Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 2934 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба от ЕТ“К.Е.“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл.
327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Г.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ищеца сумата от 58560,15
лева, представляваща незаплатена продажна цена на закупени и доставени стоки-
продукти пестициди и други препарати в сферата на селското стопанство, съгласно
издадени фактури №№3475 от
16.05.2014 година /неплатен остатък 243,75 лева/, 3481 от 28.05.20154 година за сумата от 10668,18 лева, 3487 от 13.06.2014 година за сумата от
12203,16 лева, 3492 от 23.06.2014
година за сумата от 17451,48 лева, 3498
от 02.07.2014 година за сумата от 6777,18 лева, 3503 от 10.07.2014 година за сумата от 6247,80 лева, 3509 от 28.07.2014 година за сумата от
1063, 80 лева и 3518 от 28.08.2014
година за сумата от 3904, 80 лева,ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното заплащане, за сумата от 19 772, 36 лева – законна лихва за забава върху всяка от главниците за периода от
падежа до 18.10.2017 година, ведно със законната
лихва за
забава върху главницата,
считано от 18.10.2017г. -датата на исковата молба, до окончателното изплащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че между страните съществуват
неуредени търговски отношения, произтичащи от формален договор с предмет
покупко-продажба на стоки- продукти пестициди и други препарати в сферата на селското стопанство,
чиито точни мярка, количество, единична цена, стойност, условия на плащане са
посочени в издадени осем броя фактури, описани в исковата молба. Поддържа, че е
изпълнил точно задължението си за предаване на продуктите на другата страна,
съгласно приложени стокови разписки, описани в исковата молба, подписани от
двете страни.Сочи, че издадените осем
броя фактури са подписани от управителя към онзи момент на дружеството
ответник- Пламен Гогов, посочен е падеж и сметка по която да се плати сумата по
фактурата.
Поддържа, че въпреки многобройните опити
за контакт с ответното дружество и доброволно уреждане на взаимоотношенията,
както и устни и писмени покани, заплащане на продажната цена не е извършено. Сочи,
че е връчена нотариална покана чрез нотариус Веселина Кацарова, с рег.№ 269, с
район на действие СРС от 24.08.2017 година, оформена като връчена на 13.09.2017
година, на основание чл.47, ал.5, във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК, след
изтичане на 14-дневен срок от залепване на уведомление на адреса на дружеството, вписан в търговския
регистър.
Излага доводи, че тъй като ответникът не
е платил в срок и на падежа задълженията си, дължи на ищеца и законната лихва
върху главниците за периода от датата на падежа по всяка фактура до датата на
исковата молба.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства Направено
е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
Ответникът „Г.“ ЕООД не е
подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приета е ССчЕ.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото и при справка в
ТРРЮЛНЦ, че ищецът е юридическо лице, което по занятие извършва
продажба на стоки, консултации и услуги в сферата на селското
стопанство, а в предмета на дейност на ответното дружество се включват П. И Т.С.С.П..И
двете страни по сделката са „търговци“ по смисъла на чл. 1,ал. 2 т. 1 от ТЗ.
Сделките, обективирани в процесните фактури, приложени към исковата молба, са
свързани с упражняваното от двете страни занятие.
Страните не спорят, че в периода от
16.05.2014г. до 28.08.2014 г. са сключили 8 договора за търговска продажба на
стоки, видно от представените по делото фактури, в които са материализирани. Страните
са уговорили, както единичната ,така и общата цена на сделката с включен в
цената ДДС. От подписите на представители на страните под представените стокови
разписки и тези фактури се установява, че по същите ищецът е изпълнил
договорните си задължения и е доставил стоките, посочени във всяка една от
фактурите.
В тези фактури не е посочен по-късен от
датата на издаването им падеж за тяхното плащане.
От заключението на назначената по делото
съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването
му от страните и липсата на противоречите с останалите доказателства, се
установява, че тези издадени от ищеца фактури ответникът е осчетоводил редовно
в счетоводството си, включил ги е след това в дневниците си „за покупки” и в
справките си декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като е ползвал
по тях данъчен кредит.
Вещото лице е установило, че в
счетоводството и на ищеца и на ответника „Г.” ЕООД като неплатени са отразени
вземания, съответно задължения по процесните фактури, в размер на
58 560,15 лева, като при ответното дружество сумата от 243,75 лв. –
претендирана от ищеца по фактура №3475/16.05.2014г., е осчетоводена като
задължение, но по друга фактура – № 3456/17.03.2014г.
Съгласно заключението по ССчЕ, на
17.06.2016г. по банковата сметка на ищеца е получено плащане от ответното
дружество в общ размер на 40 063,48 лева, с основание на превода: частично
плащане по фактура 3468 ( в размер на 2176,03 лв.), фактура 3471 ( в размер на
25 824,24 лв.) и фактура 3475 ( в размер на 12 063,21 лв.). Пак
според аналитична информация от ищцовото дружество, неплатеният остатък по
фактура 3475/16.05.2014г. е в размер на 243,75 лева.
Лихвата по неплатените фактури за периода
от датата на издаване на всяка от фактурите до 18.10.2017г. (датата на исковата
молба), според вещото лице възлиза на
19 754,04 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
В правната доктрина и в съдебната практика
няма спор, че договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи – предмета и цената.
От представените осем броя данъчни фактури
следва извода, че облигационното правоотношение между страните се определя
като търговска
продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл.183, ал.1
от ТЗ. От
съдържанието на данъчните фактури се установява, че страните са постигнали
съгласие, както по предмета, така и по цената на сделката. Фактурите,
както и стоковите разписки към тях, са подписани от законните представители и
на двете страни. Налице са валидно сключени осем договора за търговска продажба.
Правото на собственост върху родово определените вещи /стоки по фактурите/ е
прехвърлено върху купувача чрез
предаването им, което се установява от
представение стокови разписки.
Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби
на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по тях, представлява недвусмислено признание относно съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, фактът, че е получил от ищеца без
възражения доставените му по всяка от фактурите стоки, а също и на процесните
парични задължения за заплащане на цените на стоките.
Наличието на функционална зависимост между насрещните
задължения на продавача и купувача, произтичаща от двустранния и разменен
характер на договора за продажба, е причина законодателят да предвиди в закона
принципа, че времето, в което трябва да бъде изпълнено задължението на купувача
да плати цената е обусловено от изпълнението на насрещното задължение на
продавача за предаване на продадената вещ.
Съгласно чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. Понеже
в случая страните не са уговорили отложено плащане, следва да се приеме, че
плащането на цената по всяка от фактурите е датата, на която е оформена
стоковата разписка, удостоверяваща, че стоката е предадена, а видно от
стоковите разписки, същите са подписани на същите дати, на която са били
издадени и фактурите към тях.
При това положение тежестта да докаже по
делото, че е изпълнил точно своите насрещни задължения по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е
платил на ищеца уговорените в тези фактури цени, лежи върху ответника.
Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да ги е платил до
приключване на устните състезания.
По отношение на констатацията на вещото
лице, че при проверката на счетоводството на ответника е установено, че сумата
в размер на 243,75 лв.,която се претендирана от ищеца по фактура
№3475/16.05.2014г., е осчетоводена като задължение при ответника по фактура с №3456/17.03.2014г.,
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
задължението е по посочената от ищеца фактура. Този извод се налага от
обстоятелството, че в писмото си за потвърждение на салдата по разчетите между
двете дружества към 30.04.2017г., „Г.” ЕООД е посочило въпросната фактура №3475/16.05.2014г. и остатък/ задължение по
нея в размер на 243,75 лева, а не е
включило изобщо фактура №3456/17.03.2014г., макар последната да е по- рано
издадена. Освен това сумата по фактура №3475/16.05.2014г. е в размер на
12 306,96 с вкл. ДДС, като с частичното плащане по фактури, което е
осъществено към ищеца с превод на 17.06.2016г., по фактура №3475/16.05.2014г. е
платена сума в размер на 12 063,21 лв., от което следва, че неплатеният
остатък по тази процесна фактура възлиза именно на 243,75 лева.
Ето защо съдът намира, че е възникнало и
съществува до размера, претендиран, вземане за неплатените на ищеца от
ответника цени по процесните фактури, поради което главният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Неизпълнението от ответника на това му
основно договорно задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ да плати цените, е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска
плащането/изпълнението им, ведно с обезщетение за забавата, което съгласно
неоспореното заключение на вещото лице възлиза на сумата от 19 754, 04
лева, за която сума искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 19 772,36 лева като
неоснователен.
По
разноските
При този изход на делото, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от същия разноски, съразмерно на уважените искове,
а именно: 5279,10 лева за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
По отношение на искането за присъждане на
разноски в размер на 80 лева за държавни такси, платени в производства по
обезпечение на бъдещ иска и адвокатски хонорар за обезпечителното производство,
съдът счита, че същото не следва да бъде
уважено. В настоящото производство не са представени данни и доказателства за
образувано дело по обезпечение на бъдещ иск, нито такива, от които би могло да
се прецени доколко исканията са били основателни с оглед наличието или липсата
на обезпечителна нужда. Не е установена и причината, поради която държавната
такса в размер на 40 лева е платена веднъж по сметка на ОС- гр. Силистра и
втори път по сметка на ОС – гр. Ямбол, поради което тези разноски не следва да
се възлагат в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЕТ“К.Е.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума
в размер на 58 560,15 лева, представляваща незаплатена продажна цена на закупени
и доставени стоки- продукти пестициди и други препарати в сферата на селското
стопанство, съгласно издадени фактури №№3475 от 16.05.2014 година /неплатен
остатък 243,75 лева/, № 3481 от 28.05.20154
година за сумата от 10668,18 лева, №3487
от 13.06.2014 година за сумата от 12203,16 лева, 3492 от 23.06.2014 година за
сумата от 17451,48 лева, № 3498 от 02.07.2014
година за сумата от 6777,18 лева, № 3503
от 10.07.2014 година за сумата от 6247,80 лева, № 3509
от 28.07.2014 година за сумата от 1063, 80 лева и № 3518 от 28.08.2014 година за сумата от 3904, 80 лева, ведно със
законната лихва за
забава върху главницата,
считано от 18.10.2017г.-датата на исковата молба, до
окончателното изплащане и сумата от 19 754, 04 лева – законна лихва за забава върху всяка от главниците за периода от
падежа до 18.10.2017 година, като отхвърля иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 19 772, 36
лева.
ОСЪЖДА
„Г.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на ЕТ“К.Е.“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, направените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно
на уважената част на исковете, в размер на 5279,10
лв за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за съдебна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: