Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1279 по описа на Районен съд
– Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени обективни и субективни искове срещу Кмета на с. Ореш Л.А.И. с правно основание чл. 45 ЗЗД
и срещу Община Свищов с правно основание чл. 49 ЗЗД, при условията на
евентуално иск срещу Л.А.И. по чл. 45 ЗЗД.В исковата молба по настоящото дело
ищецът основава претенцията си на деликт и претърпени от него вреди в резултат
на поведението на кмета на с. Ореш, за което счита, че като възложител на
работата му носи отговорност и Община Свищов, както и обективно и
субективно съединена искова претенция по чл.86 ЗЗД,
Депозирана е искова молба от Д.Й.А. чрез адв. В.Ш. срещу Кмета на с. Ореш-Л.А.И.,***
и лично срещу лицето Л.А.И..*** с
обща дължина около 700 метра. Поетапно, в периода 2010-2014 г. Община Свищов,
чрез кмета на село Ореш, осъществила ремонт чрез полагане на пътна настилка и
обособяване на една пътна лента с дължина от около 550 метра от общата дължина
на булеварда. Върху останалите 150 метра не бил извършен ремонт, поради което
преминаването през участъка било силно затруднено. Разликата в нивата между
лентите причинявало огромно неудобство за живущите в околността и преминаващите
по булеварда, създавало предпоставка за настъпване на ПТП, тъй като
автомобилите, движещи се и в двете посоки, използвали лентата, с положена
бетонна настилка.
Твърди се, че било затруднено нормалното
ежедневие на живущите в селото, както и това на ищеца, тъй като имотите му били
разположени от двете страни на улицата. След извършения ремонт за него били
създадени неудобства, по-големи от нормалното, бил ограничен достъпът му до
имотите.
Ищецът многократно посещавал кмета на с. Ореш - Л.И.
във връзка с ограниченията, причинени му от състоянието на пътя след извършения
ремонт. Кметът отговарял, че в момента нямало пари за изграждане на
другата пътна лента, но ако ищецът имал възможност и средства да осъществи
ремонта със собствени средства, му дал разрешение, изрично заявявайки, че няма
да се противопоставя и не се противопоставя на ремонта, като при първа
възможност на наличие на свободни средства, всички разходи по ремонта щели да
му бъдат възстановени. Кметът му предложил майстор - Й.И., на който ищецът да
заплати за работата и който да помага за извършване на ремонта.
Ищецът заедно с трима души от селото започнали
да полагат кална баластра, да изхвърлят старите строителни отпадъци от терена и
го подготвят за поставяне на бетонна настилка. Подготвителните работи, организацията
и самото полагане на бетона протичали под ръководството на препоръчания от
кмета майстор - Й.И., заплащането на когото било извършено от ищеца.
Твърди се, че на 27.04.2016 г. ищецът заплатил
на СД „Мистрал – ТСС” 10 кубически метра бетон на цена по 87 лева, или обща
цена в размер на 1050 лева. Бетонът бил транспортиран на същия ден, посредством
два курса, осъществени с камион с peг. № ВР0851, с водач Б.Г.Б.. Сочи се, че
бетонът бил положен на подготвеното за това място. След като изчакал около две
седмица бетонът да стегне добре, ищецът закупил ламарина, която била поставена
като капак на намираща се на пътя шахта, с което обезопасил преминаването по
трасето.
След приключване на ремонтните дейности,
предприети от ищеца, същият потърсил от кмета на село Ореш заплащане на
разходите, които бил извършил. Кметът отговорил, че нямало пари, но че при
първа възможност парите ще му бъдат възстановени. Значително време, след
извършване на ремонта от страна на ищеца, кметът започнал да твърди, че парите
няма да бъдат възстановени, тъй като нямало по какъв начин да бъде оправдан
този разход.
Твърди се, повече от три години след извършения
от ищеца ремонт,липсва плащане, независимо от липсата на противопоставяне за
извършения ремонт от страна кметовете на село Ореш и на град Свищов.
Сочи се, че съгласно Наредба за управление на
общинските пътища в община Свищов, действала по време на осъществяване на
ремонта, пътищата на територията на Община Свищов са публична общинска
собственост, които се управляват от кмета на общината, респ. задължението за
поддържането им.
Счита се, че кметът на село Ореш е въвел в
заблуждение ищеца, обещавайки му възмездяване на разходите, сторени за ремонт
на процесния участък от пътя. Същият е причинил вреда на А., която следва да
възстанови.
Счита се, че тъй като кметът на село Ореш е
функционално обвързан и зависим от кмета на Община Свищов, последният също
следва да отговаря за причинените на ищеца вреди от страна на кмета на село
Ореш, на основани чл. 49 от ЗЗД.
Сочи се, че въобще не е ставало дума за дарение,
за което е необходимо законосъобразно и морално основание за извършването му,
както и съгласие от надарения.
С решение № 4 от 04.2018 г., постановено по гр.
д. № 947/2018 г. по описа на Районен съд - Свищов и с решение по в. гр. д. №
218/2018 г. по описа на ВТОС е установен фактът на извършването на ремонта от
страна на ищеца и размера на вложените от него средства.
Ищецът твърди, че е въведен в заблуждение, че
извършеният ремонт ще му бъде заплатен. Убеждението на ищеца е било, че
осъществява своебразен временен кредит на Кметство Ореш. Разчитал и бил уверен
от поведението и действията на кмета, че направените разходи ще му бъдат заплатени,
което по вина на двамата ответници не е станало.
Ищецът смята, че е извършил ремонта
добросъвестно и в интерес на Кметство село Ореш и на живущите на бул. „Марица”.
Получил грубо неразбиране,
общественополезната му активност била прекомерно наказана, без да има
вина.
Моли съда да осъди кмета на село Ореш - Л.А.И., на основание чл. 45 от ЗЗД да му заплати
сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи равностойността на виновно
причинените вреди, чрез обективно въвеждане в заблуждение, че разходите ще му
бъдат заплатени, както и сумата в размер на 360,65 лева, представляващи лихва
върху направените разходи (дължимите суми като главница), от деня, в който е
сторен всеки от разходите (считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050
лв. и считано от 12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до
окончателното им изплащане.
При условията на солидарност се моли да бъде
осъдена Община Свищов, представлявана от кмета на Община Свищов, да му заплати
сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи равностойността на виновно
причинените вреди, чрез обективно въвеждане в заблуждение от страна на първия
ответник, както и сумата в размер на 360,65 лева, представляващи лихва върху
направените разходи (дължимите суми като главница), от деня, в който е сторен
всеки от разходите (считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050 лв. и
считано от 12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до окончателното им
изплащане.
Моли се Община Свищов да бъде осъдена на
основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като прекият причинител на непозволеното увреждане
- първият ответник е подчинен на втория ответник и вредата е причинена при
изпълнение на възложената му работа - като кмет на село Ореш.
Претендират се сторените разноски в
производството, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба вх. № 2580 от 02.03.2020 г. ищецът прави
уточнение, че депозирания иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е предявен срещу
кмета на село Ореш, при условията на евентуалност срещу Л.А.И. като физическо
лице.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от Л.А.И., в качеството му на кмет на село Ореш, и от Община Свищов, чрез Адвокатско дружество „Ш.
и Я.”.
Прави се възражение за неподсъдност.
Счита се подаденият иск за изцяло недопустим.
Формулираният петитум на исковата молба е неясен и непрецизен. Исковата молба е
недопустима, образуваното производство следва да бъде прекратено.
Счита се предявения иск за изцяло неоснователен
и недоказан. Не е нанесена вреда на ищеца по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да
търси удовлетворение на претенцията си, предвид предприетите действия в негов
интерес.
Искането за обезщетяване е разглеждано и
отхвърлено като недоказано и неоснователно.
Неоснователна и недоказана е исковата молба,
предвид извършените констатации от предходното дело.
Посочва се, че булевард „Марица” в село Ореш е
публична общинска собственост. Булевардът понастоящем е асфалтиран и напълно
функционален, по него безпрепятствено преминават превозни средства, техника и
хора, като е осигурен достъп до имотите по неговото продължение.
През 2017 година улицата е довършена до края, но
второто платно към същата година не е готово. Средствата, които остават в
кметството за съответната година биват влагани във възстановяване на пътищата,
като тези ремонтни дейности се записват в счетоводните документи на Кметството.
Сочи се, че причината да бъде ремонтирана само
дясната страна от булеварда е, че от лявата страна на платното има по-малко
живеещи.
През годините не са постъпвали оплаквания и
сигнали по повод изградения път нито в Община Свищов, нито в Кметството на село
Ореш. Пътят през годините винаги е бил неремонтиран, като през цялото време не
са постъпвали оплаквания от жителите на селото.
Счита се, че твърденията на ищеца, че липсата на
изграден път пречи за преминаването са неверни и недоказани.
Твърди се, че през месец март 2016 година ищецът
посетил кмета на село Ореш и устно поискал със собствени средства и по
собствена инициатива, без да има разрешение от община Свищов, да бетонира
участъка пред гаражите си. По време на разговора не са били поемани ангажименти
от страна на Общината или от страна на кмета на село Ореш към ищеца за
заплащане на предприемани от него строителни дейности пред собствените му
гаражи.
Сочи се, че СМР не са извършени съобразно
стандартите за извършване на строеж или ремонт на пътища. Ремонтът не е повишил
и стандарта в кметство село Ореш, поради факта, че строителните дейности са
извършени с ниско качество. Извършените СМР от ищецът са направени единствено с
цел подобрения пред неговия имот и повишаване на пазарната цена на имотите,
отдавани под наем.
Ищецът не е понесъл никаква вреда по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, действията са извършени, но негова самоинициатива и с много
ниско качество. На ищеца не е била причинена вреда.
Ответникът не е и въвел в заблуждение ищеца, за
да твърди последният, че му е причинена вреда.
СМР са били извършени за осъществяване на лична
изгода на Ищеца. Самата ремонта дейност по никакъв начин не е заприходена в
активите на Общината или Кметството на село Ореш.
Претенцията в размер на 1142,26 лв.,
представляваща стойността направени разходи за извършване на СМР, е недоказана
и неоснователна, за да се твърди наличие на вреда и обезщетяването ѝ.
Самият разход не може да бъде квалифициран като непозволено увреждане.
Твърди се, че от извършването на СМР през 2016
година са изминали близо четири години, поради което ремонтните дейности са
силно амортизирани, изгубили част или цялата си стойност. Закупените материали
не са реално оценени и изследвани за стойност и качество.
Претенцията за заплащане на сумата в размер на
1142, 26 лв. е неоснователна поради факта, че единствено ищецът използва
ремонтирания участък, извършен непосредствено пред неговите недвижими имоти,
самият той нанася вреда на своя имот, минавайки по ремонтирания участък.
Твърди се, че не може да бъде ангажирана
отговорността на кмета на село Ореш на основание чл. 45 от ЗЗД, респ. Община
Свищов да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като не са изпълнени
условията на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Сочи се, че
не може да бъде ангажирана отговорността на Л.И. и като физическо лице.
Разговорът между страните от месец март 2016 г.
е проведен между ищеца и Л.И., последният в качеството му на кмет. Като такъв
той е позволил на А. да извърши СМР за собствена сметка и изгода пред дома му.
Ищецът не е и бил обвързан и с предложението на кмета на село Ореш да наеме за
майстор Й.И.. А. лично и с ясно съзнание е решил да се използва услугите на
предложеното лице. На ищеца не е нанесена вреда, защото всички негови действия
са самоинициативно взети.
Община Свищов, респ. Кметство село Ореш, са
полагали грижи, свързани със стопанисването на пътищата, за осъществяването на
които са предвидени процедури по специални закони, като редът за възлагане на
строителство от страна на Общината е уреден в Закона за обществените поръчки.
Не се спори, че ищецът е извършил процесиите СМР
без провеждане на съответните административни и гражданскоправни процедури,
като по този начин е заобиколен закона.
Ремонтът, за който е установено, че не е с
високо качество извършен, може да нанесе вреда на кметството, респективно на
община Свищов, изразяваща се евентуално ПТП, увреждане на ППС на жители от
некачествения ремонт, пропадане на пътя и пр.
Посочва се, че по първоначално образуваното гр.
д. № 947/2017 г. по описа на Районен съд – Свищов ищецът твърди, че действията
му са извършени по силата на правилата на гестията, респ. неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е отхвърлена от съда, като
неоснователна и недоказана. В инициираното производство по отмяна на влязло в
сила решение, молбата за отмяна е оставена без разглеждане, поради което
действията на ищеца могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с право.
Посочва се, че исковата молба с неоснователна и
недоказана, тъй като фактическа обстановка по случая е била предмет на
производство пред съд, който е счел, че претенцията на ищеца е неоснователна.
Моли се да бъде оставена без разглеждане
исковата молба като недопустима. В случай на евентуалност, се моли подадената
искова молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендират се направените за това разноски, в
това число и заплатен адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от Община Свищов, представлявана от кмета Г.Г., чрез Адвокатско
дружество „Ш. и Я.”.
Прави се възражение за неподсъдност.
Счита се подаденият иск за изцяло недопустим.
Формулираният петитум на исковата молба е неясен и непрецизен. Исковата молба е
недопустима, образуваното производство следва да бъде прекратено.
Счита се предявения иск за изцяло неоснователен
и недоказан.
Качеството на извършения ремонт, действията на
ищеца, фактическата обстановка са вече разглеждани пред Районен съд – Свищов,
който е отхвърлил предявения иск срещу Община Свищов.
Не е нанесена вреда на ищеца по смисъла на чл.
45 от ЗЗД и по чл. 49 от ЗЗД, за да търси удовлетворение на претенцията си,
предвид предприетите действия в негов интерес.
Искането за обезщетяване е разглеждано и
отхвърлено като недоказано и неоснователно.
Неоснователна и недоказана е исковата молба,
предвид извършените констатации от предходното дело.
Посочва се, че булевард „Марица” в село Ореш е
публична общинска собственост. Булевардът понастоящем е асфалтиран и напълно
функционален, по него безпрепятствено преминават превозни средства, техника и
хора, като е осигурен достъп до имотите по неговото продължение.
През 2017 година улицата е довършена до края, но
второто платно към същата година не е готово. Средствата, които остават в
кметството за съответната година биват влагани във възстановяване на пътищата,
като тези ремонтни дейности се записват в счетоводните документи на Кметството.
Сочи се, че причината да бъде ремонтирана само
дясната страна от булеварда е, че от лявата страна на платното има по-малко
живеещи.
През годините не са постъпвали оплаквания и
сигнали по повод изградения път нито в Община Свищов, нито в Кметството на село
Ореш. Пътят през годините винаги е бил неремонтиран, като през цялото време не
са постъпвали оплаквания от жителите на селото.
Счита се, че твърденията на ищеца, че липсата на
изграден път пречи за преминаването са неверни и недоказани.
Твърди се, че през месец март 2016 година ищецът
посетил кмета на село Ореш и устно поискал със собствени средства и по
собствена инициатива, без да има разрешение от община Свищов, да бетонира
участъка пред гаражите си. Уговорката била устна.
Сочи се, че по време на разговора не са били
поемани ангажименти от страна на Общината или от страна на кмета на село Ореш
към ищеца за заплащане на предприемани от него строителни дейности пред
собствените му гаражи.
СМР не са извършени съобразно стандартите за
извършване на строеж или ремонт на пътища. Ремонтът не е повишил и стандарта в
Кметство село Ореш, поради факта, че строителните дейности са извършени с ниско
качество. Извършените СМР от ищеца са били направени единствено с цел
подобрения пред неговия имот и повишаване на пазарната цена на имотите,
отдавани под наем.
Ищецът не е понесъл никаква вреда по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, действията са извършени но негова самоинициатива и с много ниско
качество. На ищеца не е била причинена вреда, поради което не може да бъде
ангажирана и отговорността на Община Свищов, не е осъществен фактическият
състав на чл. 49 от ЗЗД.
Община Свищов не се намира в правоотношение по
възлагане на работа с другия ответник Л.И..
Съгласно чл. 46. ал. 1. т. 12 от ЗМСМА, кметът
на район или кметство изпълнява функции, възложени му от кмета на общината. За
възлагане на извършване на дейности, свързани с осъществяване на СМР, следва да има изрична заповед на Кмета на общината,
адресирана до съответния кмет на кметство.
Функционалната зависимост на кмета на кметство
спрямо кмета на общината произтича по силата на закона или от друг нормативен
акт, чрез който актове има изрично овластяване на предприемане на съответните
действия.
Редът за възлагане строителство, свързано със стопанисване
на пътищата, се осъществява по реда на Закона за обществените поръчки. При
проведена процедура по ЗОП за ремонт на път следва да има изричен договор за
възлагане, осъществяване на ремонта, както и наблюдаване на съответните
действия.
Не се спори, че ищецът е извършил процесните
СМР, без провеждане на съответните административни и гражданскоправни
процедури. Не налице възлагане от страна на Общината към Кмета на село Ореш за
извършване на ремонтна дейност на процесния булевард.
Между Л.И. и ищеца Д.А. е проведен само
разговор, като Общината не е имала отношение за инициирането му или за поемане
на задължение за заплащане на вложените материали, ангажиране на персонал,
който да следи да извършената работа и пр.
Не са налице виновни действия или бездействия от
страна Л.И., за да бъде търси отговорност от страна на Община Свищов.
Твърди се, че ищецът не е бил въвеждан в
заблуда. Лицето е можело да не наеме предложения майстор Й.И.. А. с ясно
съзнание е решил да се възползва от предложеното лице и с започнат
осъществяването на ремонта пред недвижимите си имоти. Полученото позволение да
извърши СМР е било дадено за осъществяване на лична изгода на ищеца.
Процесната ремонта дейност по никакъв начин не е
заприходена в активите на Общината или Кметството на село Ореш. Претенцията в
размер на 1142,26 лв., представляваща стойността на направени разходи за
извършване на СМР е недоказана, поради което неоснователна, за да се твърди
наличие на вреда и обезщетяването ѝ.
Разходът не може да бъде квалифициран като
непозволено увреждане. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД изисква наличието
на вреда, която да бъде реално оценена.
Ищецът използва ремонтирания участък в най-голям
интензитет, тъй като същият е извършен непосредствено пред неговите недвижими
имоти. Той нанася вреда на своя имот, минавайки по ремонтирания участък.
Не може ла бъде ангажирана отговорността на
кмета на село Ореш на основание чл. 45 от ЗЗД, респ. Общината да отговаря на
основание чл. 49 от ЗЗД. Не са изпълнени условията на фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Ответниците не могат да отговарят солидарно. Не
е осъществен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД и ищецът не е понесъл вреда.
Счита се, че подадената искова молба с
неоснователна и недоказана, като не може да бъде ангажирана отговорността на
Общината за заплащане на претендираното обезщетение.
Ремонтът, за който е установено, че не е с
високо качество извършен, може да нанесе вреда на кметството, респективно на
община Свищов, изразяваща се евентуално ПТП, увреждане на ППС на жители от
некачествения ремонт, пропадане на пътя и пр.
Посочва се, че по първоначално образуваното гр.
д. № 947/2017 г. по описа на Районен съд – Свищов ищецът твърди, че действията
му са извършени по силата на правилата на гестията, респ. неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е отхвърлена от съда, като
неоснователна и недоказана. В инициираното производство по отмяна на влязло в
сила решение, молбата за отмяна е оставена без разглеждане, поради което
действията на ищеца могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с право.
Посочва се, че исковата молба с неоснователна и
недоказана, тъй като фактическа обстановка по случая е била предмет на
производство пред съд, който е счел, че претенцията на ищеца е неоснователна.
Моли се да бъде оставена без разглеждане
исковата молба като недопустима. В случай на евентуалност, се моли подадената
искова молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендират се направените за това разноски, в
това число и заплатен адвокатски хонорар.
Възразява се срещу искането на ищеца, в
условията на евентуалност Л.И., да отговаря като физическо лице, тъй като не са
представени доказателства за ангажирането на отговорността му в такова
качество.
Възразява се срещу искането за оказване на
безплатна адвокатска помощ. Счита се, че лицето разполага с финансова
възможност да заплати адвокатско възнаграждение. В исковата молба е заявено, че
се претендират и направените разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предявен при условията на
евентуалност иск срещу Л.А.И.- в лично качество. Ответникът въвел в заблуждение
ищецът, обещавайки му възмездяване на разходите за ремонт на процесния участък
от пътя, причинявайки вреда на А..
Непозволеното увреждане е
извършено от ответника, обещавайки на ищеца възмездяване на разходите за
ремонт, без да е бил наясно кой ще поеме разходите. Ответникът е знаел, че не
са били отпуснати средства от Общината и че тези средства няма да бъдат отпуснати
от Общината. По този начин ищецът е въведен в заблуждение, че ремонтът ще бъде
заплатен. Ищецът е увреден от поведението и действията на ответника и има
уверение от ответника, че разходите ще му бъдат заплатени, което не е станало и
към настоящия момент по вина на ответника.
Отправя се искане да се
постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден в лично качество
да заплати на ищеца сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи
равностойността на виновно причинените вреди, чрез обективно въвеждане в
заблуждение, че разходите ще му бъдат заплатени, както и сумата в размер на
360,65 лева, представляващи лихва върху направените разходи (дължимите суми
като главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите (считано от
27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от 12.05.2016 г. за
разхода в размер на 92,96 лв.), до окончателното им изплащане.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на ИМ с вх. № 261198/12.10.2020г. от Л.А.И.- в лично качество чрез адв. Ш.. Счита
искът за недопустим. Петититумът на ИМ е неясен. Евентуалният иск е недопустим,
защото не може да бъде повдигната отговорност на И. в двойно качество. Твърди
се ИМ е подписана от адвокат без правомощия, не е посочена банкова сметка ***.
Посочил е, че искът е неоснователен и недоказан. Пред СвРС е разглеждана същата
фактическа обстановка, искът срещу Община Свищов е отхвърлен. Искането за
обезщетение е било разгледано и отхвърлено. Излагат се подробни съображения, че
твърдението на ищеца за липсата на път пречи за преминаването, като тези
твърдения ответникът счита за неверни и недоказани. Извършените СМР са с цел
подобрение имотите на ищеца, за да се повиши пазарната им оценка и реализира
доходи и печалба за себе си. Не са поемани ангажименти от Общината и от Кмета
за заплащане на СМР. Същите не са извършени съобразно стандартите. Ищецът не е
понесъл вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, действията му са извършени по негова
самоинициатива. Ответникът не е въвел в заблуждение ищеца. СМР не са
заприходени в активите на Общината и Кметството. Разходът не може да се квалифицира като непозволено увреждане, за
което се излагат подробни съображения в писмения отговор. Закупените материали
не са реално оценени за стойност и качество. Единствено ищецът използва
ремонтирания участък за своите нужди. Не са доказани твърдените уговорки между страните.
Действията на ищеца са самоинициативни, поради което не са му нанесени вреди.
Не е представена предварителна информация за СМР и за работната сила. Редът за
възлагане на строителство е уреден в Закона за възлагане на обществени поръчки.
Моли да се остави без разглеждане ИМ като недопустима или да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Възразява се срещу искането И. да отговаря лично,
възразява се срещу искането за безплатна адвокатска помощ.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира от фактическа страна следното.
Безспорни факти по делото са, че ищецът живее на посочения в ИМ адрес и е
осъществил ремонтни дейности за собствена сметка на посочения в ИМ пътен
участък, стойността , на които се установява от представени
писмени доказателства.
По
делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Й.И. е участвал при ремонтната дейност-отливане на
бетон и поставяне на шахтата. Свидетелят е разбрал от ищеца, че стойността на
ремонта на участъка, заплатен от ищеца, е следвало да бъде възстановено от
кмета.
По
реда на чл. 176 ГПК е разпитан ответника
Л.А.И.. Ответникът не отрича за проведен разговор с ищеца, при който се
е запознал с желанието на ищеца да извърши ремонтни дейности само за подход към
собствените си гаражи- 19 кв.м., но се отричат твърденията, изложени в
исковата молба за обещание за възстановяване на разходи. Ответникът
впоследствие установява, че ищецът е бетонирал 70 кв. метра.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението общата
стойност на извършените пътно строителни
–ремонтни работи –положен бетон от 75, 40 квм. и монтиран метален капак е с
обща стойност 1192, 26 лева/ включващи материали, транспорт и заплатен труд/.
Върху положения бетон се констатират пукнатини. Изградената шахта не отговаря
на изискванията за улична пътна шахта.
След
като разгледа събраните по делото доказателства съдът сичта исковете за
неоснователни.
Видно
от събраните по делото доказателства Д.А. е предприел действия по бетониране на
втората пътна лента в участъка на улица Марица в с. Ореш. Закупен е бетон от
бетонен възел в гр. Белене, положен е метален капак.
Според чл.45 ЗЗД
във вр. с чл.51, ал.1 всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва да
бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е
противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и
пряката и непосредствена причинна връзка между тези вреди и поведението на
ответника.
По
делото не се установи твърдяното в
исковата молба обективно
въвеждане в заблуждение на ищеца от страна на Кмета на с. Ореш, че разходите на ищеца ще бъдат заплатени, посочените в исковата молба изявления от
страна на Кмета на с. Ореш не се доказват. Останаха
недоказани елементите от фактическия състав на деликта, тъй като не се установи
по категоричен начин от ищеца въвеждане в заблуждение при или по повод изпълнението на възложена от ответника-работодател работа,
като съдът намира, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват
такъв извод. Не се установява причинно-следствената връзка между поведението на
първия ответник и твърдените от ищеца
вреди, както и фактът, че същите са настъпили именно в резултат на
противоправни действия на работници на ответното дружество. Установяването на
тези обстоятелства е в тежест на ищеца, който следва да ги докаже при условията
на пълно главно доказване, каквото по делото не е успешно проведено от негова
страна.Свидетелските показания обаче не кореспондират на твърденията в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като по този текст отговарят само физическите лица, преки
причинители на вредите. Отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД е безвиновна
и обективна, за чужди виновни противоправни действия, поради което тя има
гаранционно-обезпечителна функция по отношение на пострадалото лице, но за да
бъде ангажирана тази безвиновна отговорност следва да се докаже, че вредите са
причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работата и
вредите са причинени именно при или по повод изпълнението на тази работа.
Следователно, в настоящия случай, за да възникне отговорността на ответника
Община Свищов- по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на
всички елементите от сложния фактически състав на деликта – /виновно
противоправно действие/бездействие на работник на ответника/- първият ответник е подчинен на втория ответник
и вредата е причинена при изпълнение на възложената му работа - като кмет на
село Ореш/, на когото е възложено
извършването на определена работа, настъпила вреда за ищеца и пряка причинна
връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение на работника, като
вредите следва да са причинени от работника при или по повод извършването на
възложената му работа от ответното дружество. Единствено по отношение на вината
съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на
причинителя на вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като тази презумпция важи и в
хипотезата на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Следователно, останалите предпоставки
от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да бъдат установени от
ищеца при условията главно и пълно доказване, за което им е указано от съда с
доклада на делото по чл.146 ГПК. В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ищецът не проведе успешно доказване,
като по делото не се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране
безвиновната отговорност на ответника- Община Свищов по чл.49 ЗЗД. ЗЗД, а е
необходимо да се установи по безспорен начин, че деянието е извършено при или
по повод изпълнението на работата, възложена от работодателя. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно главно
доказване в процеса, с оглед изясняване отговорността на ответника, като такива
доказателства въобще не са ангажирани по делото
Ето защо, съдът приема за недоказано по
несъмнен начин твърдяното от ищеца увреждане по описания в исковата
молба начин и причинно-следствената връзка с вредите, описани от ищеца. В този смисъл, не се
доказаха предпоставките за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
С
оглед изхода по главно заявената претенция
срещу кмета на село Ореш - Л.А.И., депозиран на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на
ищеца сумата в размер на 1142,26
лева, представляващи равностойността на виновно причинените вреди, чрез
обективно въвеждане в заблуждение, че разходите ще му бъдат заплатени, подлежи
на отхвърляне и претенцията за сумата
в размер на 360,65 лева, представляващи лихва върху направените разходи
(дължимите суми като главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите
(считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от
12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до окончателното им изплащане.
С
оглед изхода по главно заявената претенция
срещу Община Свищов, депозиран на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи
равностойността на виновно причинените вреди, чрез обективно въвеждане в
заблуждение, че разходите ще му бъдат заплатени, подлежи на
отхвърляне и претенцията за сумата
в размер на 360,65 лева, представляващи лихва върху направените разходи
(дължимите суми като главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите
(считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от
12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до окончателното им изплащане.
Иска срещу ответника Л.И. се явява допустим и подлежи на разглеждане,
предвид евентуално заявения характер на тази претенция. С оглед събраните по
делото доказателства евентуално предявения иск по чл. 45 ЗЗД се явява
неоснователен. Не се проведе пълно и главно доказване, че поведението на ответника Л.И. е противоправно, че са настъпили
вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена причинна
връзка между тези вреди и поведението на ответника. По
делото не се установи твърдяното от ищеца обективно
въвеждане в заблуждение на ищеца от страна на Кмета на с. Ореш, че разходите на ищеца бъдат заплатени.
С
оглед изложеното следва да се оставят без уважение исковете срещу кмета на
село Ореш - Л.А.И., депозиран на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на
ищеца сумата в размер на 1142,26
лева, представляващи равностойността на виновно причинените вреди, чрез
обективно въвеждане в заблуждение, че разходите ще му бъдат заплатени, както и
сумата в размер на 360,65 лева, представляващи лихва върху направените разходи
(дължимите суми като главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите
(считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от
12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до окончателното им изплащане,
както и при условията на солидарност да
бъде осъдена Община Свищов, представлявана от кмета на Община Свищов, да му
заплати сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи равностойността на
виновно причинените вреди, чрез обективно въвеждане в заблуждение от страна на
първия ответник, както и сумата в размер на 360,65 лева, представляващи лихва
върху направените разходи (дължимите суми като главница), от деня, в който е
сторен всеки от разходите (считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050
лв. и считано от 12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до
окончателното им изплащане, както и исковата претенция при условията на евентуалност срещу Л.А.И. като
физическо лице.
По
разноските.
С
оглед отхвърляне на исковите претенции разноски на ищеца не следва да се
присъждат.
Разноски
се следват на ответниците-602 лева в полза на Л.И., от които заплатено
адвокатско възнаграждение от 402
лева / за което се представят
доказателства/ и 200 лева депозит за
СТЕ, разнсоки следва да се присъдят и на ответника Община Свищов- заплатено
адвокатско възнаграждение от 402
лева / за което се представят
доказателства/.
В случая, всеки
един от ответниците е самостоятелна страна по делото. Съответно всеки един от
тях е направил разходи, за които са представени доказателства- договори за
правна помощ, както и списък за разноските за всеки един от тях.
Липсва
основание за присъждане на по-нисък
размер на разноските, размера на адвокатското възнаграждение не надвишава
минималния, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /чл.78, ал.5 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложеното, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исовете на Д.Й.А. с ЕГН **********,***
срещу кмета на село Ореш - Л.А.И.
ЕГН **********,***, иск депозиран на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи
равностойността на виновно причинените вреди, чрез обективно въвеждане в
заблуждение, че разходите ще му
бъдат заплатени, както иск по чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 360,65
лева, представляващи лихва върху направените разходи (дължимите суми като
главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите (считано от 27.04.2016
г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от 12.05.2016 г. за разхода в
размер на 92,96 лв.) до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исовете на Д.Й.А. с ЕГН **********,***
да бъде осъдена солидарно Община Свищов, БУЛСТАТ ****, с адрес
гр. Свищов, ул.“Ц...“№2, представляван от кмета Г.Г., на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати с
първия ответник на ищеца сумата
в размер на 1142,26 лева, представляващи равностойността на виновно причинените
вреди, чрез обективно въвеждане в заблуждение, че разходите
ще му бъдат заплатени, както иск по чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 360,65 лева, представляващи лихва
върху направените разходи (дължимите суми като главница), от деня, в който е
сторен всеки от разходите (считано от 27.04.2016 г. за разхода в размер на 1050
лв. и считано от 12.05.2016 г. за разхода в размер на 92,96 лв.) до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан исовете на Д.Й.А. с ЕГН **********,***
срещу Л.А.И.
ЕГН **********,***, иск депозиран на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата в размер на 1142,26 лева, представляващи
равностойността на виновно причинените вреди, чрез обективно въвеждане в
заблуждение, че разходите ще му
бъдат заплатени, както иск по чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 360,65
лева, представляващи лихва върху направените разходи (дължимите суми като
главница), от деня, в който е сторен всеки от разходите (считано от 27.04.2016
г. за разхода в размер на 1050 лв. и считано от 12.05.2016 г. за разхода в размер
на 92,96 лв.) до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.Й.А. с
ЕГН **********,*** да заплати на Л.А.И. ЕГН **********,*** сумата от 602 лрва-разноски по
делото.
ОСЪЖДА Д.Й.А. с
ЕГН **********,*** да заплати на Община Свищов, БУЛСТАТ ****,
с адрес гр. Свищов, ул.“Ц...“№2, представляван от кмета Г.Г. сумата от 402
лева- разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: