№ 179
гр. Пазарджик , 02.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20205220103124 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата И. В. П. се яввяа лично, редовно призована и с адв. К., редовно
упълномощена да я представлява с приложено по делото пълномощно.
Ответницата П. Г. Г. се явява лично, редовно призована и с адв. Г.,
редовно упълномощена да я представлява от днес.
Явява се вещото лице д-р П.М..
Явяват се допуснатите поименно свидетели на ответната страна В. Г. и
Т. Д..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
1
АДВ. К.: Поддържаме исковата молба. На този етап няма да правим
уточнения. Водим двамата свидетели И. К. П. и П. Д. И..
АДВ. Г.: От името на моята доверителка поддържам депозирания
отговор. Оспорваме изцяло исковата молба както по основание, така и по
размер. Водим двамата допуснати свидетели.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетения
за неимуществени вреди и по чл. 86 от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 03.10.2018 г. около 17:30ч.
заедно със синът ми И. И. П. отидохме на стадион „***********“, където се
провежда ежедневната му тренировка по футбол.
Твърди се, че от началото до края на тренировката повечето родители
изчакваме децата си в близост до оградата на стадиона. В края на
тренировката синът ми тичайки се сблъска с едно от децата и двамата паднаха
на земята, но никое от тях не пострада, нито се разстрои от тази ситуация.
Твърди, че изведнъж до ищцата се доближила една жена, която й се
разкрещяла с обидните изрази „Тъпачко, възпитай си детето „Омръзна ми от
такива като вас, боклук такъв“. Ищцата изпаднала в недоумение какво точно
се случва. Попитала я какво толкова е станало, а тя без да й даде смислен
отговор, отново я обидила със същите изрази. Ищцата й отвърнала да си
взима детето и да си заминава по пътя, там за където е тръгнала.
Ищцата твърди, че тази жена я е виждала и друг път на тренировките на
сина й, тъй като и нейният син, също тренирал футбол и посещавал същите
тренировки, по същото време. Познавала я под името П. Г. Г., като знае, че
същата е от *******.
Твърди, че тръгвайки към колата си П. Г. Г. отново я нарекла „тъпачка“,
качила се в автомобила си и тръгнала в неизвестна за ищцата посока. Ищцата
тръгнала пет минути след нея, тъй като синът й силно се разстроил от чутото.
Синът й И., станал очевидец на репликите отправени от П.Г. към мен. Той я
попитал, защо тази жена я обижда, какво се е случило, но тя му отговорила,
че не знае и се качили в колата, като се отправили към дома им, който се
2
намира на ул. „******“ № *.
Твърди, че семейното им жилище се намира в кооперация от затворен
тип, като на входа има бариера, която пропуска живеещите в комплекса.
Когато приближила комплекса, точно преди да завие и да премине бариерата,
възприела, че изведнъж я изпреварил и пред мен се установи л.а. БМВ, с peг.
№ PA ** ** ВТ. Внезапно водачът му рязко натиснал спирачки и спрял,
препречвайки й да влезе в комплекса. Ищцата веднага задействала
спирачките на нейния автомобил, за да не се блъсне в него. От автомобила,
който спрял пред ищцата изскочила същата жена П.Г., която видимо
агресивна се насочила към моя автомобил. Предното й ляво стъкло на
автомобила било спуснато. Тя доближила ищцата и без да казва каквото и да
било, неочаквано за нея посегнала и я ударила с юмрук по лявата страна на
лицето й. Синът й, който беше в автомобила станал свидетел на удара, който
й бил нанесен. Той започнал да пищи и да плаче.
Твърди, че П.Г. отвори вратата на колата, за да продължи да се
саморазправя с ищцата, докато се опитвала да се изправи, за да излезе от
автомобила, тя я блъснала в гърдите, в следващи момент ищцата политнала и
паднала на земята, като си ударила главата в асфалта на улицата. Изпитала
непоносима силна болка. В това време синът й бил излезнал от колата и се
бил изправил до ищцата, като плачел и крещял на жената, която й нанасяла
удари: „Спри, моля, те спри да биеш мама"!
Твърди, че докато била повалена на земята от нейния автомобил вече
било излязло нейното дете, което по същия пример на майка си започнало да
й нанася удари по тялото с крак, в същото време Г. я скубела за косата.
Успяла да се изправи, сграбчила сина й за ръката, в този момент нейното дете
било застанало на средата на пътното платно. Разкрещяла се да го хване, тъй
като в това време приближавал огромен камион - тир, който щял да го блъсне.
Тя се развикала по него, хванала го и го качила в колата. Ищцата й казала, че
ще се обади на полицията и ще подаде сигнал за нанесения побой. Видимо тя
се притеснила, качила се веднага в колата и избягала. Ищцата незабавно
позвънила на Спешен номер 112, на който подала сигнал, за нанесения й
побой. Толкова била притеснена и уплашена, че в шока при въпроса на
дежурния къде се е случил инцидента, ищцата забравила собствения си адрес,
3
на който живее. Веднага след това позвънила на съпруга си, на който
разказала какво се е случило. Оставила малкият си син И. на сестра си, която
поела грижите за него. Съпругът й веднага се прибрал, взел я и я откарал в
Спешно отделение към МБАЛ - Пазарджик, където й бил извършен преглед.
Сочи, че свидетели на целия инцидент били станали двама нейни
съседи, които по това време са били в близост до мястото, на което била
нападната. Единият от свидетелите, дори успял да заснеме с телефона си,
побоя, който бил нанесен на ищцата.
Твърди, че след като се прибрали вкъщи, сестра й Е. Х. й споделила, че
синът й И. не спирал да плаче и да пита къде е отишла майка му. Сестра й
казала, че досега не го е виждала в такова състояние и че трябва да му
обърнат внимание, трябва да го заведат на лекар-специалист, тъй като явно е
преживял голям стрес, от видяното и чутото. Това негово състояние
продължило около 2-3 седмици. Това наложило да потърси помощта на
психолог, който консултира нея и синът й.
Сочи, че в резултат на описаните действия на ответницата, за
продължително време синът на ищцата изпаднал в стрес и уплаха. Често
плачел, като я викаше на сън. Няколко дни след случилото си същият спял
неспокойно, като нощно време се събуждал с плач, прегръщал я и повтарял:
„"Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие повече?“. Ищцата сочи, че
трудно го успокоявала. Била изключително засегната от многобройните й
отправени обидни изрази и изплашена от нанесения й побой. Подобно
поведение не е очаквала от човек, и то от жена, която също е майка и би
следвало и тя да бъде пример за подражание на своето дете.
Твърди, че агресивното поведение на П.Г. по никакъв начин не било
провокирано от ищцата, дори напротив, след като тя й отправила обиди още
по време на тренировката по футбол на сина й цел да не предизвика подобно
поведение и от нейна страна, но безуспешно, тя продължила да я провокира.
Нейното поведение ескалирало до момент, в който същата я била проследила
до дома й с лекия си автомобил и й пресекла пътя, като това едва не
предизвикала катастрофа, след което й нанесела побой пред очите на
синовете им.
4
Сочи, че в резултат на нанесените й удари, й били причинени следните
телесни увреждания: травматичен оток с размери 3 х 3 см в лявата тилна
област на главата, без промяна в цвета на кожата; синкавомораво
кръвонасядане, с размери 3x3 см по лявата скула; оток на долната и горна
устни на устата, без промяна в цвета на кожата; на долната устна на устата
вляво срединно по лигавицата цепковидна рана с размери 0,5 х 0,5 см;
кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4 х 4 см по лявата част на гърдите;
синкаво кръвонасядане с размери 12 х 6 см по външната повърхност на лявото
рамо; зеленикаво кръвонасядане е размери 8 х 6 см по задно-страничната
повърхност на лявото бедро.
Сочи, че за случилото се подадох тъжба в полицията, по повод на която
беше извършена проверка. С оглед на събраните данни беше отказано
образуване на ДП, с Постановление от 02.11.2018 г. на РП- Пазарджик, като
прокурорът прие, че са били налице данни за престъпления от частен
характер. Поради това на 03.12.2018 г. подадох тъжба в PC- Пазарджик, по
повод на която беше образувано наказателно производство от частен
характер. С Присъда № 121 от 03.07.2019г. съдът призна П.Г. за Виновна, в
това, че на 03.10.2018г. ми е била причинила разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.
1 от НК я осъдил на Пробация. С присъдата си PC - Пазарджик признал
подсъдимата за Виновна и в това, че на 03.10.2018г. е казала думи унизителни
за честта и достойнството ми, но приложи института „реторсия", като на осн.
чл. 146, ал. 2 от НК и я освободи от наказание. Присъдата на Районен Съд -
Пазарджик, постановена по НЧХД № 2019/2018г., беше потвърдена от
Окръжен съд - Пазарджик с Решение № 153 по ВНЧХД № 616/19г. и влязла в
сила на 19.11.2019г. На основание чл. 300 от ГПК, решението на съда по
посоченото дело е задължително за гражданския съд, който разглежда
обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, противоправността
му и виновността на дееца-ответника П. Г. Г..
Твърди, че в резултат на побоя й били причинени описаните телесни
увреждания, които представляват комплексна лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, като същите представляват деликт по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД.
5
Между причинените ми неимуществени вреди в резултат на болките и
страданията от телесните увреждания, от ответника, съществува пряка
причинна връзка. От причинените й телесни увреждания, в резултат на
нанесения й побой, посочен по-горе, продължително време изпитвала
физически болки в областта на главата и по цялото тяло. Посочените
физически страдания, в резултат на уврежданията съставляват за ищцата
неимуществени вреди, които оценява, с оглед на принципите на
справедливост общо в размер на 3 000 лв. Върху посочените суми, от 3 000
лв. й се дължи законна лихва от деня на увреждането - 03.10.2018год. до
окончателното им изплащане.
Твърди, че в резултат на действията на ответницата, описани по-горе,
същите били възприети и от синът й, който бил очевидец на тях. В резултат
на описаните действия за продължително време синът й изпаднал в стрес и
уплаха. Често плачел, като я викал. Няколко дни след случилото си същият
спеше неспокойно, като нощно време се събуждал с плач. Прегръщал я и
повтарял: "Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие повече?". Трудно го
успокоявала. Това негово състояние продължило около 2-3 седмици.
Описаните по-горе изживявания от детето й представляват неимуществени
вреди за него, които с оглед принципите на справедливост оценява в размер
на 1 500 лв. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от
3.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.45 от ЗЗД, се моли съдът да призове ищцата - лично и
като законна представителка на малолетния си син И. И. П., заедно с
ответника П. Г. Г. и след доказване на твърденията й да постанови решение, с
което да я осъди да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от мен в резултат от
причинените ми на 03.10.2018г., телесните увреждания, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 03.10.2018г., до окончателното изплащане;
сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от непълнолетното ми дете И. И. П., с ЕГН **********, в
резултат на психичните му изживявания и стрес, от причинените й на
03.10.2018г.,телесните увреждания, подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
6
считано от 03.10.2018г., до окончателното изплащане.
Моля, да ми бъдат присъдени направените от мен разноските за водене
на гражданското дело.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който оспорва предявения от ищцата иск изцяло, както по
основание така и по размер. Счита същия за допустим, но напълно
неоснователен и недоказан.
Не оспорва твърденията в исковата молба, че съгласно Присъда №121
от 03.07.2019г., влязла в сила на 19.11.2019 г. по НЧХД №2019/2018г. по
описа на Районен съд Пазарджик, е осъдена с наказание „пробация“ на
основание чл.130, ал.1 от НК. Действително на 04.10.2018г. в Пазарджик,
между ответницата и ищцата И.П. имало вербални и словесни спречквания,
провокирани от лошото поведение на нейния син И.П. по отношение на сина
на ответницата - Г. Г., но вина за всичко случило се имала не само
ответницата, но и ищцата И.П., като нейните неправомерни действия спрямо
нея не били по-малки по вид и размер. На процесната дата 03.10.2018 г.
свидетели на случилото се били техните деца, като психическа травма от това
получил и синът на ответницата - Г. Г..
Счита, че в настоящия казус, иска се явява неоснователен и няма как
ответницата да бъде отговорна за вреди, за които вина има не само и
единствено тя, защото е налице съпричиняване и от страна на ищцата И.П..
Съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от нейна страна е
налице, защото със своето провокиращо поведение „обиди, ругатни, удари
спрямо ответницата и „насъскване и подкрепа за хулиганското поведение на
сина й спрямо нейния син“ станало причина за извършване на непристойните
им действия в състояние на афект. Налице са травматични и телесни
увреждания получени и от двете страни, като П. също допринесла за
настъпването на вредите не в по-малка и незначителна степен, причинявайки
същите и спрямо ответницата, т.е ответницата и синът й също търпят
неимуществени вреди от непозволеното й поведение в процесния инцидент,
7
изразени с удари, скубане по косата и обиди. Вследствие на това ответницата
получила травматични увреждания подробно, описани в удостоверение от
съдебна медицина, което представям по делото, от които дълго време
изпитвала болки и дискомфорт. Като свидетел на случилото се нейният син
Г., около месец проявявал признаци на тревожност, страх, няколко нощи се
напикавал в съня си, постоянно я търсел. Забелязала емоционални промени в
него, изразяващи се в потиснатост, липса на настроение и страхове от
изоставяне, което наложило и били проведени четири консултации с
психолог.
Счита, че присъдата на наказателния съд не е задължителна за
гражданския съд, тъй като поведението на пострадалия не е елемент от
състава на престъплението, установено с влязлата в сила присъда /в този
смисъл са: решение № 33 от 3.II.1993 г. по н. д. № 852/92 г„ I н. о. на ВКС и
Решение № 360 от 14.IV. 1975 г. по гр. д. № 128/75 г., I г. о. на ВКС/. От
събраните по НЧХД, гласни доказателства и видео записи се установи също
провокиращото поведението на ищцата, към употреба на физическо насилие.
Налице са данни да използване на конкретни думи и изрази с цел да бъде
уязвена и които обективно засягат, както нейната, така и на детето й чест и
достойнство/в подкрепа на казаното е и приетата от наказателния съд
реторсия по чл.146 от НК/ Следователно от събраните по делото
доказателства е налице - поведение на ищцата П., което стои в причинна
връзка с настъпилите вредни последици. Поради това следва да бъде
направен извод, че ищцата е участвал в причинния процес и че нейните
действия имат характер на условие за настъпването на противоправния
резултат.
Твърди, че иска за обезщетение по чл.45 от ЗЗД в общ размер на 4500
лева се явява прекомерен и не отговаря на действително претърпените вреди
от ищцата И. и сина й И., а и претендирания размер не отговаря с установена
трайна съдебна практика по сходни съдебни казуси, както и със социално
икономическата ситуация в страната. В исковата молба не е изложена в
цялост фактическата обстановка-Действително била призната от Районен съд
Пазарджик за виновна по изложените в исковата молба деяния, за които била
провокирана от ищцата. Оспорва твърденията й за характера, интензитета и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, не
8
е конкретизиран период, през който П. и синът й И. са търпели страдания и
болки. Сочи, че, както в деня на инцидента, така и в последвалите дни е
срещала ищцата по улиците и не се виждали никакви синини и охлузвания в
областта на главата и лицето й, не е имало и кръв, каквито вреди подробно са
описани. Счита, че обезщетението е предявено в завишен размер. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие по смисъла на чл.52 от ЗЗД, то е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обективни
обстоятелства, които се трябва да се взимат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на извършване,обстоятелства при които е извършено
настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му
положение. В конкретния случай се касае до получени увреждане на здравето
вследствие спречкване между две майки, взаимно нанесени удари с ръка по
лице и тяло, няма оперативна намеса, нито престой в болнично заведение,
което предполага нисък, интензитет и сила на претърпените болки и
страдания по време и след инцидента. От представените писмени
доказателства за извършения на ищцата медицински преглед в деня на
инцидента и след това, става ясно, че няма травматични увреждания на череп,
налице е запазено общо състояние адекватна и ориентирана е без
неврологична симптоматика с добри показатели от направените изследвания.
Видно е, че се касае за оток и кръвонасядания по лице и тяло без да са
констатирани опасност за живота и настъпили допълнителни усложнения.
Това води до крайния извод, че тези наранявания предполагат и кратък
период на отшумяване на последиците от увреждането. Счита, че искането
обезщетение в размер на 4500 лева е прекомерно завишен и се явява
несправедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което не уважава предявената
искова молба с правно основание чл.45 от ЗЗД и отхвърли изцяло иска като
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер предвид
наличие на провокация и съпричиняване от страна на ищцата И.П..
Алтернативно ако съдът приеме ,че са налице вреди от непозволено
увреждане се моли съдът да не уважава иска в пълен размер, който се явява
прекомерно завишен и несправедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Представените към делото писмени доказателства, счита за допустими
9
към спора и не възразява да бъдат приети. Моля да задължите ищцата да
посочи трите имена на поисканите за допускане до разпит трима свидетели.
С писменият отговор са представени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
С определение под № 126 /21.01.2021 г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът
се е произнесъл по доказателствените искания на страните и им е указал
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство и с
оглед предявените искове по чл. 45 от ЗЗД.
АДВ. К.: Не възразявам по доклада и правната квалификация.
АДВ. Г.: Не възразявам по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищцата и към писмения отговор на ответницата писмени
доказателства.
ПРИЕМА и прилага към настоящото дело НЧХД № 2019/2018 г. по
описа на РС Пазарджик
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата И. К.
П. и П. Д. И..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
НА ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА.
Заключението е депозирано от вещото лице при спазен срок по чл. 199 от
ГПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
П. М. М. – на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
10
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Обещавам да дам вярно заключение.
Представил съм заключение, което поддържам.
По приложената медицинска документация е, че ищцата има повече на
брой и като тежест увреждания, като те са разположени, описани са подробно
от освидетелстващия д-р Пеев, но при нея има разкъсно-контузна рана, която
оформя признака „разстройство на здравето“, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от ГПК, поради което общия оздравителен процес се оформя около две
седмици, докато при ответницата са описани травматични увреждания, които
се квалифицират по медико биологичния признак „болка и страдания“ по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и има по-къс оздравителен процес.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението изготвено от вещото лице д-р П.М..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената справка-декларация, а именно в размер на 260 лв., която сума
да се изплати на вещото лице по внесения от страните депозит.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Г.: Моята доверителка е категорична, че не желае спогодба.
Спогодба не се постигна
ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
И. К. П. – роден на 20.12.1979 г., в Пазарджик, живущ в Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, И. ми е съпруга, със
средно образование, работи като собственик на фирма. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
11
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. П.: Не съм бил очевидец на случилото се, включих се след като
съпругата ми се обади по телефона и каза, че е била нападната и ударена.
Малко преди това, след случая на Стадиона, оттам тръгва цялата работа.
Имало е спречкване между двете по повод децата, че е станало нещо на
самото игрище. От госпожата има словесна атака към И.. Сменили са си
словесни изречения и обиди. Там е приключило. Оттам нататък тръгват да се
прибират. Пресреща я с колата, пресича пътя, който е към комплекса и
прегражда самата улица. Госпожата ответницата пресича пътя с нейната кола
БМВ сиво, на моята съпруга. Оттам ответницата излиза от колата, тръгва към
колата на моята съпруга и оттам започват да се нанасят удари. Има заснет
клип. Нанасят се удари и оттам се бута врата, отваряне, влачене по земята.
Оттам започват двете да се бутат да се дърпат, не се вижда много добре.
Общо взето това е. Това, което разказвам съм го гледал на клип. Има камера,
която е на комплекса. И моята съпруга ми разказа за случилото се. От нея
знам какво се е случило на Стадиона. От там нататък дърпането го виждам от
камерата. Виждам препречване на входа с колата на ответницата, която
паркира точно на улицата и прегражда пътя на моята съпруга, оттам моята
съпруга си е подала мигач да се прибира в комплекса и тъй като спира и не
може да прибере колата в подземния гараж и се вижда как ответницата слиза
от нейната кола, отива към колата на моята съпруга, без да излиза тя от
колата. Вижда се как се посяга, дърпа вратата да се отвори и това се вижда.
Синът ми през това време е бил в колата. Той е видял това и се вижда, че и
той излиза по някое време. Детето ми разказа какво се е случило. Каза, че
някаква жена е набила майка му. Докато го разказваше беше доста притеснен
и доста време след това споменаваше случая. Споменаваше, че някаква жена е
набила майка му. Сигурно още го помни като случай. През определен период
през време го споменава Ние гледаме да не говорим за това, за да го забрави.
Поне месеци след това споменаваше случая.
На мен ми се обади по телефона моята съпруга и каза, че е нападната,
ударена. Звучеше доста притеснено и говореше малко накъсано. Мисля, че ми
каза, че се е обадила на полицията. Горе долу около пет минути след като се
обади отидох, тъй като бях наблизо. Видях, че е ударена че има синини и
зачервявания. Беше й цепната джуката и имаше кръв. Синини имаше по
12
крака и беше доста притеснена и уплашена, рошава. Има медицинско, в което
са описани тези неща. Синът ми го водихме след това на психолог в
продължение на известно време. Не мога точно да кажа колко време. Накара
ни да го заведем очевидното му притеснение, което се виждаше. Съпругата
ми след инцидента нямам спомен да е ходила на психолог.
Повече съпругата ми водеше синът ми на тренировката. Когато аз съм
го водил не е имал друго лошо поведение с други деца. Преди този инцидент
детето нямам спомен да е водено на психолог. Изгледах клипа на боя. На
клипа се вижда, че моята съпруга се отбранява. Вижда се, че е била
нападната, атакувана и се отбранява.
След инцидента съпругата ми беше доста притеснена и уплашена. С
времето наранявания, които беше получила се възстановиха, не мога да кажа
за колко време. Имаше оплаквания по-скоро от психическа гледна точка в
по-дългосрочен план. Говорили сме след това за инцидента, не мога да кажа
колко време, тъй като гледахме да не говорим много, за да бъде забравен
инцидента максимално бързо.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Д. И. – родена на 29.08.1958 г., в Пазарджик, живуща в Пазарджик,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, И. е моя дъщеря, със
средно специално образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: Не познавам ответницата. Знам за инцидент случил се с
моята дъщеря. Доколкото си спомням, защото минаха две години, може би
есента - октомври на 2018 г. В началото, нито тя дойде, нито детето, за да не
ме притесняват. Оставила е детето на сестра си, докато си оправят нещата, а
след 2-3 дни се налагаше да доведе детето при мен и тогава видях
физическите наранявания. От лявата страна имаше подутина на главата и
леко беше сцепена джуката и имаше синини на левия крак и лявата ръка. Горе
долу знаех от другата ми дъщеря за някакъв инцидент, но когато остави
детето при мен, това видях и се разплаках. С детето беше по-голямата
горчилка, защото непрекъснато разказваше за някаква лелка, която набила
13
майка му. Видяло е инцидента и все това разказваше лелята била майка му.
Казваше само „удари я“ и не беше добре психически. Мисля, че го водиха на
психолог поне месец. Детето плачеше непрекъснато и трепкаше на сън.
Попитах го няколко пъти, но не исках да го травмирам, но и то не искаше да
разказва. Детето говореше за случилото с майка му месеци наред, докато
поутихна това продължаваше. Може би мина половин година и поутихна.
Дъщеря ми много не ми разказваше, за да не ме притеснява. Каза, че са
се прибирали от тренировка или мач на детенцето и след като са се прибрали,
тази майка, която била и с детето си тогава е посегнала и е започнала да удря.
Нямам поглед, защото те живеят отделно, но някъде след седмица синилките
започнаха да отминават, но тя също бе зле психически. Разплакваше се от
най-малкото нещо. Преди този инцидент детето не знам да е водено на
психолог. Преди това детето други инциденти с други деца, доколкото знам,
не е имало. Аз съм го водила на няколко тренировки. Той се отнася добре с
другите деца и те се отнасят добре с него. Никога не е имало проблеми когато
се е налагало да го водя аз на тренировки.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. С. Г. – роден на 06.10.1984 г., в Пазарджик, живущ в с. *******,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, П.Г. е моя съпруга, с
основно образование, работи като стругар във ВРЗ - Септември. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Ищцата по делото не я познавам. Знам за инцидент случил се
между нея и жена ми през октомври 2018 г. Съпругата ми се прибра, ревеше и
се оплака, че имало проблем на Стадиона с децата. Каза, че едно дете е
съпнало нашето дете. Тя е предупредила майката, само че тя хванала да я
обижда, да и вика „боклук“, хвърляла някакви шишета по нея. Тръгнала с
колата и тя хванала да и присветва, спряла на пътя и я хванала за косата, и
започнала да я дърпа и да я удря. Детето се беше уплашило, ревеше, не
искаше да ходи на училище. Постоянно искаше да спи при нас, защото го
беше страх. Тя беше ударена, имаше рана на ръката и главата. Инцидента е
14
започнал когато детето на госпожата е съпнало нашето дете и тогава моята
жена я е предупредила да си възпита детето и да не съпва така нашето дете,
защото то и други пъти се е оплаквало и тя хванала да я обижда, да й вика
„боклук“ и да хвърлила някакво шише по нея и от там е станало всичко.
Разбрах, че това се е случило, където правят Битака. Там са се настигнали с
колите. Там е спряла моята жена, защото са й присветвали и там са се сбили.
Видеозаписа съм го гледал. Имаше го качен. Видял съм го в телефона.
Някой го е качил във Фейсбук. На записа се вижда как госпожата хваща
моята съпруга за косата, дърпа я и я сваля от колата. Децата и те бяха там,
даже нейното дете ритна моята съпруга. Моята съпруга имаше рана на ръката
и на главата. Моята съпруга ходи на лекар. Близо три седмици ми казваше, че
изпитва болки. След това ходи на доктор, но аз не съм ходил с нея. И детето
водихме на психолог. Води го моята съпруга. Детето не искаше да стои
вечерно време, постоянно плачеше и не искаше да ходи на училище. Беше се
уплашил. Това продължи доста време, не си спомням точно колко. Детето
сега чат пат се сеща за инцидента, но сега е по-спокойно. Сега не посещава
футболния отбор. Два, три пъти след инцидента аз го карах след това и той се
отказа. Ищцата съм я виждал на Стадиона с нейното дете. Той не искаше
повече да ходи на футбол, защото се оплакваше от детето, че го съпва и го
закача. Говоря за детето на госпожата /свидетелят посочи ищцата/. Преди
това той пак се е оплаквал, че детето на ищцата го закача.
Госпожата присветкваше на моята съпруга. Моята съпруга ми го
разказа и аз видях на клипчето, как моята съпруга спира и госпожата спира
зад нея и я сваля от колата и я хваща за косата.
Детето постоянно плачеше каза, че е уплашено и не искаше да ходи на
училище и искаше да бъде постоянно с нас. Детето ми е разказвало за
инцидента. Нормално е да е уплашено от инцидента. От тогава започна да
прави това нещо, да плаче и да стои при нас. Като го закараме на училище
той постоянно плаче и иска да се връща с нас. Като го питахме плачеше и
казваше, че го е страх и иска да е с нас. Не ни е обяснявало от какво го е
страх. Той не обича да обяснява. Ние се досетихме. Той не обича да обяснява,
само ревеше. По принцип нямам време да се занимавам, но съпругата ми го е
водила 2-3 пъти на психолог. Интересуваме психичното състояние на синът
15
ми, но имам работа и трябва да работя и нямам много време. Детето не ми е
казвало точно колко пъти е спъван от това дете. Той тренира футбол. Само от
детето на ищцата е спъвано. Аз не съм виждал, той ми го е казал. За това ми е
обяснил, а за инцидента не ми е обяснил, защото беше уплашен. На деня го е
съпнал на излизане от Стадиона, а преди това го съпвал също. При излизане
от Стадиона го е съпнал, той е паднал и е ревал. Той ми го е казал и моята
съпруга също.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. Г. Д. – родена на 19.05.1977 г., в Пещера, живуща в Пещера,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със
страните, със средно специално образование, работи като управител на фирма
в Пещера.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Познавам ответницата. Нейна най-близка приятелка съм. Не
познавам ищцата по делото. Запозната съм с инцидента през октомври 2018 г.,
защото съм нейна най-близка приятелка. Вечерта 6.30 – 7,00 часа ми се обади
много разстроена. Каза, че е имала спречкване с ищцата. Попитах има ли
нужда от помощ. Каза, че няма нужда и плачеше. Детето беше с нея. Разказа
ми на две на три. Аз знам каква беше напрегната цялата ситуация на стадиона.
Всеки ден имаше разправии заради децата. Постоянно се караха. Имаха
групичка даже във Вайбър. Там се нагрубяваха. Детето на ищцата често се
спречкваха, обиждаха. Това беше няколко месеца. Даже се наложи веднъж,
тъй като имам познат в ръководството и се обаждах дали може да преместим
детенцето. На следващата сутрин й се обадих, тя каза, че я боли много лявата
ръка. Отидох, взех я и я заведох на лекар. Като отидох не можеше да шофира,
затова се наложи да отида аз. Някъде около две седмици близо ходих всеки
ден при нея и ръката си я болеше. Детето беше разстроено. Все още си спомня
случката, спря да тренира. Баща му се опита няколко пъти да го води на
Стадиона, но той отказа да тренира, страхуваше се. Трябваше да ходи на
някакъв лагер, пищеше и се страхуваше. Този страх беше заради разправиите
с другото детенце. Мисля, че само с това дете имаше разправии и после той
спря да тренира, ходеше на психолог. Виждала съм видеозаписа от
16
инцидента. Знам, че тръгва всичко от Стадиона. Колите по пътя се гонят,
обиждат. Видях на записа оскубване, падане. Ищцата дръпна П. за косата и на
записа вече не се вижда кой пада, кой става. И.П. не я познавам виждала съм
я, но не я познавам. Виждала съм я в Пазарджик. Даже седмица след всичката
разправия я видях в „Парадайс“ с приятелки. Изглеждаше доволна от живота.
Нямаше наранявания. П. ми е казвала как изглежда.
Не съм посещавала тренировки на стадиона на синът на П.. Направих
извод, че ищцата е щастлива от живота, защото като видиш някой усмихнат и
да се забавлява и пие кафе.
Имам наблюдения върху поведение на синът на П. след инцидента.
Ходила съм често у тях. Беше разстроен. Искаше да ходи да тренира, но се
страхуваше, плачеше, нервничеше постоянно. Всички го убеждаваха, че
трябва да ходи на тренировка. Той казваше „знам, че трябва да ходя, но ме е
страх да не ме набият“. За тези инциденти със сина на ищцата знам от П.. Тя
ми е разказвала. Подробности не знам дали мога да си спомня точно. Знам, че
двете деца бяха постоянно в конфликт. Не знам точно в какво са се състояли
тези конфликти. Казвала ми е, че карат, че се спъват, че се обиждат - детски
неща.
Знам, че майка му го водеше на психолог. Водеше го около 4-5 пъти на
психолог. Той постоянно търсеше майка си „къде е мама, без нея няма да
отида, страх ме е“. Не искаше да ходи никъде без майка си. Питала съм го -
защо - той каза „аз трябва да съм с мама, защото ме е страх да не се сбием,
някой да не ме закача“.
АДВ. К.: Да се приеме социален доклад.
АДВ. Г.: Да се приеме социалния доклад.
АДВ. К.: Искането ми е във връзка с видеозаписа, който е приложен към
приложеното вече НЧХД и моля същия да бъде предявен в днешното съдебно
заседание, за да се установи наистина фактическата обстановка, която считам,
че коренно се различава от твърденията на свидетелските показания на
ответната страна, както и за поведението на сина на ответната страна, тъй
като съществено се различава неговото поведение от това, което се твърди в
отговора и считам, че оттам може да се направи обективен извод, дали
17
наистина детето е било стресирано или съвсем различно е било поведението
му по време на инцидента. За след това не можем да твърдим, тъй като
нямаме запис, но и по отношение на третия свидетел, това е сестрата на
ищцовата страна Е. Х., която непосредствено след инцидента детето на
ищцата е било оставено да се гледа от нея и тя има най-преки наблюдения
какво е било поведението на детето след инцидента. Искам да я разпитаме
като свидетел. Поискали сме с исковата молба трети свидетел.
АДВ. Г.: Считам, че фактическата обстановка беше разяснена и не е
необходимо да бъде разпитван трети свидетел. Същото важи и за искането за
предявяване на видеозаписа, който е приложен по делото и съдът може да се
запознае с него. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ по направените от пълномощника на ищцата доказателствени
искания, счита следното:
Ще следва да се уважи искането на адв. К. за допускане до разпит, в
качеството на свидетел, лицето Е. В. Х. – сестра на ищцата, която е поела
непосредствените грижи по гледането на малолетния И.П. в деня на
инцидента и за обстоятелствата посочени от пълномощника на ищцата, а
именно за състоянието на детето непосредствено след случилото се на
процесната дата.
Ще следва да се приеме и изготвения социален доклад на ДСП –
Пазарджик.
По отношение на видеозаписа на компакт диск, съдът констатира, че
същият е приет и приложен по приложеното НЧХД № 2019/2018 г. и по този
начин е приобщен към доказателствения материал по делото. Записът е
възпроизведен, приет и гледан във воденото наказателно производство,
затова не се налага неговото повторно възпроизвеждане в настоящото
производство, затова
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото социален доклад на ДСП –
18
Пазарджик с вх. № 3325/24.02.2021 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Е. В. Х.
– сестра на ищцата по делото за обстоятелствата посочени от адв. К. в
днешното съдебно заседание.
АДВ. К.: Не водим свидетелката в днешното съдебно заседание. Тя
замина за две седмици в чужбина. След 10-ти март ще бъде вече в страната.
За разпит на допуснатата свидетелка на ищцовата страна, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.04.2021 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
Свидетелката Е. Х., при довеждане от ищцовата страна.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:58 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19