Р Е Ш Е Н И Е
№ 260128 15.04.2021 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в заккрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1203 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Д.П.П., с адрес *** – длъжник
в изпълнителното производство по изп.д.№ 2020**0400473 на ЧСИ И.Б., с рег.№ **
по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство и постановлението за разноските.
Жалбоподателката твърди, че обжалваният отказ е
процесуално незаконосъобразен, т.к. е заплатила задължението си по предявения
срещу нея изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното производство.
Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК, поради което незаконосъобразно съдебният изпълнител е прекратил частично
производството и е продължил същото за събиране на публичните й задължения,
като е наложил запор върху банковата й сметка в „П.К.Б.АД – кл.С.З. за сумата
от 3479,34 лв., който не й е бил съобщен с връчването на поканата за доброволно
изпълнение, както и незаконосъобразно се претендира заплащането на такси и
разноски по изпълнението.
Претендира се постановяване на прекратяването на
изпълнителното производство изцяло и отмяна на постановлението за разноските,
както и присъждането на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК
насрещната страна в изпълнителното производство - взискателят „И.Г.“ ООД –гр.С.З.,
не е подала писмено възражение против жалбата.
ЧСИ И.Б. е депозирала мотиви, в които е изразила
становище за неоснователност на жалбата, като е развила съображения, че не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, визирани
в чл.433, ал.1 т.1 от ГПК, т.к. са налице публични задължения на Д.П.П., за
които държавата на основание чл.458 от ГПК е присъединена по право, за чието
събиране изпълнителното производство следва да продължи, а за събирането на
съответните суми длъжника следва да заплати съответните такси и разноски по
ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От материалите по приложеното копие на
изп.д.№ 2020**0400473 на ЧСИ И.Б. се установява, че изпълнителното производство
е било образувано на 21.12.2020 г. по молба на „И.Г.“ ООД –гр.С.З., въз основа
на изпълнителен лист № 3690/24.11.2020 г., издаден срещу длъжника Д.П.П. *** за
общата сума от 420 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски.
С молбата за образуване на делото взискателят
е посочил като способ на принудително изпълнение налагането на запор върху
банкова сметка, ***и ЧСИ да избира способ на принудително изпълнение и да
извършва справки.
С постановлението от 21.12.2020 г. ЧСИ И.Б. и приела
като разноски по делото сумата от 480 лв. – платено адвокатско възнаграждение и
допълнителни разноски от 10 лв.; разпоредила е да се изискат справки относно
имущественото състояние на длъжника, в т.ч. и за банкови сметки, а след
постъпването на всички справки, при възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ,
делото да се докладва с оглед определяне на способ за принудително изпълнение;
да се извършат справки за наличието на публични задължения, сключени трудови
договори, получавана пенсия и недвижими имоти, като в случай на липса на
публични задължения, да се изготвят ПДИ и наложат исканите обезпечителни мерки.
С постановление от 18.01.2021 г.
съдебният изпълнител е конституирал държавата като присъединен взискател, т.к.
с удостоверение изх.№ 2403722100122408/18.01.2021 г. на ТД на НАП-гр.П. е бил
уведомен, че длъжника Д.П. има непогасени публични задължения в размер на
2 098,07 лв., за чието събиране няма наложени обезпечителни мерки и не е
започнато принудително изпълнение.
От извършената справка за банкови сметки е било
установено, че Д.П.П. има разкрита разплащателна сметка в „П.К.Б.АД, като с
постановление от 19.01.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор на тази
банкова сметка, ***, и е разпоредил изпращането на запорно съобщение на третото
задължено лице.
На 19.01.2021 г. е била изготвена и
изпратена покана за доброволно изпълнение, която не е била връчена на Д.П. на
27.01.2021 г. С поканата за доброволно изпълнение длъжницата е била уведомена,
че дължи общата сума от 3 479,34 лв., от които 2 518,07 лв. –
неолихвяема сума, 10 лв. – допълнителни разноски и 158,50 лв. разноски по и.д.,
както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 312,77 лв., както
и други суми в общ размер от 480 лв. В поканата е посочено, че на основание
чл.458 от ГПК държавата е присъединен взискател за сумата от 2098,07 лв.
Посочено е наличието на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както
и всяко друго възнаграждение за полаган труд и банковите сметки в страната.
На същата дата съдебният изпълнител е изпратил на „П.К.Б.АД
запорно съобщение за сумата от 3 479,34 лв. Запорното съобщение е било
получено от банката на 25.01.2021 г., а в изпълнение на запора „П.К.Б.АД е превела по сметката на ЧСИ И.Б. сумата от
3 479,34 лв.
На 27.01.2021 г. е била изготвена и връчена на
длъжницата П. нова покана за доброволно изпълнение, с идентично съдържание на
изготвената на 19.01.2021 г. покана.
С молба от 28.01.2021 г. Д.П. е поискала
възстановяване на сумата от 3 479,34 лв., заедно с преводна такса от 50
лв., а на 29.01.2021 г. е подала нова молба, с която е поискала прекратяване на
производството на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК поради плащането на
задължението към взискателя „И.Г.“ ООД на 26.10.2020 г., за което е представил
и платежен документ.
ЧСИ Б.а е разпоредила молбата да се сведе до знанието
на взискателя за становище, а на 01.02.2021 г. е протоколирано, че
процесуалният представител на взискателя е потвърдил получаването на
съобщението и е изразил становище, че не възразяват срещу прекратяване на
производството.
С постановление от 01.02.2021 г. ЧСИ И.Б. е приела, че
е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК и е прекратила частично
изпълнителното производство по отношение на взискателя „И.Г.“ ООД. Разпоредила
е изискването на ново удостоверение по чл.191 от ДОПК.
Постановлението за частично прекратяване на
изпълнителното производство е било съобщено на Д.П.П. чрез пълномощника
й-адвокат на 04.02.2021 г.
На 05.02.2021 г. ЧСИ Б.а е получила удостоверение
изх.№ 240372100407288/05.02.2021 г. на ТД на НАП – гр.П., удостоверяващо
наличието на публични задължения на Д.П.П. в общ размер от 1 705,29 лв.
На 29.01.2021 г., 01.02.2021 г. и 08.02.2021 г. Д.П.П.,
чрез пълномощника си – адвокат е подала три отделни жалби, с които е обжалвала предприетото
спрямо нея принудителното изпълнение отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, и постановлението за разноските.
Трите жалби са администрирани като една от частния
съдебен изпълнител и се разглеждат като една жалба от настоящият съдебен състав,
а подлежащите на обжалване действия съдът приема, че се отнасят до отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и постановлението
за разноските.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения,
и е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния
изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.
Съдът приема, че макар и изрично да липсва издадено от
ЧСИ Б.а постановление, обективиращо отказ за прекратяване то изпълнителното
производство, то постановлението от 01.02.2021 г., с което производството по
делото е било прекратено частично има точно такъв характер.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за основателна, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК предвижда, че образуваното изпълнително производство се прекратява, когато
длъжникът представи надлежно заверена разписка от взискателя, или квитанция от
пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
В тези хипотези основанието за прекратяване на
изпълнителното производство се състоят в първоначалната липса на условията за
допустимост на изпълнителното производство, в частност липсата на изпълняемо
право, което макар и да е било надлежно удостоверено с издадения изпълнителен
лист, е било погасено от длъжника чрез плащане преди образуването на
изпълнителното производство от взискателя.
Начините на удостоверяване на извършеното
преди образуването на изпълнителното производство плащане на задължението са
изчерпателно изброени в закона и единствено надлежното удостоверяване на такова
плащане задължава съдебният изпълнител да констатира отпадането на изпълняемото
право и да прекрати изпълнителното производство.
В настоящият случай е налице
удостоверено по смисъла на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК извършено плащане преди
образуване на изпълнителното производство чрез представяне на платежно
нареждане за кредитен превод от 26.10.2020 г., поради което съдебният
изпълнител незаконосъобразно не е прекратил изпълнителното производство, при
все, че е получил и утвърдително становище на взискателя в тази насока.
Изцяло погрешно е разбирането на
съдебният изпълнител, мотивирало го да продължи изпълнителното производство, че
наличието на публични задължения на длъжника го овластява да продължи
принудителното изпълнение.
По силата на чл.458 от ГПК държавата
винаги се счита за присъединен взискател в изпълнителното производство за
дължимите от длъжника публични
задължения.
Подобно присъединяване обаче е процесуално допустимо
единствено във висящо изпълнително производство не по-късно от извършване на
разпределението.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, в случаите,
когато изпълняемото право е било погасено от длъжника чрез плащане преди
образуване на изпълнителното производство, образуваното въз основа на
представения от взискателя изпълнителен лист производство е изначално
процесуално незаконосъобразно, поради което следва, че изначално не е налице и
процесуалната възможност за присъединяване на други кредитори, в т.ч. и
държавата.
С прекратяването на процесуално незаконосъобразното
изпълнително производство на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК се обезсилват и
отпадат с обратна сила и всички извършени в това производство изпълнителни
действия.
В конкретния случай наличието на основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.1 от ГПК обуславя
обезсилването на присъединяването по чл.458 от ГПК по право
на държавата за публичните задължения на длъжника и преустановяване на
правомощието на частния съдебен изпълнител да предприема действия на
принудително изпълнение за събирането им.
С оглед на това следва да се приеме, че отказът на ЧСИ
И.Б. да прекрати изцяло производството по изп.д.№ 2020**0400473 е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
От своя страна незаконосъобразността на отказа за прекратяване влече и незаконосъобразност на постановлението за разноските, т.к. съгласно чл.79, ал.1, ал.1 изр.І-во от ГПК в този случай – прекратяване на производството по чл.433 от ГПК, разноските са за сметка на взискателя.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна,
поради което тя следва да бъде уважена като отказът на ЧСИ И.Б. да прекрати
изпълнителното производство и постановлението й за разноските следва да бъдат
отменени.
Отделен диспозитив за отмяна на наложения запор върху
банковата сметка на Д.П. в „П.К.Б.АД и връщане на преведената по сметката на
ЧСИ И.Б. сума от 3 479,34 лв. не следва да бъде постановен от съда, т.к. липсва
такова правомощие за съда в производството по чл.435 и сл. от ГПК, а освен това
вдигането на всички запори и възбрани е предвидено в чл.433, ал.3 от ГПК като
законова последица от прекратяването на производството, а с прекратяването му
отпада и основанието за получаване на сумата от съдебния изпълнител.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК жалбоподателката Д.П.П. има право на разноски.
Съобразно представените доказателства за платени
държавна такса от 25 лв., 60 лв. - такси по ТТРЗЧСИ и адвокатски възнаграждения
от по 475 лв. по два договора за правна защита и съдействие /№ 74133/27.01.2021
г. и № 74136/30.01.2021 г./, то в нейна полза следва да се присъдят разноски в
общ размер от 1035 лв.
Задължението за заплащането на разноските следва да се
възложи в тежест на насрещната по делото страна – взискателят „И.Г.“ ООД –гр.С.З.,
по чиято инициатива е било образувано изпълнителното производство, въпреки
липсата на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на
принудително изпълнение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни
отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в постановление за частично прекратяване от 01.02.2021 г., и
постановлението за разноските от 21.12.2020 г., постановени по изп.д.№ 2020**0400473
на ЧСИ И.Б., с рег.№ ** по регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорски
окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „И.Г.“ ООД, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“*****, представлявано от законния си представител М.Г.Г.-управител
да заплати на Д.П.П., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата
от 1035 лв. / хиляда и тридесет и
пет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.