Р Е
Ш Е Н И Е
№
...............
гр.С.,
16.06.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-А състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стела
Кацарова
ЧЛЕНОВЕ: Джулиана Петкова
Николай
Чакъров
при секретаря Ц.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 15774 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби на ответниците Е.К.К., К.Е.Г. и Б.Б.Х. срещу решението на СРС,
26 ти състав
от 30.07.2015г. по гр.д. № 7233/2014г., с което са осъдени да платят на „У.9.”
ЕООД, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, по 3730, 77 лева всеки – обезщетение за
неоснователно обогатяване от придобиване на 1/3 идеална част от гараж в УПИ V-19,
кв.158 по регулационния план на С., м.******, а на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД –
по 580,76 лева всеки, мораторна лихва за периода 03.08.2012г.-10.02.2014г.;
отхвърлени са исковете за разликите над тези суми до пълните предявени размери
и са присъдени разноски.
Въззивниците Е.К.К.
и К.Е.Г. твърдят, че решението е неправилно. Потвърждават придобиването на
гараж по приращение, но завяват, че това обстоятелство не водило до обедняване
на ищеца, защото те не били продали гаража и съответно не получили продажната
му цена. Сочат, че липсата на индивидуализация на гаража в диспозитива на
съдебното решение е порок, водещ до неправилност. Възразяват срещу изводите на
първоинстанционния съд за извършени разходи по построяването на гаража, които
считат за необосновани, тъй като от една страна липсвали доказателства за точни
размер на вложеното за построяване на гаража, а от друга – по силата на
нотариалния акт за учредяване на право на строеж на ищеца последният имал
задължението да изгради със свои средства цялата сграда. С тези доводи искат
отмяна на решението в частта, с която исковете срещу тях са уважени и
постановяване на ново, с което бъдат изцяло отхвърлени.
Въззивницата Б.Б.Х.
твърди, че решението е неправилно. Необоснован бил извода на първоинстанционния
съд, че сградата и допълнителния гараж са построени от ищеца, както и че въобще
бил построен допълнителен гараж. Липсвали счетоводни документи, които да
установят действителните разходи на ищеца за строителството на гаража, а съдът
неправилно приел обогатяването да е в размер на пазарната цена на гаража. С
тези доводи иска отмяна на решението в частта, с която исковете срещу нея са
уважени и постановяване на ново, с което бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемият „У.9.”
ЕООД оспорва жалбите, като излага подробни аргументи за неоснователността на
всеки от изложените в тях доводи.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 289 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и правилно в обжалваните части. На основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. В
отговор на оплакванията в жалбите излага следното:
По делото е
безспорно установено, че ответниците са учредили право на строеж на ищеца за построяване на сграда по одобрен
архитектурен проект от 22.07.2007г. – така нотариалния акт № 50/2007г. , като
са запазили за себе си правото на строеж върху изрично посочените в акта обекти, а за останалите по
проекта са признали, че стават собственост на суперфициаря с изграждането им.
По одобрения проект от 22.07.2007г. на сутеренния етаж на сградата, на кота -2,65
м., е предвидено изграждане на 8 броя гаражи, с номера от 1 до 8 , като между
гараж № 5 и гараж № 6 има празно място - чупка. Със заповед № РД
09-05-280/05.03.2009г. на главния архитект на СО е одобрено изменение на проекта,
като на сутеренния етаж на кота -2,65м. е добавена още една гаражна клетка. По
изменението на проекта същата е с №9 и е разположена между първоначалните
гаражни клетки с номера 5 и 6. Няма спор между страните, че сградата е
построена съобразно изменения архитектурен проект. През 2007г., преди изменението
на проекта, на трето за спора лице е продаден гараж № 6 по първоначалния план.
През 2009г., след изменението на проекта, ищците са се снабдили с констативен
нотариален акт № 59/2009г., с който са признати за собственици по приращение на
по 1/3 идеална част от новообразувания
гараж № 6 т.е. този, допълнително изграден на първоначално празното място между
гаражи №5 и №6 по плана от 2007г. В изменението на плана от 2009г. този гараж е с № 9. Независимо от
номерацията на гаражите, по делото е безспорно установено, вкл. и съгласно
заключението на в.л. И. от 27.01.2015г. по съдебно техническата експертиза, че
ищците са придобили по приращение единствения допълнително изградения
гараж, който се намира между гаражи №5 и №6 по първоначалния план. Твърденията,
че не съществувал допълнителен гараж и такъв не бил изграден са изцяло
несъстоятелни. Изменението на плана през 2009г., с което е добавен допълнителния
гараж, е по заявление на самите ответници ( вж. титулната част на заповедта на
главния архитект от 05.03.2009г.) и именно този обект те са придобили по
приращение, видно от издадения отново по тяхно искане констативен нотариален
акт от 2009г., което означава, че такъв обект е възникнал като самостоятелен
обект на право на собственост и че той не е бил предмет на договора за
суперфиция, тъй като основанието за възникване на правото върху него е чл. 92
ЗС, а няма спор, че ищците са собственици на земята. Напълно ирелевантна е
липсата на индивидуализация на гаража в диспозитива на съдебното решение,
защото предявеният иск е облигационен.
С построяване на
допълнителния гараж ответниците са станали негови собственици. В патримониума
им е възникнало вещно право, което ги е обогатило. Те не са платили цената му,
нито са овъзмездили по друг начин лицето, което е изградило обекта, върху който
са придобили правото на собственост. С договора за учредяване на суперфиция
ищецът е приел да изгради за своя сметка сградата по първоначално одобрения
проект, който не е включвал допълнителния гараж. Следователно за последния,
противно на твърдението на Е.К.К. и К.Е.Г., той не е поел задължение да го изгради със
свои средства, нито е уговорена насрещна престация на ответниците срещу подобно
задължение.
Разходите на
ищеца за труд и материали за изграждане на обекта са намалили неговия
патримониум. Че такива са извършени и то именно от него, е безспорно установено
от неоспореното заключение на в.л И. от
27.01.2015г. по съдебно икономическата експертиза и отговорите й в негова
защита в с.з. на 04.02.2015г. пред СРС. Пред първата инстанция не е оспорено,
че именно ответникът е извършил разходите за построяване на допълнителния
гараж, наред с тези за цялата сграда. Спорен е бил единствено размерът им. Ако
ответниците са твърдели, че трето лице е разходвало свои средства за
построяване на гаража е следвало да възразят в срока по чл. 131 ГПК и след като
не са го направили, възражението в този смисъл по въззивната жалба на Х. е преклудирано.
В заключение,
въззивният съд приема, че се е осъществило разместване на имуществени блага
между ищеца и ответниците, което е породено от общия факт на изграждане на
самостоятелен обект на право на собственост върху собствената на ответниците
земя, в резултат на чието проявление придобилите правото на собственост по
силата на приращението са се обогатили, а строителят на обекта на това право се
е обеднил. Правилото на чл. 59 ЗЗД санкционира именно такова разместване на имуществени блага,
като предвижда обогатилият се да заплати на обеднилия се сума, равняваща се на
обедняването. В случая това са разходите на ищеца за построяване на гаража и те
възлизат на 11 192, 30 лева, съгласно заключението на в.л. И. по СИЕ. Невярно е твърдението на въззивниците
Е.К.К. и К.Е.Г., че за размер на
обедняването е опредЕ.пазарната стойност на гаража. Тя е 17 800 лева, но не е взета предвид от
първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД.
Последното е изчислено на по 1/3 от 11 192, 30 лева в пълно приложение на закона.
С оглед изложеното, като намира за изцяло неоснователни оплакванията по
жалбите и достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният
следва да потвърди решението му в обжалваните части.
На въззиваемия се следват разноските пред настоящата инстанция за
адвокатски хонорар, които са в размер на 1200 лева. Възражението срещу
прекомерността му е неоснователно, тъй
като това е общата сума за защита по трите иска или всеки от въззивниците дължи по 1/3 от 1200
лева или по 400 лева, което е рамките на минималния адвокатски хонорар по НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 26 ти състав от 30.07.2015г. по гр.д. № 7233/2014г. в обжалваната част, с която са уважени
исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. К.К. ЕГН **********, К.Е.Г.
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес АД “Р.,***, офис 501 и Б.Б.Х. ЕГН **********, съдебен адрес *** да платят на
„У.9.” ЕООД, съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, по 400 лева всеки един за разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: