№ 3136
гр. София, 09.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина С.
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503363 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на адвокат Г. И. Н. като
процесуален представител на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу определение
от 15.04.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 3101/18г., с
което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че определеното му възнаграждение от СГС
е изчислено като обща сума, а не за всеки отделен иск, поради което му е
присъдено такова в по- нисък размер.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Ответникът ЗАД „Армеец“ в депозиран писмен отговор счита
частната жалба за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в посочения от обжалваното определение
срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
По отношение на допустимостта на частната жалба въззивният съд
счита, че следва да приеме като срок за обжалване двуседмичният, а не
едноседмичният като по- благоприятен за страната, след като в съдебния акт
изрично не е посочен такъв.
1
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е налице първата хипотеза. Видно от
първоинстанционното производство е, че е представен списък по чл.80 от
ГПК. Това предпоставя допустимост на молбата по реда на чл.248 от ГПК, за
да иска изменение на решението в частта на разноските.
С обжалваното определение първоинстанционният съд не е уважил
молбата на жалбоподателя по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.38 ЗАдв. предвижда възможност адвокат да
предостави безплатна услуга за представителство пред съд. В този случай той
следва да получи възнаграждение съобразно уважената част от иска, ако
представлява ищецът и съобразно отхвърлената част от иска, ако
представлява ответникът. Дължимото възнаграждение се определя по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.2, ал.5 от същата то се определя за всеки иск
по отделно. По настоящото дело са предявени три активно субективно и
обективно съединени искове като общото адвокатско възнаграждение е в
размер на 12 132, 50лв. Вярно е, че първоинстанционният съд е присъдил по
нисък размер от този, но настоящата инстанция следва да съобрази
резултата от въззивното обжалване, поради който адвокатското
възнаграждение е намалено на 7410, 50лв. Адвокатското възнаграждение е
определено за всеки един от предявените искове и получените суми са
събрани.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна.
Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното
определение на СГС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2021г. на СГС, ГО, 12 състав,
постановено по гр.д. № 3101/18г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3