№ 83
гр. Елхово, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200303 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0261-000022 от 25.01.2021
година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г.В., с което на Г.Ж.О. от
гр.***, ЕГН – **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 750.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от Г.Ж.О., чрез адв.М.К.С. от АК ***, с която
се желае отмяна на същото като издадено при нарушение на закона и на процесуалните
правила. Жалбоподателката твърди, че не е направила възражения против съставеният
АУАН, тъй като връченото й копие от този акт е било нечетливо и с това е било
накърнено правото й на защита, тъй като е била поставена в невъзможност да разбере
какво нарушение й се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни
признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства и каква е правната
квалификация на нарушението. Връчването на нечетлив АУАН следва да се приравни
на липса на надлежно връчване на акта. На следващо място твърди, че АНО е посочил
неясно в НП каква е наказуемата скорост, тъй като от описаното в същото не става
ясно посочената в НП скорост от 110км/ч наказуемото превишение ли е, установената
наказуема скорост или измерената скорост, което води до неяснота на описаното и
твърдяно нарушение, което рефлектира и върху размера на санкцията, предвидена по
закон за конкретното нарушение. Твърди се още, че в НП не е посочено точно мястото
1
на твърдяното извършено нарушение, тъй като вписаното такова място – път І-7 е
републикански път, същият заобикаля град Елхово и не е част от уличната мрежа и
населеното място.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговия проц.
представител - адв.С. е подала писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло
изложеното в жалбата и желае атакуваното НП да бъде отменено и се присъдят
направените по делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, като при депозиране на АНП с писмо изх. №
261000 – 3670 от 07.07.2021г. е посочил, че жалбата е неоснователна и като такава не
следва да се уважава.
РП-Ямбол, ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2020 г. в населено място, на път І-7, км 296+200, в община Елхово е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство с инв. № 11743d3, в 22.34
часа следното нарушение: движение в този участък от пътя на МПС - автомобил марка
„Фолксваген голф“ с рег.№ *** с превишена скорост - 110 км/ч при максимално
разрешена за населено място 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е с
60 км/ч, но след отчитане на допустимата грешка от 3 км/ч за скорост до 100 км/ч и 3%
за скорост над 100 км/ч, наказуемата скорост е 56 км/ч. При направена справка е
установено, че ползвател на цитираното МПС, чиято скорост на движение е отчетена, е
ЮЛ - „***“ ЕООД с управител К.Г.М.. Била е изпратена покана до представителя на
„***“ ЕООД за явяване в РУ Елхово за съставяне на АУАН за констатирано нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На 13.01.2021г. е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП от
К.Т. /счетоводител в посоченото ТД/, в която се сочи, че лицето, което е управлявано
посоченият автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№ *** на 06.11.2020г. около
22.30 часа е Р.М.Г.. По – късно, на 18.01.2021г. Р.Г. също е подал декларация по чл.
188 от ЗДвП, в която е посочил, че водач на МПС „Фолксваген голф“ с рег.№ *** на
06.11.2020г. в 22.34 часа е била Г.Ж.О.. Жалбоподателката Г.Ж.О. е потвърдила
писмено с подадена декларация, че тя е управлявала МПС „Фолксваген голф“ с рег.№
*** на 06.11.2020г. в 22.34 часа.
След като е било установено кой е бил водачът на засеченото с АТСС на
06.11.2020г. в 22.34 часа МПС, а именно - жалбоподателката Г.Ж.О., на 18.01.2021г.
свид. Г.А. - служител в РУ на МВР – Елхово, на длъжност полицейски инспектор
„Пътен контрол“, в присъствието на колегите си - св.А.А. и Г.К. и в присъствието на
жалбоподателката, съставил АУАН бл. № 724977 против Г.Ж.О. за това, че на
2
06.11.2020г. в 22.34 часа в гр. Елхово, по път І-7, км. 296+200, в посока от ГКПП
Лесово за кръстовище с ул. „Ал. Стамболийски“, управлява лек автомобил марка
„Фолксваген голф“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД, с превишена скорост -
110 км/ч при допустима за населено място 50 км/ч, наказуема скорост - 56кв/ч. В
АУАН е посочено още, че скоростта е фиксирана с АТСС АRH САМ S1 с инв.№
11743d3 и че е отчетена грешка от 3% за скорост над 100км/ч. Актосъставителят
квалифицирал цифрово словесното описание на нарушението като такова по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Така съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя, двамата
свидетели по съставянето му и от самата Г.О., която не е посочила възражения. На
последната е било връчено и копие от акта същият ден.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, Г.Ж.О. не е депозирала писмени възражения пред
административно наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН бл. № 724977, на 25.01.2021 година Началника
на РУ на МВР гр.Елхово Г.В. е издал обжалваното Наказателно постановление № 21-
0261-000022, с което на Г.Ж.О. от гр.***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 750.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението е идентично с вписаното в АУАН.
Така издаденото НП е връчено на Г.Ж.О. на 17.06.2021 година, видно от
отбелязването на разписката върху самото НП. Жалбата против това НП е депозирана
пред АНО на 24.06.2020 година, видно от вх. номер на същата.
От приетия като доказателство по делото и неоспорен от страните снимков
материал от АТСС АRН САМ S1 с инв. № 11473d3 от 06.11.2020г. в 22.34 часа, се
установява, че на посочените дата и час в гр. Елхово, на път І-7, км 296+200, е засечена
скорост на движение на автомобил с рег. № *** от 110 км/ч.
Към АНП е приложен и приет като доказателство Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 261р-24557 от 06.11.2020 г.,
от който е видно, че на 06.11.2020г. е било използвано за контрол АТСС с № 11743d3
за времето от 19.50 до 23.50 часа на път І-7, км 296+200, в гр. Елхово, т.е в населено
място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч. Приложена е и снимка на
разположението на уреда, използван за контрол.
Към АНП е приложено и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. с приложение към него, от което е видно, че на основание
чл. 32, ал.1 от Закона за измерванията, преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрено
средство за измерване. Приложен е също и Протокол № 73-С-ИСИС от 15.10.2020г.,
издаден от Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД МИУ към
3
БИМ, от който се установява, че използваното при проверката на 06.11.2020г. АТСС
тип ARH CAM S1 с № 11743d3 е проверено на 15.10.2020г. и установено, че грешките
при измерването не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за
измерване – при реални условия на измерване на скорост при полеви тест от 3км/ч до
100 км/ч и плюс минус 3% над 100 км/ч.
От приложените към АНП Заповеди № 8121з – 515 от 14.05.2018 година и №
8121з-825 от 19.07.2019г., двете издадени от Министъра на МВР, се установява
материалната компетентност на св. А. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на
Началникът на РУ- Елхово да издава наказателни постановления въз основа на тези
актове в рамките на обслужваната територия.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
административно-наказателна преписка и от показанията на тримата разпитани в хода
на съдебното дирене свидетели – актосъставителят Г.А. и свидетелите при съставянето
на АУАН – А. и К.. Нито един от тези свидетели не е очевидец на извършеното
нарушение, което е установено с АТСС. Актосъставителят в съдебно заседание
изразява известните му факти и обстоятелства, установени в хода на АНП след
констатираното с АТСС адм. нарушение и установяване на извършителя на
нарушението. Самата жалбоподателка, видно от показанията и на тримата свидетели,
при съставянето на АУАН и след това не е възразила относно управляването на
цитираното МПС от нея на 06.11.20г. в 22. 34часа по път І-7, км. 296+200 в град
Елхово. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те са конкретни,
ясни и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателката и освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление
и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Г.О. е ангажирана в напълно редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на
НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване
на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се
4
съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на
нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената
разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено
за това /чл.42, т.4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването и откриване на нарушението.
Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като връчения екземпляр от
съставения АУАН на нарушителя не е четлив и същият не е могъл да разбере какво
нарушение му се вменява и да направи възражения в тридневен срок.
В конкретния случай съставеният АУАН е предявен на нарушителя Г.Ж.О. чрез
прочитането му, като след като се е запознала с изложеното тя не е вписала
възражения. Такива не е имала до момента на подаване на жалбата, с която се атакува
НП, като няма данни жалбоподателката да е подала възражение за това, че АУАН е
нечетлив и да е изискала от АНО или от актосъставителя четлив екземпляр, за да може
да упражни правото си на възражение в 3-дневен срок. Едва в жалбата до съда се
твърди, че предоставения й екземпляр от АУАН е бил нечетлив. Действително,
приложеното от жалбоподателя копие от АУАН е нечетливо, но в случая по никакъв
начин не е установено, че към момента на връчване – на 18.01.2021 година
индигираният екземпляр на АУАН, връчен на лицето, е бил нечетлив. Приложеният
такъв екземпляр към молбата до съда от 26.08.2021г., е представен след повече от
седем месеца след връчване му на жалбоподателката, няма данни и как е съхраняван
този екземпляр. От друга страна към делото е приложено копие на АУАН, което
е ясно, разчита се добре, подписано е от нарушителя, без в него да са
посочени възражения. Ето защо, дори и да й е било предоставено някакво копие,
което не се чете, то следва да се отбележи, че административно наказателната
преписка е на разположение на страните по нея, за да могат те при нужда да се
запознават със съдържанието й, поради което съдът счита, че не е допуснато
съществено нарушение на закона, довело до опорочаване на постановения краен акт –
наказателно постановление
Относно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени следното:
В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че на 06.11.2020
година около и след 22.30 часа Г.О. е управялвала предоставеното от собственика на
нейния съпруг Р.Г. МПС „Фолксваген голф“ с рег.№ *** и управлявайки го, Г.О. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. В
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
5
водачите на ППС не следва да превишават, в зависимост от вида на ППС, както и това
дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или
автомагистрала. Мястото, където е било разположено АТС АRН САМ S1 с № 11743d3
на 06.11.2020г. за времето от 19.50 до 23.50 часа е посочено в приложеният в АНП
протокол за използване на АТСС от 06.11.20г., а именно – гр. Елхово, на път І-7, км
296+200. Или мястото на извършване на нарушението се явява населено място, където
ограничението по отношение вида на управляваното МПС е 50 км/ч. Събраните по
делото доказателства установяват, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал лек автомобил със скорост 110 км/ч, което значително
надвишава разрешената от 50 км/ч. При толеранс /грешка на измерената скорост/ от 3
% в полза на нарушителя от отчетената скорост, превишението на разрешената скорост
се явява от 56 км/ч. Изложената в АУАН фактическа обстановка, ползваща се с
презумтивната доказателствена сила /до доказване на противното/ съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, не се разколебава от събраните по делото доказателства и обуславя
извода за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка
/клип/. Деянието е осъществено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Г.О. е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, съзнавала е характера на
установената в закона забрана, предвиждала е настъпването на обществено опасните
последици и е искала настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. Съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание глоба по чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, е правилно определено в размер на 750.00 лева, тъй като след
отчитане на допустимата грешка на измерената скорост от 3 % в полза на нарушителя
от отчетената скорост 110км/ч, превишението на разрешената скорост се явява от 56
км/ч, поради което и предвидената глоба от 700.00 лева следва да се увеличи с 50.00
лева, тъй като превишението над 50 км/ч е 6км/ч превишение.
В конкретния случай правилно е наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
6
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност. Касае за значително превишаване на разрешената скорост на
движение, поради което не може да се приеме, че случаят е маловажен. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил
Закона.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата, поради което и искането на Г.Ж.О. за присъждане на разноски не
следва да се уважава.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0261-000022 от
25.01.2021 година, издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г.В., с което на
Г.Ж.О. от гр.***, ЕГН – **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на
750.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателят Г.Ж.О. от гр.***, ЕГН –
**********, със съдебен адрес в гр. ***, ул. „***, адв. М. С., за присъждане на
направените по делото разноски пред ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7