Решение по дело №774/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 168
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150100774
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 16803.11.2020 г.Град гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – НесебърVI-ти граждански състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
Секретар:Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Гражданско дело №
20202150100774 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Е. А. П. са предявени осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 151,96 лв. – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 34,40 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. – 19.02.2020г.
Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 29.04.2017г. – 02.10.2017г. до имот в с. Равда, комплекс „Рич – 2”, местност
„Юртлука”, сграда В, ет. 1, ап. **, с аб. № 738095. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни
по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения възлизат на 151,96 лв., като за тези суми от ищеца е издадена фактура №
********** от 25.10.2017г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок
от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На това
основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези доводи до съда е
отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника Е. А. П. е депозиран
отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че не е ясно след издаването
на фактурата дали е посещаван обектът и има ли действително отчитане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следна фактическа обстановка:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том VII, рег. № 8377,
дело № 1218 от 25.07.2016г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 22 – л. 24 от делото) се установява,
че ответникът П. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ************ по
кадастралната карта на с. Равда, находящ се в с. Равда, местност „Юртлука“, представляващ
апартамент № **, на първи етаж в комплекс „Рич 2“. Видно от фактура № ********** от
25.10.2017г. (на л. 15 от първоначално образуваното гр.д. № 118/2020г. по описа на Районен съд
1
Средец) за посочения апартамент била открита партида с аб. № 738095 към „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 11
от първоначално образуваното гр.д. № 118/2020г. по описа на Районен съд Средец) е видно, че на
монтирания в имота на П. водомер е направено отчитане за периода 29.04.2017г. – 02.10.2017г.,
като водомерът е видян и старото му показание било ** куб. метра, а новото – 94 куб. метра. За
периода били начислени 67 куб. метра.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 28 – л. 33)
се установява, че сградата с апартамента на ответника представлява жилищен блок от пет етажа,
като измервателното устройство за отчитане количеството вода от апартамента на ответника се
намира в коридора на първия етаж от сградата. При справка с електронния карнет вещото лице
констатирало, че консумираното количество питейна вода за процесния период от 67,00 куб. м. За
отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на водния оператор.
Установява се, че във „ВИК” ЕАД е въведено електронно отчитане, при което на водомерите се
слага марка с „баркод”. Отчетникът сканира съответния баркод и се отваря папка, в която той
нанася електронно данните за съответния абонатен номер и няма възможност за полагане на
подпис от клиента. При такова въвеждане в програмата се маркира опцията „видян” за съответния
водомер. За процесния период не е фактурирано количество вода „от разпределение“.
От показанията на св. Д. се установява, че през процесния период ответникът е бил абонат
на „ВИК” ЕАД. На негово име има открита партида. Тя извършвала отчитането за процесния
комплекс „Рич 2“, като имала достъп до водомера на ответника, тъй като същият се намирал в
коридора на сградата. Виждала показанията на водомера, маркирала баркода му и ги записвала в
електронната папка за абонатния номер. Отчитането ставало два пъти в годината.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите за процесния период била 1,14 лева на куб. м.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
От фактическа страна по делото се установява, че до обект самостоятелен обект с
идентификатор ************ по кадастралната карта на с. Равда, находящ се в с. Равда, местност
„Юртлука“, представляващ апартамент № **, на първи етаж в комплекс „Рич 2“, с аб. № 738095, за
процесния период (29.04.2017г. – 02.10.2017г.), е доставено фактурираното количество вода. По
делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който
за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по
делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил
потребител на вода. Съдържанието на фактурата не е оспорено по делото, поради което съдът
приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода.
2
Съдът намира за неоснователно оспорване относно отразеното във фактурата потребено
количество вода. От заключението на вещото лице и от разпита на св. Д. става ясен механизмът на
отчитане. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което
подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по делото са събрани достатъчно доказателства,
които в комбинация с цитираната нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането
по отразеното в извадката от електронния карнет ред. Следователно отразеното в справката и
фактурата се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и тези документи следва да
се кредитират от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД,
който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично от св. Д., бил е наличен достъп до водомера, като с
оглед сезонния характер на обекта е спазено изискването за отчитане за период от около 6 месеца.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода – от 67 куб.
м., на ответника са начислени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на
задълженията му възлиза общо на 151,96 лв. (този размер съответства на приетата цена от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 151,96 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – за периода 26.11.2017г. – 19.02.2020г. С оглед изводите на съда във
връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това
издадената фактура е с краен срок за плащане до 24.11.2017г., поради което ответникът
действително е изпаднал в забава към 26.11.2017г. За посочения в исковата молба период размерът
на дължимата лихва е от 34,40 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса, сумата от 100 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника, сумата от 250 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза. Сумата от 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел, не следва да се
присъжда в полза на ищеца, тъй като от свидетеля не са поискани разноски за явяването му в
съдебно заседание, поради което депозитът подлежи на връщане на ищеца, но не следва
ответникът да бъде осъждан да му го заплаща. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
3
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените и поискани от ищеца разноски в исковото производство е
550 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. П. , роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в с. Равда, м. ЮРТЛУКА, ет. 1, ап. **, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
151,96 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от
25.10.2017г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в в с. Равда, комплекс
„Рич – 2”, местност „Юртлука”, сграда В, ет. 1, ап. **, с аб. № 738095, с отчетен период
29.04.2017г. – 02.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, а на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34,40 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. –
19.02.2020г.
ОСЪЖДА Е. А. П. , роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в с. Равда, м. ЮРТЛУКА, ет. 1, ап. **, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 550 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 100 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника, 250 лв. внесен депозит за експертиза и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4