О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___823________
гр. Варна, ___29
.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №720
по описа за 2019 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.122 от ГПК.
Образувано
е по спор за подсъдност, повдигнат с определение №4105/15.11.2019г.
по т.д.№1890/2019г по описа на ВОС,
образувано след препращане по подсъдност от друг родово компетентен съд.
Пред ВРС е била подадена молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове
с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. В молбата изрично е посочено,
че извършените услуги и доставки касаят самостоятелни съглашения между
страните, а не са в изпълнение на един договор. Посочено е, че за всяка сделка,
съобразно постигнатите договорености, предварително е уговорена цената на
услугата, съответно транспорта, механизацията и цената на стоките, които следва
да се доставят. След извършване на услугите кредиторът е издавал фактура за
дължимата сума за доставена услуга, респ. стока, в която е бил калкулиран и
транспорта.
Сезираният районен съд е преценил по тези твърдения, че производството не
му е подсъдно, като е прекратил същото и го е изпратил по компетентност на ВОС.
От своя страна, като е изложил мотиви за липса на твърдения за наличие на
трайни търговски отношения, обосноваващи извод за периодичност на доставките,
ВОС е отказал да зачете отвода на сезирания съд и да разгледа препратената му
молба. В определението е посочено, че съдът е сезиран с искане за обезпечение
на вземанията по отделните фактури, които представляват самостоятелни искове с
цена под 25 000лв., поради което и съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 от ГПК
родовата подсъдност е на Районен съд.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 ГПК, производството е допустимо.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, когато се претендират плащания по няколко
фактури, цената на иска се определя в зависимост от това дали плащанията са
осъществени във връзка с един правопораждащ факт или всяко от тях има различно
основание.
В конкретния случай,
бъдещите претенции са основани на твърдения за наличие на множество договорни
отношения възникнали по повод на различни доставки, за различни услуги, на
различна цена, след самостоятелно договаряне на всяка една от тях, за които са
издадени отделни фактури, с падеж определен съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото не са наведени твърдения за наличие на един единен
договор, а за отделни такива, поради което претенциите са за вземания по всяка
фактура, а цената на бъдещите искове следва да се определи по реда на чл.69,
ал.1, т.1 от ГПК, като съобразно посоченото в молбата размерът на всяка
претенция е под 25 000лв.
По изложените
съображения, съдебният състав счита, че производството следва да продължи пред
първоначално сезирания съд. Делото следва да се изпрати на Районен съд Варна по
компетентност.
Водим от горното и на
основание чл.122 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа подадената от
«ТЕМПО ТРАНС» ЕООД, ЕИК * молба за обезпечение на бъдещи искове срещу «КОРЕКТ -63»ЕООД, ЕИК * е Районен съд – Варна.
Връща делото на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: