№ 76
гр. Г.Т., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Димитричка Й. И.а
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20253220100200 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Е.П.П.” АД ЕИК*** със седалище и адрес
на управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г със законни представители Пл. С., И.
И. и Р. И., чрез пълномощник юрк. Я. Н., срещу К. А. С. ЕГН ********** с
адрес с. П., общ. Г.Т..
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №
143/2025г. на РС Г.Т., в общ размер на сумата от 240, 59 лв., която парична
сума включва главница в размер на 177.87 лв. незаплатена потребена
електроенергия за обект с абонатен номер *** по фактури, издадени за
периода 16.05.2022г до 16.08.2022г. и мораторна лихва върху главницата в
общ размер на сумата от 62, 72 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва върху всяка една от фактурите за ел. енергия от падежа й до
14.04.2025г. ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се сторените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
1
ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е приложил писмен
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим. Не оспорва иска по
основание и размер.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422,ал.І от ГПК във
вр. чл.124,ал.І от ГПК. Искът е допустим.
От приложените по делото доказателства съдът установява следната
фактическа обстановка:
Ответникът е клиент на ищцовото търговско дружество във връзка с продажба
на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен номер *** за
процесния период на доставка.
За процесния период ищецът е издал фактури на обща стойност за сумата от
177.87 лв., представляваща главница за консумирана електроенергия.
Съгласно чл.17,т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електроенергия потребителят е длъжен да заплати стойността на използваната
в имота електроенергия в сроковете и по начина, определени в тези общи
условия- В разпоредбата на чл.26, ал.6 от ОУДПЕЕ е указано, че потребителят
се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
електроенергия в посочените срокове, независимо дали е получил писмено
уведомление за размера на паричното задължение, като изпада в забава след
настъпването на падежа на съответната фактура, като обезщетението за забава
е в размер на законната лихва за всеки просрочен ден-чл.38 от ОУДПЕЕ.
По делото липсват доказателства за заплатената стойност на потребената
електроенергия.
Поради това ищецът е провел заповедно производство по чл.410 от ГПК, като
по ч.гр.дело№143/2025г. на РС Г.Т. срещу настоящия ответник е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
предявените искове за доказани по размер, поради което са основателни и
исковете следват да бъдат уважени, така както са предявени.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство както следва :сумата от 75, 00 лв. за държавна такса, сумата от
100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 400.00 лв., депозит за
особен представител, както и сторените от ищеца разноски в заповедното
2
производство по ч.гр.дело № 143/2025г. на РС Г.Т. в размер на сумата от 25, 00
лв. за държавна такса и сумата от 50, 00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като претендираните разноски са в общ размер на сумата от
650, 00 лв.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай исковете са уважени изцяло и за сторените от ищеца
разноски в съдебното и заповедното производство ответникът дължи разноски
на ищеца в общ размер на сумата от 650, 00 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К. А. С. ЕГН ********** с адрес с.
П., общ. Г.Т. съществуването на вземането на ищеца „Е.П.П.” АД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г със законни
представители Пл. С., И. И. и Р. И., чрез пълномощник юрк. Я. Н., предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело
№ 143/2025г. на РС Г.Т. в общ размер на сумата от 240, 59 лв., която парична
сума включва главница в размер на 177.87 лв. незаплатена потребена
електроенергия за обект с абонатен номер *** по фактури, издадени за
периода 16.05.2022г до 16.08.2022г. и мораторна лихва върху главницата в
общ размер на сумата от 62, 72 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва върху всяка една от фактурите за ел. енергия от падежа й до
14.04.2025г. ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 15.04.2025г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда К. А. С. ЕГН ********** да заплати на „Е.П.П.” АД ЕИК*** със
3
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.” 258 Т. Г сумата в общ
размер от 650.00 лв., представляваща сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4