О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.............
град Шумен, 29.01.2024г.
Административен съд- град Шумен,
в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в следния състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа докладваното от
съдията АД № 32 по описа за 2024г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
реда на чл.60 ал.5 от АПК по жалба с вх.№ ДА-01-204 от 22.01.2024год. по описа
на ШАС, депозирана срещу Заповед № 3 от 05.01.2024г. на Директора на ТП
"Държавно горско стопанство Преслав", с която на основание чл.65г от
ППЗЛОД е постановена забрана за ползването на дивеча в ловностопански район
БЛСР- с.Ловец, определен в Заповед № РД46-1552/23.05.2000г. на Министър на
земеделието, предоставен на Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Велики
Преслав“, за срок от 1 (една) година, считано от датата на издаване на заповедта,
с която на основание чл.60 от АПК било разпоредено предварителното ѝ
изпълнение. Жалбата е депозирана от П.Г.П.
*** в две качества- като физическо лице- член на Ловно-рибарска дружина „Ловец“
и като Председател на Ловно-рибарска дружина „Ловец“. В жалбата се твърди, че
атакуваното Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на
заповедта се съдържа в неприцизния диспозитив на заповедта и същото е
незаконосъобразно, тъй като не са налице основанията по чл.60 ал.1 от АПК и не
са изложени мотиви, поради което е отправено искане разпореждането да бъде
отменено от съда.
Административната преписка в цялост е
представена по делото, но в същата няма обратна разписка, с която е връчен
оспорения акт на жалбоподателя в двете му качества и пощенски плик, с който
евентуално е депозирана жалбата му в ТП ДГС „Преслав“. Поради което, в полза на
жалбоподателя следва да се приеме, че актът му е връчен на 16.01.2024г. и
оспорен на 19.01.2024г. в рамките на законоустановения 3-дневен срок.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства, както и приложената по настоящото
производство Заповед № 3 от 05.01.2024г. на Директора на ТП "Държавно
горско стопанство Преслав", намира, че така предявената жалба срещу
Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е процесуално недопустима като насочена
срещу акт, който не съществува– в оспорения административен акт не се съдържа
волеизявление на административния орган по реда на чл.60 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.65г от Правилник за
прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, директорът на държавното
горско стопанство, съответно на държавното ловно стопанство, контролира
изпълнението на мероприятията по разселване на дивеча по чл.52 и мероприятията
по стопанисване на дивеча по чл. 37 от Закона за лова и опазване на дивеча и в
случай на констатирани нарушения със заповед забранява ползването на дивеча в
съответния ловностопански район за срок от 3 месеца до една година. Доколкото в
издадената заповед липсва указание за сроковете и реда за оспорване на
процесната заповед, настоящият съдебен състав приема за приложим редът за
обжалване е по АПК, като оспорването спира изпълнението на административният
акт, съгласно чл.166 ал.1 от АПК.
Следователно с депозирането на жалба и
оспорването на самата заповед е настъпил и суспензивния ефект на жалбата срещу
административния акт, който препятства изпълнението на разпоредените с акта
права и задължения, независимо, че в акта издателят е определил период на
забраната, считано от датата на издаване на заповедта.
Спирането на изпълнението на
административния акт представлява вид обезпечение на жалбата срещу него.
Предварителното изпълнение, разпоредено от закона или от органа, издал акта, е
мярка, обезпечаваща изпълнението на акта, а едновременно с това,
удовлетворяваща неотложната нужда, за която той е издаден. Спирането на
предварителното изпълнение от съда е мярка, даваща временна защита на
застрашените от акта субективни права и законни интереси на оспорващия. По
принцип оспорването на даден административен акт спира изпълнението му.
Изключение от правилото е налице, когато изрично е регламентирано, че
оспорването на изчерпателно посочени актове не спира изпълнението им.
Процесната заповед обаче не е сред тези актове. Доколкото издаденият акт не
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, нито в същия е
включено разпореждане на административния орган за предварително изпълнение по
смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, за оспорващият не е налице правен интерес да
иска спиране на изпълнението, тъй като с подаването на жалбата срещу Заповед № 3
от 05.01.2024 г. на Директор на ТП „ДГС-Преслав“ е спряно изпълнението на
същата и не се налага изрично постановяване на такова спиране от съда.
Поради изложените съображения искането на жалбоподателя по реда
на чл.60 ал.5 от АПК е насочено срещу акт, който не е издаден, а именно
Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на изпълнението
на Заповед № 3 от 05.01.2024г. на Директор на ТП „ДГС-Преслав“ и същото следва
да се остави без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране изпълнението на Заповед №3 от
05.01.2024г. на Директор на ТП „ДГС-Преслав“, съдържащо се в депозирана жалба
от П.Г.П. *** в две качества- като физическо лице- член на Ловно-рибарска дружина
„Ловец“ и като Председател на Ловно-рибарска дружина „Ловец“ против същата
заповед.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 32 по описа за 2024г. на
Административен съд – Шумен, в частта му, с която се иска спиране на
изпълнението на Заповед №3 от 05.01.2024 г. на Директор на ТП „ДГС-Преслав“.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в седем дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Съдия: