№ 17661
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско
дело № 20231110149190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г.
В полза на заявителя „Софийска вода“ АД е издадена по гр.д. № 49190/2023 г. по
описа на СРС, 161-ви с-в, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против В. Ш. Г. и Е. Ш. К..
Препис от заповедта е връчен на длъжницит, които в законовия срок са подали
възражение.
С разпореждане от 18.11.2023 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може в 1-месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно
вземанията си против длъжника. Предупреден е и за последицата от неизпълнението на това
указание.
Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис
от същия, са били надлежно връчени на заявителя на 06.12.2023 г.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – до 06.01.2024 г. – заявителят не е представил
доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г. издадената в полза на
заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде
обезсилена.
Длъжниците са направили искания във възраженията за присъждане на разноски – по
300 лв. за адвокатски хонорар. Това е хонорар по минимален размер в Наредба № 1/2004 г.
Преди да приложи сочената наредба обаче, съдът обаче има задължение да прилага
правото на Европейския съюз, което е с примат над националното. При това служебно, а не
по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така, вярно е, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 [Наредба № 1/2004 г.].
1
Същевременно съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 г., на СЕС, чл. 101, §
1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Посочените разпоредби от ДФЕС трябва да
се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики. Посочените разпоредби от ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящият състав приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряването
на качествени адвокатски услуги за обществото е определяне на минимални тарифи, които
гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено
изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. За целите на чл. 78 ал. 5
ГПК като частна форма на отказ на защита при злоупотреба с право, която ограничава
присъждането възнаграждения не просто над средно пазарното, а на прекомерно, при
настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително
достатъчен месечен нетен доход от 4400 лв. Това възнаграждение е приблизително колкото
чистият месечен доход на съдия в Софийския районен съд, където е разгледан спорът, с
неголям стаж като районен съдия. Ако възнаграждението на адвокатите на месец е под този
размер, би се получил отлив на редица способни адвокати в посока на магистратурата и това
ще навреди на интересите на правосъдието.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни в годината за адвоката да почива), това прави около 61,11 лв./час. Адвокат, който
работи повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение, но липсата на работа не следва
да е в тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време
да извършва и друга платена и незабранена за него дейност. Така брутната ставка, до която
2
възнаграждението при безплатното представителство не е прекомерно, възлиза на 61,11
лв./час.
В случая адв. Т. е консултирала едновременно двамата длъжници и е депозирала
еднотипни и бланкови възражения в заповедното. Съдът намира, че консултацията на
клиента по делото е отнела 0,5 час, 0,5 час е отнела юридическата работа по преценка на
доказателствата и приложимото право, 0,5 час е отнело изготвянето на възраженията. Общо
1,5 часа, или при ставка от 61,11 лв./час, това прави 91,67 лв. На всеки един от длъжниците
следва да се присъди по половината от тази сума – по 45,84 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.09.2023 г., издадена по гр.д. № 49190/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, в полза на
„Софийска вода“ АД против В. Ш. Г. и Е. Ш. К..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. Ш. Г. , ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,84 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на Е. Ш. К., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,84 лв., разноски по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3