Присъда по дело №1150/2018 на Районен съд - Казанлък

М   О   Т   И   В   И

 

            към Присъда № 20  по НЧХД № 1150/2018г.на КРС

 

            Производството е по реда на Глава осма,Раздел ІІІ от НПК.

           Образувано е по тъжба на пострадалия Д.А.С. срещу подсъдимия С.Г.Б. за  престъпление по чл.130,ал.1 от НК за това,че на 08.03.2015г.в гр.К., е причинил на тъжителя лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

            Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният с тъжбата граждански иск от тъжителя С. срещу подсъдимия Б. за сумата от 5000 лв.обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,и е конституирал тъжителя С. като граждански ищец.

            Подсъдимият в с.з.не дава подробни обяснения по тъжбата,но фактически признава изложените в тъжбата обстоятелства и се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение,тъй като още в първото съдебно заседание заявява желанието си да заплати на тъжителя обезщетение за причинените му с деянието вреди и делото да приключи със спогодба.Въпреки дадената му от съда възможност подсъдимият не изпълни това свое искане.

            Тъжителят в с.з.поддържа тъжбата и гражданския иск.

            От събраните по делото доказателства,установени с доказателствени средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания,експертно заключение,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 08.03.2015г.,по повод празника-денят на жената,тъжителят Д.С. заедно със съпругата си-св. Д.С.,племенника си-св.А.С. и приятелката на последния-св.Н.М.,посетили увеселително заведение-бар“П.“ в гр.К.,пл.“С.“ № 1.Намерили си маса,седнали и се веселили като танцували.Най-често на дансинга ставали да танцуват свидетелките Д.С. и Н.М..В един момент,когато танцували и тъжителят бил прав до масата,най-неочаквано за тъжителя към него се приближил подсъдимият С.Б.,прегърнал го през рамо,сякаш искал да му казва нещо,и в този момент го захапал за дясната ушна мида.Тъжителят бил изненадан и шокиран.Изпитал силна болка и видял как от ухото му потича обилно кръв.Подсъдимият избягал на терасата.Свидетелката Д.С. тръгнала след него,но не успяла да го достигне.От нараненото ухо на тъжителя течала кръв,която не спирала и свидетелите заедно с тъжителя напуснали заведението и отишли в центъра за спешна медицинска помощ в гр.К..Там ухото на тъжителя било зашито и му била оказана неотложна медицинска помощ.В спешния център дошли служители на полицията,и заедно с тях свидетелите и тъжителят отишли в сградата на РУ К. да дадат писмени обяснения по случая.Междувременно органите на реда открили подсъдимия Б.,който също дал писмени обяснения в сградата на РУ К..

            На следващия ден-09.03.2015г.тъжителят посетил лекар-специалист по съдебна медицина,който го прегледал и издал съдебномедицинско удостоверение № 51/2015г. от 09.03.2015г.От него е видно,че при прегледа на тъжителя се установила рана от ухапване от човек в областта на дясната ушна мида.Описаната рана е от  действието на твърди тъпи предмети /каквито са и човешките зъби/ и отговаря да е получена по време и начин,отразени в предварителните сведения.Тази рана е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

            Причиненото на тъжителя телесно увреждане не се възстановило в нормалните срокове,а напротив-настъпили усложнения в здравословното му състояние,които наложили продължително лечение.В следствие на ухапването от страна на подс.Б. тъжителят С. получил кожен дефект-образуване на келоиден цикатрикс,който с течение на времето не оздравял.Провежданото лечение с локални средства не дало желания ефект.По тези причини се наложило на тъжителя да му бъде извършено оперативно лечение,налагащо пластично възстановяване на увреденото място чрез отстраняването на въпросния келоиден цикатрикс.Така на 27.02.2017г.тъжителят бил приет в МБАЛ“Тракия“ ЕООД-Стара Загора,където му била извършена операция по отстраняването на образувалия се келоид.В издадената му епикриза било посочено,че същият представлява колоидно образувание на дясната ушна мида с диаметър около 1,5 см.В болницата тъжителят лежал няколко дни и на 01.03.2017г.,след извършване на операцията,бил изписан.В последствие,поради това че колоидното образувание отново рецидивирало, на тъжителя му се наложило на три пъти  / на 06.06.2017г.,на 15.08.2017г.и на 02.11.2017г./ да посети лечебното заведение с оглед лечение на причиненото му телесно увреждане,като и трите пъти са му били правени нови операции за премахване на келоидния цикатрикс.Към настоящия момент същият отново е израстнал,поради което на тъжителя предстои нова поредна операция за премахване на това образувание.

            От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/2019 се установява,че при инцидента на 08.03.2015г.тъжителят Д.А.С. е получил следните травматични увреждания: -рана от ухапване от човек в областта на дясната ушна мида.Описаната рана е от действието на твърди тъпи предмети /каквито са и човешките зъби/ и отговаря да е получена по време и начин,отразени в тъжбата.Тази рана е причинила временно разстройство на здравето,неопасно за живота /разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.Впоследствие при зарастване на раната се е образувал келоид-туморовидно разрастване на съединителната цикатрициална /ръбцова/ тъкан над нивото на кожата,което търпи развитие във времето и може да доведе до значим козметичен дефект.Това е наложило в конкретния случай оперативно отстраняване на образуванието на мястото на раната.Впоследствие са настъпили още три рецидива на келоидното образувание,които също са лекувани оперативно,като е прилагано и профилактично медикаментозно лечение.Досега проведените оперативни и консервативни лечения са се оказали безуспешни-налице е ново,поредно разрастване на келоида.Образувалите се келоиди и приложеното оперативно лечение за всеки един пореден рецидив се преценя също по признака временно разстройство на здравето,неопасно за живота /разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.Срокът за възстановяване на пострадалия Д.А.С. при първоначалната травма и след всяко поредно отстраняване на новообразуванието е бил около три седмици.Към настоящия момент се налага ново,поредно оперативно отстраняване на келоида.Не е засегната сетивната функция на ухото /слуха/.Здравословното състояние на тъжителя в момента на изготвяне на експертизата по отношение на претърпяната травма и последващите оперативни интервенции няма практическа стойност за нормалното функциониране на организма на пострадалия,но многократните рецидиви на туморовидното новообразувание безспорно имат негативно отношение към субективното възприятие на пострадалия по отношение на козметичния дефект на дясната му ушна мида.

            В заключението на съдебномедицинската експертиза и при разпита на вещото лице в съдебно заседание е посочено,че освен по писмени данни и въз основа на всички материали по делото,експертното заключение е изготвено и въз основа на лично извършен от вещото лице преглед на тъжителя на 25.02.2019г.

             Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.М.,Д.С.,А.С.,експертно заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/2019,съдебномедицинско удостоверение № 51/2015г.,епикриза от 01.03.2017г.,епикриза от 06.06.2017г.,епикриза от 15.08.2017г.,епикриза от 02.11.2017г.,материали по приложеното ДП № ЗМ 499/2017г.по описа на РУ К.,които доказателства-преценени поотделно и в тяхната съвкупност,кореспондират помежду си и установяват описаната по-горе фактическа обстановка,която е и   фактическата обстановка,твърдяна от тъжителя и описана от него в тъжбата.

            Разпитаните свидетели са очевидци на извършването на деянието,поради което техните показания са преки доказателствени средства.Показанията на свидетелите са единни и непротиворечиви помежду си.

            Свидетелката М. установява,че на 08.03.2015г.в дискотека“П.“ в гр.К. били тя,приятелят и-св.А.С.,тъжителят Д.С. и съпругата му-св.Д.С..Вечерта протичала нормално.В един момент подсъдимият се приближил към тъжителя С.,почти го прегърнал с ръка,и го захапал за ухото.Тъжителят С. си пипнал ухото,видял,че има течаща кръв и изражението му било на ужас и изненада.През цялата вечер подсъдимият Б. не е имал какъвто и да е контакт или комуникация с тъжителя -нито е бил част от компанията му,нито е имало комуникация между тях.Подсъдимият се скрил на терасата,а свидетелите заедно с тъжителя отишли в центъра за спешна помощ в гр.К.,където била оказана медицинска помощ на тъжителя.След това дали показания в полицията.

            Свидетелката Д.С.-съпруга на тъжителя,установява,че както танцували на дансинга,изведнъж подсъдимият ,когото тя не познавала,бутнал съпругът и по рамото,прегърнал го и го захапал за ухото.Св.С. била срещу съпруга си и видяла всичко.Тъжителят се дръпнал,извикал:“Какво стана?“,от ухото му течала кръв.Подсъдимият хукнал да бяга.Св.С. също установява,че до инцидента тъжителят и подсъдимият не са се виждали,не са влизали в контакт помежду си.След инцидента отишли в бърза помощ,където ухото на тъжителя било зашито.Впоследствие обаче ухото започнало да се възпалява,появило се някакво образувание-израстък и поради това тъжителят посещавал три-четири пъти болница в гр.Стара Загора,където го оперирали.Въпреки операциите обаче,и приеманите лекарства,израстъкът се появявал отново и отново.В момента положението пак било същото-израстъкът пак тръгнал да расте.

            Свидетелят А.С. установява,че както се забавлявали в дискотеката,подсъдимият минал покрай тъжителя,който бил прав,тръгнал уж да му говори нещо,прегърнал го и го ухапал по ухото.Свидетелят А.С. бил на един метър от тях и видял всичко.От ухото на тъжителя потекла обилно кръв.Подсъдимият избягал на терасата ,а свидетелите и тъжителят тръгнали към болницата да се окаже медицинска помощ на тъжителя.Органите на полицията открили подсъдимия.Подсъдимият и тъжителят не се познавали,не е имало никакъв контакт между тях.Тъжителят с нищо не дал повод на подсъдимия да го ухапе по ухото.

            Показанията на свидетелите напълно съответстват на отразеното в Съдебномедицинско удостоверение № 51/2015г.и на заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/2019. 

             Предвид изложеното съдът намира,че от обективна и от субективна страна подс.Б. е осъществил състава на чл.130,ал.1 от НК.

            ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:

            От обективна страна подс.Б. е реализирал изпълнителното деяние ”причиняване другиму разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК”.От събраните по делото доказателства-писмени,гласни и експертно заключение,се установи,че на посочените в тъжбата място и дата подсъдимият Б. е причинил на тъжителя С. лека телесна повреда,изразяваща се в рана от ухапване от човек в областта на дясната ушна мида,което представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. От свидетелските показания,медицинската документация и експертното заключение,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,по безспорен начин се установиха факта на нанасянето от страна на подсъдимия на тъжителя на телесните увреждания,вида и характера на тези телесни увреждания,механизма на причиняване на телесната повреда,вида на телесната повреда.Установените от свидетелските показания действия на подсъдимия по ухапване на дясната ушна мида на тъжителя са довели до получаване на нараняванията на тъжителя,установени при прегледа му и описани в издаденото съдебномедицинско удостоверение № 51/2015г.Заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/2019 установява,че полученото от тъжителя травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето,неопасно за живота /разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ и следователно-извършеното от подс.Б. престъпно деяние следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.               

             От субективна страна подс.Б. е извършил деянието умишлено,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му действия.Видно от свидетелските показания,подс.Б. се е насочил активно и целенасочено към  тъжителя С. и е извършил целенасочени действия спрямо него с цел именно да му нанесе телесното увреждане на дясната му ушна мида.Подс.Б. се е стремял,целял е и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

             Предвид изложеното подс.Б. следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.130,ал.1 от НК,и наказан.

             При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Б. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства това,че не е осъждан за тежки престъпления /има само наложени административни наказания по чл.78а от НК/,както и изложеното в дадената характеристична справка,че няма данни подс.Б. да поддържа връзки с лица от криминалния контингент; не принадлежи към активния криминален контингент и се ползва с добро име в квартала,където живее; няма данни да е нарушавал обществения ред.Отегчаващи вината обстоятелства-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние с оглед начина му на извършване и телесните увреждания,които е получил тъжителят; както и отразеното в характеристичната справка,че подс.Б. се води на отчет като извършител на престъпления-срещу него са водени заявителски материали и същият има направена криминалистическа регистрация за престъпления по чл.129,ал.1 от НК,чл.131,ал.1,т.1 и т.12 от НК,чл.142а,ал.1 от НК.От данните в приложената справка за съдимост на подс.Б. прави впечатление,че същият по АНД № 866/2014г.на КРС е признат за виновен за извършване също на престъпление против личността-причиняване на телесна повреда-престъпление по чл.131,ал.1,т.1 и т.12,във вр.с чл.130,ал.2 от НК.Това води до извода,че подс.Б. има склонност към извършване на престъпления от този вид.

            Въпреки тези отегчаващи вината обстоятелства съдът намира,че все пак следва да се вземе най-вече предвид обстоятелството,че подс.Б. не е лице от активния криминален контингент,и с оглед цялостната преценка на личността му да не му се налага наказание по първата алтернатива,предвидена в закона,а следва да му се наложи наказание по втората алтернатива,предвидена в закона-като вид наказание –ПРОБАЦИЯ.Съдът намира,че именно това по вид наказание в пълна степен ще изпълни целите на наказанието и най-вече да способства за поправянето на подс.Б..За постигането на тези цели наказанието ПРОБАЦИЯ на подс.Б. следва да се наложи с налагане на пробационните мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и 2 от НК-в размери около средните,предвидени в закона; и по чл.42а,ал.2,т.6 от НК-в минималния размер,предвиден в закона,а именно:

            ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА-два пъти седмично.

            ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

            БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО -100 /СТО/ ЧАСА в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

            С оглед на това,че за престъплението,извършено от подс.Б.,се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,съдът обсъди /както го задължава законът/ въпроса налице ли са предпоставките за прилагането на императивната норма на чл.78а от НК.Тези предпоставки в случая не са налице,защото към момента на извършване на деянието,предмет на настоящото дело,подс.Б. все още не е бил реабилитиран по административното си наказване по АНД № 866/2014г.по описа на КРС.Това е така,защото,за да бъде реабилитиран по това административно наказване,следва от момента на заплащането на наложената глоба до момента на извършване на новото /в случая-настоящото/ деяние,да са изтекли две години съгласно чл.88а,във вр.с чл.82,ал.1,т.5 от НК.В настоящия случай тези две години не са изтекли и няма как да са изтекли,тъй като решението по АНД № 866/2014г.на КРС е влязло в сила на 18.09.2014г.,а деянието,предмет на настоящото дело,е извършено на 08.03.2015г.-след по-малко от една година.Т.е.дори и подс.Б. да е заплатил наложената му по АНД № 866/2014г.на КРС глоба още в деня на влизане на решението в сила-18.09.2014г.,то до извършване на деянието,предмет на настоящото дело-08.03.2015г.е изтекъл период по-малък от една година и не са изтекли изискуемите се от чл.88а,във вр.с чл.82,ал.1,т.5 от НК две години.Ето защо,от справката за съдимост на подс.Б. е видно,че той към момента на извършване на деянието,предмет на настоящото дело,не е бил реабилитиран по административното си наказване по АНД № 866/2014г.по описа на КРС,и поради това е безсмислено да се изисква справка от НАП дали и кога подс.Б. е заплатил глобата,наложена му с решение по АНД № 866/2014г.по описа на КРС.Безпредметно е и да се изисква справка дали и кога подс.Б. е заплатил глобата,наложена му с решение по АНД № 96/2010г.по описа на Военен съд-Пловдив,тъй като дори и към момента на извършване на деянието,предмет на настоящото дело,да е настъпила реабилитация по административното наказване по АНД № 96/2010г.на Военен съд-Пловдив,такава не е настъпила по административното му наказване по АНД № 866/2014г.на КРС и това възпрепятства приложението на чл.78а от НК.Не е налице едно от кумулативните условия за приложението на чл.78а от НК-това по чл.78а,ал.1,б.“б“,предл.второ от НК-деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава осма от НК.  

            ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

            В резултат на извършеното от подс.Б. престъпно деяние тъжителят С. е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания,разстройство на здравето,продължително лечение със симптоми и усложнения,неотзвучали и до настоящия момент.На осн.чл.45 от ЗЗД подс.Б. дължи на тъжителя С. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост.При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства:

            -вида и характера на телесната повреда-лека телесна повреда,представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК;

            -вида и характера на получените увреждания /които в случая са значителни по своя размер и интензитет/;

            -механизмът на причиняване на уврежданията /захапване на ушната мида на дясното ухо на пострадалия/;

            -времето,което е било необходимо за лечение и възстановяване /което е значително и продължава и до настоящия момент-четири години след извършване на деянието/;           

            -формата на вина-пряк умисъл.

            При определяне на размера на обезщетението,за да бъде действително справедливо по своя размер определеното обезщетение,съдът взе предвид и специфичните по този случай факти,а именно,че не само,че нараняването,което подсъдимият е причинил на тъжителя,е довело до увреждане на здравето на последния,но  в случая са възникнали и усложнения в здравословното състояние на тъжителя като се е образувало туморовидно образувание-келоид,което през годините непрекъснато рецидивира и досега на тъжителя се е наложило на три пъти да претърпява операции за отстраняването на келоида.Към настоящия момент се налага ново,поредно оперативно отстраняване на келоида. В заключението на съдебномедицинската експертиза е посочено,че не само основното нараняване,причинено от подсъдимия-рана от ухапване на човек в областта на дясната ушна мида,осъществява признака разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,но и образувалите се келоиди сами по себе си и приложеното оперативно лечение за всеки един пореден рецидив се преценя също по признака временно разстройство на здравето,неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.Поради това съдът намира,че макар и причинената на тъжителя телесна повреда  да се квалифицира като лека телесна повреда,неимуществените вреди,претърпени от тъжителя в случая са значителни,и той продължава да ги търпи и до настоящия момент.

            При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че по справедливост следва да се определи сумата от 3200 /три хиляди и двеста/ лева,представляваща обезщетение за причинените с деянието  неимуществени вреди,която сума подс.Б. следва да заплати на тъжителя С. ведно със законната лихва от датата на увреждането-08.03.2015г.до окончателното изплащане.Следователно-предявеният от тъжителя С. срещу подс.Б. граждански иск е основателен и доказан  в частта си до 3200 лева и в тази си част следва да се уважи,а в останалата си част-до претеднираните 5000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази си част.

             На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.Б. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС сумата от 200  лева,представляваща разликата между окончателното възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебномедицинска експертиза и внесения от тъжителя депозит,както и на основание Тарифа № 1 на МП следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 128 лева.

            На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.Б. следва да заплати на тъжителя С. сумата от 200  лева-внесен от тъжителя по сметка на КРС депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза,както и да заплати на тъжителя С. направените от него по делото разноски в размер на 612 лева,от които 12 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                            Районен съдия: