О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 04.01.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря .………,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7917 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ИМ е
подадена на 14.06.2018г., а рекламационно производство по чл.498 от КЗ е
образувано пред ответника – застраховател на 23.04.2018г.
С определение от 03.09.2018г.
производството по делото е прекратено, тъй като не е спазен срокът по чл.498,
ал.3 от КЗ и искът е преждевременно предявен.
С определение от 06.11.2018г. по
чгр.д. № 4913/2018г. на САС е отменено определение от 03.09.2018г., тъй като
тримесечният срок, уреден в чл.496, ал.1 от КЗ, е изтекъл към датата на постановяване на определението от
апелативния съд - 06.11.2018г., което обстоятелство следва да бъде съобразено
при преценка допустимостта на иска.
Съдебната практика на ВКС е
противоречива по въпроса към кой момент следва да се преценява изтичането на
срока по чл. 496, ал.1 от КЗ – дали
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК е приложима към срока по чл. 498, ал.3 от КЗ, вр чл.496, ал.1 от КЗ./напр. определение № 352/26.06.2018г. по чтд №
1027/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение от 26.10.2018г. по чтд №
2356/2018г., ТК, II т.о./
Към настоящия момент е налице
актуална съдебна практика на ВКС – определение от 26.10.2018г. по чтд №
2356/2018г. на ВКС, ТК, второ отделение, съгласно която чл.235, ал.3 от ГПК е
неприложим към срока по чл.496, вр чл.498, ал.3 от КЗ, тъй като законодателят е
уредил изтичането на този срок, като необходима предпоставка за възникване на
правото на пряк иск срещу застрахователя, поради което изтичането на срока
следва да се преценява към момента на предявяване на иска, не и към последващ
момент./изречение предпоследно от мотивите към цитираното определение/.
Съдът е длъжен служебно да следи
за допустимостта на иска. При постановяване на недопустимо решение, същото би
подлежало на обезсилване.
Тъй като не е спазен
рекламационният срок по чл.496, ал.1 от КЗ към датата на подаване на ИМ и с
оглед на актуалната практика на ВКС, според която чл.235, ал.3 от ГПК е
неприложим към срока по 496, вр чл.498, ал.3 от КЗ, съдът приема, че искът е
недопустим, тъй като е преждевременно предявен.
Не съществува процесуална пречка
ищците отново да предявят исковете.
Мотивиран така, на основание
чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, предявените от Ш.Д.М. и Т.Р.М. против „З. ”Б.и.”АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
и прекратява производството по делото.
Разпореждането подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването.
СЪДИЯ: