Решение по дело №93/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20224100500093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Велико Търново, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански

Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500093 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ..., гр.
С., ул. "...", № .., ет. .., подадена против Решение № 1102 от 30.09.2021г.
постановено по гр. д. № 919/2021г. по описа на
Великотърновския районен съд, в частта, с която съдът за разликата до
пълния предявен размер от 18 977,83лв. / осемнадесет хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева и 83 ст./, именно за сумата от 12 321,14
/дванадесет хиляди триста двадесет и един лева и 14 ст., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по щета № ../16.03.2016г. на ..., гр. С. е
отхвърлил иска срещу В. АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр. Велико Търново,
ул. „...“, № ., вх.., ет.., ап.., като неоснователен. Оплакванията във
въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанцинното решение в обжалваната част. Моли да бъде
1
отменено решението на районния съд в тази част и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се уважи исковата претенция изцяло.
Подадена е въззивна жалба и от В. АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр.
Велико Търново, против Решение № 1102 от 30.09.2021г. постановено по гр.
д. № 919/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, с
която съдът го е осъдил да заплати на ..., гр. С., ул. "...", № ., ет.. сумата 6
656,43 /шест хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 43 ст./ главница,
представляваща възстановено на НББАЗ платеното обезщетение за
имуществени вреди по щета № ../16.03.2016 г. на ..., ведно със законната
лихва върху главницата от 23.03.2021г. – подаване на иска до окончателното
изплащане. Оплакванията в тази въззивната жалба са за необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанцинното решение в обжалваната част.
Моли да бъде отменено решението на районния съд в тази част и вместо
него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли исковата претенция
изцяло.
Страните поотделно оспорват с писмени становища въззивните
жалби. Претендират разноски.
Въззивният съд като обсъди оплакванията по жалбите,
становището на всяка от страните и всички събрани по
делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимовръзка, прие за
установено следното:
Всяка от въззивните жалби е подадена от процесуално
легитимирано лице, ищец и ответник в първоинстанционното производство,
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
Въззивният съд намира,че подадената от ..., гр. С., разгледана
по същество, жалба е основателна и доказана, срещу частта
от решението, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 6 656,43
/шест хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 43 ст./ главница,
представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за
имуществени вреди по щета № ../16.03.2016 г. на ..., т.е. за разликата от 12
321,14 лева /дванадесет хиляди триста двадесет и един лева и 14 ст.
Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е изцяло и правилно изяснена от
2
районния съд и по установените факти не се спори от страните.
Решението не е необосновано в отхвърлителната част,
както твърди жалбоподателят ..., тъй като по делото са приложени и
приети от съда документи за плащането на сумата 9 999,88лв. по щета №
../16.03.16г., а именно претенция за възстановяване на изплатеното
обезщетение изх. № ../15.03.16г. по описа на НББАЗ, вх. № .. от 16.03.16г. по
описа на ..., в съответствие с което е и налице изготвена от ГФ справка по
щета № ../16.03.16г., в която е трансформирана сумата о 5 112,73 евро,
поискана от НББАЗ в лева. Следователно сумата за плащане е посочена
като 9 999,88лв. и видно от Доклад по щета № ../16.03.16г. , приложен по
делото, отдолу в средата на документа личи, че тази сума е изплатена от
ГФ, като това е станало на 26.03.2016г. Следователно доказано са налице
две плащания – на 28.12.16г. – сума в размер на 2 322,02лв. и на 26.03.2016г. -
сума в размер на 9 999,88лв. Налице са два доклада по щета № ../16.03.16г.,
от които е видно, че ГФ е платил на ВББАЗ сумите, претендирани в
претенциите за суми по процесната щета, и то в законоустановения за
това срок.
При това положение въззивната жалба на ... е основателна и доказана,
следва да се уважи.
Неоснователни и незаконосъобразни са оплакванията в жалбата на В.
АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр. Велико Търново за осъждането му да
заплати на ГФ сумата 6 656,43лв./шест хиляди шестстотин петдесет и
шест лева и 43 ст./. Съгласно чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.); , сега чл.559, ал.1,
т.1 от КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно
средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. След
изплащането на обезщетението за ... се поражда правото да встъпи в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и за разходите свързани с определянето и изплащането му.
Въззивната жалба на В. АТ. Р. следва да бъде отхвърлена.
Разноските следва да се присъдят в съответствие с изхода на спора
по делото.
3
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1102 от 30.09.2021г. постановено по гр. д. №
919/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, с която за
разликата до пълния предявен размер от 18 977,83лв./осемнадесет хиляди
деветстотин седемдесет и седем лева и 83 ст./, именно за сумата от 12
321,14лв. /дванадесет хиляди триста двадесет и един лева и 14 ст./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по щета №
../16.03.2016г. на ..., гр. С. е отхвърлен иска на ..., гр. С., ул. "...", № ., ет. .
срещу В. АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр. Велико Търново, ул. „...“, № ., вх..,
ет.., ап.., като неоснователен, включително и в частта за осъждане на ...,
гр. С. да заплати на В. АТ. Р. разноски в размер на 1 626,34лв., като
неправилно и незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр. Велико Търново, ул. „...“,
№ ., вх.., ет.., ап... да заплати на ..., гр. С., ул. "...", № . сумата от 12
321,14лв. /дванадесет хиляди триста двадесет и един лева и 14 ст./,
представляваща разликата над присъдените вече 6 656,43лв. до пълния
претендиран размер от 18 977,83лв. - обезщетение за неимуществени вреди
по щета № .../16.03.2016г. на ..., гр. С..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1102 от 30.09.2021г. постановено по гр. д.
№ 919/2021г. по описа на Великотърновския районен съд в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА В. АТ. Р., с ЕГН: **********, от гр. Велико Търново, ул. „...“,
№ ., вх.., ет.., ап.. да заплати на ..., гр. С., ул. "...", № .., направените
разноски за двете съдебни инстанции, общо в размер на 839,28лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5