Решение по дело №135/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 60/25.11.2010 година, постановена по Н.о.х.дело № 62/2010 година, Ардинският районен съд е признал подсъдимия С. С. Р. от с. С., О. А., за виновен в това, че на 23.08.2010 год., около 22.00 часа в Г.А. управлявал МПС - л.а. „Форд Ескорт” с ДК № РВ ** ** ВТ, собственост на С. Г. Р. от Г.Пловдив, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно- 1.90 на хиляда, установено по надлежния ред /с протокол за хим.експертиза № 385/26.08.2010 год. на ОД на МВР- К./, и след като е бил осъден със влязла в сила на 12.11.2009 год. Присъда по НОХД № 516/2009 год. на РС- С., за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а ал.1, във вр. с чл.373 ал.4 от НПК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и на наказание „глоба” в размер на 250 лева. На основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подс. Р. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, считано от датата на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, наложено му със Споразумение от 11.08.2010 год. по Н.о.х.дело № 781/2010 год. по описа на РС-К.. На основание чл.68 от НК съдът е постановил подс.Р. да изтърпи и наложеното му с Присъда № 270/27.10.2009 год. по Н.о.х.дело № 516/2009 год. по описа на РС-С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, при първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Против присъдата на първоинстанционния съд е постъпила жалба от подс.Р., който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което счита за явно несправедливо. Развиват се съображения за приложение на разпоредбите на чл.55 от НК. В съдебно заседание подсъдимият Р. лично и чрез защитника си моли да бъде изменена обжалваната присъда и му бъде наложено справедливо наказание.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен, присъдата на първоинстанционния съд е правилна, но счита, че при редуциране на размера на наказанието „лишаване от свобода” с 1/3 съдът е допуснал грешка, като вместо една година и шест месеца, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 16 месеца. Моли присъдата да бъде изменена в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл.от НПК, с оглед оплакванията, изложени в жалбата на подсъдимия, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2010 год. следобед, подс.С. Р. и негови приятели отишли с лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК № РВ ** ** АП, собственост на С. Г. Р. от Г.П., на пикник на язовира в с.А., О.А.. Там подс.Р. употребил алкохол, като изпил една бира и две чаши домашна ракия. Въпреки, че бил употребил алкохол, към 21.40 часа вечерта подс.Р. решил закара своите приятели до Г.А., защото същите са били много пияни. За целта се качил посочения по - горе лек автомобил „Форд Ескорт”, привел го в движение и се отправил към Г.А.. В рамките на града, пред портала на бившата казарма се разминал с дежурния автопатрул на РУП – А., в състав - полицейските служители С. и Ф., които забелязали, че автомобила се управлява от подс.Р., за който знаели, че е с отнето свидетелство за управление на МПС заради управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това полицейският автопатрул тръгнал след управлявания от подс.Р. автомобил, като подали светлинен сигнал за спиране, но въпреки сигнала подсъдимият не спрял колата, а продължил движението си, като паркирал автомобила на паркинга пред бар „П.", след което слязъл от автомобила и се отправил към заведението. Подсъдимият бил застигнат от посочените полицейски служители от състава на дежурния автопатрул, които са му поискали документите за проверка. Подс.Р. бил изпробван със техническо средство „Алкотест- Дрегер 7410” за употреба на алкохол, при която се установило, че същият е употребил алкохол, като уредът отчел наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2.48 на хиляда. На подсъдимия бил съставен АУАН, издаден му бил талон за медицинско изследване, както и бил отведен в ЦСМП - А., където му била взета кръвна проба. В хода на досъдебното производство се установило, че същият е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред. От извършената химическа експертиза било установено, че в иззета от подс.Р. кръвна проба се съдържат 1.90 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.

За да приеме за установена тази фактическа обстановка първоинстанционният съд се е позовал на направеното в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК признание от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които е счел, че изцяло подкрепят това самопризнание. Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин, направил е изводи относно осъществяването от подсъдимия на престъплението по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, предмет на предявеното му обвинение, от обективна и субективна страна – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, и формата на вината на подсъдимия, като го е признал за виновен в извършването на това престъпление и му е наложил посочените по-горе наказания.

Настоящата инстанция намира, че при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е приел, че на подс.Р. следва да бъде наложена санкцията, предвидена в текста на чл.343б ал.1 от НК /а не по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, каквото е предявеното на подсъдимия обвинение/, и при приложението на чл.58а ал.1 от НК, като е направил извода, че не са налице едновременно условията на чл.58а ал.1 от НК, във вр. с чл.373 ал.3 от НПК и на чл.55 от НК, т.е. че не са налице условията за заменяване на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”. С оглед на това е посочил в мотивите си, че на подс.Р. следва да се наложи предвиденото в нормата на чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок до 2 години, чийто размер следва да се редуцира по чл.58а ал.1 от НК, във вр. с чл.373 ал.4 от НК до 1 година и 6 месеца.

При това положение настоящата инстанция намира, че в мотивите към обжалваната присъда съществува неяснота относно волята на съда за конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода”, което първоинстанционният съд е определил на подс.Р. за извършеното престъпление, преди намаляването му с една трета, съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Съдът се е задоволил да посочи само, че на подс.Р. следва да бъде наложено предвиденото в чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок до 2 години, чийто размер се редуцирал до 1 година и 6 месеца, т.е. изобщо не е ясно какъв точно размер на наказанието „лишаване от свобода” е определил съда преди редукцията на същото с една трета. Не би могло да се направи и извод, че определеното такова наказание „лишаване от свобода” е в размер от 2 години /което е максимума на предвиденото в закона за това престъпление/, тъй като в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд не е изложил каквито и да било съображения, от които да е видно какви смекчаващи или отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е отчел при определяне на наказанието на подсъдимия, респ. наличието на такива, които да налагат определяне на наказание в максималния предвиден в закона размер. Още повече, че дори и да се предположи, че определеното на подсъдимия Р. наказание „лишаване от свобода” преди намаляването с една трета е в размер на 2 години, то отново не е ясно как е получен размера на наказанието „лишаване от свобода”, наложен на подс.Р. с присъдата след намаляването му с една трета – 1 година и 6 месеца, имайки предвид, че при намаляване на наказанието „лишаване от свобода” в размер от 2 години /или 24 месеца/ с една трета, то наказанието, което е следвало да бъде наложено на подсъдимия, възлиза на 1 година и 4 месеца /или 16 месеца/.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че липсата на мотиви, дори и само относно част от присъдата – относно индивидуализацията на наложеното наказание „лишаване от свобода”, както и съществуващата неяснота относно волята на съда при определяне размера на това наказание за извършеното от подс.Р. престъпление, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват проверката от въззивната инстанция на правилността - обосноваността и законосъобразността, на постановената присъда, вкл. и справедливостта на наложеното наказание, а и нарушават процесуалните права на страните, като в конкретния случай ограничават правата на държавното обвинение и подсъдимия да узнаят какъв е точният размер на определеното наказание на подс.Р. за извършеното престъпление, респ. как е определен този размер, и по този начин ги лишават от възможността за надлежно упражняване на процесуалните им права /да оспорват изводите на съда и да навежда доводи в тази връзка, да правят искания и възражения, и др./ по начин, който считат за най-ефективен.

С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт.

Ето защо, и тъй като при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на страните, които нарушения не могат да бъдÓт отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото, следва присъдата на районния съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на делото, не следва да бъде обсъждан по същество доводът за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, както и не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства. Само за прецизност следва да се отбележи, че с присъдата си първоинстанционният съд не е определил режима на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл.343б ал.2, във вр . с ал.1 от НК, както и такъв на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подс.Р. с присъдата по Н.о.х.дело № 516/2009 год. по описа на Районен съд – С., което съдът е постановил да бъде изтърпяно отделно, на основание чл.68 ал.1 от НК.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 60/25.11.2010 год. по Н.о.х.дело № 62/2009 год. по описа на Ардинския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1.2.