Присъда по дело №4096/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	331
Дата:	15 октомври 2013 г. (в сила от 31 октомври 2013 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20135330204096
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

Номер 331 Година 2013 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав

На петнадесети октомври през 2013г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Иван Ивановски

Мария Йорданова

СЕКРЕТАР: Мери Кеворкян

ПРОКУРОР: МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НОХ дело номер 4096 по описа за 2013 година

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия А.П.А., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен /във фактическо съжителство/, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие като извършител със С.И.М. ЕГН ********** в качеството му на помагач, в условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № *********, като е счупил малко триъгълно стъкло на задна лява врата на стойност 48 лв., собственост на С.Н.Т. ***

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Фолксваген Голф” с рге. № *********, като е счупил малко триъгълно стъкло на задна дясна врата на стойност 35 лв., собственост на С.Й.Т. ЕГН ********** ***

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Фиат Брава” с рег. № *********, като е счупил стъкло на предна дясна врата на стойност 57 лв., собственост на А.В.А. ***6.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № ********* като е счупил малко триъгълно стъкло на задна лява врата на стойност 39 лв., собственост на Г.А.М. ***6.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Опел Комбо” с рег. № *********, като е счупил стъкло на предна лява врата на стойност 60 лв., собственост на Д.Т.М. ***

всички вещи на обща стойност 239 лв., поради което и на основание чл. чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание от четири месеца „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.П.А., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – автомобилни стъкла, чрез използване на техническо средство – отвертка, след предварителен сговор в немаловажен случай със С.И.М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив сума в размер на 7 лв. от владението на С.Н.Т. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив 3 бр. въдици с макари, неустановена марка, всяка на стойност 15 лв., на обща стойност 45 лв., акумулатор 48 Аh, неустановена марка на стойност 50 лв., надуваема лодка неустановена марка на стойност 50 лв., 2 чифта плавници неустановена марка всеки чифт на стойност 15 лв., на обща стойност 30 лв., комплект вериги за лек автомобил на стойност 30 лв., на обща стойност 205 /двеста и пет/ лева от владението на А.В.А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив от владението на Г.А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив от владението на Й.С.Т. ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив от владението на Д.Т.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини

всички вещи на обща стойност 212 лв., без съгласието на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание от десет месеца „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най – тежко измежду така наложените наказания на подсъдимия А., а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното едно общо най – тежко наказание от десет месеца „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1, пр. І от НК ПРИСПАДА от така определеното едно общо най – тежко наказание на подсъдимия А.П.А., а именно „лишаване от свобода” в размер на десет месеца, времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМвР и НПК, считано от 26.05.2013г. до 29.05.2013г., като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.М., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие като помагач с А.П.А. ЕГН ********** в качеството му на извършител, в условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:

всички вещи на обща стойност 239 лв., поради което и на основание чл. 216 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл.61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание от четири месеца „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.М., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – автомобилни стъкла, чрез използване на техническо средство – отвертка, след предварителен сговор в немаловажен случай с А.П.А. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва:

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

всички вещи на обща стойност 212 лв., без съгласието на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 58А, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл.61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание от една година „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най – тежко измежду така наложените наказания на подсъдимия М., а именно ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл.61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така определеното едно общо най - тежко наказание от една година „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1, пр. І от НК ПРИСПАДА от така определеното едно общо най – тежко наказание на подсъдимия С.И.М., а именно „лишаване от свобода” в размер на една година, времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМвР и НПК, считано от 04.06.2013г. до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото, както следва: 2 бр. международни паспорти, на съхранение при домакина на ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив, ДА СЕ ВЪРНАТ на лицето, от чието владение са отнети-А.В.А., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - 1 бр. отвертка, на съхранение при домакина на ІV РУП Пловдив ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК СОЛИДАРНО подсъдимите А.П.А. и С.И.М. да заплатят по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 30 лева.

Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15 – дневен срок от днес пред ПОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ

към Присъда № 331/15.10.2013г. по НОХД № 4096/2013г. по описа на ПРС, ХХІІн.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.П.А., ЕГН **********, и С.И.М., ЕГН **********, и същите са предадени на съд за извършени престъпления, както следва:

І. По отношение на подс.А.А.:

1. Престъпление по чл.216, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, за това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие като извършител със С.И.М. ЕГН ********** в качеството му на помагач, в условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:

- на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *********, като е счупил малко триъгълно стъкло на задна дясна врата на стойност 35 лв., собственост на С.Й.Т. ЕГН ********** ***

всички вещи на обща стойност 239 лв.;

2. Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – автомобилни стъкла, чрез използване на техническо средство – отвертка, след предварителен сговор в немаловажен случай със С.И.М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва:

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

всички вещи на обща стойност 212 лв., без съгласието на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои.

ІІ. По отношение на подс.С.М.:

1. Престъпление по чл.216, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, за това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив в съучастие като помагач с А.П.А. ЕГН ********** в качеството му на извършител, в условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:

всички вещи на обща стойност 239 лв.;

2. Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5, и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2013 год. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – автомобилни стъкла, чрез използване на техническо средство – отвертка, след предварителен сговор в немаловажен случай с А.П.А. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва:

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

всички вещи на обща стойност 212 лв., без съгласието на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои

По искане на подсъдимите и техните защитници, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната отговорност пледира на подсъдимите да бъдат наложени наказания при условията на чл.54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които наказания прилагайки чл.58а от НК да бъдат редуцирани с една трета, както и досежно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. По отношение на подс.А. се изрази становище, че поправително-превъзпитателния ефект на наказанието би се постигнал с приложение на института на условното осъждане, като бъде определен тригодишен изпитателен срок, а досежно подс.М. – се предложи, поради обремененото му съдебно минало, същият да изтърпи наказанието си при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Моли съдът да се произнесе и относно веществените доказателства, както и да възложи в тежест на подсъдимите направените разноски по делото.

В съдебно заседание граждански иск не е предявен.

Подсъдимите А. и М. в съдебно заседание, признават вината си и се разкайват за случилото се. Декларират, желание делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не оспорват фактическата обстановка, такава, каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства по посоченото в него. Молят съда да им наложи справедливо наказание в синхрон с исканията на защитниците им.

Адв.Й., защитник на подс.А., и адв.В., защитник на подс.М., молят съда да наложи на подзащитните им наказание при условията на чл.58а от НК, което да е в минимален, съответно справедлив размер, изтъквайки наличието на смекчаващите вината обстоятелства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.П.А. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен /във фактическо съжителство/, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият С.И.М. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

С определение № 475/05.06.2012 год. по НОХД № 3051/2012 год. на ПРС, VІІ н.с. С.И.М. на основание чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е осъден на пробация по смисъла на чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК за срок от 1 година и 7 месеца. Определението е влязло в законна сила на 05.06.2012 год. Това предишно осъждане на подс. М. обуславя квалификацията на настоящото деяние, като извършено повторно в немаловажен случай по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.

На 25.05.2013 год. вечерта подсъдимите С.И.М. и А.П.А. се срещнали в циганската махала в кв. „Изгрев” гр. Пловдив. Двамата се познавали отдавна. С.М. който имал богато съдебно минало, а именно неколкократно бил осъждан за престъпления против собствеността, предложил на А.А. да извършат взломни кражби от леки автомобили. Подс. М. носел в себе си отвертка, която предал на А. с думите „Ето ти отвертката чупи стъклата”, като му обяснил как да прави това, а именно с рязък удар. М. разяснил на А., че докато той разбива стъклата на леките автомобили, той ще го пази, като оглежда да не гледа някой. А. се съгласил и двамата в една спокойна обстановка обсъдили подробностите около осъществяването на престъпния замисъл. Малко след полунощ в ранните часове на 26.05.2013 год. подсъдимите се насочили към централната градска част. Движели се пеша покрай р. Марица, след което тръгнали по бул. „6 с”. Свили по ул. „К”, където до № ** видели паркиран лек автомобил „Фиат Брава” с рег. № *********, собственост на А.В.А.. Подс. А. ударил рязко с отвертката стъклото на предна дясна врата, като от удара стъклото се счупило. Междувременно М. се оглеждал да не дойде някой. Вътре в автомобила двамата подсъдими намерили надуваема лодка, 3 бр. въдици, 2 чифта плавници, комплект вериги за лек автомобил, които вещи взели. Отворили и предния капак на автомобила с механизма, който се намирал в купето и от там взели акумулатора на автомобила 48 Аh. В колата намерили и два международни паспорта на името на С Х. С и А.В.А., които А. сложил в джоба си /тези вещи са извън обема на обвинението, тъй като нямат стойност/. Останалите вещи отнесли настрани към ул. „Весела”, където ги скрили до едно дърво. Продължили по същата улица и видели паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *********, собственост на С.Й.Т.. Автомобилът към онзи момент го владеел и управлявал сина му Й.С.Т.. Отново по същия начин с рязък удар с отвертката А. счупил малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата на лекия автомобил. Подс. А. огледал набързо купето на автомобила, но не намерил нищо ценно, което да представлява интерес и излязъл навън. Съучастникът му М. през това време се оглеждал и го пазел. Продължили престъпните си посегателства по-надолу по ул. „В”, където бил паркиран лекия автомобил на свид. С.Н.Т. марка „Форд” модел „Фиеста” с ДК № *********. А. заел позиция до автомобила, а М. изострил сетивата си, ослушал се, огледал се и дал знак, след което А. ударил рязко с отвертката малкото триъгълно стъкло на задната лява врата на автомобила и го счупил. През оформилия се отвор А. бръкнал в купето и отворил вратата от вътрешна страна. Двамата огледали набързо колата отвътре. Намерили голяма картонена кутия от кибрит, в която имало монети на стойност 7 лв., която взели със себе си. Подсъдимите отново се върнали на бул. „6 с”. В близост до № *** двамата видели лек автомобил „Нисан Примера” с ДК № ********* собственост на свид. Г.А.М.. Отново подс. А. с отвертката счупил малкото триъгълно стъкло на задна лява врата, като междувременно М. го пазел. В колата двамата не открили нищо и си тръгнали с празни ръце. Шумът от счупването на стъклото бил чут от буден гражданин, който подал сигнал в ІV РУП гр. Пловдив. Към мястото се отправил полицейски екип в състав свидетелите Г И, Д Б и полицейския служител И С. Двамата подсъдими през това време оглеждали друг автомобил, паркиран наблизо – лек автомобил „Опел Комбо” с ДК № *********, собственост на свид. Д.Т.М.. А. счупил с отвертката стъклото на предна лява врата, като М. се оглеждал да не дойде някой. Точно в този момент на мястото пристигнали полицейските служители от ІV РУП гр. Пловдив. М. видял полицаите и хукнал да бяга, без да успее да предупреди А.. Последният бил заловен от полицейските служители, точно когато ровел в купето на автомобила. При проведената беседа на място А. признал и за другите престъпни деяния, които извършили с М.. На мястото пристигнал и втори автопатрул от ІV РУП гр. Пловдив в състав свид. П М и полицейския служител М С. Местопроизшествията били запазени и били извършени огледи на местопроизшествията, като били изготвени и фотоалбуми. С протокол за доброволно предаване А. предал международните паспорти и техническото средство – отвертка. В хода на разследването бил издирен и другия подс.С.М..

От заключението на изготвената по делото стоковооценъчна експертиза се установява, че стойността на повредените вещи е както следва:

- вещи на С.Н.Т. - малко триъгълно стъкло на задна лява врата за лек автомобил „Форд Фиеста” – 48 лв

- вещи на С.Й.Т. – малко триъгълно стъкло на задна дясна врата на лек автомобил „Фолксваген Голф 3” – 35 лв.

- вещи на А.В.А. – стъкло на предна дясна врата на лек автомобил „Фиат Брава” – 57 лв.

- вещи на Г.А.М. – малко триъгълно стъкло на задна дясна врата на лек автомобил „Нисан Примера” – 39 лв.

- вещи на Д.Т. М. – стъкло на предна лява врата на лек автомобил „Опел Комбо Д” – 60 лв.

всичко на обща стойност 239 лв.

Стойността на отнетите вещи е както следва:

- вещи на С.Н.Т. - български лева – 7 лв.

- вещи на А.В.А. –3 бр. въдици с макари, неустановена марка, всяка на стойност 15 лв. - 45 лв., акумулаторна батерия 48 Аh, неустановена марка - 50 лв., гумена надуваема лодка неустановена марка - 50 лв., 2 чифта плавници неустановена марка всеки чифт на стойност 15 лв. - 30 лв., комплект вериги за сняг за лек автомобил - 30 лв.

всичко на обща стойност 212 лв.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимите, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите Г.А.М., Й.С.Т., П Д М, Д.Т.М., Г Ц И, С.Н.Т., А.В.А., С.Й.Т., Б Н Р и Д И Б, дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за доброволно предаване, протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, заключение на стоковооценъчна експертиза, справки за съдимост и характеристични справки за подсъдимите, а също и от приобщените веществени доказателства.

От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимите, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Това е така, тъй като свидетелите Г.А.М., Й.С.Т., П. Д. М., Д.Т.М., Г Ц И, С.Н.Т., А.В.А., С.Й.Т., Б Н Р и Д И Б, логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период, фактът на отнемане и на повреждане на вещите, вида и характера им, като показанията им се подкрепят и от приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимите, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на следните престъпления:

І. По отношение на подс.А.А.:

всички вещи на обща стойност 239 лв.;

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

ІІ. По отношение на подс.С.М.:

всички вещи на обща стойност 239 лв.;

и е направил опит да отнеме чужди движими вещи, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА досежно престъплението по чл.216, ал.1 от НК подсъдимите А. и М. на инкриминираната дата в гр.Пловдив, са повредил чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото, а именно леки автомобили, като са сторили това счупвайки някои от стъклата им и против волята и без съгласието на собствениците им. От доказателствата по делото несъмнено се стига до извода, че с действията си – удряйки с отвертка по автомобилните стъкла, подсъдимият А., непосредствено е въздействал върху субстанцията на инкриминираните вещи – леките автомобили, по начин, правещ ги временно негоден за употреба, тоест временно е затруднил обичайната им употреба, като тази му деятелност е била подпомогната от подс.М. чрез даване на съвети и указания как да се разбиват стъклата и чрез набавяне на технически средства за това, а именно отвретката, в който смисъл първият е действал като извършител, а вторият – като помагач, тоест касае се за една задружна престъпна дейност.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА досежно престъплението по чл.195, ал.1 от НК подсъдимите А. и М. на инкриминираната дата в гр.Пловдив са изпълнили обективните съставомерни признаци на вмененото им престъпление като са отнели чужди движими вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено без съгласието на владелците им, като подсъдимите са прекъснали с действията си упражняваното от първите фактическо господство върху отнетото имущество и са установили свое владение върху него.

Въпреки, че деянията са извършени в идеална съвкупност основателно се ангажира наказателната отговорност на подсъдимите и по двата престъпни състава, тъй като стойността на повреденото имущество надвишава стойността на отнетите вещи, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 167/21.07.1995 год. по н.д. № 168/1995 год. на ВКС, Решение № 337/20.07.2005 год. по н.д. № 825/2004 год. на І н.о./.

Деянията са осъществени в условията на продължавано престъпление, като в един и същи момент, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, подсъдимите са повредили противозаконно вещи, собственост на различни лице и съответно са отнели вещи от владението на също на множество лица, без съгласието им.

Освен изложеното, налице са и няколко квалифициращи признака на престъплението кражба, тъй като отнемането на вещите е осъществено от двамата подсъдими след като предварително са се сговорили за неговата реализация и чрез счупване на автомобилните стъкла, обезопасяващи вещите и препятстващи достъпа до тях, което е било сторено чрез отвертка, тоест деянието е осъществено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор между двамата, като случаят не е маловажен.

На последно място, по отношение на подс.М., извършената от него кражба е и в условията на повторност в немаловажен случай по смисъла на т.7 на чл.195, ал.1 от НК и във връзка с чл.28, ал.1 от НК. Това е така понеже с Определние № 475/2012г. по НОХД № 3051/2012г. на ПРС, VІІ н.с., в сила на 05.06.2012г., подс.М. е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е било наложено наказание “пробация” за срок от една година и седем месеца.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянията са извършени от двамата подсъдими при форма на вина пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са желаели настъпването им. Подсъдимите са съзнавали противоправността на деянията си, въпреки което са ги осъществили, като умисълът им се обективира от действията им, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени доказателства, като същевременно в субективен план подсъдимите са действали със съзнанието за наличието на всеки един от обективните елементи от фактическите състави на изследваните престъпления.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанията на подсъдимите Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата им възраст, направените от същите самопризнания и изразеното съжаление за стореното, относително невисоката стойност както на повреденото, така и на отнетото имущество. Отегчаващи отговорността обстоятелства единствено се установяват в престъпната упоритост на подсъдимия С.И.М., тъй като същият е с обременено съдебно минало и извън коментираното по-горе осъждане по НОХД № 3051/2012г. на ПРС, VІІ н.с., обуславящо квалификацията “повторност”, са налице още четири влезли в сила съдебни акта, с които е бил осъден за кражби и грабеж, и макар извършени от него като непълнолетен, за тях са му били налагани различни наказания – пробация и лишаване от свобода. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, както и съобразявайки, че в настоящия казус производството е проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, то и налице е основанието за определяне на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК според която норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

С оглед конкретиката на казуса, предвид степента на обществена опасност на самите деяния, макар същите да са извършени в условията на продължавани престъпления, и личната опасност на дейците, то изхождайки, от една страна, от причинения вредоносен резултат, от друга страна подсъдимите напълно съдействат за разкриване на обективната истина, което и наред с изложените по-горе съображения за наличие и на други смекчаващи отговорността обстоятелства, води до извод съда, че следва наказанието лишаване от свобода да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, без, обаче, да се изпълва хипотезата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер обстоятелства, обуславящи приложението на чл.58а, ал.4 от НК, поради което и ОПРЕДЕЛИ на двамата подсъдими наказания, съобразени с текста на чл.54, ал.1 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА за двамата подсъдими по отношение на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, което предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, посочен по-горе, Съдът намали с една трета – тоест с два месеца, поради което и НАЛОЖИ на подсъдимите А. и М. за коментираното престъпление наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Тук е мястото да се отбележи, че според Съда въпреки, че подс.М. е действай като помагач, то без неговата активна роля, дори основополагаща, не би могло да се стигне до вредоносния резултат, както по отношение на повреждането, така и на кражбата, поради което и оценката на неговата деятелност е равна на тази на извършителя А., което резултира в идентичност на санкцията им.

По отношение на наказанията, които следва да се определят и наложат на двамата подсъдими досежно извършената от тях кражба Съдът обсъди, изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и отново съобразявайки нормата на чл.58а, ал.1 от НК, прие да определи на подс.А. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, а на подс.М. – “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, които редуцирани с една трета биват наложени в размери съответно – ДЕСЕТ МЕСЕЦА за подс.А., и ЕДНА ГОДИНА за подс.М., като по-завишената отговорност, която следва да понесе последния е вследствие на множеството му осъждания и то за идентични престъпления за разлика от чистото съдебно минало на подс.А..

Тъй като, както по-горе се отбеляза, подсъдимите са извършили всяко едно от изследваните деяния в условията на идеална съвкупност, то са налице материално-правните предпоставки за определяне на наказанията за тях именно по правилата на съвкупността, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК Съдът определи на подсъдимите едно общо, най-тежко наказание измежду наложените им, а именно за подс.А.А. – ДЕСЕТ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а за подс.С.М. – ЕДНА ГОДИНА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

Според преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянията и дейците, изпълняващи целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и са справедливи.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия А. и на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът зае становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали с успех и без ефективното изтърпяване на така наложените както самостоятелни, така и съвкупно, наказания “лишаване от свобода”, поради което и изпълнението им се отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, който е съобразен с тежестта на деянията и най-вече е преценен като достатъчен, за да препятства подсъдимия от по-нататъшна противоправна деятелност, като го възпира от лекотата, с която е реализирал тази, предмет на настоящото производство.

По отношение, обаче, на изпълнението на наложените на подс.С.М. наказания Съдът съобрази, че макар същите да са за срокове под пет години, то не се налагат за първи път, поради което, от една страна следва подс.М. да ги изтърпи реално и то при първоначален СТРОГ РЕЖИМ В ЗАТВОР ИЛИ ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Допълнително, Съдът съобрази, че по настоящото дело подсъдимите са били задържани по реда на ЗМвР за срок от 24 часа, както и по реда на НПК, а подс.М. дори протича с мярка за неотклонение “Задържане под стража” и в момента, поради което следва на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1, пр.1 от НК това време на задържане да се ПРИСПАДНЕ от наложените им наказания, като един ден задържане се зачете за изтърпяване на един ден лишаване от свобода както следва: по отношение на подс.А. се приспада времето от 26.05.2013г. до 29.05.2013г., а по отношение на подс.М. – времето от 04.06.2013г. до влизане в сила на настоящата присъда.

По делото като веществени доказателства са приложени 2 броя международни паспорти, намиращи се на съхранение при домакина на ІV РУ “Полиция” гр.Пловдив, за които Съдът постанови да се върнат на личето, от чието владение са отнети, а именно А.В.А., ЕГН **********, както и един брой отвертка, също на съхранение при домакина на ІV РУ “Полиция” гр.Пловдив, която следва да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, ниска правна култура на подсъдимите, както и трайни престъпни навици за подс.М.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Съдът им възложи солидарно направените по делото разноски в размер на 30лв за СОЕ.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК