Решение по дело №237/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                          16.05.2017г., град Дупница

 

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.04.		2017

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

                                                                                   Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		237		2017

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.З.К., ЕГН **********, адрес: ***, действащ  чрез адв. И.Р.К.,***, тел. 445237, адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. „Шейново”№ 12 срещу Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. „Витоша” № 2, с която искова молба са предявен искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.03.2013 г., му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 07.03.2013 г. в землището на с. Бадино, общ. Бобошево, при условията на продължавано престъпление в съучастие с Георги Иванов Георгиев при една и съща обстановка и при еднородност на вината са отнели един кон от владението на Антим Диваков на стойност 1 300 лева, два коня от владението на Асен Борисов Андреев на обща стойност 2 500 лева, един кон от владението на Асен Райков Андреев на стойност 1 250 лева или всички коне на обща стойност 5 050 лева. Твърди, че на 21.05.2015 г. Дупнишки районен съд с присъда № 61, постановена по НОХД № 988/2013 г., го признала за невиновен в извършване на престъпление по така повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение, която присъда била потвърдена с Решение № 124 от 26.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 314/2015 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. Твърди, че предвид изложеното претърпял неимуществени вреди, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2015г. до окончателното й изплащане.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения, намира, че са налице и основанията по чл. 5 от ЗОДОВ.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.07.2013 г. по ДП  - 292/2013г., вх. № 490/2013г. по описа на РП - Дупница на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 07.03.2013 г. в землището на с. Бадино, общ. Бобошево, при условията на продължавано престъпление в съучастие с Георги Иванов Георгиев при една и съща обстановка и при еднородност на вината са отнели един кон от владението на Антим Диваков на стойност 1 300 лева, два коня от владението на Асен Борисов Андреев на обща стойност 2 500 лева, един кон от владението на Асен Райков Андреев на стойност 1 250 лева или всички коне на обща стойност 5 050 лева с намерение противозаконно да ги присвоят и му е взета мярка за неотклонение „подписка”.

           Видно от приложеното към настоящото гр. д. № 237/2017г. по описа на ДнРС НОХД № 988/2013г. по описа на ДнРС с Присъда № 61 от 21.05.2015г. по НОХД № 988/2013г. по описа на ДнРС, потвърдена с Решение от 26.10.2015г. по ВНОХД № 314/2015г. по описа на КнОС ищецът Н.З.К. е признат за невиновен в извършване на престъпление по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 07.03.2013 г. в землището на с. Бадино, общ. Бобошево, при условията на продължавано престъпление в съучастие с Георги Иванов Георгиев при една и съща обстановка и при еднородност на вината са отнели един кон от владението на Антим Диваков на стойност 1 300 лева, два коня от владението на Асен Борисов Андреев на обща стойност 2 500 лева, един кон от владението на Асен Райков Андреев на стойност 1 250 лева или всички коне на обща стойност 5 050 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

           От приетата по делото справка за съдимост от 21.03.2017г. на Н.З.К. се установява, че същият по НОХД № 465/2014г. по описа на РС – Дупница е осъден за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК, извършено от него на 03.10.2013г. и му е наложено наказание „пробация”, което наказание е изтърпяно на 12.10.2015г.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Венцислав Василев Джаджаров, от които се установява, че след като бил обвинен за кражба на коне ищецът спрял да се събира да се весели с дъщеря му и зет му, съпругата му го напуснала след обвинението, навсякъде говорели, че бил крал коне и трудно му било да си намери работа, променил се, станал тих, а преди това ходел да се весели по съборите.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

           Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 5 ЗОДОВ.

           Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с воденото наказателно производство, както и техния размер.

           Ответникът следва да докаже възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

           Съгласно  чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда – както в случая е налице по повдигнатото на ищеца обвинение.

           Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на държавата е обективна. Фактическият състав не включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ отделните действия, довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на материално - и/или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на посочената предпоставка като основание по ЗОДОВ  за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение. Обвинението е винаги незаконно, когато по същото е постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият случай – т.е.отговорността на държавата е обективна и нейното възникване е поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното преследване и няма значение дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни или не.

           На следващо място необходимо е да се докаже наличието на вреди (в случая неимуществени) и причинна връзка между повдигнатото незаконно обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.

           Предвид  визираните по-горе доказателства по делото следва да се приеме, че е налице посочената от закона хипотеза, тъй като са установени и негативните преживявания на ищеца и обстоятелството, че същите са в следствие на водените против нея наказателни производства.

           Безспорно се констатира, че наказателното преследване е засегнало личността и достойнството на ищеца, същия е получил психо - емоционален дискомфорт, променил поведението си и от деен и комуникативен човек, започнала да  се затваря в себе си, ограничавайки до минимум контактите си, изпитвайки притеснение и страх  от изхода на производството и от реакциите на обкръжението си. Този стрес е променил реакциите и поведението на ищеца. Следва да се отчете и самата продължителност на наказателното производство – повече от две години през което време не е налице отказ от поддържаните обвинения от страна на ответника чрез съответните си представители.

           От друга страна следва да се отчете, че спрямо ищеца е наложена мярка за процесуална принуда, която сама по себе си е ограничавала  ищеца  в по-значим обем да извършва обичайните действия във връзка със своята дейност, както и обстоятелството, че преживените психически и емоционални страдания не биха могли да се посочат като значително  надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление.

           Въпреки дадените на ответника указания в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдението му, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, доказателства от ответника в тази насока не са ангажирани в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

           При определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага нормата на  чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е налице постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК –  решение № 532/24.06.2010 г., постановено по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о., решение № 377 от 22.06.2010г., постановено гр. д № 1381/2009 IV г. о., решение от 6.04.2011г., постановено по гр. д. № 951/2010г. III г. о. и др., с които са  дадени разрешения относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди и същата  практика  има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието – справедливост - изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД , е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., съответно в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС , т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания.

           Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.

           Преценявайки именно съобразно този критерий и конкретно изброените факти: във връзка със спецификата на случая и  във връзка с продължителността на воденото  срещу ищеца  наказателно производство, вида и тежестта на престъплението, в извършване на което е обвинен,  установената интензивност на претърпените душевни страдания от повдигнатото му  обвинение, взетите в този период мерки спрямо него, общественото положение и възрастта, настоящият състав приема, че за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, е адекватна сума в размер на 2 000 лева.

           Както е посочено в съдебната практика - определение № 904 от 15.07.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2091/2014 г., IV г. о. обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3  от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за справедливост. 

           Правото на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС или в случая законна лихва върху сумата се дължи съответно от 26.10.2015 г.  

           С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът - Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да заплати на ищеца  предвид частичното  уважаване  на  иска  и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 и 2 от ЗОДОВ разноски в размер на  101, 00 лв.

           Така мотивиран, съдът 

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.З.К., ЕГН **********, адрес: *** на  основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2015 г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП  - 292/2013г., вх. № 490/2013г.  по описа на РП - Дупница, за които е оправдан с Присъда № 61 от 21.05.2015г. по НОХД № 988/2013г. по описа на ДнРС, потвърдена с Решение от 26.10.2015г. по ВНОХД № 314/2015г. по описа на КнОС, като иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  в останалата част до размер от 20 000 лв., т.е. за 18 000 лева, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 18 000 лева за периода 26.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

           ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Злавтков К., ЕГН **********, адрес: *** сторените  разноски  в производството на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 101, 00 лв.

           

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

                                                                                               

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: