РЕШЕНИЕ
№ 7820
гр. София, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110144431 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от ЗК „Лев Инс“ АД със седалище и
адрес на управление: гр.София, б........................................ и ЕИК
................................. суброгирало се в правата на застрахования по
имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС марка „..........“ и модел
„..............“ с рег. № ...................., срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА с
код по БУЛСТАТ № .........................., искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено спрямо Столична община на вземането, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.08.2020 г.
по ч.гр.д.№25465/2020 г. съгласно описа на СРС в размер на 766,11 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, във връзка със
заведена щета № 0000 – 1261 – 17 - 279007 и ликвидационни разноски, които
не са били възстановени от ответника в качеството му на лице, задължено да
поддържа пътя, на който на 28.10.2017 г. в гр. София е настъпило процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 158,55 лв. –
мораторна лихва за периода от 04.06.2018 г. до 17.06.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенцията си с твърденията, че на
28.10.2017 г. в гр. София, водачът на МПС марка „Х......“ и модел „Л.............“
с рег. № ......................, управлявайки автомобила по ул. „Д-р Л... Г. по посока
от ............“ към ул. „.................“, попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП, при което са
1
увредени предна лява гума, преден ляв амортисьор и преден мост. Ищцовото
дружество е застраховател по застраховка „Автокаско“ и твърди, че е
изплатило на 20.02.2018 г. на собственика на автомобила Владислава Славова
Кирилова обезщетение в размер на 401,15 лв., като остатъкът от определеното
застрахователно обезщетение до пълния предявен размер от 756,11 лв., а
именно сума в размер на 354,96 лв., е удържан от ищеца за погасяване на
неизплатена вноска по застрахователната полица, които заедно със сумата от
10 лв. - ликвидационни разноски, се претендират за възстановяване от
ответната община, в качеството на лице, задължено да поддържа пътя.
Твърди се, че на ответника е изпратена покана с писмо с изх. № L -
1175/02.05.2018 г. за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, която е получена на 03.05.2018 г., но плащане не последвало,
поради което ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава. Моли за
постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира за разноски по делото.
С отговора на исковата молба, ответната Община оспорва изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възраженията й се
основават на твърденията, че липсват доказателства, от които да се
установява по несъмнен начин механизмът на ПТП, наличието на дупка на
пътното платно, както и характерът и размерът на твърдените вреди.
Посочено е, че ищцовото дружество не е представило доказателства за това,
че препятствието не е могло да бъде избегнато, че водачът не е бил в
състояние да спре или да го заобиколи, каква е била скоростта на движение на
автомобила, дали тя е била съобразена със състоянието на пътя и това на
превозното средство, с интензивността на движението и метеорологическите
особености. Счита, че не е доказано точното местоположение, на което се
твърди да е реализирано процесното ПТП. Твърди, че между щетите, заведени
при застрахователя няма връзка, като същите са резултат от различни
събития. Счита, че ако са настъпили вреди, то същите са в по-малък размер от
предявените. Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на водача на
процесното МПС. Посочва, че претенцията за заплащане на ликвидационни
разноски е недоказана. Оспорва да е поставяна в забава и да дължи
заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за
отхвърляне на исковете, а в случай, че бъде уважена регресната претенция на
ищеца, същата да бъде намалена до действителния ѝ размер.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от ю-т Г.
която поддържа предявения иск, моли съда да го уважи изцяло и присъди в
полза на доверителя й разноските по делото.
В съдебното заседание ответната община се представлява от ю-т Г.а, която
оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли и да присъди в полза на
представляваната от нея община разноските по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства и в частност
Застрахователна полица №...........................г., Общи условия, Протокол за
2
ПТП от 28.10.2017г., Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
31.10.2017г., Описи-Заключения, Експертиза по щета и Доклад по щета,
Декларация –съгласие от Владислава Кирилова и преводно нареждане от
20.02.2018г., на 28.10.2017г. в гр. София на ул. „д-р Л. Г.“ по посока на
движение към ул.инж.Б. О.и, в района на №7-1 лек автомобил марка „Х.“ и
модел „Л.“ с рег. ........................, управляван от М.М., преминава през
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - дупка, която
е била пълна с вода, като реализира ПТП с материални щети по автомобила,
представляващи увреждане на предна лява гума и съмнения за увредено
окачване на автомобила и изкривена джанта. Ищцовото дружество е било
застраховател по застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „Х.“ и модел
„Л.“ с рег. ..................., а собственикът му В. К. е застрахована по договора.
Ищцовото дружество е определило размер на обезщетението за претърпени
вреди представляващи смяна на предна, лява гума и преден ляв амортисьор в
размер на 756,11 лв. с част от което е прихванато задължение на
застрахованата за четвърта вноска по полицата, а останалата част в размер на
401,15 лв. й е преведена по посочена от нея сметка. От писмо от ищцовото
дружество до ответната община от 02.05.2018г. се установява, че с него
последната е била поканена да заплати регресната претенция от 756,11 лв.,
като съгласно йуриерска разписка, то е получено от адресата на 03.05.2018г.
Съгласно глава XIV Определения от Общите условия, Клауза 1-всички
рискове покрива щети настъпили в следствие на пътно-транспортни
произшествия по време на движение на автомобила и/или в паркирано
положение, като това произшествие представлява внезапно сблъскване на
МПС с друго МПС и/или други подвижни и неподвижни обекти, в т.ч.
животни по време на движение на управляваното МПС по обществената
пътна мрежа, включително и в паркирало състояние, свличане и/или потъване
на МПС, в следствие на изброените по-горе събития.
От показанията на свидетеля М. се установи, че той е управлявал
процесния автомобил при настъпване на произшествието. На пътя нямало
сигнализация, че има дупка, тя била пълна с вода и остри ръбове, като
покривала почти цялата лента, поради което, за да бъде заобиколена трябвало
да се премина в платното за насрещно движение. Той не успял да избегне
преминаването през дупката и след като това станало, забелязъл, че предната
лява гума е увередена, като на нея се появил „балон“.
Използвайки електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва,
съдът изчисли, че мораторната лихва върху главницата от 766,11 лв. за
периода от 04.06.2018 г. до 17.06.2020 г. е 158,55 лв.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа и
оценителна експертиза се установи, че механизма на настъпване на
произшествието се изразява в преминаване през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътя, така като това се установи и от събраните
писмени и устни доказателства. Налице е причинно-следствена връзка между
обезщетените вреди и произшествието, а стойността на разходите необходими
за отстраняване на вредите по средни пазарни цени към датата на
произшествието е 843,60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи факта на настъпилото
3
ПТП и наличието на застрахователни правоотношения между ищцовото
дружество и увреденото лице. Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП,
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Налице е покрит риск, като не са налице
данни такъв да е настъпвал преди това и в срока на действие на
застрахователния договор. Поради това, съдът намира за неоснователно
възражението на ответната община, че ищцовото дружество е заплатило
обезщетение по непокрит риск, както и относно липсата на представителна
власт на представителя на застрахователното дружество, който е подписал
полицата.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск
срещу причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.
Предпоставките за основателността на иска в случая са налице, а
именно, установи се, че увреденият лек автомобил е бил застрахован
имуществено от ищцовото дружество, както и че последното е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 756,11 лв., което според
заключението на вещото лице по приетата експертиза би следвало да бъде и в
по-голям размер, предвид настъпилите в причинно-следствена връзка с
произшествието вреди.
От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира се установи, че
на улицата, по която се е движил водачът на процесното МПС е имало
необезопасена и несигнализирана дупка, като преминавайки през нея, без да
успее да я избегне е настъпило спукване на предна лява гума. Налице е и
причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по
обезопасяване и сигнализирането на дупката на пътя и настъпилата вреда.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищцовото дружество, като в изпълнение на
договорното си задължение, същото е заплатило застрахователно
обезщетение, поради което е налице основание за възникване на регресното
право.
Улицата, на която е реализирано произшествието се намира в населено
място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път
по смисъла чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Столична
община /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
4
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-
кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф
1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като е нарушавала целостта на пътното покритие и е
създавала опасност за движението. Доколкото не се доказа, дупката да е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, както и че водачът не е допринесъл с действията си за
настъпване на вредите.
Налице е виновно и противоправно бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49
ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените от процесното ПТП вреди
в размер на 756,11 лв. и ликвидационни разходи в размер на 10 лв., или общо
766,11 лв. Затова предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
При регресните претенции на застрахователя причинителят на вредата
изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху изплатените от застрахователя суми в размер на законната лихва от
деня на поканата за плащане съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая срокът по
чл.412,ал.3 КЗ, защото той се отнася до регресните претенции отправени само
спрямо застрахователите по застраховки гражданска отговорност. Ищцовото
дружество е поставило в забава ответната община считано от 04.05.2018г.,
поради което акцесорният иск за мораторната лихва върху главница от 766,11
лв. за периода от от 04.06.2018 г. до 17.06.2020 г. в размер на 158,55 лв. също
следва да бъде уважен напълно.
На основание 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени направените разноски по делото в исковото и заповедното
производство в общ размер на 600 лв., от които 100 лв. за внесенa държавнa
таксa, 100 лв. за депозит за призоваване на свидетел, 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 250 лв. за внесен депозит за вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на
управление:гр.София, .............. и код по БУЛСТАТ: ........... да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ......................., сумата от
312,44лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
5
застраховка „Каско“ на л. а. "М............" .........................., във връзка със
заведена щета № ...................., което не е било възстановено от ответника в
качеството му на юридическо лице, задължено да поддържа пътя, а
обезщетените вреди са настъпили в следствие на виновното и противоправно
бездействие на служителите му или на лицата, на които е възложило тази
дейност, което обезщетение е било заплатено във връзка с произшествие
настъпило на 26.03.2017г. на републикански път –III-1002, посока от гр.Враца
към местност „Врачански Балкан“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 9,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода
08.08.2017г. до 22.11.2017г., начислена върху главницата от 312,44 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на
управление:гр.София, ............ .... и код по БУЛСТАТ: .............................. да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК
........................ сумата от 810 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6