Р Е Ш Е Н И Е
по
чл. 238 и сл. от ГПК
№…
гр. Варна, 19.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на пети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи
за разглеждане гр. дело № 8390 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано /след частично
прекратяване/ по предявените от "А.С." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** /****/, против „Т.Т.6." ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.В.Н., и Т.В.Н.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 327
от ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 1692,13 лв.,
съставляваща
аритметичен сбор от непогасени остатъци по фактури за продажба на горива №
**********/30.09.2018 г., № **********/15.10.2018 г., № **********/31.10.2018
г. и № **********/30.09.2018 г., дължими на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 422.52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 15.11.2018 г. до 01.06.2020 г. върху сумарната главница от 2
692,13 лв., както и законната лихва върху същата главница за периода от
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на посоченото
задължение.
Претендират
се и разноските за настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди че произтича претендираното право:
В
исковата молба ищецът твърди, че на 22.01.2018 г. бил сключен рамков по същността си
договор за зареждане с горива и смазочни материали (ГСМ), по силата на на който
доставчикът "А.С." ЕООД приел да продава на клиента „Т.Т.6." ЕООД
налични ГСМ от бензиностанциите си във Варна и Добрич.
От страна на дружеството-купувач договорът
бил подписан от пълномощника му Т.В.Н., който същевременно поел в лично
качество солидарна отговорност за вземанията на доставчика от клиента.
Съгласно чл. 7 от договора „Т.Т.6."
ЕООД се задължило да заплаща получените количества в 15-дневен срок от датата
на издаването на съответната обобщена съгласно чл. 6 фактура.
В периода от сключването на договора на
22.01.2018 г. до края на м. 10.2018 г. "А.С." ЕООД е издало, а „Т.Т.6."
ЕООД е приело общо шест фактури, които доказват прехвърленото право на
собственост върху различни по количество течни горива (дизел), както следват:
Фактура № Място на доставката Стойност на
фактурата
**********/31.01.2018 г. Добрич 2828,74
лв.
**********/15.02.2018 г. Добрич 1441,75
лв.
**********/30.09.2018 г. Добрич 920,00
лв.
**********/15.10.2018 г. Добрич 1430,00
лв.
**********/31.10.2018 г. Добрич 625,00
лв.
**********/30.09.2018 г. Варна 867,13
лв.
Описаните таблично шест броя фактури са за
доставени количества на обща стойност 8 112,62 лв. Чрез съответни по размер
частични плащания „Т.Т.6." ЕООД е погасило напълно цената по първите две
фактури и частично по останалите.
След завеждане на
делото, на 01.02.2021 г. трето по отношение на спора лице -К.И.Н.(вероятно
съпруга на втория ответник), е внесла по банков път в полза на ищеца сумата от
1000 лв. с посочване като основание за плащането две от процесиите фактури, а
именно № **********/30.09.2018 г. и № **********/15.10.2018 г. Понеже се касае
до изпълнение на парично задължение, което не е intuitu personae, ищецът няма правен интерес да откаже това частично
погасяване от страна на трето лице предвид на нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗД.
С посоченото плащане е
погасено изцяло задължението на купувача по фактура № **********/30.09.2018 г.,
което към датата на завеждане на делото възлизаше на 867,13 лв. Съответно с
остатъка от внесените пари се намаля главното задължение по фактура №
**********/15.10.2018 г., тоест с 132,87 лв., като по този начин претенцията по
тази фактура би се явявала основателна за редуцираната сума от 947,13 лв.
вместо първоначалво заявените 1080 лв.
С оглед на горното, „А.С."
ЕООД оттегля изцяло претенцията си за заплащане на главница от 867,13 лв.
по фактура № **********/30.09.2018 г., и оттегля част в размер на 132,87 лв.
от претенцията си за главница по фактура № **********/15.10.2018 г., при което към настоящия
момент има непогасена главница, възлизаща сумарно на 1692,13 лв., получена като сбор от следните остатъци, а именно:
Фактура № Място
на доставката Непогасен остатък
**********/30.09.2018 г. Добрич 120,00
лв.
**********/15.10.2018 г. Добрич 947,13
лв.
**********/31.10.2018 г. Добрич 625,00
лв.
Получаването на стоките от страна на
ответника е документирано по два пъти. Веднъж, чрез подписването на разписки за
кредит при всяко отделно зареждане на гориво, и втори път - чрез подписването и
получаването на съответната фактура, окрупняваща количествата по разписките към
съответната дата.
Разписките и фактурите са подписвани от
фактическия получател на горивата - Т.В.Н.. Същият същевременно е и пълномощник
на купувача, което се доказва от пълномощно peг. № 497/12.02.2018 г. на
нотариуса под № 673 - Стефка Ангелова.
Дружеството-ответник е осчетоводило
доставките по всяка от фактурите, включил ги е в дневниците си за покупки и
справките-декларации по ЗДДС, собствено е приел, че са налице съответните
данъчни събития и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Въпреки това
и макар че е изпаднал в забава с изтичането на 15 дни от издаването на
съответната фактура, дружеството не е изплатило задълженията си.
По делото НЕ е постъпил отговор от ответната
страна в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 50 ал.
2 от ГПК, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово
отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът
не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и
не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са
му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. с писмена молба моли за
постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените от него писмени
доказателства и разпределението на доказателствената тежест, исковете се явяват
вероятно основателни.
Предвид изхода на спора и направеното искане
за присъждане на разноски, съдът намира, че на ищеца се следват разноските за
производство, които са в размер на 562.70лв., заплатени държавна такса и такса
за ОЗ и адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Т.Т.6." ЕООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. В.Н., и Т.В.Н., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА "А.С." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
/****/, сумата от сумата от 1692,13 лв., съставляваща аритметичен сбор от непогасени остатъци
по фактури за продажба на горива № **********/30.09.2018 г., №
**********/15.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г. и № **********/30.09.2018
г., дължими на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 422.52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
15.11.2018 г. до 01.06.2020 г. върху сумарната главница от 2 692,13 лв., както
и законната лихва върху същата главница за периода от депозирането на
исковата молба в съда – 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на посоченото задължение, на
основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Т.6." ЕООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В.Н., и
Т.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА "А.С."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** /****/, сумата от 562.70лв.
/петстотин шестдесет и два лева и 70ст./, представляващи разноски за
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено
решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да
го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от
хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения
по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: