Р Е Ш Е Н И Е
№ 2112 26.10.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 4432 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М.Ц.Б.
против „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД и е за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането на ***
г. до окончателното изплащане на сумата.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го
уважи, като присъди на страната направените от нея разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
претенцията, като присъди на страната съдебно-деловодни разноски.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
М.Ц.Б. е
дъщеря и единствен наследник по закон на Л. В. Г., починала на *** г. Приживе Г. работи като *** в *** на „***“ АД, в което свидетелят Н.
А. е ***. Двете се
познават добре. През 2016 г. Г. се разболява, като лечението й налага
оперативна намеса и тя избира това да бъде сторено в болница „***“ – гр.
Бургас, където е оперирана от доктор ***. След операцията Г. има температура.
Една вечер тя се обажда на Н. А. и й казва, че се чувства много зле. Сестрата дава
съвет веднага да постъпи в „***“ АД. В това лечебно заведение й правят операция. Н. А.
говори с опериращия лекар, д-р ***, който й казва, че в тялото на Г. са открити забравен
компрес и марли и състоянието й е тежко. Н. А. се обажда на дъщерята на Г.,
ищцата М.Б., която от няколко години живее в ***. На следващия ден тя пристига
в България. Въпреки усилията на лекарите Г. умира. На Б. е връчена епикриза от
„***“ АД, в която е отразено, че е допусната лекарска грешка. Ищцата има
съмнения, че усложнението в състоянието на майка й не се дължи на първата
операция, а на допуснатата лекарска грешка. Тя е много разстроена от смъртта на
майка си и иска „с този случай да бъде запознато обществото“ (показания на
свидетеля Н. А.). Ищцата се съгласява „принципно“ да има статия, но желае
написаното да е подкрепено с документи. Н. А. й споменава, че има и друг случай
със същия лекар – мъж се оплаква, че съпругата му е починала от лекарска
грешка. Тя дава телефонния номер на този мъж на Б., за да се свърже с него.
Дъщерята
на свидетеля Н. А., П. А., е *** в *** и близък приятел със
свидетеля С.С., журналист в ответното дружество. С. публикува през 2017 г.
статия за случай, при който по думи на мъж неговата съпруга умира в резултат на
лекарска грешка от същия лекар в болница „***“. След като прочита статията, П.
А. се свързва с журналиста и й казва, че нейната майка има приятелка, чиято
майка също е починала заради лекарска грешка на същия лекар. П. А. казва на С.,
че М. (ищцата) е помолила тя, С., да публикува и нейния случай, защото иска да
се даде гласност, за да може този лекар да понесе последиците си.
Журналистът
не разговаря лично с М.. На С. историята е предадена чрез П. А., която взема от
майка си написано лично от последната на компютър писмо, на което е предадено
вид, че е с автор ищцата (изложението е от първо лице, единствено число).
Според свидетеля А., М. иска така. Написаното представлява „сбор“ от мнения,
изразени от М.Б. в разговори помежду им. Ищцата има доверие на А., но
конкретното съдържание на писмото не е коментирано с нея.
С. не се
съмнява в историята, защото в предишни случаи, информацията по които черпи от П.
А., не е имало проблеми. Журналистът се обръща за интервю и право на отговор
към болницата и засегнатия лекар, но те не желаят да се възползват.
На *** г.
в интернет сайта „Burgas24.bg“,
собственост на ответното дружество, е публикувана статия с автор С.С. със
заглавие „Бургазлийка: Загубих майка си заради пародийния професионализъм на
един хирург от „***““. Подзаглавието на статията е „С твърдения за лекарска
небрежност, довела до смъртта на пациентка, ни потърси читателка на Burgas24.bg. Провокирана от покъртителния разказ на И. К. от
„***“, който публикувахме
наскоро, М. поиска да разкаже на цяла България за трагедията, отнела майка й“.
Статията
започва с думи на журналиста, че и в двата случая „има съмнения за забравени
предмети след операцията. В първия – дренаж, във втория – марли и компрес“.
След това статията продължава с цитат, а именно: „Казвам се М. и пиша тези
редове с тъга и гняв. Тъга по моята майка, която си отиде от този свят с големи
мъки и гняв, породен от бездушието и пародийния професионализъм на един хирург,
комуто се доверих и поверих живота на моята майка Л. Г.“. Журналистът уточнява,
че така започва „разказа си М., която живее и работи в ***“. Журналистът
продължава, че М. се решава да даде гласност на случая, след като попада на
публикацията на Burgas24.bg,
защото е убедена, че случаят не е единичен.
Статията
продължава с цитат – „Майка ми беше *** в *** на *** – жизнена, пъргава и добра жена. В първите дни на 2016
г. внезапно се оплака, че не се чувства добре и си направи изследвания. Наложи
се да се оперира спешно заради ***. Препоръчаха ни болница „***“ и началника на отделението
д-р ***. На 25.01.2016 г. майка ми постъпи там и беше оперирана от д-р ***. Последва химиотерапия, но през април майка ми започна
да повишава температура, състоянието й рязко се влоши и беше настанена в
реанимацията на ***, където
няколко дни се бориха за живота й“.
По-нататък
журналистът обяснява, че М. се прибира от *** и от епикризата разбира, че е
допусната лекарска грешка и по време на операцията, направена от д-р ***, в корема на пациентката са забравени марли и компрес.
Хирургът приема и оперира повторно Г., но жената получава инфекция, развива
тромбоза на крака и гангрена, организмът й е крайно изтощен и на *** г. умира от емболия. Статията завършва отново с цитат –
„Колко ли други пациенти има, загинали от тази престъпна небрежност и близките
им не подозират за това?! При това всичко остава безнаказано. Заради паметта на
майка ми искам нашата трагедия да се знае от всички хора, защото всеки има
право да бъде лекуван качествено и компетентно. А тези, които не могат да
работят по този начин, да си получат заслуженото и публично да бъдат порицани!
П.С. Преди 3 години загубих баща си, а сега загубих майка си. Нашата мечта
беше, след като се пенсионира майка ми, да бъдем заедно в ***. Бог да съди д-р ***!
Вероятно той има родители, дали неговата майка ще се гордее със своя син“.
След
публикуването на статията с журналиста разговаря адвокат на ищцата. С. я пита
дали иска да бъде написано допълнение или опровержение на статията, но
адвокатът не казва нищо.
След
смъртта на майка си ищцата има и лични проблеми, поради което е с влошено
психическо състояние. След като узнава за статията от мъжа, който твърди, че и
неговата съпруга е починала от лекарска грешка, и я прочита, тя изживява стрес,
защото не е взето нейното съгласие за публикуването на статия с това
съдържание, последван от притеснения, че лекарят може да предяви претенции
срещу нея, които продължават и до настоящия момент.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените и гласни
доказателства – показанията на свидетелите С. Т.П., В. М.Х., С. Б. С. и Н. Б. А.. Твърдението на свидетеля С. П.,
че ищцата не е знаела, че медия ще публикува статия по случая, противоречи на
останалия доказателствен материал. От показанията на свидетеля В. Х. се
установява, че Б. е дала съгласие да има статия „по принцип“. Ето защо съдът
кредитира частично показанията на свидетеля П..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Издателят
на електронна медия (каквото е дружеството
ответник) чрез своите длъжностни лица определя характера и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
материали, включително такива и от други медии или източници. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист
или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД – аргумент в
този смисъл от Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1019/2009 г., III г. о. Ответното дружество не оспорва, че интернет сайта „Burgas24.bg“ публикува
статията на *** г., нито съдържанието й.
Посочването поименно на прекия
делинквент (длъжностно лице от сайта „Burgas24.bg“, отговорно за
поместване на публикацията) не е и условие за редовност на
исковата молба по чл. 49 ЗЗД и съдът не може да изисква от ищцата
установяването му - в този смисъл Решение № 146/2012 г. на IV ГО на ВКС по
гр.д. № 570/2011 г.
За да
се уважи искът, следва да се установи, че е налице противоправно деяние на
изпълнителя на възложената работа (в случая поместилият статията). Защитата на ответното дружество
включва доказване, че информацията е достоверна, респективно че е направило
проверка за достоверност на същата.
На 25
ноември 2004 г. е подписан Етичен кодекс на българските медии. С него
представители на български медии приемат принципи, които ще следват, сред които
е „предоставяне на обществото
на точна и проверена информация без преднамерено скриване или изопачаване на факти“. Макар документът да не е подписан от представител на ответното
дружество (аргумент от официалната интернет страница на Национален съвет за
журналистическа етика), то заявените в него принципи следва да се считат като
база за преценка налице ли е
противоправно деяние.
Целта на статията със заглавие „Бургазлийка:
Загубих майка си заради пародийния професионализъм на един хирург от „***““ е да се даде трибуна на лице,
което изказва „твърдения за лекарска небрежност“. Категорично се установи обаче, че
писмото не е написано лично от ищцата, макар цитатът да е коректен (в съдебно
заседание свидетелят Н. А. потвърди, че това е съдържанието на писмото).
Доказа се, че представител на медията не е разговарял лично с ищцата преди
публикуването на статията (нито дори с действителния автор на написаното Н. А.),
но въпреки това в нея подвеждащо се твърди, че медията била потърсена от
„читателка“. След като писмото не съдържа само „неутрални“ факти, но и личностна
оценка на „автора“ му, „обвинения“ в лекарска небрежност и по същество обективно
обидни квалификации като „бездушие“ (негативно морално качество, изразяващо се
в липса на съчувствие) и „пародиен професионализъм“ (неистински, фалшив
професионализъм) с конкретно посочване на адресата на обидата (д-р ***) и обективно
клеветнически твърдения, че от „тази престъпна небрежност“ (на същия лекар) има
още „загинали“, то журналистическата етика налага медията да се свърже предварително
лично с „източника“, за да установи дали поддържа твърденията си и дали желае точно
това съдържание да бъде публикувано „без редакторска намеса“, което не е
сторено. Задължението произтича от принципното положение, че разликата между
изказване на мнение, от една страна, и засягане на честта и достойнството на
конкретно лице, от друга, е в използваните изразни средства.
Обстоятелството, че Б. живее в ***, не представлява легитимна причина да не
бъде потърсена за потвърждение (контакт с нея е успял да осъществи мъжът, който
твърди, че съпругата му е починала от лекарска грешка). Следователно не е
положена дължимата грижа, за да се узнае действителната воля на ищцата.
На следващо място, установи се, че ищцата е искала да даде гласност на
случая, но не и по начина, по който е написано писмото. Това, че А. е чула „всички
тези изречения“, които пише в писмото, от М., не означава, че последната е
искала те да бъдат предадени дословно и да станат публично достояние - видимо
е, че част от изреченията са изключително емоционални (например „Бог да съди д-р ***! Вероятно той има родители, дали
неговата майка ще се гордее със своя син“). Ищцата е съзнавала, че трябва да „говори“ с доказателства (с „документи“
по уточнението на свидетеля Христов), а не „празни приказки“. А. не е
коментирала с ищцата съдържанието на писмото, нещо повече - Б. дълго време не й
се е обаждала и статията е написана повече от половин година след смъртта на
госпожа Г..
Предвид изложеното, журналистката, респективно медията чрез длъжностно
лице, отговорно за поместване на статията, са проявили небрежност и необосновано са приели, че
писмото изхожда от Б., респективно, че съдържанието му възпроизвежда нейната
воля, а именно - лицата да бъдат назовани поименно, събитията да бъдат подробно
описани и мненията да бъдат пресъздадени точно с тези изразни средства. Ако е
била направена задълбочена проверка на фактите, е щяло да бъде установено
най-малкото, че датата на смъртта на госпожа Г. е неточна. Нелогично е, ако
писмото изхожда от Б., последната да „сгреши“ кога е починала майка й.
Обстоятелството, че лечебното заведение, респективно лекарят отказват коментар,
не означава, че написаното в писмото е „вярно“.
От публикуването на статията без съгласието на ищцата, което е
противоправно деяние, са произлезли основателни притеснения за последната, че
лекарят може да предяви срещу нея претенции за обезвреда заради накърнено добро
име и достойнство. Неимуществените вреди се обезщетяват
съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства.
Установи се, че ищцата е изживяла стрес след прочитане на статията. Към
настоящия момент тя не се чувства добре психически, но причина за това не е
единствено статията във вестника, но и събития от личния й живот. Макар
притесненията, свързани със статията, сами по себе си външно да не се отразяват
на ежедневните дейности на Б. (аргумент от показанията на свидетеля Х.), тяхното съществуване влияе на психиката й. Ето защо съдът намира за
справедливо обезщетение в размер на 5000 лева, до който искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, а над този размер до пълния претендиран
такъв от 10 000 лева отхвърлен като неоснователен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение от момента на деликта, а
именно от *** г., от
който и следва да бъде присъдена.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски, които с оглед изхода от спора са в
размер на 615 лева (част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съответна на
уважената част от иска, и част от държавната такса, съответната на уважената
част на иска).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също
имат право на разноски, които се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение. Ето защо, първо съдът следва да се произнесе по възражението на
ищцата за прекомерност на изплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 830 лева, а
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
Процесуалният представител на ответното дружество твърди, че е направил и
разходи за явяване в Районен съд – Бургас - веднъж за получаване на книжата по
делото и втори път за явяване в съдебно заседание, които също следва да се
отчетат.
Въпреки
това, съдът намира възнаграждението за прекомерно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и беше проведено само едно съдебно
заседание. Голяма част от фактите не са спорни между страните, ответната страна
не е полагала усилия за оборване на доказателствената стойност на ангажирани от
ищцата доказателства. Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева, който следва да бъде отчетен при
изчисляване на дължимата на страната сума за разноски. С оглед изхода на делото
ищцата дължи на ответника разноски в размер на 600 лева - част от адвокатско
възнаграждение, съответна на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „МЕДИЯ ГРУП
24“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М.Ц.Б., ЕГН – **********, сумата от
5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и притеснение, от публикувана на *** г. в интернет сайта
„Burgas24.bg“, собственост на ответното дружество, без нейно съгласие
статия със заглавие „Бургазлийка: Загубих майка си заради
пародийния професионализъм на един хирург от „***““, ведно със законната лихва
върху присъдената сума от *** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „МЕДИЯ
ГРУП 24“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М.Ц.Б., ЕГН – **********, сумата
от 615 (шестстотин и петнадесет) лева разноски по делото, съобразно уважената
част от претенцията.
ОСЪЖДА М.Ц.Б.,
ЕГН – **********, да заплати на „МЕДИЯ ГРУП 24“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата
от 600 (шестстотин) лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
претенцията.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ