№ 2826
гр. Варна, 10.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. А. Х. чрез адвокат
П. К. против решение № 1213 от 09.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 7825 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от
въззивника против Прокуратурата на Република България осъдителен иск по член 2, алинея
1, точка 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18
000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 2 000 лева до претендирания
размер от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически
преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в
производството по НОХД № 2781/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за забава
съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда /17.01.2023 г./ до окончателното погасяване на вземането.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял
значителни неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство, поради което и присъденият размер на
вредите е прекалено нисък и не е съобразен с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се уважаване
на иска в отхвърлената част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
1
Постъпила е и жалба от Прокуратурата на Република България против цитираното
по-горе решение на Районен съд – Варна в частта, с която е осъдена Прокуратурата на
Република България да заплати в полза на М. А. Х. сума в размер на 2 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца
незаконно обвинение в производството по НОХД № 2781/2020 г. по описа на Районен съд -
Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно с обезщетението за
забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда /17.01.2023 г./ до окончателното погасяване на вземането, на
основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ,
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано посредством
събраните гласни доказателства, че ищецът е претърпял твърдяните от него в исковата молба
неимуществени вреди. Също така се навеждат доводи, че присъденото обезщетение се явява
несъобразено с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се отхвърляне на иска в уважената част, а в
условията на евентуалност – намаляване на размера.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва, като се излагат идентични на наведените във
въззивната жалба на Х. аргументи.
Постъпила е и частна жалба от М. А. Х. чрез адвокат П. К. против определение №
5572 от 15.05.2024 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Излага се, че определението е незаконосъобразно и необосновано, като се иска
неговата отмяна и уважаване на молбата, а в условията на евентуалност –п присъждане на
разноски в размер на 500 лева.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са
направени искания за събиране на доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07 октомври 2024
година от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3