№ 287
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело
№ 20235330201269 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на П. Г. Б. срещу Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 03.02.2023 г., с което производството по ДП № 588/2019
г. по описа на 03 РУ при ОДМВР- Пловдив, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 206, ал.1 НК, е било прекратено.
За да постанови обжалвания акт, наблюдаващият прокурор приел, че от
установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства не може
да се направи еднозначен извод, че са осъществени обективните и субективни
признаци на състава на престъплението по чл. 206 НК. Не се установявало
инкриминираните вещи да са собственост на жалбоподателката и неясно оставало
правното основание на което вещите били оставени у владение на субекта на
престъплението.
С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на
постановения прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде
отменен, като делото да бъде върнато на прокурора. Навеждат се доводи за
съставомерност на деянието. Оспорват се изводите на държавното обвинение, че
вещите не били собственост на жалбподотаделката
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в установения срок, изхожда от лице, което
прокуратурата в хода на досъдебното производство е третирала като пострадал от
престъплението и на което е връчен препис постановлението за прекратяване,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на жалбата:
В обжалваното постановление наблюдаващият прокурор приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. свид. П. Г. Б. и Х. Г. П. били съсобственици, заедно със *** на
последната, на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, с административен адрес ***, с
1
предназначение на обекта: сграда за обществено хранене, известна като ресторант
***.
На 02.08.2017 г. ресторантът е бил отдаден под наем на търговско дружество
ИВЕМ 69, ООД с *** свидетеля И. П. Й.. При наемане на обекта вътре в него се
намирало много оскъдно оборудване - скара и конвектомат. С цел оптимизиране
на дейността свид.Й. направил сериозни вложения за подобрения - поставил
климатични системи, включващи два големи климатика плюс аспирация, печки,
фритюрници, хладилно оборудване и телевизор LCD, сладкарска витрина,
витрина за вино и климатични тела. През 2019г. бизнеса му обаче започнал да
губи. Свидетелят Й. се отказал oт ресторанта, а свидетелката П. Г. Б. решила да го
отдаде под наем на следващия наемател.
На 01.05.2019г. свид. П. Г. Б. отдала под наем ресторанта на K.A.2019 ООД,
представлявано и управлявано от свидетелката К. П. П., която била в близки
отношения с свид. И. А. К..
При подписването на договора за наем в ресторанта имало оборудване
собственост на свид. Й.. Последният се познавал със свидетеля И. А. К., който бил
ангажиран с финансовото обезпечаване на търговско дружество К.А.2019 ООД.
Съдът установи, че според доказателствата двамата мъже се уговорили да се
изплати сумата от 30000 лева, като заем на свидетелката Б., който тя да връща
чрез приспадането им от бъдещи наемни вноски за заведението, а тя пък следвало
да даде парите на свидетеля Й., за да остави оборудването си на свидетеля К.. У
К., К. П. и адв. К. останало впечатлението, че собствеността на вещите преминава
у К., а не остава за П. Б.. У жалбоподателката обаче останало впечатлението, че е
закупила вещите от Й. посредством заетата сума. Бил подписан договор за заем за
сумата от 30 000лв., които били предадени на Й., който заминал за ***.
Както е установило и държавното обвинение след подписания договор на
06.05.2019 г. помещението заработило като ресторант. В процеса на работа се
оказало, че за обекта имало административни пречки за осъществяване на
дейността. Това довело до прекратяване на договора и съответно наемателите
следвало да напуснат обекта. При освобождаване на помещението възникнали
противоречия във връзка със сроковете и за това кой с какви права разполага. При
напускането К. П. и И. К. изнесли телевизор LCD, сладкарска витрина, витрина за
вино и климатични тела, които свид. Б. считала за свои.
Установената фактическа обстановка с допълнението направено от
настоящия състав на съда е съответна на събраните по делото доказателства. При
така установена фактическа обстановка, съдът намира, че правилно е приложен и
материалният и процесуален закон. Направен е анализ на показанията на
свидетелите и защо се дава вяра на едни за сметка на други. Съдът се
солидаризира с направения анализ.
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното
производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че
обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2
от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на
съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е
образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на
деянието като признак на престъплението или на вина у извършителя.
Съгласно трайно установената практика на ВКС за решаването на въпросите
2
за вината и отговорността на дееца, предвид инкриминирания престъпен състав по
чл. 206 НК, е необходимо да е доказано, че деецът упражнява фактическа власт
върху чужда движима вещ, на правно основание, необходимо е също от обективна
страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние-
фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в
чужд интерес. Казано с други думи, за да е осъществено престъплението
обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на
подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението.
За да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, какъвто е единствено
съставомерен за престъплението, е необходимо освен съзнанието на дееца, че
предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че
му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да предвижда,
че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия
него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия,
съобразно конкретното правно основание, т.е. деецът следва да има умисъл и
съзнание по отношение на всеки един от елементите на обективната страна.
По отношение на първия елемент съдът намира следното: Установено е, че с
плащането на 30 000 лв. на свид. Й., същият прехвърля правото на собственост на
лицето, което плаща цената, т.е. инкриминираните вещи от момента на плащането
не са собственост на свид. Й. и дали той създава правилна представа у себе си чии
стават вещите не е относимо към съставомерността на деянието. Действително, по
делото не е установено какви са действителните гражданско-правни отношения
между страните в произовдството както и правните последици от сключваните
сделки - по отношение на това има ли изпълнение на договора за заем, какви са
били уговорките по отношение на собствеността на вещите, дали те действително
са придобити от Б. или от К., дали не е упражнено някакво право на задържане
или прихващане, но съдът намира, че тъй като понастоящем съществуват
извънсъдебни спорове между същите лица по отношение на множеството
комплексни гражданскоправни отношения то държавното обвинение не може да
бъде използвано за установяване на гражданскоправните им отношения и разбор
на извършените сделки и техните правни последици. На съдът е служебно
известно, че страните са предявявали съдебна претенция с този предмет, като
делото е било прекратено поради недопустимост на исковата претенция за
прогласяване на нищожност на нотариален акт, като спорът за собствеността на
вещите не е бил разглеждан по същество.
Поради неизяснените гражданскоправни отношения и предявените
претенции и от страна на жалбоподателката и от страна на К.А.2019 ООД и свид.
И. К., то съдът намира, че е категорично установено по делото, че липсва умисъл
за престъплението присвояване. Според практиката на върховната инстанция
липсата на съзнание, за който и да е от елементите на престъплението изключва
умисъла и вината за извършването на такова. За да е налице интелектуалният
момент на прекия умисъл, е необходимо освен съзнанието на дееца, че
предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и
че му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да
предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в
полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените
му правомощия, съобразно конкретното правно основание. (Решение № 139 от
3
22.03.2010 г. по н.д. № 67/2010 г. на Върховен касационен съд) В настоящия
случай от доказателствата – разпита на свид. К. П., свид. И. К., свид. И. Й. и свид.
Д. К. става ясно, че у всички тези лица е останало впечатлението че свид. К. е
закупил вещите от свид. Й.. Дали е изпълнил сключения договор за заем с Б. или
директно е закупил вещите остава неустановено в правния мир, но
доказателствата сочат, че у К., П. или свид. Г. не е възникнала представата, че
вещите са собственост на Б., а точно обратното. От значение за правилното
приложение на закона е не дали от гледище на гражданското право деецът има
или няма право на собственост, право на задържане, право на прихващане или
друго право, а че липсва умисъл у дееца за своене на вещта и промяна в
отношението му към нея. (така Решение № 92 от 24.02.2010 г. по нак. д. №
749/2009 г. на Върховен касационен съд)
В конкретния случай не се установява с приложените и възможни
процесуално-следствени действия деянието да е съставомерно от субективна
страна. Именно създадената представа у лицата съпричастни към фактическите
действия по изнасянето на инкриминираните вещи, относно собствеността и
правата им, следва да се прецени като недостатъчност на фактите за обосновка на
съставомерност на извършено престъпление по чл. 206 от НК или друго
престъпление.
С оглед на това възраженията в жалбата за осъществяване на състав на
престъпление съдът прие за неоснователни. Не се събраха доказателства, а
анализът на събраните сочи, както се прие, че между жалбоподателя и
свиидетелите К., П. и Г. са възникнали гражданскоправни отношения, които са с
неизяснени последици и към настоящия момент.
В цялост извода на прокурора за липса на престъпление се споделя и от
настоящия състав на съда, макар и по различни аргументи. В хода на
разследването са положени достатъчно усилия от страна на разследващите органи
по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към субективната
страна на престъплението и съдът намира че разследване е всестранно, пълно и
обективно.
При така изложените съображения съдът намира, че при съвпадение на
изводите за липса на престъпление и за несъставомерност на деянието като
основание за прекратяване на наказателното производство, то атакуваното
постановление е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 03.02.2023 г. по
досъдебно производство № 558/2019 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР
Пловдив, пр.пр. 6219/2019 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5