№ 9654
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110107546 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против и В. Д. Ч..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
чл.99 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 2103461 от
07.10.2019 г., сключен между ......... и В. Д. Ч., на последния е предоставен паричен
заем в размер на сумата от 2 500 лв. за срок от 24 месеца с падеж на последната
погасителна вноска – 10.10.2021 г. при месечна погасителна вноска от 152, 97 лв.,
включваща главница и договорна лихва, при договорен лихвен процент в размер на
40% и ГПР от 48, 21%. Твърди, че между ............ и В. Д. Ч. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, в изпълнение на който е сключен трети договор – за
поръчителство между ......... и ............, по силата на който ............ поръчителства за
задълженията на длъжника и в това си качество е заплатил непогасените задължения
към кредитора. С договор за цесия от 17.12.2020 г. ............ е прехвърлило вземането си
към В. Д. Ч. в полза на .......... Твърди, че има вземане към ответника за следните суми:
2 356, 06 лв. – главница по договора за паричен заем;
526, 93 лв. – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.10.2021 г.;
301, 64 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2020 г. – 27.09.2021 г., за които
суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д.
№ 55528/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.
Д. Ч..
1
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва исковете.
Не оспорва, че му е предоставена сумата от 2 500 лв. по договор за заем. Твърди, че
изцяло е погасил задълженията чрез плащане.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 27.09.2021 г. заявителят ......... е отправил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Д. Ч. за сумата 2 356, 06 лв. –
главница по договора за паричен заем; сумата 526, 93 лв. – договорна лихва за периода
10.11.2019 г. – 10.10.2021 г.; сумата 301, 64 лв. – мораторна лихва за периода
17.12.2020 г. – 27.09.2021 г.
С разпореждане от 30.09.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установил искове за
установяване съществуването на вземанията по исков ред.
По делото не се спори, а се установява и от представените писмен договор за
потребителски кредит № 2103461/07.10.2019 г. и Приложение № 1 към него, че между
......... и В. Д. Ч. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ......... е предоставило на В. Д. Ч. потребителски кредит в
размер на сумата от 2 500 лв. за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 40%. В
Приложение № 1 е посочено и че ГПР по кредита възлиза на 48, 21%.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави
обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-
дневен срок банкова гаранция в полза на ......... или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Срокът за
одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението,
каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В
случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от
горните условия, договорът не поражда действие между страните.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски по 152, 97 лв., всяка от които
включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представения договор за предоставяне на
поръчителство от 07.10.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между В. Д. Ч. и
........ е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2019 г., по силата
на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ........., по
силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и
при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 150, 41 лв. месечно за периода на
действие на договора за кредит /т.II.1/, което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.I.4.
2
Представен е и договор за поръчителство от 07.10.2019 г., сключен между .........
и ........, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред ......... солидарно
с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 17.12.2020 г. ......... и ........ прехвърлят в полза на .........
вземанията си, произтичащи съответно от договори за кредит и договори за
предоставяне на поръчителство, съгласно Приложение № 1, в т.ч. вземанията към В. Д.
Ч..
......... и ........ са упълномощили ......... за цесията.
Представено е уведомление за цесията от 13.01.2021 г., като видно от известие
за доставка обр. 243, пратката е върната като непотърсена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
чл.99 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в постъпило възражение в срока по чл.414
ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
По делото не се спори, а се установява и от ангажираните писмени
доказателства, че между ......... и В. Д. Ч. е сключен процесният договор за
потребителски кредит № 2103461/07.10.2019 г.
По отношение на последния приложение намира ЗПК в редакцията преди изм.
ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., приложима към момента на сключване на договора.
Легалната дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП
предвижда, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, в обхвата на която
ответникът в настоящото производство попада, с оглед на което потребителската
защита намира приложение по отношение на него.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, при съобразяване
на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла
на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
3
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 48, 21%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с ............, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че ......... е
едноличен собственик на капитала на ............, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, ......... е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора – чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита
сочат на липса на доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
4
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки че всеки един от представените договори – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представлява самостоятелен договор, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията на ......... по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
5
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл –
решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Ето защо, ищецът има право да получи единствено чистата стойност на кредита,
която в случая се равнява на предоставената главница в размер на 2 500 лв., за която
ответникът не спори, че му е била предоставена.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице
сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването
създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и
гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид представеното по делото
пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква
по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението
на упълномощителя /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или
липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие,
че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение, че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, както в случая, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /в посочения смисъл – решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
6
№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, II ТО; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./.
В случая от страна на ответника се твърди погасяване на задължението чрез
плащане. Представени са доказателства за извършени плащания в полза на ......... чрез
Easy Pay в периода 29.03.2022 г. – 20.03.2023 г., т.е. в хода на процеса, в размер на
сумата от общо 3 250 лв. (13 Х 250 лв.).
С оглед изложеното следва да се приеме, че задължението за подлежащата на
връщане чиста стойност на кредита е изцяло погасено чрез плащане в хода на процеса.
Предявените искове в останалата част следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съответно на частта от
исковете, която се отхвърля като погасена чрез плащане в хода на процеса, в размер на
сумата 84, 11 лв. разноски за заповедното производство и сумата 84, 11 лв. разноски за
исковото производство, които също се явяват изцяло погасени чрез извършеното в
хода на процеса плащане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........., ЕИК ......... против В. Д. Ч., ЕГН **********
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 356, 06 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 2103461/07.10.2019 г., сключен между
......... и В. Д. Ч., вземанията по който са прехвърлени в полза на ......... с договор за
цесия от 17.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 30.09.2021 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 55528/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ......... против и В. Д. Ч., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.99 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
526, 93 лв. – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.10.2021 г. и сумата 301, 64
лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2020 г. – 27.09.2021 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7