№ 118
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000347 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по молба за поправка на очевидна фактическа грешка по
чл.247 от ГПК,за изменение на решение в частта за разноските по чл.248 от
ГПК и за издаване на обратен изпълнителен лист.
Постъпила е молба от ЗАД „О.-З.“АД с ЕИК *********,подадена чрез
юрисконсулт С.Х., която се твърди,че в решение №70 от 09.07.2021
г.,постановено по настоящото въззивно дело,е допусната очевидна
фактическа грешка,изразяваща се в това,че в мотивите на решението съдът е
приел налице съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение
50:50,като при неимуществените вреди и приспаднал доброволно изплатени
от дружеството 5000 лв.,но при имуществените вреди /разходи за лечение/ не
е отчел извършеното доброволно плащане на сумата от 1308,64 лв.Според
дружеството-молител,искът за имуществени вреди в размер на 648,51 лв.
следва да се отхвърли изцяло с оглед извършеното от дружеството
1
доброволно плащане на сумата от 1308,64 лв. и не следва да се уважава и
претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху сумата от 648,51
лв.,считано от 05.11.2019 г. до настоящия момент,отново с оглед извършеното
доброволно плащане.
На база горните твърдения,дружеството-молител иска да бъде
постановена от съда поправка на очевидна фактическа грешка в
решението,като се отхвърли изцяло иска за имуществени вреди в размер на
1297,02 лв. поради приетото съпричиняване на вредоносния резултат и
извършеното доброволно плащане,както и да се отхвърли претенцията за
заплащане на законна лихва върху 648,51 лв. за периода от 05.11.2019 г.
/датата на извършеното доброволно плащане/ до настоящия момент.
Наред с това е поискано да се измени решение №70 от 09.07.2021 г. в
частта му за разноските пропроционално на уважената част от иска.И на трето
място,в горната молба на ЗАД „О.-З.“АД е поискано да бъде издаден в полза
на дружеството обратен изпълнителен лист за сумата от 648,51 лв.,ведно със
законната лихва,считано от 05.11.2019 г. до окончателното плащане.
Препис от молбата е връчен редовно на насрещната страна-А.. Ф. Ф. за
отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа,но в този срок писмен
отговор не е подаден от посоченото лице и не е взето становище от него по
молбата на дружеството-застраховател.
Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с молбата и
съдържащите се в нея искания и като взе предвид обстоятелствата по делото
във връзка с тази молба,приема следното:
Молбата е неоснователна в частта за поправка на очевидна фактическа
грешка.С решение №70 от 09.07.2021 г.,постановено по настоящото
дело,първоинстанционното решение №260032 от 25.02.2021 г.,постановено по
т.д.№125/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик,е отменено в частта,с която е
ответникът ЗАД „О.-З.“АД е бил осъден да заплати на ищеца А.. Ф. Ф.
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 648,51 лв. до
присъдения и претендиран размер от 1297,02 лв.,ведно със законната лихва
върху тази разлика,считано от 16.10.2019 г. до окончателното плащане,като
вместо това за същата разлика иска за имуществени вреди /разходи за
2
лечение/ е отхвърлен.В частта,с която същият иск е уважен до размера от
648,51 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 16.10.2019 г.
до окончателното й изплащане,първоинстанционното решение е потвърдено с
решението на АС-Пловдив от 09.07.2021 г.Описаният резултат е
постановен,след като в мотивите на последното решение въззивният съд е
приел,че първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца в обем на 50 % при определяне размера на
обезщетението за имуществени вреди и че когато бъде установено
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,както е в процесния
случай,следва на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД да се намали съобразно
процента на съпричиняване както определеното обезщетение за
неимуществени вреди,така и обезщетението за имуществени вреди.Именно
по тези съображения първоинстанционното решение е счел,че установеното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1297,02 лв. е следвало да се
намали наполовина,т.е. до сумата от 648,51 лв.,до който размер иска за
имуществени вреди е приет за основателен.Постановеният в диспозитива на
решението резултат,описан по-горе,напълно съответства на така изразената в
мотивната част на решението воля на съда.Следователно,не е налице
твърдяната от дружеството-молител очевидна фактическа
грешка.Твърденията,с които в процесната молба е обосновано искането за
поправка на очевидна фактическа грешка,а именно,че въззивният съд не е
отчел,но е следвало да отчете извършено от дружеството-ответник
доброволно плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
1308,64 лв. и с оглед на това да отхвърли изцяло иска за присъждането на
такива вреди,представляват оплакване за неправилност на решението.Такива
оплаквания не могат да бъдат преценявани в производството по чл.247 от
ГПК и въпросът дали съдът правилно или неправилно не е отчел факта на
твърдяното доброволно плащане при преценка основателността на иска за
имуществени вреди,не може да бъде разрешаван в същото производство за
поправка на очевидна фактическа грешка.По същество такава грешка би била
налице при несъответствие на действително формираната и изразена в
решението воля на съда и тогава този порок би бил отстраним по реда на
чл.247 от ГПК.В случая такова несъответствие не се констатира и не е
налице,поради което и заявеното в горната молба искане за поправка на
очевидна фактическа грешка се явява неоснователно и като такова следва да
3
се остави без уважение.
Неоснователно е и искането на молителя за изменение на решението в
частта му за разноските пропроционално на уважената част от иска.То
очевидно е свързано с предходното искане за поправка на очевидна
фактическа грешка и е основано на позицията на молителя,че иска за
имуществени вреди е следвало да се отхвърли изцяло,а не да се уважава
частично до размера от 648,51 лв.Посочи се обаче,че правилността на
решението в тази му част не подлежи на преценка по реда на чл.247 от ГПК и
съобразно с това не може да бъде променян в това производство
постановеният резултат,съгласно който съдът е приел,че иска за имуществени
вреди е основателен до размера от 648,51 лв.Съответно на това,така
възприетата от въззивния съд позиция за частична основателност на иска за
имуществени вреди е дала своето отражение и при изчисляване размера на
дължимите на ищеца разноски съобразно на уважената част от иска,а
понастоящем няма основание решението да се променя в частта за
разноските,като се определя друг размер на разноските без при определянето
им да се взема предвид присъденото на ищеца обезщетение за имуществените
вреди.По тези съображения същото искане за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователно и като такова ще се остави без
уважение.
Неоснователно е и третото формулирано в молбата искане-за издаване
на обратен изпълнителен лист в полза на дружеството-молител за сумата от
648,51 лв.,ведно със законната лихва,считано от 05.11.2019 г. до
окончателното плащане.И това искане произтича от първопосоченото и
коментирано по-горе искане за поправка на очевидна фактическа
грешка,което обаче бе прието за неоснователно и като такова следва да се
приеме и искането за издаване на обратен изпълнителен лист.Сумата от
648,51 лв. е присъдена в полза на ищеца със съдебно решение,на база на което
за същата е издаден и изпълнителен лист,а дали самото решение е правилно
или не в тази му част е въпрос,който не може да бъде решаван в настоящото
производство и от съда,постановил самото решение.В продължение на
това,няма и основание за връщането на сумата посредством издаването на
обратен изпълнителен лист.Друг е въпросът,че до издаването на такъв може
да се стигне при определени в закона предпоставки,които обаче,предвид
4
преждеизложеното,е излишно да бъдат коментирани.
С оглед на всички изложени по-горе съображения,се налага извода,че
разгледаната молба е изцяло неоснователна /т.е. по отношение на всички
заявени в нея искания/ и като такава ще се остави без уважение изцяло.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на ЗАД „О.-
З.“АД с ЕИК ********* да бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №70/09.07.2021 г.,постановено по настоящото възз.т.д.
№347/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,като се отхвърли изцяло
иска за имуществени вреди в размер на 1297,02 лв. поради прието
съпричиняване на вредоносния резултат и извършено доброволно
плащане,както и претенцията за заплащане на законна лихва върху 648,51 лв.
за периода от 05.11.2019 г. /датата на извършеното доброволно плащане/ до
настоящия момент.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „О.-З.“АД с ЕИК
********* за изменение на решение №70/09.07.2021 г.,постановено по
настоящото възз.т.д.№347/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,в
частта за разноските,пропроционално на уважената част от иска,както и
искането на същото застрахователно дружество за издаване в негова полза на
обратен изпълнителен лист за сумата от 648,51 лв.,ведно със законната
лихва,считано от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В частта,с която са оставени без уважение исканията на дружеството-
молител за изменение на решението в частта за разноските и за издаване на
обратен изпълнителен лист,решението има характер на определение,което
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част,с която е оставено без уважение искането за
5
поправка на очевидна фактическа грешка,решението на основание чл.247,ал.4
от ГПК подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6