№ 776
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 273009/14.10.2020 г., подадена от „Корпоративна
търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:*********
чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу решение № 1310/09.09.2020 г., постановено по търг. дело №
2304/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката и по
отношение на същата договор за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2016 г. между „Корект
Фарм“ ЕООД като цедент и „Перфето Консултинг“ ЕООД в качеството му на цесионер в частта, с
която с него се прехвърля вземането на „Корект Фарм“ ЕООД (н) към „ТЦ-ИМЕ“ АД за
получаване на начислена възнаградителна лихва в размер на 1 262 736.52 лева, възникнало по
договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД като заемодател и „ТЦ-
ИМЕ“ АД като заемател.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че с оглед установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно преценил, че по отношение на прехвърленото с договор за
цесия от 06.10.2016 г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД и „Перфето Консултинг“ ЕООД
вземане за главница по договора за заем от 17.06.2013 г. в размер на 1 084 981.29 лева, били налице
кумулативно всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 60б, ал. 1 ЗБН,
но неправилно преценил, че вземането за възнаградителна лихва не било такова с произход от
1
несъстоятелната банка, въпреки, че същото представлявало функция на главницата, за която в
първоинстанционното производство по несъмнен начин било установено да е с произход от
несъстоятелната банката но смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗБН. В тази връзка излага съображения в
подкрепа твърдението си, че лихвата като акцесорно задължение, възникнало въз основа на
главницата, която била с произход от банката, също представлявало вземане с произход от банката
и като такова попадало в приложното поле на чл. 60б ЗБН, като това тълкуване съответствало
изцяло на целта на закона, която била предотвратяване на вторичното разграбване на активите на
несъстоятелната банка.
По тези възражения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на градския
съд в обжалваната му част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявения от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) иск с правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката и по
отношение на същата договор за прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2016 г. между „Корект
Фарм“ ЕООД като цедент и „Перфето Консултинг“ ЕООД в качеството му на цесионер в частта, с
която с него се прехвърля вземането на „Корект Фарм“ ЕООД към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на
начислена възнаградителна лихва в размер на 1 262 736.52 лева, възникнало по договор за заем от
17.06.2013 г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД като
заемател.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Корект Фарм“ ЕООД, гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 12, с ЕИК:********* чрез синдика Г. Ч. е подала отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.
„Перфето Консултинг“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.
В хода на устните съзтезания пред въззивния съд жалбоподателят „Корпоративна търговска
банка“ АД (н) чрез адвокат М. и адвокат П. поддържа въззивната си жалба и направените с нея
искания, както и моли съда да съобрази по отношение на постановеното решение № 8/27.05.2021 г.
по конституционно дело № 92020 г. на Конституционния съд, че същото не е влязло в сила
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ.
„Корект Фарм“ ЕООД (н) чрез синдика си Г. Ч. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и съобрази така постановеното и
цитирано по-горе решение на Конституционния съд.
„Перфето Консултинг“ ЕООД чрез адвокат С.Т. също оспорва въззивната жалба като
неоснователна по изложените от жалбоподателя съображения.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество намира
следното:
Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу „Корект Фарм“ ЕООД (н) и „Перфето Консултинг“
ЕООД.
Ищците твърдят, че на 29.06.2011 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД и ответника
„Корект Фарм“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за банков
2
кредит, изменен и допълнен с подписани между същите страни 5 анекса. По силата на тази сделка
на ответното дружество бил предоставен кредит срещу поемане от него на насрещно задължение
да върне получените парични средства. Към 16.01.2015 г. изискуемите и непогасени задължения
на кредитополучателя по този договор възлизали на сума в общ размер от 11 478 579.79 евро.
„Корект Фарм“ ЕООД не било погасило тези свои задължения нито на падежа, нито след това,
поради което банката предприела действия по предявяване на вземанията си в производството по
несъстоятелност, което било образувано по отношение на дружеството-длъжник, като те били
включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корект Фарм“ ЕООД в пълния им
размер.
На 17.06.2013 г. „Корект Фарм“ ЕООД, в качеството му на заемодател, сключил с
дружеството „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД, в качеството му на
заемател, договор за заем, с който заемодателят предоставил на заемателя сума в размер на 18 267
685 лв., която представлявала част от сумата, получена от ответното дружество по силата на
описания договор за кредит, сключен с „Корпоративна търговска банка“ АД (н). Заемателят
изпълнил част от възникналото по тази сделка задължение за връщане на предоставената в заем
парична сума, като непогасената част от него възлизала на 1 080 673.03 лв. В тежест на заемателя
по сключения договор възникнало и задължение за заплащане на възнаградителна лихва, която за
периода от 17.06.2013 г. до 06.10.2014 г. възлизала на сумата от 1 262 900.88 лв.
На 06.10.2014 г. между „Корект Фарм“ ЕООД (н) и „Перфето Консултинг“ ЕООД бил
сключен договор за прехвърляне на вземане, с който „Корект Фарм“ ЕООД (н) прехвърлило на
„Перфето Консултинг“ ЕООД изискуемите си вземания към „Технологичен център - Институт по
микроелектроника“ АД, възникнали по договора за заем от 17.06.2013 г. за получаване на главница
в размер на 1 084 981.29 лв. и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 1 262 736.52 лв.
По силата на този договор цесионерът поел задължение да заплати на цедента покупна цена за
прехвърленото вземане, която била в размер на 55 % от всички суми, които цесионерът щял да
получи по прехвърлените вземания в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника или
в резултат на принудително изпълнение. Вземанията, предмет на договора за цесия били с
произход от банката, като по тази прехвърлителна сделка в патримониума на цедента не била
постъпила уговорената цена в разумен срок след нейното сключване.
С оглед на това ищците считат, че в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) и на
кредиторите на банката възникнало регламентираното в чл. 60б, ал. 1 ЗБН потестативно право,
поради което искат от съда да обяви за относително недействителен по отношение на банката и на
кредиторите на несъстоятелността на банката на договора за прехвърляне на вземания, сключен на
06.10.2014 г., между „Корект Фарм“ ЕООД (н) и „Перфето Консултинг“ ЕООД. Претендират и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът „Корект Фарм“ ЕООД (н) оспорва така предявения иск като процесуално
недопустим и моли съда да прекрати производство по делото.
Ответникът „Перфето Консултинг“ ЕООД оспорва предявения иск.
Твърди, че същият бил недопустим. По силата на сключения договор за цесия придобил
вземане, което съществувало към момента само в резултат на положените от него усилия то да не
се погаси, които се изразявали в това, че той предприел действия да предяви това вземане в
производството по несъстоятелност на длъжника „Технологичен център - Институт по
микроелектроникА“ АД. Заявява, че покупната цена на вземането била уговорена при
3
съобразяване на разноските, които се очаквало, че трябва да бъдат направени за неговото
събиране. Счита, че като добросъвестно лице, ако бъдело лишено от законно придобито право, то
това би противоречало на Конституцията и на норми на международните договори, по които
Република България била страна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269, изр. 1 ГПК, съгласно която разпоредба въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, констатира, че
първоинстанционното съдебно решение е валидно, но недопустимо в обжалваната му част, (с
която е отхвърлен искът, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с
правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на банката и по отношение на същата договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 06.10.2016 г. между „Корект Фарм“ ЕООД като цедент и „Перфето Консултинг“ ЕООД
в качеството му на цесионер в частта, с която с него се прехвърля вземането на „Корект Фарм“
ЕООД (н) към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на начислена възнаградителна лихва в размер на 1 262
736.52 лева, възникнало по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД
като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД като заемател), тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по същество по процесуално недопустим иск, поради което и на основание чл. 270, ал.
3 изр.1 ГПК вр. чл. 130 ГПК въззивният съд следва да обезсили решението в обжалваната му част
като върне исковата молба в частта й по този иск и прекрати производството по делото в тази му
част, като съображенията за това са следните:
С приемането на ЗИД на ЗБН (ДВ бр. 22/13.03.2018 г.) с разпоредбата на чл. 60б ЗБН се дава
възможност на синдика да предяви иск за прогласяване относителната недействителност на всяка
сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя
на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с
вземането не е постъпило в разумен срок имущество-парично средство или актив, различен от
вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
С решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 92020 г. на Конституционния съд
(КС) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 12, § 7 и § 8 от
ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от
ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗБН
(обн. ДВ бр. 22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.
С решение № 3/28.04.2020 г. на КС по конституционно дело № 5/2019 г. е прието, че по
отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения, предмет на висящи
производства противоконституционният закон не се прилага.
В случая, предмет на производство е предявен иск, с който се упражнява уреденото с нормата
на чл. 60б ЗБН право, което по своя характер е преобразуващо, тъй като при неговото упражняване
се стига до промяна в съществуващите отношения между банката, по отношение на която е
открито производство по несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността. То се състои в
правото на определена категория лица да поискат от съда при осъществяване на определени
предпоставки да обяви за относително недействителна по отношение на тях на всяка една сделка,
при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице. В чл. 60б, ал. 1 ЗБН е
посочено, че при упражняването на това право сключените сделки се обявяват за относително
4
недействителни по отношение на самата банка, както и на кредиторите на несъстоятелността на
банката, с оглед на което трябва да се приеме, че то възниква в полза на точно тези лица, по
отношение на които е предвидено да има действие недействителността, която ще бъде обявена от
съда - на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, както и на
всички кредитори на несъстоятелността. В чл. 60б, ал. 3 ЗБН е регламентирано правото на лица,
различни от носителите на преобразуващото материално право, да го упражнят пред съда чрез
предявяване на конститутивен иск, като е посочено, че това са синдикът, временният синдик и
Фондът за гарантиране на влоговете в банките, които имат качеството на процесуални
субститутиенти в гражданския процес, образуван за разглеждане на този иск.
Нормата на чл. 60б ЗБН, с която в закона се регламентира съществуването на потестативното
право да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на банката и на всички
кредитори на несъстоятелността на сделки, с които едно вземане с произход от банката се
прехвърля на трето лице, е материалноправна. Принципът е, че една материалноправна норма
действа занапред във времето и е приложима само за правоотношения възникнали след влизането
й в сила. За да действа новият материален закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят да му придаде обратна сила с изрична разпоредба на
закона.
За да се извърши преценка за това дали нормата на чл. 60б ЗБН е приложима по отношение
на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се
отговори и на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право
за обявяване за относително недействителна на извършената сделка за прехвърляне на вземания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на
недействителността на сключена сделка, която има за предмет имущество с произход от банката,
има за цел да бъде осъществено удовлетворяване на всички кредитори на банката, като бъде
попълнена масата на несъстоятелността. Това се постига като бъде допуснато ревизиране на
извършени от банката действия и сделки, както и на сделки, имащи за предмет имущество с
произход банката, които са извършени от трети лица, които действия и сделки се приема, че имат
увреждащ характер по отношение на интересите на всички кредитори, тъй като водят до
намаляване на чистата стойност на имуществото на банката, спрямо която е открито производство
по несъстоятелност или до влошаване на неговата структура. С оглед на посочената цел, която се
постига чрез потестативното право по чл. 60б ЗБН, трябва да се приеме, че то възниква с
откриване на производството по несъстоятелност. Преди откриване на производство по
несъстоятелност на банката за всеки отделен неин кредитор, който е увреден от сключване на
определена сделка или действие, съществува единствено преобразуващото право, регламентирано
в общия закон - в чл. 135 ЗЗД, но не и което и да е от специалните преобразуващи права,
регламентирани в ЗБН, включително и това по чл. 60б ЗБН, което възниква при съвсем различни
предпоставки и чийто предмет, за разлика от този на правото по чл. 135 ЗЗД, са сделки, които не са
извършени от самия длъжник, а от трето лице. Тази специфика на правото по чл. 60б ЗБН прави
допустимо неговото възникване само при наличие на открито производство по несъстоятелност по
отношение на една банка, но не и извън него, защото само тогава и за да се защитят интересите на
голям кръг правни субекти, каквито са всички кредитори на една банка, е оправдано да се ревизира
една сделка, която не е извършена от банката, а от трето спрямо нея лице. Ето защо съдът счита, че
потестативно право по чл. 60б ЗБН възниква тогава, когато по отношение на банката е открито
производство по несъстоятелност и от този момент. Следователно и към тази дата - 22.04.2015 г.,
5
следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, с която е регламентирано
възникването на този вид права.
Целта, с оглед на която в ЗБН е предвидено възникването в полза на кредиторите на
несъстоятелността на една банка на специалното потестативно право по чл. 60б ЗБН, е да се
постигне попълване на масата на несъстоятелността и оттам по-пълно удовлетворяване на
кредиторите чрез обявяване за относително недействителни спрямо тях на определен вид сделки,
които са противоправни, тъй като с тях се увреждат техните интереси. Увреждане ще е налице
тогава, когато в резултат от сключването на тази сделка се намалява или затруднява възможността
на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, да
се удовлетворят от нейното имущество.
Към 22.04.2015 г. разпоредбата на чл. 60б ЗБН не е била действащо право. С § 7 от ПЗР към
ЗИД на ЗБН (Обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г.) обаче се придава изрично обратно действие на новите
материалноправни норми, които са създадени с този закон, една от които е и тази на чл. 60б ЗБН,
като е посочено, че те ще се прилагат и за откритите до датата на влизането му в сила
производства по несъстоятелност, т.е. за заварените от този закон висящи производства по
несъстоятелност.
Разпоредбата на § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗБН е обявена за противоконституционна, поради
което следва да се приеме, че към завареното от този закон висящо производство по
несъстоятелност разпоредбата на чл. 60б ЗБН няма да се прилага, т.е. за да се обоснове правото на
иск ищецът трябва да твърди, че нормата е действаща към откриването на производството по
несъстоятелност.
Същността и функцията на конститутивния иск предопределят предмета, интереса и
легитимацията. Предмет на конститутивния иск може да бъдат само потестативни права и то
такива, които не могат да се упражняват извънсъдебно, а само съдебно. Тези права предпоставят
нарочно овластяване от закона - чл. 124, ал. 3 ГПК. Съдът не може да прекратява делото по
предявен конститутивен иск под предлог, че законът не предвижда потестативно право от рода на
това, което ищецът предявява. Спорът между страните може да се състои имено в това дали
законът предвижда спорното потестативно право и отговор ще бъде даден с решението на съда по
основателността на иска. В процесния случай обаче съдът следва да зачете решението на КС, в
което е даден отговор на този въпрос, а именно, че в отношенията между страните липсва
разпоредба на закона, овластяваща кредитора да упражни това потестативно право.
Следва и да се отбележи, че не е налице хипотеза на допустим иск, който следва да бъде
преквалифициран, доколкото при определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната
материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от
обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. В конкретния случай
ищците навеждат твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 60б, ал. 1 ЗБН,
като съдът е обвързан да се произнесе в рамките на повдигнатия правен спор. Когато,
нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е
бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били
въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита, ще е налице произнасяне по
непредявен иск, водещо до недопустимост на решението.
На основание чл. 60б, ал. 4 ЗБН дължимата държавна такса за настоящото въззивно
производство, която е в размер на 25 254.73 лв. (двадесет и пет хиляди двеста петдесет и четири
6
лева и седемдесет и три стотинки), следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“
АД (н).
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 изр.1 ГПК вр. чл. 130
ГПК, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Обезсилва решение № 1310/09.09.2020 г., постановено по търг. дело № 2304/2018 г. по описа
на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с
ЕИК:********* с правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката и по отношение на същата договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 06.10.2016 г. между „Корект Фарм“ ЕООД (н), гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 12, с ЕИК:********* като цедент и „Перфето Консултинг“ ЕООД, гр. София, ж. к.
„Горубляне“, ул. „Петър Дипларов” № 10, с ЕИК:********* в качеството му на цесионер в частта,
с която с него се прехвърля вземането на „Корект Фарм“ ЕООД (н) към „ТЦ-ИМЕ“ АД за
получаване на начислена възнаградителна лихва в размер на 1 262 736.52 лева, възникнало по
договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД като заемодател и „ТЦ-
ИМЕ“ АД като заемател, като вместо него в тази му част постановява:
Връща исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу
„Корект Фарм“ ЕООД (н) и „Перфето Консултинг“ ЕООД в частта й по предявения иск с правно
основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката и по отношение на същата договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 06.10.2016 г. между „Корект Фарм“ ЕООД (н), гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, с
ЕИК:********* като цедент и „Перфето Консултинг“ ЕООД, гр. София, ж. к. „Горубляне“, ул.
„Петър Дипларов” № 10, с ЕИК:********* в качеството му на цесионер в частта, с която с него се
прехвърля вземането на „Корект Фарм“ ЕООД (н) към „ТЦ-ИМЕ“ АД за получаване на начислена
възнаградителна лихва в размер на 1 262 736.52 лева, възникнало по договор за заем от 17.06.2013
г., сключен между „Корект Фарм“ ЕООД като заемодател и „ТЦ-ИМЕ“ АД като заемател и
прекратява производство по делото в тази му част.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 25
254.73 лв. (двадесет и пет хиляди двеста петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща държавна такса за настоящото въззивно производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8