№ 69 / 15..1..2020 г..
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
15..01..2020 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19..12..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора.........................................................................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1686 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..
ИЩЕЦЪТ, В..К..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Д..С..,xxx, е предявил иск срещу „Б. С.“ АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес управление гр.. С. р. „. И. з. „.", ул.. 3020-та № 34, ет.. 6 представлявано от Р. Д. Ч. и цена на иска: 2 224,82 лв.., от които: 1 926,46 лв.. главници и 298,36 лв.. законна лихва, изчислена до 25..10..2018 г..
В исковата си молба твърди, че е работел при ответника по трудов договор, прекратен със Заповед № 22 от 01..06..2017 година, считано от 01..06..2017 година..
В Заповедта е записано, че следва да му се изплати обезщетение по чл.. 224, ал.. 1 от Кодекса на труда (КТ) за неизползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 година, общо за 34 дни, в размер на 173,25 лева..
Към настоящия момент ответникът не му е изплатил следните суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл.. 224 от КТ (за неизползван отпуск):
172,65 лв.. за м.. май 2016 година;
119,87 лв.. за м.. юни 2016 година;
115,55 лв.. за м.. юли 2016 година;
4,75 лв.. за м.. август 2016 година;
165,86 лв.. за м.. март 2017 година;
316,62 за м.. май 2017 година;
1031,16 - обезщетение по чл.. 224 КТ..
Общо главници 1 926,46 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25..10..2018 г.. до пълното изплащане на вземането..
Не му е изплатил и дължимата лихва върху главниците, считано от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявление по чл.. 410 от ГПК:
Лихва: 40,78 лв.. в/у 172,65 лв.. лихва от 01..07..2016 г.. до 25..10..2018 г..
Лихва: 25,25 лв.. в/у 119,87 лв.. лихва от 01..08..2016 г.. до 25..10..2018 г..
Лихва: 25,35 лв.. в/у 115,55 лв.. лихва от 01..09..2016 г.. до 25..10..2018 г..
Лихва: 1,05 лв.. в/у 4,75 лв.. лихва от 01..10..2016 г.. до 25..10..2018 г..
Лихва: 25,09 лв.. в/у 165,86 лв.. лихва от 01..05..2017 г.. до 25..10..2018 г..
Лихва: 180,84 лв.. в/у 1347,78 лихва от 01..07..2017 г.. до 25..10..2018 г..,
За посочените неизплатени суми работодателят му издал Справка от 28..06..2018 г.., която е приложил към заявлението по чл.. 410 от ГПК..
Подал заявление по чл.. 410 от ГПК и било образувано ч.. гр.. д.. № 75093/2018г.. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав.. Районният съд уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение.. Срещу Заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответника, за което е уведомен от съда на 06..06..2019 г..
Моли съда да постанови Решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. - АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес управление гр.. С. р. „. И. з. „.", ул.. 3020-та № 34, ет.. 6, представлявано от Р. Д. Ч., че ЗАДЪЛЖЕНИЕТО му към В..К..М.., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, е в размер на 1 926,46 лева главници (трудови възнаграждения и обезщетения по чл.. 224 от КТ за неизползван отпуск):
172,65 лв.. - за м.. май 2016 година;
119,87 лв.. за м.. юни 2016 година;
115,55 лв.. за м.. юли 2016 година;
4,75 лв.. за м.. август 2016 година;
165,86 лв.. за м.. март 2017 година;
316,62 за м.. май 2017 година;
1031,16 - обезщетение по чл.. 224 КТ,
лихва върху главниците, считано от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявлението, в размер на 298..36 лв.., ведно със законната лихва върху всяка от сумите (главници), считано от 25..08..2018 година до пълното издължаване на сумите, за които суми по ч.. гр.. д.. № 75093/2018 г.. Софийския районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение..
Претендира ответника да му заплати разноските в заповедното производство и разноските в настоящото производство..
Ответникът ,,Б.-С.” АД, вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. С. 1360, р. В., ж..к.. И. з. „.", ул..3020-та № 34, ет.. 6 представлявано от Изп..директор Р. Д. Ч., в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете..
Оспорва ги изцяло като неоснователни и недоказани.. Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията..
Не отговарят на истината твърдениятата на ищеца В..М.., че не са изплатени трудовите възнаграждения.. На първо място не става ясно по какъв начин ищецът е изчислил дължимото му възнаграждение за съответния месец.. Той претендира някакви суми за неизплатени трудови възнаграждения като не е уточнил в какъв размер са били тези възнаграждениям, колко е било брутното му трудово възнаграждение, дали са му удържани суми за задължителните осгуррителни вноски и данъци или не..
Исковата молба е прекалено кратка неясна необоснована.. Ищецът не е представил като доказателство трудов договор, от който да стане ясно дали е бил в трудови правоотношения с ответника и какво е било брутното трудово възнаграждение.. Няма представени други доказателства,(трудов догвор, копие от трудова книжка), които да доказват твърденията му и претендираните от него суми.. С оглед на това смятат, че искът е необоснован и недоказан..
По отношение на трудовите възнаграждения за месеците май, юни, юли и август на 2016 година, въз основа на чл..111 б..”в от ЗЗД правят възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е изминал период по-дълъг от З/три/ години отпадежа на фактурите до завеждането на исковата молба и считат, че възнаграждението за трудови възнаграждения за тези месеци е погасено по давност, (съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г.. на Върховният Касационен съд на Република България).. В това решение ВКС определя, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл..111, б..”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или ДРУГИ заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.. Поради това плащането на трудови възнаграждения представлява периодично плащане..
Представя вносна бележка от 13..05..2019г.., от която е видно, че са платени възнагражденията за юли и август 2016 г..
С оглед на всичко това намират, че с изложеното в исковата си молба и представените доказателства ищецът не установява, че има неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от ,,Б.- С.” АД..
Моли съда да отхвърли предявените искове срещу ,,Б.- С.” АД като неоснователни и недоказани..
Доказателствата по делото са писмени..
Изискано е и приложено ч.. гр.. д.. № 75093/2018 г.. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав..
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..Д.., приета от съда и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази и заповедното производство, осъществено в Районен съд С. след прекратяване на производството пред Районен съд Монтана, намира следното:
В хода на производството се установи, че настоящото производство е продължение на заповедно производство, образувано пред Районен съд С. по частно гражданско дело № 75093/2018 година..
С Разпореждане от 11..12..2018 година по ч..гр..д..№ 75093 по описа за 2018 година на Районен съд С., е осъден длъжника Б. – С. АД, ЕИК xxxx , представляван от Р. Ч., да заплати на кредитора В..К..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата 895..30 лв.. неизплатено трудово възнаграждение за периода м..05..2016 – м..05..2017 г..включително, заедно със законната лихва от 27..11..2018 година да изплащане на вземането, сума в размер на 117..52 лв.. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01..07..2016 г.. до 25..10..2018 година, 365..00 лв.. разноски по делото – възнаграждение на адвокат..
Съобщението да Б. – С. АД, заедно с издадената Заповед за изпълнение по чл..410 ГПК е връчено на 16..01..2019 година..
От тази дата тече двуседмичния срок, в който длъжникът освен че има възможността да плати присъдените суми, има също и възможност да направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение..
Т.. Възражение е депозирано в Районен съд С. на 25..01..2019 година, с вх..№ 3006735, т..е.. направено е в срока за възражение..
С Разпореждане от 19..04..2019 година, Софийски Районен съд, ІІ ГО, 64 състав е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск да установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса..
Изрично с това разпореждане е указано на заявителя, че ако в едномесечен срок не представи пред съда доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си спрямо длъжника, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена..
Това разпореждане е връчено лично на заявителя М.. на 06..06..2019 година.. Срокът за предявяване на специалния установителен иск е в периода 06..06..2019 година до 06..07..2019 година..
Заявителят не е представил пред заповедния съд, а именно Районен съд С. доказателства, че е предявил установителния си иск в този срок, поради което с Разпореждане от 29..08..2019 година съдът е Обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК по ч..гр..д..№ 75093 по описа за 2018 г.. на СРС, 64-ти състав..
Разпореждането е могло да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му..
Това разпореждане е връчено лично на заявителя на 30..09..2019 година..
На 03..10..2019 година е депозирана Молба от В..К..М.. с искане на основание чл..64 ал..2 ГПК съдът да постанови възстановяване на срока, даден с Разпореждане от 19..04..2019 година, в която сочи причини за непредставяне на доказателства за предявения си установителен иск пред Районен съд Монтана на 27..06..2019 година, след като е получил съобщението на съда от 06..06..2019 година..
Съдът е разпоредил да се връчи препис от Молбата за възстановяване на срока, заедно с приложенията на длъжника.. Получено е съобщение в Б. – С. АД на 18..10..2019 година.. По делото липсва отговор на длъжника..
На 23..10..2019 година е постъпило искането на Районен съд Монтана да бъде изпратено ч..гр..д..№ 75093/2018 година на Районен съд С. за прилагане към настоящото производство..
По ч..гр..д..№ 75093/2018 година на СРС е приложена и ЖАЛБА от В..К..М.. от 03..10..2019 година чрез Районен съд С. до Софийски градски съд против Разпореждане от 29..08..2019 година по ч..гр..д..№ 75093/2018 година на СРС.. На същата е отразено, че Жалбата ще бъде евентуално администрирана след приключване на производството по чл..64 ГПК..
При така отразената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Подадено е Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл..410 ГПК на 06..11..2018 година, вх..№17918 пред Районен съд Монтана, където е образувано ч..гр..д..№ 2710/2018 година по описа на Районен съд Монтана.. Този съд е прекратил производството по делото поради липса на местна компетентност за произнасяне и е изпратил делото на Районен съд С. за произнасяне.. Това определение е връчено на заявителя на 08..11..2018 г.. на заявителя чрез неговия процесуален представител адвокат Д..С.. и не е обжалвано пред Окръжен съд Монтана в законово определения срок..
Образуваното производство пред Районен съд С., който се явява заповедния съд е по ч..гр..д..№ 75093/2018 г.., който е издал заповед за изпълнение, указал е на длъжника възможността за възразяване.. Постъпило е възражение в срок и е изпълнена предвидената процедура по уведомяване на заявителя в едномесечен срок за предяви специалния си установителен иск.. Въпреки изричното указание да се представят доказателства пред заповедния съд такива не са представени в определения от закона срок и заповедта за изпълнение е била обезсилена..
Тъй като настоящото исково производство е продължение на успешно проведено заповедно производство и двете са неразривно свързани, то при тези обстоятелства, съдът намира, че следва да прекрати производството по гражданско дело № 1686 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана, като НЕДОПУСТИМО, тъй като заявителя не е представил доказателства пред заповедния съд, който се явява Районен съд С., че е предявил иска си за установяване съществуване на вземането в посочения срок срещу длъжника БУЛГАРПЛАД – С. АД.. Последният е подал своевременно Възражение по чл.. 414 ГПК.. Определението е влязло в законна сила, не е обжалвано от Заявителя, а липсва и произнасяне относно направеното искане за възстановяване срока по чл..64 ГПК от заповедния съд..
С оглед на направените по-горе констатации, съдът намира исковата молба по настоящето гражданско дело за недопустима, поради което производството следва да бъде прекратено..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И..:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр..д..№ 1686 по описа за 2019 г.. на Районен- гр.. Монтана, образувано по искова молба вх.. № 8665 от 27..06..2019 година на В..К..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Д..С..,xxx, срещу „Б. С.“ АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес управление гр.. С. р. „. И. з. „.", ул.. 3020-та № 34, ет.. 6, представлявано от Р. Д. Ч., с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК, като НЕДОПУСТИМО..
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: