МОТИВИ към присъда №231/2017г. по НОХД №
1721/2017г. на РС-***
Районна прокуратура -*** е предявила обвинение против А.А.М. *** за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК; А.М.А. *** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и против Д.А.О. *** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Спрямо подсъдимите А.М. и А.А. производството е приключило пред друг съдебен състав с постигане
на споразумение с РП-*** и им е определено съответно наказание.
Настоящият съдебен състав се занима с по
подсъдимия Д. ***О.. Преди прочитането на обвинителния акт адвокатът
на подсъдимия и подсъдимият поискаха делото да се разгледа по реда на Гл.27 от
НПК-чл.371,т.2 от НПК, без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокурорът заяви, че не са налице
пречки за разглеждане на делото по този ред. Съдът прие, че това искане е
допустимо и на основание чл.370,ал.1 от НПК взе решение за предварително
изслушване на страните, и след като разясни по чл.372, ал.1 от НПК правата на
подсъдимия пристъпи към предварително изслушване на страните по чл.371,т.2 от НПК.
След приключване на предварителното изслушване
на страните прокурорът заяви, че самопризнанията на подсъдимия кореспондират с
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и делото може да
приключи по реда на чл.372,ал.4 от НПК. Съдът, след като установи, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото в ДП
доказателства с определение обяви по реда на чл.372,ал.4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и останалия събран в ДП доказателствен материал без да събира нови доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа
предявеното обвинение, като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна. Държавният обвинител пледира при разглеждане на делото по същество,
подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание съобразно разпоредбата
на чл.78а от НК.
Подсъдимият участва лично в с.з. с назначен служебен защитник. Прави самопризнания, в
които сочи, че е извършил престъплението, визирано в обвинителния акт. Признава
се за виновен и моли за налагане на по-леко наказание. При разглеждане на
делото по същество защитата пледира за налагане на административно наказание
„обществено порицание“ по реда на чл.78а,ал.6 от НК.
Съдът, за да постанови присъдата си, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.09.2015г. в гр.***, подсъдимият А.М., който употребил алкохол, подсъдимият
А.А., подсъдимият Д.О. и ***А. (спрямо него
производството е прекратено) били с лек автомобил БМВ в ж.к.“***“ в гр.***.
Лекият автомобил бил управляван от подсъдимият А.М.. Около 23:00 часа, близо до
бл.423, подсъдимият М. с този автомобил извършвал различни маневри, като
въртене в кръг и по този начин автомобила произвеждал силен шум. Един от
живущите в този вход - С.С.В. излязъл на терасата си и направил забележка да бъдат
преустановени тези действия. От лекия
автомобил В. чул как едно от лицата му казало, че ако има някакъв проблем да
слезе и да го решат. Според В. тези случаи били ежедневие, той не издържал и слязъл
пред входа на блока. Бил
сам. През това време автомобила се намирал на около 200м
по-далече. Когато подсъдимият М. видял С.В., отправил автомобила със силна
скорост към него. В. се поместил от мястото си и се скрил между два паркирани
автомобила. Тримата подсъдими и ***А. излезли от автомобила . Двама от тях
носели дървени колове, а другите двама имали железни тръби. Нанесли на В. с
тези предмети и с ритници, множество удари по тялото, ръцете и главата, като го
повалили на земята. В. успял да стане и да побегне, за да се спаси, но докато
бягал се спънал и паднал. Четиримата го догонили и му нанесли още удари и
ритници по тялото. Тези действия били наблюдавани от няколко човека живущи в
жилищния блок, които след като чули суматоха излезли, някои от тях пред входа, а
други на терасите си и видели какво става. Били силно възмутени. Сигнализирали
на тел.112. ***А. разбрал, че е извикана полиция и казал на баща си да бягат.
Качили се в лекия автомобил и потеглили.
При потеглянето подсъдимият М. ударил два от паркираните пред входа
автомобили, за което по-късно му бил съставен АУАН бл. №028938.
Подсъдимите А.М. и А.А. отишли до нон-стоп заведение намиращо се в ж.к.“***“ с автомобила,
като по пътя оставили ***Аспарухов и подсъдимия Д.О. да отидат по своя работа.
Докато се движели към нон-стоп заведението били
установени от полицейски патрул на Първо РУ - ***.Подсъдимият М. паркирал
автомобила, полицейските служители отишли, представили му се, установили
самоличността му и извикали друг екип на сектор ПП — ***, за взимане на
отношение. Уведомили също и полицейския екип, който посетил сигнала за побой,
че двама от участниците се намират пред нон-стоп
заведението. Двама полицейски служители от този екип, заедно с две от лицата
наблюдавали случилото се, отишли пред заведението и двамата подсъдими били
разпознати като участници в сбиването.
Междувременно полицейските служители на сектор ПП- ОДМВР- *** изпробвали подсъдимия
А.М. за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, като уреда отчел концентрация на алкохол в
кръвта му 1,37 на хиляда. На същия бил съставен АУАН бланков № 028938 и издаден
талон за медицинско изследване. В установения срок обвиняемия се явил в ЦСМП - ***
за даване на кръв.
От резултата по изготвената химическа експертиза е видно, че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия М. била 1,5 на хиляда.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно медицинска
експертиза, както и от допълнителната такава на С.В. били причинени
повърхностни мекотъкънни увреждания: охлузване и кръвонасядане слепоочно в дясно, оток в горния край на
левия гръдно- ключично-цицковиден мускул, охлузвания
и кръвонасядания по гърба, охлузване в областта на
гребена на лявата хълбочна кост, охлузване и кръвонасядане
по крайниците, охлузна рана по лявата длан, което е
довело до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. По отношение
на навяхването на дясната коленна става и спукване на вътрешната й придружаваща
връзка довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник
експертизата приема, че обичайния механизъм на получаването й е индиректен и
най-вероятно при съобщеното от пострадалия побягване и падане на земята.
Считам, че това увреждане не е непосредствен резултат от нанесения побой,
поради което за такъв вид телесна повреда не следва да се повдига обвинение.
От изложеното е видно, че на 17.09.2015г. в гр.*** подсъдимите М., А. и О. в съучастие, като извършители, подсъдимият
О. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди причинили на С.С.В. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, като причинили следните наранявания
- охлузване и кръвонасядане слепоочно в дясно, оток в
горния край на левия гръдно-ключично-цицковиден
мускул, охлузвания и кръвонасядания по гърба,
охлузване в областта на гребена на лявата хълбочна кост, охлузвания и кръвонасядания по крайниците, охлузна
рана по лявата длан- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите М. и А. и по чл. чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл,20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4
от НК за подсъдимия Д.О..
С деятелността си подсъдимия Д.О. осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното престъпление, за това, че на 17.09.2015
година, в град ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението и да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с А.М.А. и А.А.М.
/спрямо които производството е
приключило с постигане на споразумение с
РП-***/, по хулигански подбуди причинил на С.С.В.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, като причинил следните наранявания – охлузване и кръвонасядане слепоочно в дясно; оток в горния край на
левия гръдно-ключично-цицковиден мускул; охлузвания и
кръвонасядания по гърба; охлузване в областта на
гребена на лявата хълбочна кост; охлузвания и кръвонасядания
по крайниците; охлузна рана по лявата длан.
От обективна страна се касае за престъпно
посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия С.В.. Налице е противоправно
и виновно увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в медикобиологичните характеристики на описаните по-горе три
телесни увреждания, които по своята съвкупност правилно са квалифицирани като
лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Като оръдие на престъплението е използвана процесната
метална трълба, с която на пострадалия за
изключително кратко време са нанесени визираните наранявания.
От субективна страна телесните повреди са
осъществени при пряк умисъл. Деецът е искал, желаел е причиняването на общественоопасните последици, като е разбирал свойството и
значенето на извършеното и е можел да ръководи постъпките си, макар и
непълнолетен. Той е разбирал, че извършва противоправни
действия и уврежда здравето на пострадалия. Подсъдимият, воден от собственото
си чувство за ред, най-безцеремонно е нарушил общоприетите правила на поведение
в нашето общество. Налице е т.нар. ”хулигански мотив” при осъществяване и на
инкриминираното деяние, който се изразява в стремежа на подсъдимия да прояви
своето явно и грубо неуважение към обществото, и в частност да противопостави
себе си на обществените правила на приличие и ред, имайки предвид отсъствието
на лоши лични отношения между пострадалия и дееца, както и начина, времето и
мястото/публично място-на улицата/на осъществяване на престъплението.
Подсъдимият не само е наранил пострадалия, а е демонстрирал и явното си
неуважение към обществото и грубо е нарушил установения в страната ни правов
ред. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще предизвика именно настъпилите
телесни увреждания, че ще носи наказателна отговорност за това престъпление, но
тези реално осъзнати факти не са довели до преустановяване на престъпната му
деятелност, като не може да се приеме при тази фактология,
че деянието е извършено от лекомислие или увлечение, или престъплението не
представлява голяма обществена опасност.
С
оглед гореизложеното, съдът прие, че подсъдимият Д.О. е осъществил
инкриминираното деяние по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1,вр.чл.20 ал.2 вр. чл.63,ал.1,т.4
от НК и го призна за виновен по предявеното от РП-*** обвинение.
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е с висока
степен на обществена опасност, т.к. с него се засягат обществените отношения свързани
с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Следва да се отбележи и факта, че този вид престъпления бележат висок ръст през
последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с невисока степен на
обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието
и това, че подсъдимият е неосъждан и не е санкциониран по ЗБППМН.
Съдът, след като взе предвид изложеното, както и
това, че подсъдимият Д.О. е непълнолетен, направените самопризнания и изразено
съжаление за стореното, го освободи от
наказателна отговорност и му наложи при условията на чл.78а,ал.1 и ал.6 от НК
административно наказание „Обществено порицание”. Съдът приложи визирания
правен институт, т.к. са налице всички условия и основания за приложението на
чл.78а,ал.1 и ал.6 от НК. На подсъдимия не бяха наложени мерки по ЗБППМН, т.к.
съдът счита, че с наказанието „Обществено порицание“ ще се постигнат в по-пълна
степен целите на наказанието, предвидени в чл.36 и чл.60 от НК.
Наказанието
бе постановено да се изпълни чрез обявяване на присъда на
информационното табло в учебното заведение на подсъдимия - ***
При този
изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият Д. ***О. бе осъден да
заплати сумата от 50,90лв., представляваща направените разноски в досъдебна
фаза на процеса за възнаграждение за
вещи лица в полза на ОД МВР-***, както и сумата от 46,60лв., представляваща
направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на
РС-***.
На основание чл.112 ал.1 от НПК бе
отнета в полза на Държавата 1 бр. метална тръба
съпътстваща делото, находяща се на съхранение в деловодството на ІХ н.с. при РС –***, която след изтичане
на срока се унищожи.
Граждански иск по делото не бе предявен.
Причини за извършване на деянието са невъздържания
характер на подсъдимия и грубото нарушаване на установения в страната правов
ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЬДИЯ: