществено
разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно
доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на
ответника през исковия период ТЕ, обогатяването на ответника чрез консумирането
на тази ТЕ и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието
на връзка между обогатяването и обедняването – че ТЕ е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск
се предпоставя от установяването на следните факти: реално доставена ТЕ за
небитови нужди за процесния имот; реално ползване, в смисъл на обитаване на
имота от ответника, за който се твърди да е доставяна ТЕ. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С
договор от 30.12.1996 г. за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен
имот ЕТ „И.-И.“, представляван от ответницата И.Р.,*** цех, представляващ
общински нежилищен имот, стопанисван от район „Сердика“, със застроена площ от
164,11 кв.м, находящ се в ж.к. „********. С Нотариален акт от 14.11.2005 г. „И.-И.“
ЕООД, представлявано от И.Р., е дарило на И.Р.същия транжорен цех. С Нотариален
акт от 06.02.2006 г. И.Р.е дарил този транжорен цех на своята майка И.Р.,
ответница по делото. От удостоверение за идентичност на адреси от 2014 г. на „Г.-София“
ЕООД се установява, че жилищната сграда на адрес в ж.к. „******** е с актуален
настоящ адрес ***, какъвто е посочен в исковата молба. От Обяснителна записка
към Удостоверение от 22.11.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж се
установява, че процесният транжорен цех е преустроен на три магазина, един от
които е процесният магазин № 1, като възложител е ответницата.
С Акт от
20.02.1996 г. е изключено отоплението и топлата вода на процесния цех с абон. №
338799 с обща отопляема кубатура от 203 куб. м считано от 01.02.1996 г., а с
Акт от 01.05.1996 г. – че от същата дата е изключено отоплението и топлата вода
в помещение със същия код 338799 с обща отопляема кубатура от 163 куб. м. С
молба от м. 04.2000 г. ответницата в качеството си на едноличен търговец е
подала молба за откриване на партида за заплащане на ТЕ за помещение № 3 на
процесния адрес с отопляема кубатура от 163 куб. м, като е посочено, че топлата
вода ще се отчита по водомер, а в горния десен ъгъл на молбата е отбелязан
същия абонатен № 338799 като абонатния номер в горепосочените два акта за
изключване на отоплението.
За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът винаги
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения /в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г.
по описа на ВКС, І Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г.
по описа на ВКС, ІV Г.О. /, които формират основанието на исковата претенция, и
от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен
да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно твърдените от
ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретация за фактите. В
конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответницата е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което като
собственик на процесния имот, до който за процесния период е доставяна топлинна
енергия, същата следва да отговаря по правилата на неоснователното обогатяване
за потребената топлинна енергия. При тези твърдения на ищеца
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал главния иск като такъв с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
По
делото страните не спорят, а и от представените като писмено доказателство по
делото - Договор от 30.12.1996 г. за продажба с разсрочено плащане на общински
нежилищен имот, Нотариален акт от 14.11.2005 г. и Нотариален акт от 06.02.2006 г. безспорно се
установява, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански
нужди, съответно небитови нужди, доколкото същият представлява Магазин № 1, с
административен адрес: гр. София, ж.к. „********В, както и че ответницата е
негов собственик, като този факт е признат и от ответницата в представената
пред ищцовото дружество молба от м. 04.2000 г., с която е поискала откриване на
партида за имот, представляващ помещение № 3 и с отопляема кубатура от 163 куб.
м. Ето защо топлоснабдяването на същия е следвало да се извършва при условията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В производството
не се спори, че такъв писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди в
процесния магазин между главните страни по делото за процесния период не е изрично
подписван. Изложеното прави неоснователен доводът в жалбата, че районният съд
неправилно е квалифицирал претенцията, тъй като ставало въпрос за договорно
правоотношение между страните по делото.
Видно от
неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ),
което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, процесният магазин се
намира в сграда-етажна собственост, която е топлофицирана, както и от молба за
откриване на партида за помещение № 3, собствено на ищцата. В процесния имот е
имало поставен 1 бр. водомер за топла вода, отчитан при отчет на уредите в
сградата, като през процесния период няма начислява такса „мощност“, която
отпада след м. 06.2006 г., а технологичните разходи в абонатната станция са
надлежно приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие. Според
заключението на СТЕ за процесния имот е начислена ТЕ единствено за сградна
инсталация и за БГВ с оглед пълната отопляема кубатура на магазина съгласно
представения на вещото лице при изготвяне на горното заключение акт за
разпределение на кубатурата и при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, както се потвърждава и от представените от третото лице-помагач
формуляри за отчет относно исковия период. За процесния период начисляването на
ТЕ и изготвянето на изравнителните сметки е извършено в съответствие с
действащото и приложимо законодателство в областта на топлоснабдяването, а
именно Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/2007 г., както и Общите
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от 2007 г. На вещото лице са
представени свидетелства за метрологична проверка на топломер със съответен фабричен
№, като при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности за измерена ТЕ. Количеството на доставена ТЕ е в размер на 1 080,90
лв. с оглед на приспадане на сумите за връщане от изравнителните сметки в
размер на 622,94 лв.
Изложеното
налага обоснован извод, че предявеният главен иск за главница за ТЕ е
основателен. Липсват конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение във
връзка с иска за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ. Неоснователен е единственият
довод на въззивницата, че не е била поканена да плати сумата за главница за ТЕ,
тъй като видно от известие за доставяне към покана за доброволно изпълнение на
дължими суми за процесния абонатен № ответницата е получила същата покана на
19.07.2018г. Поради това решението в частта относно лихвата за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде потвърдено като правилно. Неправилно е прието
от районният съд, че е дължима такса за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху нея. Липсва имуществено разместване като елемент от фактическия
състав на предявеното основание неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не е
доказал заплащане на претендираната сума за дялово разпределение, дължима в
полза на трето за спора лице. При това положение е неоснователен и искът за
лихва за забава върху главницата за ДР с оглед на неговата акцесорност.
С оглед
на гореизложеното, обжалваното решение в частта по исковете за ДР и лихва върху
нея следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същите
искове да бъдат отхвърлени, а в останалата част да бъде потвърдено, като
обжалваното решение бъде отменено в съответна част по разноските с оглед
противоположния изход на делото.
По
разноските в исковото и заповедното производство
С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените
процесуални действия от ищцовото дружество, както и материалният интерес по
делото, за исковото производство е дължимо юрисконсултско възнаграждение (ЮВ) в
размер на 50 лв. съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП, имайки
предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения
размер (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 79,24 лв., от които 29,24 лв. за държавна такса и 50 лв. за ЮВ. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете сума в размер
на 60,82 лв. за заповедното
производство.
В
исковото производство ищецът претендира разноски, но с оглед на гореизложеното
относно ЮВ тази сума е в общ размер на 575 лв., от които 450 лв. за депозити за
експертизи, 75 лв. за държавна такса и 50 лв. за ЮВ. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца съразмерно на уважената част от исковете сума в размер на 441,36 лв. за исковото производство.
Ответницата
претендира разноски не за заповедното, а за исковото производство в размер на 100
лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, каквито е сторила. Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на същото възнаграждение, чийто размер от 100 лв. е под
минималният размер на това възнаграждение по дела с материален интерес от 1 000
до 5 000 лв., в които рамки е интересът по настоящото дело - 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ). С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата съразмерно на отхвърлената част на исковете сума в размер на 23,24 лв. за исковото производство.
С оглед
на гореизложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер на разликата над сумата от 60,82 лв. до пълния присъден
размер от 62,93 лв. и разноски за исковото производство в размер на разликата
над сумата от 441,36 лв. до пълния присъден размер от 496,39 лв., а ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата разноски за исковото
производство още в размер на 2,66 лв.
По
разноските във въззивното производство
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата има право на
разноски за държавна такса, каквато е заплатила в размер на 50 лв., съобразно
уважената част от жалбата в размер на 1,68 лв. Съобразно гореизложеното
дължимото ЮВ е в размер на 50 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото
дружество има право на разноски за настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от жалбата, а именно на сума в размер на 48,32 лв. за ЮВ.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 166552 от 03.08.2020
г. по гр.д. № 52011/2019 г. на СРС В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.Р.
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 37.50 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2015г. – 30.04.2018 г. относно имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „*********, магазин № 1, аб. № 338799, с която сума
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.12.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 1.43 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до
10.12.2018г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 79187/2018г. по описа на СРС, 150-ти
състав, както и в частта, с която И.П.Р. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски за заповедното производство в размер на разликата над сумата от 60,82 лв.
до пълния присъден размер от 62,93 лв., и разноски за исковото производство в
размер на разликата над сумата от 441,36 лв. до пълния присъден размер от 496,39
лв., ВМЕСТО КОЕТО:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******
срещу И.П.Р., ЕГН: ********** по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 37.50 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2015г. – 30.04.2018 г. относно имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
магазин № 1, аб. № 338799, с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2018 г. до
окончателното плащане, и сумата от 1.43 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 10.12.2018г. върху цената на
услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 79187/2018г. по описа на СРС, 150-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166552 от 03.08.2020 г.
по гр.д. № 52011/2019 г. на СРС В ЧАСТТА,
с която е признато за установено по исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу И.П.Р.,
ЕГН: ********** по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1080.90 лева –
стойност на незаплатена цена на топлинна енергия, доставена до имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********, магазин № 1, аб. № 338799, за периода
01.11.2015г. - 30.04.2018г., с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от 41.14 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 10.12.2018г. върху
цената на топлинната енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 79187/2018г. по описа на СРС, 150-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на И.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 2,66
лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на И.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1,68
лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.П.Р.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* сумата от 48,32
лв. - разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Б.“ ООД - трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.