РЕШЕНИЕ

№ 1320

гр.Бургас, 13.10.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 767 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по реда за съдебно обжалване на действията на публичния изпълнител, на основание чл.268, вр. с чл.258 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Р.С.Г. ЕГН:********** с адрес *** Освободител 33, ляво крило, ет.4, ап.15. В производството жалбоподателят участва лично.

Ответник по жалбата е директора на ТД на НАП Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт.

Участваща в производството заинтересована страна е Б.Д.П. с ЕГН:**********, конституирана по нейно искане с определение на съда от 22.07.2020г. Тази страна взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Г.Г. ***.

Предмет на обжалване е решение № 29/16.03.2020г. на АО, с което е оставена без уважение жалбата на Р.Г. срещу отказ на публичен изпълнител да бъде прието съгласие за изкупуване от жалбоподателката, в качеството и на съсобственик в поземлен имот с идентификатор 67800.5.96 по кадастралната карта на гр.Созопол, по и.д. № **********-2011 по описа на ТД на НАП Бургас, обективиран в писмо изх. № С200002-178-0006715/27.02.2020г. на старши публичен изпълнител.

В жалбата се правят конкретни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно за неправилност на решаващия извод на ответната страна, според който съгласието за изкупуване, подадено от жалбоподателката, е просрочено и по тази причина не следва да се взема предвид. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и по същество да отмени отказа на публичния изпълнител. Сочат се доказателства.

Ответникът счита жалбата за неоснователна. Аргументи за позицията му са поместени в мотивите на обжалваното решение. Представил е заверено копие от преписката. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Заинтересованата страна излага доводи за недопустимост на жалбата, както и за неоснователност. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, от лице, имащо интерес от обжалване и е допустима.

Неоснователен е доводът на заинтересованата страна, че жалбата е недопустима, поради липсата на обжалваемо изпълнително действие, извършено от публичния изпълнител. Настоящото съдебно производство е по реда на чл.268 от ДОПК, където законът изрично посочва, че предмет на обжалване пред съда не е действие на публичния изпълнител, а решение на решаващия орган по чл.267 от ДОПК. Именно такова решение е оспорено с жалбата, поради което съдебното производство има надлежен предмет.

Неоснователен е и доводът на заинтересованата страна, че жалбата е недопустима, поради наличието на предпоставките по чл.267 ал.2 т.4 от ДОПК, където е предвидено, че при постановено от решаващия орган отхвърлително решение по жалба на трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, това трето лице може да се защити не чрез обжалване, а чрез предявяване на иск в 30-дневен срок от получаване преписа от решението на решаващия орган. Така цитираната разпоредба е обща и се отнася до всички случаи, когато изпълнителното действие е било обжалвано от трето лице със самостоятелни права върху вещта. В процесния случай приложима е уредбата на чл.258 от ДОПК, която касае особена хипотеза и като специална норма, дерогира приложението на общото правило на чл.267 ал.2 т.4 от ДОПК. Приложимата в случая специална норма на чл.258 ал.6 от ДОПК предвижда, че съсобственикът недлъжник (който е една от възможните категории трети лица със самостоятелни права върху вещта) може да обжалва изпълнителните действия (само) в случаите на неспазване на ал.1 по реда на чл.266-268. На практика общата норма на чл.267 ал.2 т.4 от ДОПК изключва приложението на чл.268, но последната остава приложима в случаите по чл.258 от ДОПК, какъвто е настоящия. Затова жалбата е допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът се запозна със събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази относимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Фактите по делото в основната си част са безспорни между страните и се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства.

В ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № **********-2011 с длъжник Суидиш Инвестмънтс Груп ЕООД с ЕИК:*********. Изпълнението е насочено към притежавани от дружеството 700/1808 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.5.96 по КККР на гр.Созопол.

Установено е от събраните доказателства, че освен длъжника имотът има още осем съсобственика, сред които са жалбоподателката Р.Г. и заинтересованата страна Б.П., на които публичният изпълнител изпратил съобщения с предложения за изкупуване частта на длъжника по чл.258 ал.1 от ДОПК. На Г. предложението е връчено на 26.07.2019г. и тя внесла по делото съгласието си на 07.01.2020г. По повод така депозираното съгласие за изкупуване с писмо от 27.02.2020г. публичният изпълнител уведомил Г., че приема изявлението и за просрочено, като е изложил мотиви в тази насока. Писмото е било обжалвано пред директора на ТД на НАП Бургас, като действие на публичен изпълнител, с жалба вх. № 94-Б-72/06.03.2020г. По повод тази жалба е постановено обжалваното по настоящото дело решение № 29/16.03.2020г. на директора на ТД на НАП Бургас.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваното решение е издадено от надлежен решаващ орган - директорът на ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.266 от ДОПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма и е мотивирано, като са посочени фактическите основания за издаването му, приетите за приложими правни норми и формираните от органа правни изводи. Не се установиха процесуални нарушения при провеждането на процедурата по издаване на решението, а законът е приложен правилно.

Съгласно чл.258 ал.1 от ДОПК когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и оценява като цяло и се предлага на съсобственика недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване. Посоченото в разпоредбата, че се предлага изкупуване на „собственика недлъжник“ не означава, че е уредена единствено хипотеза с един такъв съсобственик, а че на всеки от съсобствениците недлъжници се изпраща отделно предложение за изкупуване и за всеки от тях тече самостоятелен срок за подаване на писмено съгласие по ал.2. В случая, както правилно е приел органа, срокът за подаване на писмено съгласие от жалбоподателката е изтекъл 30 дни след полученото на 26.07.2019г. предложение за изкупуване. Подаденото след срока съгласие не е произвело правното действие, предвидено в чл.258 ал.2 от ДОПК.

Доводът в жалбата, че срокът по чл.258 ал.1 от ДОПК започва да тече за всички съсобственици недлъжници от връчването на последното предложение (до който и да е от тях) не намира опора в закона. Подобно тълкуване и прилагане на цитираната норма би довело до правна несигурност в развитието на процесуалното правоотношение и възможност за злоупотреба с процесуални права.

Правилно решаващият орган е приложил материалния закон, като е отхвърлил жалбата на Г. срещу отказа на публичния изпълнител да приеме заявеното от нея след срока съгласие за изкупуване. Обжалваното решение е законосъобразно, поради което съдът следва на основание чл.160 ал.1 от ДОПК да отхвърли жалбата.

По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение 500лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р.С.Г. ЕГН:********** с адрес *** Освободител 33, ляво крило, ет.4, ап.15, срещу е решение № 29/16.03.2020г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Р.Г. срещу отказ на публичен изпълнител да бъде прието съгласие за изкупуване от жалбоподателката, в качеството и на съсобственик в поземлен имот с идентификатор 67800.5.96 по кадастралната карта на гр.Созопол, по и.д. № **********-2011 по описа на ТД на НАП Бургас, обективиран в писмо изх. № С200002-178-0006715/27.02.2020г. на старши публичен изпълнител.

ОСЪЖДА Р.Г. да заплати на ТД на НАП Бургас 500лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :